Varna
25°
гръмотевична буря със слаб дъжд
Влажност: 61%
Вятър: 7m/s N
Седмицата: Грешки в превода или в оригинала
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

hand-1393606_960_720

Работната седмица у нас завърши с нов председател на Народното събрание. Получихме си и новия доклад за /липсата на/ напредък към евроценностите. Стана ясно, че за пенсионерите /но не за всички/ ще има коледни добавки. А Варна ще има

още един заем за връщане.

В Генерал Тошево продължават протестите срещу намеренията да се унищожи земеделска земя заради газови сондажи, държавата си мълчи. Димитър Главчев си отиде от Парламента, след като премиерът обяви, че е трябвало „да си сдържи нервите” пред Корнелия Нинова /и по-рано пред Антон Кутев/. Буквално за минути беше избран и новият Номер 1 в държавата – Цвета Караянчева. В петък сутрин електоратът не обърна много внимание, а главните герои

няма от какво да са доволни.

Главчев падна жертва на партийната дисциплина и треперенето да не се изложим пред чужденците по време на европредседателството /и това, че премиерът го пожертва, не би трябвало да го изненадва/. Нинова изгуби възможността да блесне с отсъствие от залата, както заплаши, и да извоюва нови точки пред избирателите си. Караянчева стигна до най-високия пост в държавата, който обаче върви с подробно взиране в биографията и подчертаване на достойнства от типа „най-младата баба, оглавявала Парламента” и надеждата, че вече знае

дали Пекин е във Виетнам.

Печели премиерът – получава политическа тишина за началото на европредседателството. И възможност да договори подкрепа от ляво за законодателните недоразумения, които иска да ни поднесе – промените на Конституцията и приватизационната ревизия със задна дата. Разбира се, от тях никой не очаква да намерят /и още по-малко – да накажат/ виновните за приватизационното съсипване на държавата. Но пък ще са

алиби за удар

по все още оцелелите медии, които си позволяват да не вървят по правата партийна линия. Възможното освобождаване на бизнес нишите на техните собственици може да е допълнителният стимул за участие в правителствената наказателна акция. Това става без отчитане на непропорционално големите загуби от лошия сигнал към инвеститорите. Чуждите и без това вече напускат с темп, който може да се нарече и бягство – от началото на годината до септември преките чужди инвестиции са намалели с 27 процента. Намаляват още привлеченият дялов чужд капитал, реинвестираната печалба и покупките на имоти от чужденци. Данните са на БНБ, както и информацията, че за поредна година

най-много пари в страната са вкарали

българите зад граница. Тези данни обаче не се оказаха достатъчно важни за властта в държавата, която предпочете да се занимава с подхвърляне на бомбастични забележки. Защото скандалът, който завърши с нов парламентарен председател, тръгна от искането на Корнелия Нинова Борисов да дойде в пленарната зала или ще го броят „че лъже”. Това изказване пък беше породено от думите самия Борисов, че в същата тази зала „продължават да стоят хора, които са

замесени с наркотрафик,

хора, които са купували гласове, и то от затворници, хора, които наричат българите дебили”. Фразата, заради която в ъндърграунда се стрелят, а в нормалните парламенти следват оставки и съдебни дела, у нас не породи никаква реакция. Иначе казано – или никой не гледа сериозно на премиера, или никой не е изненадан от присъствието на наркотрафиканти в пленарната зала. Като прелюдия от обвинението в стил „шок, бомба, сензация” до парламентарните рокади премиерът Борисов премина още през

директни заплахи

за съдебна разправа срещу репортер и просташки контравъпроси трябва ли да се притеснява и за съученичките си, когато питанията за разследване на приватизацията стигнаха до финансовите успехи на Цветелина Бориславова. Всъщност столът на Главчев е четвъртото място, за което ГЕРБ търси заместник през последните седмици – след Делян Добрев, Антон Тодоров и Николай Петров. Оцеля само Добрев, след яростна защита от страна на съпартийците си. Ако не друго, колизиите показаха

действителната тежест на всеки

от споменатите, защото и за четиримата напътствието да си тръгват дойде лично от Борисов. Поглед към близката ни история показва, че списъкът със свалени председатели на Парламента е списък и на последвалите падания на правителства. Дали пък свалянето на Главчев не е магията, с която премиерът иска да обърне тази тенденция? Спорове през седмицата имаше и във Варна. Активно участващите в публичното обсъждане на бъдещия заем за над 40 милиона лева бяха десетина, но и те май се сториха много на отсрещната страна от администрацията. Всъщност срещата в ранния делничен следобед беше обсъждане

доколкото може да е обсъждане

45 минути четене на предварително публикувани слайдове с много текст и нито една визуализация, и публично – доколкото гражданите могат във вторник от три половина да излязат от работа. На финала недоволни останаха и граждани, и общинари. Защото гражданите очакваха конкретика, а получиха общи обяснения. И никаква яснота доколко казаното по време на обсъждането

има значение за крайния резултат.

Което пък кара гражданите да се чудят дали присъствието им не легитимира именно това, което искат да променят. В конкретния случай възражения нямаше за финансирането на пречиствателната станция на „Златни пясъци”. Други формулировки обаче предизвикаха притеснения. Например, за „ремонт на улична мрежа“ в Морската градина. Оказа се, че питането „е нещо извън контекста”, просто „това е работното заглавие на обекта”. Или за инвестиции във ВиК мрежата, каквито има предвидени и в инвестиционния план на дружеството, и в обещания от регионалното министерство нов воден цикъл. Вторият етап на интегрираният градски транспорт пък се оказа

без никаква връзка с първия,

който отдавна е обявен за работещ. Заместник кметът Христо Иванов все пак обясни, че „за да заработи системата, е необходимо да бъдат приключени определени процедури”. При шизофреничната ситуация нещо очевидно неработещо да бъде защитавано като работещо /при трайното отсъствие на пряко отговорните за това/ накрая се стигна и до признанието, че „има много въпроси, които трябва да бъдат изяснявани – както свързани с това, което ние сме направили до момента, така и по съвсем коренно различни неща”. Ползващите градски транспорт също се надяваме

„нещата” да се изяснят –

по възможност, преди „работещите” компоненти на проекта да ръждясат, без да сме ги ползвали и един път. В подобни когнитивни дисонанси изпаднахме и при обявяване на резултатите от поредния доклад за напредъка на страната ни, изготвен в Брюксел. Управляващите го обявиха за „положителен, обективен и ясно очертаващ положителните тенденции и постигнатите резултати”. Докладващите всъщност са написали: „Въпреки че комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата България

би трябвало да може да изпълни

оставащите препоръки по Механизма за сътрудничество и проверка в близко бъдеще. Комисията приканва България да предприеме необходимите действия и да изпълни всички препоръки, а към края на 2018 г. ще оцени отново постигнатия напредък.” Което е брюкселският вариант на фразата „липса на резултати”. Правосъдието си остава основна мишена, главният прокурор обаче също твърди, че докладът е успех за нас /като повтаря опорките на управляващите/. В същото време Специализираният наказателен съд и тази седмица не успя да даде ход по същество на

делото за атентата в „Сарафово”

/преди пет години/ и така началото се отлага най-рано за средата на януари догодина. Министрите също бяха активни през седмицата. В здравното министерство влезе Кирил Ананиев, наричан „дясна ръка” на Владислав Горанов – министър на финансите /и на още няКОЙ/. Зам на Ананиев става Бойко Пенков /заместник и на Москов/, а Жени Начева се връща в Здравната каса /откъдето преди седем години беше изгонена само след два месеца с обвинение за злоупотреби/. Образователният министър обяви от Бургас как ще въвежда

челния швейцарски опит

в дуалното гимназиално обучение, за да овладее кризата за кадри, докато в министерството продължават с експериментите колко по-неподготвени практически да завършват училище българските деца. Военният министър Каракачанов първо даде напътствия на Елена Йончева и екипа ѝ как да бият по „два шамара” на мигрантите, ако ги видят при граничната ограда, докато коментираше филма ѝ за краденето при построяването на въпросната ограда. После във Варна обяви, че „МТГ Делфин”, която спечели конкурса и ще строи двата многоцелеви патрулни кораба за военния ни флот, има капацитет да го направи. Макар че забележките около този избор засягаха не капацитета на фирмата. След края на лятото вицепремиерът Симеонов откри

нова тема за вдигане на шум –

приватизацията. Той се закани да развали договора за БМФ и да върне параходството на държавата. Не е ясно за какво точно става въпрос – за просто незнание как работят законите, за просто желание за експроприиране на експроприираното, или просто за признание, че държавата не може/не смее да приложи законите при частния собственик. Държавна активност през седмицата липсваше другаде – в Генерал Тошево, където обявиха, че са готови

да се бранят от сондите за газ

по всякакъв начин. Държавата си мълчи четвърти месец и по искането на германски изследователски кораб да проучи морското дъно за наличие на газови хидрати. До десетина години се очаква да има разработена технология за промишлен добив на тези дълбоководни източници на газ, а прогнозните проучвания сочат, че е възможно в нашата зона на Черно море да има повече от 4 трилиона кубически метра от тях. Държавата обаче продължава само да говори за диверсификация на руския газ – с помощта на дупченето на Добруджа

и на тока от „Белене”.

Докато тези бедствия са прогнозни, в Бургаско още се борят с последиците от наводнението. Тази седмица, в подготовка на общинската сесия, варненските съветници от бюджетната комисия единодушно решиха Варна да помогне на пострадалите с 90 хиляди лева. Проблеми с гласуването на това решение не се очакват и на заседанието, още повече, че варненци – особено от „Аспарухово”,

вече изпратиха доброволци

и помощ на наводнените. Други решения в комисиите събудиха повече въпроси. Одобрено беше, например, преместването на учениците от „Димчо Дебелянов” в други училища. Обяснението на ресорния общински директор Лилия Христова беше, че „сградата е опасна и застрашава живота и здравето на децата, заради които се налага неотложен ремонт”. Така най-малките ученици отиват в „Елин Пелин” /почти в „Максуда”/. По-големите ще бъдат преместени в „Иван Вазов” /в „Младост”/. „Любен Каравелов” /в „Аспарухово”/ временно ще приюти най-големите. Училището е едно от десетте, които ще бъдат

основно ремонтирани с европейски средства.

Което е прекрасно. Но не отменя необходимостта от отговори на някои въпроси – например, как преди 15-ти септември всички сгради бяха в чудесно състояние, а сега една се оказа „опасна за живота“, как по време на ремонтите родителите ще водят децата си в различните краища на града и как учителите, които преподават на различни класове, ще прелитат от час в час? Макар че родителите /и не само те/ получиха тази седмица и още теми за размисъл. Например –

цифрите за „нормален живот”.

Според редовното проучване на КНСБ за издръжката на четиричленно домакинство от двама възрастни и две деца, са необходими 2 301 лева на месец, за да покриват основните си разходи за храна, условия на живот, образование и здраве. Иначе казано, необходими са 575 лева на човек или брутна заплата за всеки родители поне 1 474 лева. Средната за страната в момента по официални данни е с близо една трета по-малко, под издръжката на живота са 75 на сто от домакинствата в България, а

една трета са в графата „бедни”.

Сред бедните се оказа тази седмица и баскетболният клуб „Черно море Тича”, поради което се раздели с шефа на детско-юношеската школа Душан Стойков. В клуба продължават да чакат обещаните от кмета 150 хиляди лева. А може би те /и десетките детски школи и клубове като тях/ трябва да питат какво стана с парите, които някога идваха от държавното тото, а после щяха да идват и от частното. Защото търкащите талончета стават все повече, данъчните облекчения за хазарта си стоят, а обещаните пари за култура и спорт така и не идват. Варненският спорт влезе в новините тази седмица и с още една

не съвсем спортна тема.

„Ние си извоювахме стадиона, сега трябва да покажем, че няма да спрем дотук и да се откажем. Ще почистваме, ще направим, каквото зависи от нас.” Това каза един спартаклиите, довел в неделя сутрин и сина си, за да чистят клубния стадион, който отборът си върна след много перипетии. Май не е само за стадионите е така.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *