Varna
14°
разсеяна облачност
Влажност: 76%
Седмицата: Повелители на мухите.bg
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Седмицата предложи достатъчно протести и резултати след някои от тях

– за Морската градина и за Пирин, за добива на газ в Генерал Тошево и за изграждането на депо в Чернево, за разбити улици и тротоари и за мръсен въздух. Дори работодателските организации анонсираха свой протест – тяхното недоволство пък е заради

поскъпването на тока

на свободния пазар. Те обвиниха държавните производители, че продават на търговците евтин ток, но им позволяват да вдигат цените си почти двойно на свободния пазар, което поражда съмнение за картел /в което и част от самите работодатели имат практика/. Засега държавата не изглежда склонна да уважи протеста им. На друг фронт обаче изненадващо

държавата даде заден ход –

за добива на газ в Добруджа. Тази седмица варненската екоинспекция представи становището си за инвестиционното намерение на „Русгеоком БГ” да търси и да добива газ край Генерал Тошево. След серия протести /последният от които – под прозорците на заседаващата комисия/ фирмата получи отказ заради опасността от замърсяване на водоносните хоризонти. Решението може да бъде вписано като успех за мотивираните и организирани протести, а може да е и превантивно

запечатване на капака,

след като гърнето на фирмата беше разбъркано прекалено енергично и започнаха да изплуват нелицеприятни въпроси за парите, разрешителните и фирмените експертни оценки… Друго недоволство приключи без резултат – референдум за Морската градина няма да има. Решението е от понеделник, но яснота, че няма да се случи, имаше още от предната седмица, когато общинските комисии излязоха с отрицателно становище. Липсващи 331 подписа и незаконосъобразни въпроси бяха двата аргумента

„против” референдумa

Инициаторите на подписката не ги приемат – защото са открили грешки в документите, а и защото (не само те) не са сигурни, че броят на варненците в избирателните списъци отговаря на истинския, (а именно на тях се базира и бройката, необходима за референдум). Свои аргументи имаха и работещите в туризма, които настояват, че крайбрежната алея трябва да бъде визитката на Варна пред всичките й гости. Всъщност за това са съгласни и от двете страни на референдумната барикада, спорът е

какво точно да има на визитката

Снимка: © Varnautre.bg/ архив
Снимка: © Varnautre.bg/ архив

Но проблемът все повече се фокусира не само върху това какво се случва в зоната край морето, но и върху това как точно се прави. Защото е ласкателно, когато британски вестник ни сравнява с Ница, но разликата в пейзажа е видима отдалеч (и се дължи на адекватни правила, всеобщо спазване, строг контрол и тежки глоби). През седмицата продължиха и протестите за националния парк „Пирин”, като правителството предложи

да „замрази” строителството

в няколко зони, докато не бъде приет новият план за управление. Природозащитните организации обаче цяла седмица не успяха да установят кой е подател на писмото, кой е вносител на проекта и какво точно иска от тях, като им го изпраща. Докато по високото точат брадвите, във Варна за 18-та година напомниха, че всеки от нас може да спаси дърво – „Лист по лист”. Кампанията на ОЦОСУР да събира хартия за рециклиране през миналата година е приключила с 34 тона предадена хартия или

575 дървета, спасени от отсичане

За съжаление, спасените не са в града, където (санитарно и не съвсем) рязането продължава… А Общинският съвет, след извънредното заседание на референдума в понеделник, трябваше да проведе и извънредно заседание в четвъртък, за да реши казусите около „Спартак”. Сегашното дружество се дели на две, като общинското получава цялата спортна база /част от която вече е в трасето на новия булевард „Левски”/, а в другото дружество отиват останалите три терена, включени в капитала на „Спартак”. Акционери във второто дружество са „Инжстрой холдинг” и „Стили Роуд”, парцелите, които получават, са

незастроени, засега…

Варненските вълнения от тази седмица обаче останаха незабелязани на фона на голямата среща Меркел – Борисов. От срещата премиерът ни излезе с извода, че според германския канцлер „България се дава за пример в борбата с корупцията в много европейски държави”. В „Трансперанси интерешънъл” кой знае защо обаче са разбрали друго: „България остава най-корумпираната държава в Европейския съюз”. В цифри усещането за корупция в тяхната класация се свежда до резултат от 41 пункта, който ни слага в

групата на силно корумпираните

държави /и на последното място от всички 28 страни от Евросъюза/. Сигналите, които идват от държавата обаче, не са никак обнадеждаващи. Идеите за антикорупционни органи се множат и обсъждат, корупцията също. Макар че според финансовия министър Владислав Горанов у нас тя „не е житейски факт, а социологически”. Пак по това време научихме, че в компютрите на митниците може да се влиза през ICQ и Скайп. Така поне твърди директорът на петролната и газова асоциация Андрей Делчев – че само за половин година през пробитата система са

„изчезнали” стотици цистерни

с гориво, след като около 300 хиляди транзакции са били изтрити от митническата акцизна информационна система. Властта отричаше да е имало /и да е възможен/ пробив. Докладът на ДАНС обаче сочи друго… Пак тази седмица без дебати и без много шум депутатите промениха на второ четене Закона за опазване на земеделските земи. В любимите за тази цел „преходни и заключителни разпоредби” беше вкарана промяна, която разрешава

строителство в земеделските имоти,

сменили статута си през последните години. Необходимо е само собственикът да подаде искане пред съответната комисия. Така отново (малко преди изтичането му) се удължи срокът, в който да се искат строителни разрешения за нивите със сменен статут по Черноморието. За последните пет години одобрените разрешителни са близо 14 хиляди, всяко шесто е в двукилометровата зона до черноморските плажове. На някои места вероятно вече

строят бетоновите възли…

Освен коментари за корупцията, срещата Меркел – Борисов ще бъде запомнена и с похвалите към Борисов за предложението да има обща среща на Евросъюза с Турция, защото „имаме нужда от подредени отношения с нашия съсед”. На практика се получи конфузно и не дотам дипломатично. Чужди държавни ръководители поканиха като гост на тържествата за националния празник на страната – Деня на освобождаването от турско робство, държавния глава на Турция. В президентството

научиха за идеята заедно с нас –

от новините. Президентът Радев, отчитайки първата си година на „Дондуков” 2, не пропусна да натърти, че това е обида не към него, а към държавата, защото България може и трябва да има активна роля в региона, но и ясни критерии, по които да я играе. За годишнината на президентския мандат от ГЕРБ не измислиха нищо по-добро от това да пратят Цветанов да поговори за завистта в някои избрани предавания… Колкото до

критериите – не са особено ясни,

нито в държавната политика, нито в местната. Във Варна, например, след изключително успешния край на първия етап от интеграцията на градския транспорт, започва вторият. Тази седмица проектът беше официално представен – за малко повече от 37 милиона лева, с близо 8 милиона общинско участие. С тях ще се ремонтират улици, ще се купуват автобуси и, най-важното – ще се приема

нова транспортна схема

27157542_10215534327862431_941301271_n

Ако не помните, именно транспортната схема – след приключването на първия етап, изведнъж се оказа липсващото звено, което пречи на тръгването на всичко останало (което всъщност работи). Вътрешното противоречие едва ли ще направи впечатление някому – все пак, ръководството на проекта повече от година твърди, че всичко му е наред, ние повече от година се подпираме по ръждясващите автомати на спирките и се блъскаме в машините за билети в автобусите, но извън медиите реакции няма. Та в началото на втория етап на проекта единственото, за което ни остава да се чудим, е кое ще е това „фискално, но не фискализирано” нещо, което

ще ни остане като скъп виц

от тази част на транспортната интеграция… Продължават и уличните ремонти, които вървят в комплект със задръстванията и недоволството на гражданите (не толкова заради сегашните неудобства, колкото заради обоснованите предположения, че резултатът накрая ще е „както обикновено”). Този път обаче в редиците на недоволните се нареди и „Градски транспорт”. От фирмата отчетоха

намалели приходи заради уличните ремонти,

които са скъсили или нарушили обичайните им трасета. А в края на седмицата стана ясно, че недоволството може да трае и по-дълго от обещаното. От общинската дирекция по инженерна инфраструктура обявиха пред благоустройствената комисия, че новият булевард „Левски” ще е готов в края на годината, независимо какво са обещавали за Деня на Варна кметът и премиерът миналата година. За „подслаждане” от културната комисия ни осигуриха

още едно MTV-шоу на плажа

mtv_blue

(с продължение и през следващите четири години). Общината ще помогне за тазгодишното издание с „минималната сума” от 300 хиляди евро /без гласуване/. Разбира се, плажните купони са нещо хубаво и направо задължително, когато имаш море и плаж (и критиката години наред беше именно заради липсата им). Но от друга страна, рекламното време по MTV едва ли привлича много инвеститори, така както и (хубавите) фонтани и плочки в центъра не компенсират разбитите плочки и

калта на две преки от центъра…

През седмицата имаше и вот на недоверие към кабинета „Борисов” 3. Дебатите минаха в отсъствието на премиера, като ГЕРБ и БСП взаимно се обвиняваха за корупцията в държавата при спорадично участие на другите играчи, а накрая вотът /съвсем очаквано/ не мина. БСП очевидно не искаше нищо друго като резултат, след като цялата им артилерия беше съсредоточена върху Хасково. Пак тази седмица, след като от джендър-дискусиите беше изстискан максимумът като

шум в системата,

Парламентът блокира процеса по ратификация на Истанбулската конвенция. На финалната права се намеси и Светият синод. Оттам поискаха конвенцията да бъде спряна, за да не ни донесе „духовна смърт” /като концерт на Мадона или червен конец на китката/. Всъщност, конвенцията /въпреки желанието и на двете страни в спора/, няма да промени нищо съществено само с приемането ? на текст. Пушилката около нея обаче стана толкова гъста, че е направо страшно да си помислим какво се крие зад нея. И тъй като тази дъвка вече стана безвкусна, работната седмица приключи с представянето на идеята за

ново райониране на страната

С размествания на включените области се търсят варианти как да се компенсира обезлюдяването на сегашния Северозападен район преди да е паднал под евроминимума от 800 хиляди души (и да създаде проблеми в усвояването на евросредства). Единият вариант запазва сегашната бройка от шест района, но с нови граници. Другите два са очевидно с още по-далечна перспектива – предвиждат страната да се раздели на пет и дори на четири района. А местенето на областите и определянето на административните центрове ще генерира толкова местен патриотизъм и медиен шум, че правителството ще може необезпокоявано да прави,

каквото намери за добре…

Пак тази седмица във Варна в криминалната хроника записаха смъртта на 53-годишен бездомен мъж. Обвиняемият за убийството е на 14 години. Съучастникът му – на 13. Други двама, на същата възраст, гледали „подвига”, като единият даже документирал на телефона си. Пак тази седмица в Пловдивско друг 14-годишен преби съседите си – пенсионери и им открадна парите и храната (не за първи път). В Бургаско 12-годишен зашлеви учителката си в час, а брат му посегна на пазача в училището. Във Варна децата са пребили бездомника веднъж, върнали за още на следващия ден. Никой не ги е видял, ако съдим по това, че никой не се е намесил. Аутопсията показва тежка черепно-мозъчна травма, счупени ребра и разкъсани вътрешни органи на жертвата. Социална дисекция в пороя от коментари липсва – може би защото резултатите от нея ще са страшни за всички ни като общество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *