Varna
23°
ясно небе
Влажност: 35%
Вятър: 8m/s E
Проф. Красимир Иванов: Съвременното медицинско образование в България трябва да отговаря на световния технологичен прогрес и потребностите на обществото
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Анализ на ректора на Медицинския университет в дскусия за висшето образование пред вестник Труд

IMG_0888 krasimir ivanov

Висшето медицинско образование и това на здравните професионалисти има своите специфични особености и проблеми, които се нуждаят от намиране на гъвкави решения и предприемане на спешни мерки.

Първо: Ако висшето образование трябва да отговаря на потребностите на бизнеса, то висшето медицинско образование трябва на първо място да отговаря на здравните потребности на обществото. Какво означава това? Демографските процеси, характеризиращи съвременните европейски общества, са добре известни, но те засягат нашата страна в още по-голяма степен. Увеличава се средната продължителност на живота, което е желан благоприятен процес, но едновременно с това расте средната възраст и делът на хората над 65 години. По данни на Евростат

20% oт населението в България е на възраст над 65 г.,

което ни поставя на едно от челните места по застаряване в Европа. За сравнение – по този тревожен показател преди нас са само 5 европейски държави.

Само този факт е достатъчен да обоснове очевидните потребности от медицински и здравни специалисти, за да се отговори на нарастващите потребности от грижи и лечение, свързани със застаряването на населението.

Второ: На фона на нарастващите потребности има доказан всеобщ недостиг на медицински и здравни професионалисти в Европа, особено осезаем в нашата страна, който заплашва да се превърне в катастрофален проблем за качеството на здравните услуги в България. Фактите сочат, че България е сред последните страни в Европа по брой на завършващи висше медицинско образование: на 100 000 души от населението – 12 лекари. Цифрите показват, че например в Малта новозавършващите лекари на 100 000 човека са 25, в Ирландия – 24, в Румъния, Дания, Словения и много други страни – 20.

Трябва да сме наясно и с другия тревожен факт –

половината от лекарите в страната ни са на възраст над 55 години, а 20% са над 65 години

Не достигат не само лекарите, но и медицинските сестри и акушерките, а кризата в България се задълбочава с всеки изминал ден, като вече се достига критичният минимум.
Тези цифри са реално доказателство, че са необходими спешни действия за увеличаване капацитета на медицинските университети за всички медицински и здравни специалности.

Необходимо е да се стимулира приемът в други специалности, необходими за здравеопазването – лекарски асистенти, парамедици, болногледачи, кинезитерапевти.
Трето: Пазарът на медицински и здравни професионалисти е отворен, конкурентен, без ограничения за свободното движение на човешкия капитал, особено в рамките на ЕС. Подготовката на медицински и здравни специалисти в 5-те медицински университета у нас е на световно ниво. Доказателствата за това са много. Това също увеличава риска за България, защото условията за работа в чужбина са по-добри за лекарите и здравните специалисти, а у нас не им се предлагат конкурентни условия, с които да бъдат задържани.

Тази специфика на пазара изисква

мерки в две посоки:

от една страна – отчитане на ефекта на миграцията и увеличаване на капацитета за прием на кадри в медицинските университети в България, а от друга страна – изграждане на стратегия за задържане на лекарите и здравните професионалисти в България.
За да се посрещне това предизвикателство, незабавно трябва да се обединят министерства, общини, държавни институции, контролни органи и медии, за да се вземе решение и целево да се финансират и подкрепят медицинските университети в България и университетските болници.

Необходими са спешни, незабавни действия. Ако решенията и мерките бъдат взети днес, ако още тази година се увеличи приемът на студенти в медицинските университети в България, то реален резултат ще бъде отчетен най-рано след 10 години. Толкова време е необходимо – 6 години обучение в университет и 4 години специализация, за да се изгради един завършен лекар – специалист, който пълноценно да лекува пациенти.

А желаещи да учат медицински и здравни специалности има – например

в МУ-Варна 3-ма чуждестранни граждани се борят за 1 място,

а при кандидатите от страната съотношението е 7:1!

Тук трябва да отбележим, че не само пазарът на медицински професионалисти е свободен. Свободно е и движението на кандидат-студенти в рамките на ЕС. А има държави като Германия, Скандинавските страни, в които държавата поема таксите и за студентите от ЕС. В този единен пазар медицинските университети в България не са конкуренти помежду си, а с другите в Европа. Това означава, че трябва да се инвестира в тяхното развитие, за да бъдат те конкурентни на най-добрите в Европа.
Проблем пред медицинското образование в България в момента е финансирането – недостатъчни субсидии за обучение и за наука, недостатъчни средства за капиталови разходи и ограниченията при формиране на собствени средства.

Предоставяната от държавата субсидия за обучение на студенти и докторанти в медицинските университети у нас е крайно недостатъчна за целите на модерното образование по медицина. Предоставяната субсидия за наука е в размер, който силно ограничава възможностите за извършване на фундаментални и научно-приложни изследвания, издаване на научни трудове и популяризиране на резултатите от тях. Това от своя страна води до влошени показатели за научна активност, намаляване на възможностите за привличане на млади хора в науката, липса на „образование, основано на доказателства и наука“ и ограничаване на връзката „наука-бизнес“. Средствата за капиталови разходи са в минимален размер, което налага медицинските университети да ги дофинансират от формираните собствени приходи за строителство и основен ремонт, закупуване на специализирана медицинска апаратура и оборудване, учебен и демонстрационен софтуер и др.

Обучението по медицина е особено скъпо заради необходимостта от модерно оборудване,

което често надхвърля в пъти размера на субсидията на медицинските университети у нас, както и неговото непрекъснато обновяване.

Независимо от разделението на медицинските университети от университетските болници те остават тясно свързани. Качеството на обучение на студенти, специализанти и докторанти е в пряка зависимост от наличието на съвременно оборудване в базите за практическо обучение, а ползите от добре обучените специалисти са и за двете сфери – образование и здравеопазване. За съжаление по-голямата част от лечебните заведения не разполагат с необходимата база, апаратура, учебни зали, софтуер и хардуер за провеждане на обучение в съответствие с потребностите на образователния пазар, което прави висшите медицински училища неконкурентоспособни в сравнение с другите европейски университети. Това налага инвестиции на МУ в лечебни заведения – търговски дружества, с които се финансира не само образованието, но и прякото предлагане на здравни услуги в съответния регион и има своя значим социално-здравен ефект.

Осигуряването на модерно образование е немислимо без подходящите учебни средства в теоретичен и практически план. В областта на медицината това води до големи разходи, тъй като учебните материали следва да са съобразени с последните новости, а иновациите в медицинската наука и биотехнологиите са едни от най-бързо развиващите се в световен план. Едновременно с това, развитието на технологиите предполага внедряването им с оглед осигуряването на дигитално и симулационно подпомагане на обучението, отдалечен достъп до учебни материали, електронно административно обслужване на студентите и др. Бързото остаряване на тези технологии и скоростта на научния напредък изискват непрекъснати инвестиции.

Медицинското образование у нас е успешно днес, но може да бъде два пъти по-успешно утре поради критично нарастващия недостиг на медицински и здравни специалисти и огромна потребност от подготвени кадри.

Трайно висок интерес от страна на кандидат-студенти за обучение има както от страната, така и от чужбина,

защото е гарантирана реализацията на пазара на труда на завършващите и защото в България се предлага качествено обучение и образование, отговарящо на европейските стандарти.
Медицинското образование у нас следва да бъде изведено като приоритет, да бъде подкрепяно и стимулирано. Това ще има огромен положителен ефект върху образователната система, здравеопазването, регионалното развитие и бъдещото съхраняване и развитие на обществото.

Кои са най-важните стъпки, които могат да задвижат и поддържат добро темпо за постигане на целта, а именно – съвременното медицинско образование в България да отговаря на световния технологичен прогрес и потребностите на обществото.

1.Да се приложат инструментите за междусекторно сътрудничество и да се възложи съвместен анализ на настоящите потребностите от медицински и здравни специалисти в България от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на здравеопазването (МЗ).

Анализът може да бъде подготвен съвместно с участието на медицинските университети и професионалните организации (БЛС, БАСЗГ, БФС, БЗС и др.). Ще бъде спестено много време, ако се използват комбинирано възможностите на всички визирани институции, тъй като те поотделно разполагат с различни данни, които могат бързо и лесно да бъдат интегрирани. (Например в системата на МЗ периодично се изготвят справки от Районните здравни инспекции (РЗИ) за брой и разпределение на активните медицински и здравни професионалисти, а в системата на МОН се изискват справки за броя и специалностите на обучение на студентите в медицинските университети.)
2. Паралелно с изработване на анализа може да се инициира разработване на система за планиране и прогнозиране на медицинските и здравни професионалисти в България.
Въпросите за планиране и балансиране на човешките ресурси стоят пред много страни от Европейския съюз и цяла Европа, тъй като недостигът им е критичен вече и в световен план и се наблюдава голяма мобилност между различните държави.

В областта на планиране на човешките ресурси има добри практики в Европа, които се представят от Европейската комисия и се споделят в рамките на експертни мрежи и проекти на Европейската комисия. Екипи на МУ-Варна участват заедно със свои колеги от България в такива експертни мрежи и могат да бъдат поканени при разработване на системата за планиране.

3. С цел по-ефективно планиране на бъдещите инвестиции за обучение може да се инициира дискусия относно възникващите нови медицински и здравни професии. В практическото и теоретичното обучение да се заложат нови теми и модули на обучение за подобряване на дигиталните умения за работа с нови медицински технологии, биотехнологии и телемедицина.

Тази дискусия вече се води в Европейски и световен мащаб – тя е подкрепена от Европейската комисия и в инциативите на OОН и СЗО в рамките на новосъздадената Висша Комисия по образование, здравеопазване и икономически растеж.

България и българското медицинско образование би трябвало да бъдат част от тези дискусии, тъй като те са свързани и с пазара на труда, но най- вече с търсене на решения за универсалното покритие на здравните потребности на гражданите на всяка страна.

4. Да се инициира дискусия за промяна в системата за оценка и акредитация на висшите училища в посока на оптимизиране на процесите, като в актуализацията на наредбата за следдипломно обучение на специалисти в здравеопазването да се включат не само специалисти от МЗ, но и от МОН и медицинските университети.

Включването на технологиите в тези процеси би допринесло за подобряване на ефективността им. В тази връзка може да се обсъди с екипите на МОН, НАОА и университетите евентуално включване на електронна система за подаване на документите (полезна практика е например електронната система на Европейската програма ЕРАЗЪМ+).

Висшето медицинско образование в България е на европейско ниво и се нуждае от нашите общи действия, за да се запази и развива в динамичната и много конкурентна среда. В този процес е необходима подкрепата на държавата по отношение на координирани и свързани решения в двата сектора – висше образование и здравеопазване.

МУ-Варна обучава над 5000 студенти от България и 44 страни по света,

като им предлага високо качество и приложение на модерни технологии в обучението, в научноизследователската работа и в практиката. Оценка за качеството и постиженията са увеличаващият се брой кандидат-студенти и престижни награди, които през 2017 г. университетът получава. През 2017 г. МУ-Варна бе удостоен с наградата „BEST INNOVATION FOR EDUCATION“ на един от най-мащабните форуми за технологии, иновации и предприемачество в Европа – Webit Festival 2017. Новата високотехнологична база за обучение на студентите от Факултета по фармация бе удостоена със званието „Сграда на годината“ в образователния сектор.

Работата на академичното ръководство е насочена към изпълнение на регионалните стратегии за по-добър достъп до образование, както и балансиране броя на човешките ресурси в здравеопазването чрез разкриване на 3 филиала за медицински сестри и акушерки в Сливен, Шумен и Велико Търново.
Споделяме знания и опит с над 98 международни партньори за по-добро образование, по-добро здраве и качество на живота.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *