Varna
13°
ясно небе
Влажност: 87%
Вятър: 2m/s N
Седмицата: Кротките корумпета на Европа
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Подкуп, подкупване,

Първата седмица на 2018-та приключва. Годината започна на първи януари, понеделник, със суперлуна в небето над нас и с обичайните човешки надежди и изстъпления край нас. Преброихме първите бебета на годината, но

питането вече не е „момче или момиче”,

а дали майка му ще си го вземе или ще го подари на държавата. По света политическото запролетяване тази година започна от Иран. В Берлин пък се опитаха да си спестят новогодишните кошмари от сблъсъка на цивилизациите /след предишните запролетявания/. И измислиха да сглобят специални кошари за жените по площадите. Насилие пак имаше, а Европа показа, че вместо да защитава извоюваните си ценности, приема

да сложи зад решетки жертвите,

а не на насилниците /макар че според досегашния опит това свършва зле именно за тия зад решетките/… У нас заграждения имаше около БНБ – монетата за българското председателство предизвика опашки от желаещи да си я купят /вероятно заради опасенията, че втори път може и да не ни дойде редът/. Русия изненада миинстъра по европредседателството, като ѝ опакова под елхата старо интервю с обещания да лобира за отмяна на евросанкциите срещу Русия, а Лиляна Павлова дръпна панделката, като влезе в обяснителен режим. Първият концерт от

официалната програма на евролидерството

ни мина семпло, премиерът дори не благоволи да се разходи до залата. Сайтът на домакинството ни /обществено поръчан/ не изобилства от информация и за следващите прояви… Варна също ще приеме част от събитията за европредседателството – предимно с покани за афиша на операта. Колкото до така наречената информационна брошура, еврогостите ни ще научат от нея, че докато са във Варна, могат да видят „най-старото златно съкровище в света – това от Варненския халколитен некропол”, а също – да се запознаят с твърдението, че то е датирано

от „V век преди Христа”.

Добре че авторите не са чели Чудомир – тогава можеше да е и „три века преди Христа”. Вероятно повечето минаващи през музея ще се загледат в изящната изработка и няма да забележат разликата от 4 500 години, но все пак ще е неудобно пред разбиращите… Новините у нас предложиха някои

симптоматично актуални сюжети

за началото на еврогодината. В столицата уволниха директорка на детска градина заради злоупотреби и нарушения, тя контрира с архивирани sms-искания да приеме едно или друго дете, заобикаляйки правилата. Протести на родители имаше в защита и на двете страни. А лично обидената кметица Фандъкова призова Ботьо Ботев – бившия шеф „Убийства” в националната полиция, да се заеме с разследването на проблема. Макар че истинското

предизвикателство за всеки детектив

е да намери директорка, която не е получавала такива съобщения… А Софийският университет заплаши с протести, ако държавата не компенсира отнемането на една от сградите и не осигури средства за поддържане на сградния фонд, попълване на библиотеките и достъп до международните научни бази данни. За всички, за които темата европредседателство се свежда до постулатите „ще управляваме Европа” и „ремонтът на НДК не се получи”, новата година започна с друго броене. От началото на 2018-та

минималната заплата стана по-висока,

вдигнаха се социалната пенсия и майчинските за втората година /което не означава, че ще отлепим от мястото на най-бедните в Европа/. Повече пари ще получават учителите, военнослужещите, пожарникарите и полицаите /без задължително да има пряка връзка между размера на заплатите и качеството на продукта, който дават на обществото/. Заедно с това пораснаха възрастта за пенсиониране, цените на цигарите, газа и водата. Във Варна

седем стотинки отгоре

на кубик вода не изглеждат много. Докато не ги умножим по безкрайните течове, които също плащаме /и които също вече са ни по-скъпи/. И едва ли ще намалеят, докато цената им е калкулирана в сметката на крайния клиент, а не на обслужващото дружество. В очакване от началото на февруари да се вдигне и цената на тока за бизнеса, вече поскъпват някои стоки и услуги /колкото и несвързани да му изглеждаха на премиера тези два процеса/. Бизнесът обяви, че отражението ще забележим най-сериозно в цената на

млякото, месото, яйцата и хляба –

с около пет процента. Единствен земеделският министър тази седмица беше оптимист – според Румен Порожанов имаме „стабилизирани цени в животновъдството” и „не се очаква увеличение на цените на хранителните продукти”… В началото на годината Институтът за пазарна икономика пресметна кога ще настъпи така нареченият Ден на данъчната свобода – в който условно спираме да работим за правителството и започваме

да работим за себе си.

Както и през миналата година, това ще стане на 13 май /като датата бавно се мести назад през последните години/. Тя обаче е актуална само ако делим тежестта върху всички български граждани. Ако я пресмятаме според броя на работещите, данъчната свобода ще дойде чак в края на юни. Още по-любопитна е друга цифра от анализа – 36 процента от приходите у нас се преразпределят. Иначе казано – в началото на всяка година правителството ни казва с бюджета си на дефицит, че парите няма да стигнат, а в края на годината преразпределя повече от една трета от парите, /събрани от нас/, като шумно обявява

какви „подаръци” ще ни направи.

А НАП тази година пусна за първи път данъчна декларация за доходите на починалите след предишното плащане на данъци… Въпреки всички подобни сметки и новини общественото внимание беше до крайност възбудено след новогодишните празници не от друго, от митичния трети пол. Особено се развълнува тройната патриотична коалиция, която скочи в защита на „ценностите” срещу Истанбулската конвенция. Най-вероятно – без да се зачита особено в текста и дори без да се замисли, че далеч по-консервативните Турция и Полша са я ратифицирали. Казано като за тях – Истанбулската конвенция /срещу домашното насилие и насилието срещу жени/ се опитва чрез термина „gender” /„социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”/ да внуши, че

не е добре мъжете да бият жените си

и шефовете да плащат по-малко на работничките си, отколкото на работниците си. Поне това можеха да научат ревящите за посегателство срещу изконните семейни ценности /които включват още брачна вярност и грижи за родители и потомство, които част от ревящите май не помнят/. Скандалът около третия пол /поне отчасти/ трябваше да отвлече вниманието от набиращите скорост протести заради посягането на природните паркове, но седмицата поднесе много по-брутална версия на замислената димна завеса – касапницата в Нови Искър. При лансираните версии за масовото убийство е трудно да изберем коя е по-симптоматичната и

по-страшната за нас –

че случаят „Нови Искър” е резултат от нечисти финансови взаимоотношения или че местният психопат, методично възпитан, че всичко му се разминава, защото е нагъл и агресивен, е минал на следващото ниво. Полицията и този път не успя да ни убеди, че ни пази. „Много е тежко престъплението, ако има престъпление”, това заяви вътрешният министър Радев след откриването на първите пет трупа. „Надявам се

бързо да стигнем до истината”,

каза още той, докато съсед откри колата на една от жертвите, а журналисти – тефтерче със записки в същия район. Веднага се заговори за кухи фирми, албански следи, точене на ДДС. Но предишната стрелба по данъчен служител беше пропусната /а след клетвите от най-високо място, че държавата ще отговори на посегателството случаят бързо беше пратен във фризера/. Има и някои специфики, които е добре да запомним. Веднага беше лансирана версията, че у нас подобен брутален и масов разстрел досега не е имало, и дори най-големите любители на кръв по първите си страници подминаха напомнянето за

„попското” убийство на бай Миле

и петима от хората му. За разлика от други подобни случаи, когато версията „лични причини” винаги беше сред първите предложени на обществото, този път тя беше директно отхвърлена, макар че изглежда много по-достоверна от друг път. Ден след това беше реанимирана, при това с обяснението, че виновният бил търсен и преди, за да лежи в затвора след влязла в сила присъда. Полицията така и не успяла да го намери… осем години. А сега се укрил, защото журналистите рано обявили „това нещо”. Липсва и едно иначе постоянно присъствие с мнение от последна инстанция – това на премиера. И понеже дори великият Поаро не вярва, когато има

повече от едно съвпадение,

възможностите за избор могат да се сведат до две – властта се кани да започне голяма битка с корупцията, при която „виновните” вече са назначени, или самата власт получава телеграми с подател, който е известен само на нея… Първата седмица на годината, освен криминално, започна и протестно. Недоволството, заченото в края на миналата година с промените в устройството на природния парк Пирин, продължи през тази с протести из цялата страна. Във Варна повече от сто души излязоха в защита на планината /като не пропуснаха да питат

и за Морската градина –

жертва на подобни апетити и на подобни хора като посягащите на Пирин/. Много хартия и много ток бяха употребени в доказване на двете противоположни тези – „за” и „против” новите ски писти /и всичко зад тях/. Ако още имате колебания да изберете позиция, помислете само върху едно – в Пирин растат единствените мури на по 1 300 години. Една ски писта може да бъде построена, съборена и пак построена за няколко години. А други такива мури ще можем да имаме чак

след още 1 300 години…

На този фон европредседателството изчезна от погледа на общественото внимание, още преди да е започнало. И малцина обърнаха внимание на четирите приоритета, наречени „български”, макар да не е ясно дали са избрани, защото имаме сериозен принос към темите, или защото така ни се иска. На първо място е бъдещето на Европейския съюз и младите хора /които стремително бягат от страната/. После идва стремежът на балканските държави за членство в съюза /където след нас са леко алергични към думата „разширяване”/. Следват

сигурност и стабилност
/където влизаме с протестите заради нагло прокарани лобистки интереси, намаляващи инвестиции, растящи цени и перманентна бедност, гарнирани с шесторно убийство/. И накрая е развиването на дигиталната икономика /докато разнасяме хартиите от стая в стая по администрациите и наблягаме на кол центровете/. През това време коментаторите отвън продължават да описват държавата ни като почти безобидна – „корумпирана, но не създава трудности”. Чакаме вогоните…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *