Varna
5°
мъгла
Влажност: 100%
Седмицата: 80:20? Или 100?
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

beach-14119_960_720

През тази седмица се сдобихме с бюджет за следващата година и с нов здравен министър. Старият го изпрати с пожеланието „Бог да помага”, което не прозвуча много насърчително. От Варна медиците, събрали се да обсъждат изтичането на млади кадри, добавиха още поводи за притеснение. Около 10 ноември получихме поредна порция спомени за миналото ни. Те все по-рязко се разминават с тогавашното ни

усещане за революция

и очаквана промяна. Получихме и актуални политически изказвания по темата. Те пък попарват надеждите за промяна в бъдеще, защото са насочени единствено към опазване на собствената кожа. Оформи се и състезание между Динко от Ямбол и Бойко от Банкя кой ще помогне на повече катастрофирали по пътищата. Че пътищата не са съвсем както трябва, не се коментира. В знаковата ноемврийска седмица, през която октомврийската революция стана на 100, а Европа празнува падането на Берлинската стена, оттатък океана здраво прегърнаха

презумпцията за виновност

и по сталински направо започнаха да изрязват нарочените и заподозрените от кадър. Дали на шега, дали наистина, във Варна тази седмица се разчу за петицията с призив да ѝ се върне „истинското” име – Сталин. Правописът доста затруднява четенето, но петима граждани са се почувствали убедени въпреки това. Оказа се, че сме поживели и под радиоактивен облак, минал над цяла Европа – не е ясно откъде точно е дошъл и от какво точно се е образувал,

но не бил опасен…

Тази седмица Варна беше лансирана като „активна среда за развитието на IT и аутсорсинг сектора в България”. Кметът Портних отправи предложение към университетите в града и към бизнеса да развият потенциала в тази област. Стана ясно, че Пловдив, Бургас и Варна си оспорват второто място като точка за аутсорсинг бизнес у нас. Първото е на София, както и за всичко останало /като тази свръхцентрализация все повече предрешава бъдещето на всичко извън столицата/. Според годишния доклад на Българската аутсорсинг асоциация

Варна е в най-добра позиция.

Може би защото има най-малко реално работещ бизнес… Тази седмица мина и кратка новина, че варненци могат да разберат за какво смята да тегли заем Общината и дори да задават въпроси. Планираният нов дълг от над 40 милиона лева задължително трябва да мине през процедура на обществено обсъждане. Информация за него може да се намери в малко рекламно каренце в сайта на Общината. И който иска да разбере подробности за

допълнителното финансиране

на общински проекти, трябва да успее да присъства във вторник следващата седмица, между три и половина и четири и половина следобед в голямата зала на Общината. Във времето за обсъждане е предвидена и презентация на проектите /която вероятно ще изяде повечето от 60-те минути/. С парите от заема ще продължи да се оправя градската среда /включително и „уличната мрежа” в Морската градина/. Част от средствата ще са за пречиствателната станция на Златни пясъци /дълго и мъчително проектирана и строена по проекти и програми до етап тръбата да отвежда отпадните води

по-навътре в морето/.

Пак с пари от заема ще се довърши и Синята зона. Сега обещанието е тя да заработи до края на 2018-та /след като беше един козовете в последната кметска кампания на Кирил Йорданов/. Пари ще има и за интегрирания градски транспорт. Предвидените средства са за втория му етап, след като от Общината много настоятелно ни убеждават, че по първия всичко е завършено и работи. Поради което всякакви въпроси за един или друг конкретен транспортен казус вече отдавна са излишни. Но ще бъде интересно ръководителят на проекта Биляна Якова най-сетне да излезе на светло и

да купи по едно билетче за автобус

от най-близкия автомат /като работеща част от проекта/. А и някой да обяви смята ли да вдига цената на билета… Докато чакаме, можем да си потърсим Варна. Онази, в която заплатите се плащат навреме и даже са нивото на цените в града. Онази, в която тротоарите са равни и без коли, а единствените неща с гуми по крайбрежната алея са детските колички и тротинетки. Онази, в която има редовен градски транспорт и свежа зеленина, а дъждовната вода изчезва веднага в шахтите и каналите. Онази, в която никой родител не се чуди

какви логистични чудеса да прави,

защото детето му изведнъж се оказва на училище в другия край на града заради планов ремонт през ноември. Онази, в която авторите на местен културен живот са двуезични в социалните мрежи заради приятелите си в чужбина, а не защото в новата им родина искат да разбират какво пишат на приятелите си в старата. Иначе казано – онази Варна, която е затворена в папките с административни отчети, и която явно не е тази, в която живеем ние. В тази, в която сме, тази седмица

пак валя. Дъжд.

Което вече е бедствие всеки път. Вярно е, че регионалният министър преди няколко седмици обеща догодина във Варна да започнат процедурите по обновяване на водния цикъл на града. От друга страна, той обеща и ремонт на Аспаруховия мост тия дни, а засега само подновиха маркировката. И фактът, че София започна да се дави също като нас, не е начинът, по който бихме искали и ние да се почувстваме столичани. Всъщност, дали там

са си внесли наши майстори,

или явлението е повсеместно? Пак тази седмица стана ясно, че бившият клуб „Бонкърс” става база на „Варна – Европейска младежка столица”. Сдружението, чиято работа свършва към средата на декември, тепърва ще получи петгодишното право за безвъзмездно ползване на клуба като „младежка зона от затворен тип”. Чакащите общинско финансиране по културни и младежки проекти /които тази година не получиха нищо покрай евродомакинството/,

да не се надяват много

и през следващите години. През седмицата Варна беше домакин на дискусия как младите лекари да останат у нас. Доктор Галинка Павлова тръгна с предложението държавата най-после да започне да плаща за тези, които е освободила от здравни вноски за тяхна сметка /девет категории, сред които служителите в съдилищата и в хазартната агенция/. Разбира се, за тях плаща държавата – теоретично. Много теоретично. Защото плаща 50 процента върху минималната работна заплата, и то

крайно неохотно и нередовно,

посочи заместник председателката на Лекарския съюз. И пак държавата е много загрижена, че болници фалират, а лекари бягат в чужбина. В момента липсата при общопрактикуващите лекари е 450 души, при педиатрите – 405. Повече от половината лекари вече са над 50-годишни. А младите, според проучване на съюза, вече бягат не само заради ниските заплати, но и заради условията на труд. Макар че „за какви условия на труд говорим тук, когато, извинявайте, в много болници

от тавана пада мазилката”,

попита доктор Павлова. На срещата във Варна лекарите искаха отговор и на друг важен въпрос – за какво договаряне на парите за здраве се говори в закона, след като приетият проектобюджет съдържа следното указание – ако лекарите и Здравната каса не постигнат съгласие за рамковия договор, то касата налага своя вариант. Сега на ход е новият министър, а пациентите ще разберат на свой гръб дали финансист да се упражнява върху здравеопазването е по-добра идея от лекар, който се упражнява върху финансирането. Докато лекарите обсъждаха своите проблеми, стана ясно, че на почти всеки трети пациент му е трудно да си плати лечението, а всеки десети

търси заем, за да си го позволи.

Данните са на Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Друга тенденция, уловена от анкетите им, е прехвърлянето на разходите от държавата върху пациента – у нас болните плащат половината от сметката. В държавите, които наричаме „нормални“, самофинансирането е в границите от 5 до 20 на сто. Освен това при болест на един член на семейството разходите у нас могат да достигнат до 36 процента от доходите, а всеки четвърти българин

изобщо няма достъп до лекар,

фелдшер и/или аптека. Тези /и още много проблеми/ посрещат Кирил Ананиев в здравното министерство. Изборът му последва, както бяха обещали от правителството, гласуването на Бюджет 2018. Той вече мина на първо четене. Според бюджета на държавното обществено осигуряване, например, от началото на 2018-та се вдигат вноската за пенсия и възрастта за пенсиониране. Увеличават се минималната заплата, осигурителните прагове и минималният осигурителен доход. Срещу това осигуряващите се

няма да получат много повече –

увеличението на пенсиите ще е с под 4 процента, обезщетението за безработица се вдига с по-малко от два лева, но пък ще има повече ограничения за получаването му. И планираната дупка в осигурителния бюджет е над 4 милиарда лева. Колкото до Бюджет 2018, в него е трудно да се открият икономически основания за обещаваното благоденствие. Според заложеното в него икономиката у нас трябва да нарасне с почти 4 процента, като причината ще е вътрешното търсене и най-вече частното потребление. Как ще се случи това при сегашните доходи и минималният им ръст догодина, не е много ясно. Разбира се, ще има и такива, които ще разполагат с много за потребление, но те

отдавна не го харчат у нас.

Пак тази седмица гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци!” внесе в деловодството на Парламента 30 хиляди подписа и две искания – необлагаем минимум поне колкото е текущата минимална работна заплата и въвеждане на диференцирани, намалени ставки на ДДС за лекарства, книги, учебници, вода, детски храни и стоки. Подобни разграничения има във всички европейски /и не само/ държави. Всъщност, и у нас има – за хазарта. Колкото до необлагаемия минимум, България е

единствената в Европа,

която го е премахнала от данъчната си система. Вероятно защото сме най-богатите? Тази седмица се събудихме и в страната на златните кокошки. Яйцата стигнаха 35 стотинки, макар че от Съюза на птицевъдите обявиха за нормална цената от 30 /при изчислена себестойност на яйцето 15 без ДДС/. Според производителите след скандалите с фипронила и птичия грип полските яйца от нашия пазар са се пренасочили към Европа. Което е добро нагледно доказателство защо трябва

да развиваме собствено производство

/не само на яйца/. Очакванията на Съюза на птицевъдите са, че към Коледа пазарът ще се нормализира /без някой да казва точно на какви цени/. В началото на седмицата бюджетните четения станаха повод за нов напън на опозицията да заговори за оставка на кабинета /който е особено чувствителен заради предстоящото европейско председателство/. Вместо консолидация на недоволните обаче Марешки даде заден ход и обяви, че ще подкрепи правителството, а на защитата на Волен Сидеров можеха да завидят и членовете на ГЕРБ. Така БСП и ДПС

останаха сами.

Кабинетът обаче се развихри превантивно в обещания поради сливането в едно на предстоящите: гласуване на бюджета, европредседателство, Коледа и опозиционни закани. Накрая ни осведомиха, че принципът „Мисли първо за малкия!” ще бъде сред основните послания, с които българското правителство ще насърчава предприемачеството, докато води Европейския съюз. Оповести го вицепремиерът Валери Симеонов при обсъждането на европейските политики за малките и средните предприятия. Там стана ясно, че близо 75 процента от работещите в реалната икономика у нас са

в малкия и среден бизнес.

Което май не е точно за хвалене… Разбрахме още, че през следващата година НАП, Националната статистика и Агенцията по вписванията успешно ще се свържат, ще спрат да искат от бизнеса да разнася едни и същи бумаги на няколко места по няколко пъти и така ще му пестят по 9 милиона лева годишно. Което, под различни вариации на електронно правителство, ни обещават вече около двайсетина години. Колкото до „малкия”, в условията на

епидемия от сексуална мнителност

има голяма вероятност българското председателство да се запомни, макар и не така, както му се иска на кабинета. През седмицата имаше още взривени банкомати, още полицаи, заработвали при „лошите” и още протести. Поредно шествие организираха в Генерал Тошево срещу добива на газ. „Русгеоком“ така и не успява да ги убеди, че добивът ще е конвенционален, няма да замърси водата и няма за цел просто изкупуване на земите им на ниски цени. Докато в Генерал Тошево

протестират с големите трактори,

в Чернево са пеш, но също успяха да блокират пътя. Там новият протест беше заради заплахи срещу председателя на инициативния комитет против депото. Продължение през седмицата получи един любопитен казус от българския бизнес – отказът на БМФ да плати неустойка заради нарушен концесионен договор. Тричленка от Търговската колегия на Върховния касационен съд обяви, че аргументи от типа „сушата, кишата

и международното положение”

не могат да са аргумент по делото. Ако не помните, Кирил Домусчиев получи решение от Арбитражния съд към търговско-промишлената палата, че не подлежи на санкции, защото не е увеличил капацитета на корабите. Вината беше прехвърлена на фактори като „стопанска непоносимост и заради световната финансова и стопанска криза”. И така му спести 55 милиона лева. Още тогава приватизационната агенция възрази, че е недопустимо вътрешноведомственият арбитраж да се намесва в материя, която е извън компетенциите му. Сега съдът

потвърди очевидното.

Дали фирмата ще плати дължимите вече близо 58 милиона с таксите, или ще се намерят политически приятели, които да променят правилата? И тази седмица не спряха коментарите за това чия е заслугата за спасяването на българските евреи. Тази седмица се отличи депутатът от БСП Иво Христов. Той качи във фейсбук яростна защита на позицията на Мария Захарова за решаващата роля на Червената армия. Покрай филипиките в подкрепа на Захарова българският народен представител обяви, че „80 процента от населението са дебилни”. Тъй като Христов продължава да е народен представител,

дали пък не е прав?

В защита на българската кауза излезе Божидар Димитров /набеден за политически анализатор/. Неговите аргументи бяха сведени до килограмите и бюста на говорителката Захарова, като просташкият му сексизъм беше посрещнат с възторг от мнозина „патриоти”. Междувременно във Варна адвокат Моше Алони потвърди, че в началото на следващата година той и сдружение „Благодарност” отново

ще внесат своята номинация

на Българската православна църква за Нобеловата награда за мир. Заради спасяването на 48 хиляди български евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война… Работната седмица завърши на 10 ноември. След 28 години промени вече можем да пътуваме по света, без унизителни молби до „правилните” хора. Мнозина използваха възможността еднопосочно. Получихме и свобода на словото, при която да оставаш свободен и след като си казал каквото мислиш. Някои ги бият, разбира се, но после винаги „става ясно”, че не е било заради словото. Получихме достъп до всичко шарено /и „вражеско”/, което преди беше само за избрани. Оказа се не толкова забавно. Избраните отдавна се радват на шареното направо на „вражеска” територия. А ние броим годините от демокрацията/преврата/аварията и чакаме края на прехода. Ако само го чакаме обаче, няма да дойде.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *