Varna
25°
ясно небе
Влажност: 50%
Вятър: 3m/s E
Седмицата: Молекули държавност
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

doll-figures-3015495_960_720

Някои хора у нас много обичат подаръците – 10-процентови, 20-процентови…

Тази седмица държавата спести към 25 милиона лева – след като народните представители гласуваха против финансирането на терапия с нови медикаменти /като по-рано отказът да се финансира прилагането на нови молекули бе оправдан с желанието на Здравната каса да си „отдъхне” финансово/. Депутатите задържаха тези пари в същата седмица, в която кабинетът за по-малко от един учебен час

раздаде близо 740 милиона

на подходящи фирми, за да ни асфалтират още магистрали /и продължават да мълчат за безкрайния автопарк, охрана, бонуси и други луксове, които си осигуряват/. Така в дните преди Коледа, когато отвсякъде ни убеждават да сме добри и да даряваме пари и надежда, държавата най-официално открадна последната надежда на много болни българи. За парите отдавна е ясно… В хода на дискусията Цветан Цветанов продължи да ни изненадва с познанията си в медицината /и най-вече с рейдовете си из нея с подковани ботуши/. От него научихме, че битката за новите молекули за онкоболните е „спекулация”, затова е по-добре парите за лечение да се спестят и

да има за профилактика.

Двата основни проблема – че профилактика срещу рак не е открита и че касата не плаща нищо сериозно за профилактични прегледи, явно са му убягнали. След като по темата „нови лекарства” бяха изчерпани всички ходове с президентското вето и повторното гласуване, премиерът изведнъж се появи на бял кон и обяви, че е готов да преразгледа мораториума и да „даде” нови лекарства. Конят обаче напоследък е доста се е омърлял, а феновете на премиерската република този път се позабавиха с клакьорските аплодисменти. Не-новините продължиха да

губят състезанието

и тази седмица – по тяхната писта тече все по-сериозна част от общия поток напълно истинска информация. БДЖ, например, композираха влак, качиха пътниците и тъкмо да ги пуснат за Копривщица, ги свалиха, защото този влак трябвало да тръгне чак през март. Прокуратурата, като пребори цялата корупция у нас, се зае с евентуалните рушвети, осигурили първото място точно на тази мис България, а не на друга. Правосъдната министърка, унесена да лобира по казуса с царските имоти, нарече последния български

цар „Борис Три”.

Което беше по-малкото зло – след това Цачева усърдно се зае да прокарва тезата, че настояването на Сотир Цацаров да има общи процедури за разследване на главния прокурор и шефовете на върховните съдилища, всъщност е „препоръка на Брюксел”. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество излезе със становище за парите на Прокопиев, с което на практика зачеркна съдебната институция у нас и се постави над нея. Вероятно не случайно на този фон напътствията към гостите от Европа за българското председателство бяха наречени

„Наръчник за оцеляване”…

А във Варна ръководителката на „интегрирания” градски транспорт се зае да убеждава и общинските съветници, че интегрирането е напълно, изцяло и перфектно приключило. Но също така – че пускането на /работещата/ система ще става „поетапно”. Може би този път ще стане и по-видимо за ползващите градския транспорт? А не както при бързия автобусен коридор – „работи, но още не се използва”. Все пак има и известен инстинкт за самосъхранение, защото беше обявено, че цената на билетчето, срещу което ползваме

цялото това /невидимо/ щастие,

засега си остава един лев. В подготовка за последната за 2017-та общинска сесия започна разпределянето на парите за следващата година. Чистотата, например, ще ни струва близо 30 милиона лева, реши комисията. Таксата смет няма да се вдигне – това беше основното, което запомниха повечето варненци, и което май тушира недоволството от периодичните купчини смет край кофите и разпиляния из целия град боклук. Като мярка за по-добър контрол съветниците решиха, че

ще заседават изнесено –

първо в завода за преработка на боклука в Езерово, а после и при сметопочистващите фирми… В края на годината във Варна се събраха експерти по свлачищата от четири държави. И у нас, и в Италия, и в Испания, и в Германия важи с еднаква сила принципът, че тръгне ли свлачището – спиране няма. Разликата е в процесите, които го отключват. На територията на Варненска област от свлачища са засегнати близо 380 хиляди декара, стана ясно на срещата. Край Варна активните са две – на „Трифон Зарезан” и на „Свети Никола”. Местните експерти продължават да цитират проучванията на първите геолози, дошли да правят карта на Черноморието преди 150 години – тогава те препоръчват цялата зона

от Варна до Каварна да е парк.

Нещата обаче спират до цитатите. В момента край „Свети Никола” строителството продължава, за строителната забрана /отменена неясно как/ никой не иска да си спомня, а процесите застрашават не само къщите в района, но и естакадата на колектора, /а след нея и водопровода „Варна – Златни пясъци”/. И тази седмица идеите за инвестиции в града се въртяха около небостъргач до Морската градина и около поредните жилищни сгради. Които освен в свлачищни зони никнат върху градинки и квартални паркове и растат на фона на други нови, но пустеещи кооперации. В най-добрия случай инвестицията е магазин. Последният се оказа

върху част от Спортната зала.

Тази седмица тротоарът откъм входа за ниското тяло на ДКС беше преграден и информационната табела осведомява любезно, че върху част от спортните сгради ще се появи хранителен магазин. Който вероятно е много необходим в квартала, но така и не стана ясно кога Общинският съвет е разгледал и одобрил сделката. Или откога ДКС не е общинско предприятие… В същото време в Бургас инвестициите в индустриалната зона вече са за над 50 милиона лева и се работи по

проекти за още 140 милиона.

Като за варненското изключение, потвърждаващо правилото, продължават коментарите за обновеното Морско казино. Собствениците му дават 50 години гаранция за добро състояние, а ремонтът предизвиква възхищение още преди окончателното приключване. Казиното беше избрано и за домакин на церемонията, с която тази седмица Варна предаде домакинството като младежка евростолица на португалците от Кашкайш. За годината домакинство отчетът на хартия вероятно ще е много дълъг, много богат и много добре звучащ, но

следите, които ще останат, са минимални.

Защото дори MTV-концертът, украсен с логото на евродомакинството, /както и много други традиционни за Варна прояви/, нямаше друго общо с „Варна – Европейска младежка столица” /както и при много други от брандираните прояви, ако не броим пренасоченото финансиране/. Самият концерт беше козът на Варна при кандидатурите за годишните награди на туристическото министерство, но единственото, което градът получи, беше признание за частния туристическия сайт brat-bg… В края на годината и социолозите започнаха с годишните препитвания и класирания. Правителството получава

оценка 3+

в проучването на „Галъп интернешънъл”. Основните посочени проблеми са непосредствено свързани с благополучието – ниски доходи, безработица, лошо здравеопазване, корупция. Логична връзка с някои от другите данни – например, за кого биха гласували българите, няма. ГЕРБ все така е първа сила пред БСП, патриотите и Марешки логично губят подкрепа, а реформаторите все така са около 4-процентната бариера. Свое преброяване ще се опитат да организират БСП и ДПС. Съвсем класически в петък около пет те обявиха, че на 17 януари, под фанфарите на тъкмо започналото европредседателство,

ще поискат вот на недоверие

на правителството заради корупцията. От ГЕРБ веднага скочиха, че това е „един опит и официално обявяване на саботаж” и „нищо друго”. В ролята на партийно острие по темата влезе Тома Биков, който не намери нищо по-подходящо за контрааргумент от обяснението, че корупция у нас има „както има корупция в Германия, Франция, в Италия и във всяка една държава”. С което никой не спори. Спорът е за мащабите, заради които при тях има корупция в държавата, докато у нас вече се свършва държавата в корупцията. Вицепремиерът Симеонов от коалираните патриоти успя да изпревари опозицията и

обяви развод с ГЕРБ

преди тях. Причината е, че неговото предложение за концесията за ски зоната в Банско беше оттеглено от премиера Борисов и Симеонов изохка: „не искам да го виждам”. Каракачанов веднага се втурна да обяснява, че всъщност спор няма, имало неразбирателство само кое кога да се случва. Самият Борисов се направи, че нищо не е чул, а след обявения вот най-вероятно и Симеонов ще се направи, че нищо не е казвал. Иначе споровете и за планинските лифтове, и за градската сеч на дърветата, и за паркирането, и за строителството, и за ред още болни теми показват отчетливо каква е разликата в двата принципни подхода към

правенето на държава.

В единия случай държавата/общината/съдът слагат рамката, в другия нещата се решават според принципи като „аз на теб, ти на мен”, „какво толкова ще стане”, „само този път”, „ти ли ще ми казваш на мен” и „ти знаеш ли кой съм аз”… Иначе казано – или определяме рамките и всеки е добре дошъл, ако желае да се вмести в тях, да ги спазва и да ги подобрява, или всеки си ходи със своята рамка и бута останалите, за да се намести. Разликите се виждат

още преди самолетът да е кацнал…

Покрай споровете за ски пистите през седмицата получихме повод да се усъмним и в така рекламирания просперитет на държавата. Не за друго, а защото, оказа се, кипърски безработни могат да си позволят да строят ски писти у нас, докато нашите са изпаднали дотам, че се препитават с палене на складове… През седмицата започна прокурорско преброяване на лошите олигарси. Добри всъщност няма, защото олигархия се ражда само в държава, в която закон е беззаконието, и ролите на добрите и лошите се сменят в зависимост от услужливостта им към властта. Другаде

броиха лошите българи –

през седмицата Варна се прочу и във Фиджи, където хванаха трима аматьори при опит да източат банкомат. И ги вкараха в затвора по бързата процедура. Тази седмица се навърши година от взрива в Хитрино. „Държавата направи повече от това, което има разписано като закони и морални правила”, обяви по повод годишнината регионалният министър Николай Нанков. А именно – година след взрива „всеки момент“ ще бъдат готови къщите, които прави Строителната камара. Ключовете от тях ще бъдат раздадени

седмица след годишнината –

защото премиерът Борисов може да отиде в Хитрино тогава. Колкото до къщите, започнати с държавни пари, те още не са готови. Единствените обвиняеми за погрома в селото и за седемте жертви са двамата машинисти на влака, който гръмна, а споровете как да се разпределят обезщетенията продължават. Вероятно и за това вината е на ретроградния Меркурий, който, оказа се, пак бил настъпил… Тази седмица беше показано четивото, с което ще посрещаме гостите на европредседателството /което някои от властта рекламират като поемане на властта в Галактическия съюз/. Тройно дестилиран

рустикален наивизъм

струи от „Survival guide”. Ръководството е написано на английски от школата „Ка́жи, баба, тенкю” и е украсено с колело от каруца. Ако справочникът „България за начинаещи” е замислен шеговит – не му се е получило. Ако е замислен сериозно да изглежда точно така – жалко за нас. А може би някой просто се опитва да прилага стратегията „създай отрицателни очаквания и се надявай всичко ставащо да е приятна изненада”… Колкото до еврогостите – хубаво е, че някои от тях

вече са идвали в България

или имат приятели оттук. Затова знаят, че не навсякъде гостите ги събуват на вратата. А също така, че някои упорито се борят да променят /към по-лошо/ гордо цитираният факт, че „почти една трета от територията на страната е залесена”. И още – че малката ракия от 25 грама си е чисто лицемерие за пред гостите. Както и скъпите, но зле извършени в последния момент ремонти на еврообектите. А и това с подаръците /и че не е необходимо да носят по нещо винаги, когато отиват на гости/ не е точно така. Някои хора у нас много обичат подаръците –

10-процентови, 20-процентови…

Докато столицата се подготвя за председателството и призивът е „да не клатим лодката”, във Варна тази седмица имаше протест. Не толкова многолюден като тези, с които започна поредното ни желание за промяна. Но пък с първи малък резултат. След отвореното писмо на „Варна диша” и протеста пред общинските стълби от Общината извадиха няколко дънера и засадиха нови фиданки /макар и не в най-подходящия сезон/. Сега авторите на сигнала са амбицирани да събират още снимки и сигнали и да пишат писма до общината всеки месец с надеждата, че и реакциите оттам ще продължат в същия дух. На някои места на това му казват общество…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *