Varna
25°
ясно небе
Влажност: 53%
Вятър: 6m/s SE
Седмицата: Стрелби и народна музика във Вестерос
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

computer-3076956_960_720

Тази седмица кресчендото от обяснения, че България е начело на Европа достигна кулминацията. За фон послужиха девет трупа за първите дванадесет дни на годината, /ако не броим кучето/, около девет протеста и три бомбени заплахи за три дни, обвити в задушлива софийска мъгла.

Денят Х – 11 януари,

започна с български фолклор, изпълняван на екзотични инструменти и завърши с реч на български с полски акцент. Както обикновено, всеки видя и запомни това, което му хареса… Уикендът преди председателството трябваше да бъде прелюдия към важната българска роля за отношенията на съюза с Турция. Използвано беше откриването на реставрираната желязна църква „Свети Стефан”. От церемонията ще запомним обяснението на турския президент Ердоган, че „в местата, които са завладявали, нашите деди първо са осигурявали

сигурност за храмовете

и за религиозните обекти”. Както и това, че премиерът Борисов не възрази на това, говорейки за сътрудничеството между „столиците” София и Истанбул. Темата обаче беше изместена от намирането на масовия убиец от Нови Искър същия ден. Противоречиво продължи и новата седмица – с фанфари за гостите и с протести, пак в тяхна чест. Около НДК и Народния театър

плочките ги измиха с шампоан,

с новините не беше толкова лесно. Докато властта рекламираше страната с природните ѝ красоти, част от населението протестираше срещу политиката на властта да затрива същите природни красоти. Протестиращите ги пазиха полицаи, които също протестираха заради заплатите и условията на труд, докато

началниците им разказваха басни

за поредната вълна от убийства. Започна се с това, че след полицейско претърсване военни откриха трупа на Росен Ангелов, търсен за убийствата в Нови Искър. Полицията пък се обиди на гражданите, които знаели къде живее Ангелов, но не им съобщили. Всъщност, по селата хората виждат полицай предимно по телевизията, а в градовете са наясно, че много от проблемите им не се решават именно защото имат „чадър” където трябва. И вероятно

също са се почувствали обидени,

разбирайки, че човек може да има документи с печат „осъждан” /за педофилия/ и да вози детето им с такси. И че по улиците има 7 000 /седем хиляди/ обявени за общодържавно издирване от 2010-та досега, които никой не е успял да намери. Според вътрешния министър това било „законодателен проблем”, който ще се реши със задължителна адресна регистрация веднага след преместването. Добра конкуренция на тази идея направи главният следовател Борислав Сарафов. По случая „Нови Искър” той обяви, че не само всички жертви са убити с един пистолет, но че с него „е умъртвен и Росен Ангелов”. Което май е типичен пример за

фройдистка грешка на езика.

Още преди случаят да бъде добре оглозган медийно от всички заинтересовани, дойде и следващата стрелба. Убитият – Петър Христов, се оказа знакова фигура. Наричан преди десетина години „скандален” и „свързан със СИК”, в деня на смъртта си той вече е солиден бизнесмен, близък до ГЕРБ. Засега самоубил се извършител няма… Но междувременно почина /без да успее да даде показания/ простреляният данъчен Иво Стаменов.

„Всичко ми се вижда достоверно”,

заяви Цветан Цветанов, докато коментираше възможността „Наглите” да са свързани с убийството на Христов – защото именно Христов бил човекът, който свързал Цветанов с информатора, който ги изпял. Това, което Цветанов не успя да обясни, е противоречието в тезите му, че покойният е бил изключително и само от светлата страна на бизнеса, но и достатъчно навътре в схемите на „Наглите”… Упражненията в изящна словесност продължиха и след разстрела на Христов. „Не мисля, че тръгваме лошо, жалко за убития гражданин. Такива събития се случват

във всяка една европейска държава.”

До това прозрение стигна в Казанлък председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. Ако беше май, можеше да обвиним опияняващата миризма на гюла за казаното, но сега всичко остава за сметка на авторката. С подобни изявления посрещнахме гостите за официалното начало на европредседателството. Бонус бяха мръсната мъгла над София, бомбените заплахи на летището /поради което Юнкер трябваше да кацне в Букурещ/ и в НДК. А също и недоволството. Преди европредседателството за 11 януари

бяха анонсирани девет протеста,

после недоволството на Софийския университет беше отменено – срещу обещанието да получат нова сграда вместо взетата на булевард „Стамболийски” и десет милиона лева за поддръжка на базата. Миналата седмица имаше и още едно искане – за финансиране на достъпа до научна информация, но то някак се изгуби в договарянето. В преговорите с МВР имаше повече колизии. Първо изчезна протестният билборд на недоволните полицаи. На разбора стана ясно, че фирмата го е свалила „по своя инициатива”, с което си спечели

„категорично осъждане”

от страна на премиера Борисов. После полицаите получиха обещание да „им даде” колкото си поискат рекламна площ от ангажираната за европредседателството. И сто милиона допълнително от бюджета /в който съвсем скоро не можаха да намерят 16 милиона за болните/. Обещанието не спря протеста, а след премиерската щедрост въпросите са два – дали милионите за полицията ще стигнат до заплатите на полицаите и

какво ще се промени от това.

Ще го усетят ли, например, старците по селата, гражданите с разбити мази и обрани апартаменти… Освен полицаите, на улицата на 11 януари бяха и двете страни по спора за Пирин. Излизащите в защита на природните паркове се увеличават, а настояващите за „развитие на зоната” изкараха начело на протеста вицепремиера Симеонов, което беше добре афиширано. За разлика от останалата логистична подкрепа като снабдяването с агитация на едро и извозването с

автобуси с надписи „Министерство на образованието”…

На фона на тези вълнения без много шум мина един варненски протест – в „Терем – Флотски арсенал”. Едно от малкото военни предприятия, които се закрепиха на пазара, не за първи път е обект на апетити, които пораждат недоволство у работниците. Сега те излязоха, защото никой не успя да обясни защо им е необходим втори управител и най-вече – кому е изгодно да ги слива с бившия военен завод в Провадия, след като „Овеч” ще донесе в съдружието

пасив от два милиона…

Странни икономически решения имаше и в столицата – насред песните и танците за председателството беше продадена Общинска банка. Това стана в нарушение на правилото лицензи за банково дело да се издават само на бизнесмени от банковата сфера. Но БНБ погази закона /заради желанието на Пеевски да си има банка, след като му е спрян достъпът до банкови кредити/. Също тази седмица Съюзът на издателите в България публикува „Бялата книга

за свободата на медиите”,

а обявеният за олигарх Пеевски веднага контрира с тезата „защо обвиняват само мен, че съм лош, след като и те не са добри”. В Парламента БСП обяви, че внася вота на недоверие към кабинета на 17 януари, като темата ще е корупцията. ДПС отказа да ги подкрепи с мотивите, че не трябва се клати лодката точно сега и защото няма сила, готова да поеме управлението /т.е. ДПС няма интерес от по-афиширано участие в него/. Имаше и колоритна дискусия за единния антикорупционен орган, а депутатите

отхвърлиха ветото

на президента върху недодялания антикорупционен закон. В същото време цената на водата все още е неясна, след като повишението се обжалва в съда, а бизнесът не знае какво се случва с цената на тока за него. Оставени на изчакване, варненските хлебопроизводители обявиха, че при предварително обявеният скок на тока между 30 и 60 на сто,

поскъпването на хляба ще е неизбежно.

Битовите подробности не попречиха с официалното откриване на европредседателството да се сложи на масата и темата за еврозоната. Журналистите, дошли у нас за 11 януари, цитираха финансовия министър Горанов, че очакванията са България да кандидатства за влизане в „чакалнята” на еврото до юни тази година като първа стъпка към приемането на общата валута. Коментарите отбелязват, че в страната това ще бъде възприето като признание за българските усилия по отношение на реформите след влизането в Европейския съюз през 2007 година. Според Горанов България

няма да е рискова за еврозоната

„най-малкото заради 20-годишния валутен борд”. Проблемът е, че без борд склонните към финансова дисциплина в управлението най-вероятно ще окажат точно толкова, колкото бяха склонните към разум и демокрация след 2007-ма – критично малко… И още един протест имаше у нас на 11 януари. Срещу тези, които решиха, че Истанбулската конвенция не трябва да бъде подкрепена от българския Парламент, защото осъждането на насилието над жени не си струва риска балканският мачо да се окаже в компанията на

някакъв съмнителен „джендър”.

В същия ден в криминалната хроника влязоха жена, намушкана с нож от свой познат и жена, пребита от съпруга си… В Холивуд, където дори публичното целуване на ръка е на път да стане тежко сексуално посегателство, стана ясно, че във филма, от който изрязаха Кевин Спейси, хонорарите на двама от главните герои са с разлика от 1 500 пъти. В полза на мъжа. Но новият обществен враг номер едно е Катрин Деньов, след като с още 99 френски знаменитости се обяви

против демонизацията на флирта

и за малко повече здрав разум в междуполовите взаимоотношения. Реакцията срещу стоте подписали само доказва, че така наречените феминистки спешно трябва да почетат малко книги за феминизма и малко класически антиутопии /или поне „Прекрасният нов свят” като начало/. Преди окончателно да са компометирали феминизма като идея, да са съсипали постигнатото в защита на жертвите на насилие и да са ни натикали с желязна ръка

в рая по техен модел…

Българското европредседателство се оказа също част от проблема – френската евродепутатка Карима Дели поиска рекламният ни клип да бъде забранен заради толерирането на сексуалния тормоз. Дамата го откри в предупреждението кой как кима с глава в знак на съгласие у нас… Все пак звездата на българската евроседмица стана председателят на Европейския съвет Доналд Туск. С реч изцяло на български, ударно започната с „Отечество любезно, как хубаво си ти!”, той предизвика буря от възхищение и коментари. Жестът беше безспорно мил, съдържанието – поп-културно, а

„тракийският” финал,

в който беше намесен и Борисов, не прозвуча точно като комплимент. Но дори и на ръба на популизма, Туск показа класа, която седящите до него местни играчи никога няма да имат. Колкото до съдържанието – председателят на Съвета просто каза това, което публиката искаше да чуе /което само по себе си е оценка/. И дипломатично не довърши стиховете на Вазов – „и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!” Преди година в Естония речта му беше доста по-различна. Макар че Туск имаше послание и за слушащите отвъд умилението от българския език –

„вие сами сте творците…”

То обаче предполага по-малко взиране в славното минало и повече работа за настоящето, без очаквания „Европа” да ни оправи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *