Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: Малки зелени човечета
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

 
Седмицата премина бяло-зелена, след като зимата реши да изсипе малко сняг и край морето тъкмо преди Атанасовден, а най-горещите спорове бяха от колко зелено можем да се лишим, преди да стане невъзможно да снимаме

рекламни клипове за пред чужденците.

За Варна темата беше Морската градина и евентуалният референдум – след като Върховният административен съд стигна до варненското искане от 2013-та година и постанови, че председателят на Общинския съвет трябва да внесе подписката за разглеждане (иначе казано – протакането досега не е било съвсем по закон). Извънредното заседание по темата ще е в понеделник, но първо правната комисия, а после и останалите, вече обявиха, че искането противоречи на закона.

Строежите и колите в парка –

очевидно не… Първият аргумент „против” беше в недостигащите 331 подписа. Всъщност подписи има, но проверката на ГРАО отхвърли част от тях като неистински. При броенето представители на вносителите обаче няма, обявиха съмненията си инициаторите на подписката. Недоволство у тях предизвиква и фактът, че у нас ГРАО признава за истински подписите само на хора, при които съвпадат четири вида данни – имена, подпис, пълен адрес и ЕГН (докато в повечето европейски държави са достатъчни два). А след подобна стриктна проверка остава само едно за чудене –

откъде се вземат всички мъртви души

на изборите… Ако се върнем към Морската градина – другият аргумент защо не е работа на местните да решават бъдещето ѝ, е „незаконосъобразност”. Двете питания – дали паркът Морска градина трябва да достига до морето, като включва и зоната от ската до морския бряг и дали трябва да се забрани строителството на жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища в района, се оказаха извън компетенциите на местния орган за управление (и на гражданите). След правната комисия съгласие с тезата изразиха и останалите им колеги, които се събраха в Юнашкия салон и не съвсем юнашки се опитаха да заобиколят

мненията на избирателите си.

Така изходът от извънредното общинско заседание изглежда до голяма степен предрешен. Но всъщност проблемите на Морската градина отдавна вече не могат да се решат само с няколко въпроса. Отговорите им може и да не струват точно два милиарда лева, но заложените преди двайсетина години имотни „бомби” трябва или да се обезвредят чрез изкупуване (което струва пари), или неминуемо ще гръмнат при някакъв вид изземане (което ще струва още повече пари). Защото държавата може и да прехвърлила парка на Общината (през април 2012-та), но

сделките с частни парцели не са отменени,

нито пък разрешителните за строеж в тях, а за мотивите за тези решения всички ангажирани страни отдавна имат амнезия… Другият голям въпрос – за съдбата на крайбрежната алея, също е предопределен – още през 2009-та, когато земята между две държавни собствености – плажната ивица и Морската градина, изведнъж се оказа в частни ръце с благословията на Росен Плевнелиев (тогава регионален министър). Но сагата с варненския референдум може поне да предизвика размисъл изобщо за начина, по който

местните общности са лишени от глас

по важни местни въпроси, и евентуално да се предизвикат промени. Колкото до Морската градина – още малко санитарна сеч, огради и „сгради с обществено предназначение” ще решат проблема с нея окончателно и по сталински… През седмицата продължиха и споровете за Пирин. Протестите и особено предложението на алпиниста Боян Петров вместо витиевати фрази (с много задни вратички) да има кратък и ясен текст: „строим втора кабинка и нищо повече“, предизвикаха дълга около метър протестна декларация. Според нея всеки, който не е съгласен със сложните формулировки, позволяващи нахлуване в териториите на природните паркове, е

враг на човечеството…

Екоминистърът също отхвърли възможността да закрепи хвърчащите обещания, че всички промени са само в името на новата линия. Но пък като страничен ефект от „пиринското” недоволство Нено Димов оттегли заповедта, с която се намаляваше с повече от десет декара площта на природен парк „Витоша”. Спирането на заповедта обаче не е окончателно. А ако от „Витоша” бъде отрязана територия, това ще се случи за първи път от създаването на парка през 1934-та година… Докато у нас „зелените” спорове се водеха по отделни теми, премиерът Борисов в присъщия си стил

премина през темата на едро.

„Аз самият съм зелен”, обяви той в Европейския парламент в Страсбург, където европейските Зелени развалиха представянето на европредседателството ни с питания за протестите и съдбата на природния парк „Пирин”. В отговор премиерът ни напълни залата с кокичета и щъркелчета, мечки, вълци и костенурки, (нагледно показвайки какво става, когато

щъркелът не те държал здраво).

Макар че ние би трябвало да се разтревожим от друго, казано от премиера в Страсбург – „до две-три години ще пречупим корупцията в България точно както се справихме с боклука”. Защото (даже без да се взема предвид ситуацията с боклука), единственият шанс да няма корупция в България след две-три години, е да няма държава след две-три години… Още преди щъркелите и кокичетата, през седмицата „Файненшъл таймс” обобщи европолитиката в началото на 2018-та с един цитат: „От младини съм искал да влезем в Европейския съюз. Но през на ум не ми е минавало, че Борис ще напусне, а Борисов

ще остане, за да го ръководи.”

Ироничната фраза на албанския премиер Еди Рама беше изборът на британското бизнес издание за начало на статията за българското европредседателство. От нея британците научиха още, че „Борисов има слабост към пури, олигарси и популистка политика”, защото (а може би – поради което) управлява „най-бедната страна, бореща се с корупцията по високите етажи и слабите институции”. А също – че заради предстоящите преговори за Брекзит това се неглижира в Европа, защото „специфичният бранд Борисов” гарантира наличието на „прагматичен съюзник, на когото може да се разчита”. Колкото до вътрешните проблеми, които „брандът” поражда, от началото на годината от Европа вече няколко пъти ни намекнаха, че това си е наш проблем.

Както и наше решение.

Пак тази седмица „Дейли мейл” избра друг поглед към страната ни – през рекламна статия за първия полет на „Изиджет” до Варна, наречена в изданието „Новата Ривиера”. Пояснението е „тук е като в Ница, но по-евтино”. Има обаче и една съществена разлика, която изданието пропуска – в Ница на плажа няма друго, освен пясък, чадъри и шезлонги, до плажа има широка пешеходна зона, а сред къщите нито една не стърчи пет етажа над пейзажа и не сияе в стил „мутробарок”. И, между другото, постигнали са го с обикновеното прилагане на закона в интерес на местната общност. Даже

от референдум не е имало нужда…

През седмицата се активизира и американското посолство у нас. Представиха ни нови клипове за успелите у нас българи. В един от тях колоритният бизнесмен Ивайло Пенчев обяснява, че у нас „нещата вървят на добре”, държавата не поставя „кой знае какви пречки” пред тези, които искат да натрупат богатство, а и останалите няма от какво да се оплакват, защото „вече рядко се срещат заплати от по 700-800 лева”. Последната реплика предизвика най-много коментари, затова малцина си спомниха кървавото писмо за правителството и някои от министрите, които пречат на бизнеса, написано пак от него преди около година. И, между другото,

точно 800 лева заплата

предлага Пенчев в голям сайт за обяви на бъдещите си „технически сътрудници”. Бруто… Тази седмица се изчерпа и коледната щедрост на съда. Работниците ще продължат да получават само по 60 процента от заплатите си, ако работодателят им има „затруднения”. Съдиите в Конституционния съд не постигнаха съгласие по искането на омбудсмана Мая Манолова срещу този текст от Кодекса на труда – макар в Конституцията да е

гарантирано „право на заплащане,

съответстващо на извършената работа”. В други сектори също няма особена връзка между парите и резултатите. В Девня, например, тази седмица най-сетне започна извозването на трихлоретана от „Полимери”. Изнасянето на цялото количество до Франция ще отнеме половин година, а след като държавата е изпуснала всички лостове за въздействие върху отговорните за потенциалната бомба, операцията е за сметка на бюджета. Към бюджета гледат и болниците, част от които тази седмица протестираха срещу възможността да бъдат закрити заради финансови проблеми. От здравното министерство обявиха, че общинските болници ще получат допълнително почти 29 милиона лева (като само просрочените им дългове към момента са 44 милиона). На финала чиновниците отново заговориха за „преструктуриране” на болници и

„прекрояване” на клинични пътеки,

но какво точно стои зад думите, на никого не е ясно. И други неясноти предложи седмицата. Във Варна, например, ремонтираната цяла есен улица „Студентска” тази седмица вече е с изрязан асфалт. Причината е поставяне на отклонение в подземната инфраструктура, а въпросите са прости – толкова ли е трудно да се планират следващите няколко месеца и/или да се поставят изводи за бъдещи отклонения на достъпно място и/или да се ползва техника за работа под асфалта. По други места го правят отдавна и даже им

излизало по-евтино.

На гражданите… Но пък интеграцията на градския транспорт върви с пълна сила. При заледяването в неделя шофьор на автобус свали пътниците си още на булевард „Левски” с обяснението, че не може да стигне до „Почивка”. Между другото, тази картина се повтаря със завидно упорство всяка зима и нищо през годините – нито купуването на нови автобуси, нито обещанията да се обработват критичните точки, не променя ситуацията, в която работещи, учещи и живеещи в района драпат по баира (някои с патерици – като един от свалените този път). Това няма да попречи следващата седмица да ни представят

следващите светли хоризонти

на проекта за интегриран градски транспорт… През седмицата продължиха и изявите на военния министър, фиксиран върху връщането на казармата. Новата идея е за плавен преход чрез доброволна служба за младите. Каракачанов обяви като бонуси за доброволците предимство за влизане в университет (където отдавна буквално причакват младите, за да ги запишат), както и за назначаване на държавна работа. Така стана ясно, че военният министър още

живее някъде в 70-те,

поради което набутва новото съдържание в стари форми. Новини имаше и около вътрешното министерство. Взривиха банкомат – този път в столичния квартал „Дружба”. Така за половин година имаме вече десетина подобни „инцидента”, има задържани за един от тях, останалите (въпреки организираните мащабни хайки) явно си харчат парите някъде. Пак в столицата, но в болница, след две операции почина 71-годишната Тинка Хаджиспасова. Тя беше пребита и ограбена от криминално проявения Иван Христов-Ушко. Полицията

все още не го е открила.

Като опит за промяна в подобни новини беше представено едно парламентарно решение от седмицата – промените в Закона за частната охранителна дейност. Вече официално е разрешено да има частна охрана по общинските обекти, включително и в малките села – ако общинският кмет има пари да си плати. Според вносителите това не означава абдикация на полицията от задачите ѝ. Вероятно са прави – и сега по селата рядко виждат полицай,

преди да стане убийство.

Но пък сега вратата е вече широко (и законно) отворена за подобията на Ценко Чоков и за наследниците на трибуквените охранители… Полицаите междувременно върнаха протестните билбордове – този път с текст „Заедно можем повече”. Според синдикалната организация това било призив обществото да уважава и помага на полицаите. Уважението обаче, (не само към полицаите), е дълъг и сложен двустранен процес. И започва със самоуважение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *