Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Деница Маркова: Като социален работник се чувствам изключително полезна
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Магистърът по „Социален мениджмънт“ от ТУ–Варна спечели трето място в конкурса за най-добра дипломна работа

Деница Маркова е завършила „Социален мениджмънт“ в Технически университет – Варна, катедра „Социални и правни науки“, магистър. В момента работи като социален работник за международна организация по миграция в местния офис на РПЦ* – Харманли.

d_markova

За дипломната си работа „Социална динамика при неолиберализма. Граждански стратегии и политически дилеми на основата на случая РОГ, Любляна, Словения“ в края на 2017 година получи трета награда в категория „Хуманитарни науки“ в конкурса, организиран ежегодно от Община Варна и Териториалната организация на Научно-техническите съюзи – Варна.

d_markova_gramota

В изследването, чийто научен ръководител е доц. дн Тошко Петров от ТУ – Варна, са разгледани хронологията и особеностите на неолибералния политически модел и съпътстващата социална динамика, анализирани са понятия като „прекариат“ – новата глобална обществена класа, „скуот движения“ или самонастанили се групи и т.н. Всичко това е пречупено през едно много сериозно и лично теренно проучване на дейността на скуот движението РОГ в Словения.

Деница с удоволствие споделя преживяното в Словения и говори с удовлетворение за професионалния си избор.

– Искам да изкажа благодарност към организаторите на конкурса за най-добра дипломна работа, към Технически университет – Варна и към Университета в Любляна – Факултет по социална работа, защото без извършената мобилност по програма „Еразъм+“ темата нямаше да изглежда по този начин. Целта на изследването беше да се покаже важността на това един социален работник да бъде наясно с действащата в момента на национално и европейско ниво политическа система и как тя се отразява на социалната работа. В дипломната работа се разглеждат различните социални класи, различни алтернативни социални движения, които се борят да се справят с негативните страни на неолибералната политика в това число и в социалната работа. Имам няколко примера за алтернативна социална работа. Аз самата в Словения бях част от едно алтернативно общество, или общност, което се нарича РОГ. Две години бях част от тази общност и моето изследване за дипломната работа беше главно там. РОГ е една бивша фабрика за производство на велосипеди, която спира производството и затваря с разпадането на Югославия. 12 години по-късно група студенти и активисти решават да окупират пространството. Успяват да го изпълнят с едно изключително богато културно съдържание от дейности като социален център, художествени ателиета, галерии, концертни зали, барове, създадени от бежанци и лица, които търсят закрила и мн. др.

– Как оценяваш ефекта от мобилността по програмата „Еразъм+“?

– Много бих искала да насърча всички студенти да пътуват, да рискуват и да търсят възможности, да се възползват от програмата „Еразъм+“ и да бъдат в различни университети, особено в Централна Европа. Силно го препоръчвам, защото за мен това промени толкова много живота ми, че го деля така – преди „Еразъм+“, преди Любляна и след Любляна. Заминах първоначално за една година, но след това си удължих престоя с още една година и за този вече, бих казала, достатъчен период видях и преживях наистина много. Докоснах се и до различни системи на организация на образованието и на преподаване. Това, което е малко по-различно от опита ми в България е, че обучението е изключително интерактивно – основно чрез дискусии и анализи. Насърчава се непрекъснато критическото мислене. Повтаряха ни навсякъде „Мислете критично, мислете критично!“ и в началото ми беше наистина трудно да разбера и да се адаптирам към този подход, но успях. Срещнах се и с невероятни нови приятели, колеги и преподаватели, които ме вдъхновиха. Бях доброволка в различни инициативи и на много и различни места… Като цяло – мисля, че взех максимума, всичко възможно за периода на мобилността и престоя ми в Словения и искрено го пожелавам и на други млади хора.

– Изглеждаш щастлива с избора си на професия… За какво мечтаеш?

– Всъщност, да – доволна съм от това, което се случва. Това, което правя в момента ме кара да се чувствам много полезна и съответно – много щастлива. Мечтая да продължа да се развивам в същата сфера – областта на миграцията. Това е феномен, който вярвам, че не трябва да се разглежда като проблем, а да се търсят начини за справяне.

* Регистрационно-приемателен център, териториално поделение на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *