Varna
25°
разкъсана облачност
Влажност: 73%
Вятър: 2m/s N
Седмицата: В търсене на изгубеното
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

lost-1605501_960_720

Тази седмица по китайския календар започна годината на кучето, при нас търсим отговор на по-актуалният въпрос ще доведе ли това до край на свинщините. Кметовете на София, Пловдив и Бургас ги заведоха на закуска в Белия дом. За българо-американските отношения /и за развитието на Варна/ това няма никакво значение. Но е показателно за вътрешнопартийните игри в управляващата партия и

оценката на авторитетите

/а това вече има значение за Варна/… Олимпиадата продължава да предизвиква колкото спортни, толкова и политически коментари. Сериозни западни медии дотам се изгубиха в политкоректност и позитивно мислене, че нарекоха сестрата на Ким Чен Ун „севернокорейската Иванка Тръмп” /изпадайки в амнезия за това, че държавният ѝ пост и задължения са същите като на Гьобелс, например/. Нас по това време ни просветлиха, че „Народният съд е необходимо и

неизбежно правосъдие”.

След скандала, последвал фразата, стана ясно, че неин автор е депутатът от БСП Валери Жаблянов. Търсенето на съвест очаквано завърши с провал – според него в казаното няма нищо, което да провокира мисли за оставка… И тази седмица продължиха протестите срещу насилието над деца в ясли и градини /както и изтичането на записи с бити деца в ясли и градини/. Във Варна общината вече препита родителите доколко са доволни от услугата в детските заведения. Над 90 процента я харесват, в същото време 59 на сто искат видеонаблюдение. Не е много ясно защо повече от половината майки и татковци са съгласни детето им да

расте под окото на Големия брат

и най-вече – наясно ли са с последиците от това. Търсенето на здравия разум в тази болезнена ситуация трябва да продължи, докато не стигнем заедно до разбирането, че видеонаблюдението няма да реши нито един от проблемите, заради които се въвежда – няма да намали броя деца в групите, няма за повиши квалификацията на учителите, няма да накара родителите да общуват повече с децата си и да уважават педагозите. Но явно усещането, че са „направили нещо” им е достатъчно. След среща в ресорното министерство в края на работната седмица стана ясно, че нагласа за детски Голям брат няма /което е изключително разумно/. Рецептата им за

противодействие на агресията

също е разумна – взаимно доверие и обща работа на всички страни в процеса по отглеждане и образоване на децата. Само че никой не може да отговори на въпроса как ще стане това със сегашните параметри на бюджета и натоварванията в образованието… Здравните идеи в началото на седмицата също бяха свързани с децата – обявено беше намерението да се закрие детската кардиология /единствената детска кардиология у нас/, защото не била на печалба. Следващата стъпка беше

искането на оставка

на наскоро назначения шеф на Касата в края на седмицата, защото поискал актуализация на бюджета за здраве, за да покрие задължения към чужди здравни фондове. Телевизионният Емил /не от Льонеберя/ се извини за средния пръст. По такъв начин, че все едно видяхме пръста отново /което не е рядкост в трактата за емиловците и /не/възпитанието по нашите ширини/. С телевизионен монолог на фона на водещия ни зарадва тази седмица премиерът Борисов.

Търсенето на народна любов

мина през Македония, Западните Балкани и Истанбулската конвенция, газовия хъб, съветника на президента, „Юлен” и Цеко Минев. Борисов се опита да се разграничи и от Делян Пеевски, намесвайки пътем президента и съветника му. Радев контрира, като посъветва премиера да се съсредоточи върху по-прозаичните проблеми на държавата като инвестиции, доходи, корупция и защита на суверенитета, препоръча му да прочете най-сетне Истанбулската конвенция – най-добре в оригинал на английски /или на френски/, и да обясни какви са неговите обвързаности с Пеевски, преди да го атакува чрез съветника му. Последното всъщност си беше

директно обвинение в лъжа,

защото по трудовите договори има дати, а по тях бързо и лесно става ясно работил ли е някой за медиите на Пеевски или не /и Иво Христов не е/. В отговор Борисов успя единствено да заяви, че ако има „доказателства”, президентът трябва да сезира прокуратурата. Цеко Минев засега мълчи, докато протестите всеки четвъртък напомнят за подготвяната кражба на природа. Мълчи и главният прокурор, както и банковият надзор – за едни изчезнали милиони от КТБ. Накрая дойде горският – Пеевски обяви, че не е сериозно премиер и президент да го използват в споровете си и ги посъветва каквито и проблеми да имат, „да ги решават занапред

като големи момчета генерали,

без да намесват един депутат от опозицията, защото аз нямам никакво отношение към техните спорове за самолети, танкове, търгове или разни комисии”. От цялата телевизионна сага вероятно ще остане новият тренд в политкоректната мебелировка – книгите в библиотеката са излишни, ако на тяхно място можеш да наредиш достатъчно снимки с подходящи хора, които са те галили по главата. Докато политиците ни забавляваха с телевизионни препирни, две големи фирми у нас, които си търсят собственик, са на път да се сдобият с нов шеф. Заговори се, че „Теленор” и „Нова телевизия” са предизвикали интереса на Петр Келнер – чешкият милионер, тръгнал с финансова мая от приватизацията, който днес води ръководителите на държавата на официални посещения с частния си самолет, който успешно е забранил на медиите в родината си да публикуват снимките му, който играе по собствени правила и /засега/ е недосегаем. Така се очертава търсенето на инвеститор да ни докара

и вносен Пеевски…

В края на седмицата във Варна размяната удари от двете страни на „Дондуков” беше коментирана и от вицепремиера Валери Симеонов. „Не беше нужен този скандал.” – обяви Симеонов. Вероятно би се изненадал колко много подхожда казаното и за собствените му коментари с лексика, от която биха се посвенили и някои редактори на „Работническо дело” от 1956-та. Коментари, които той продължи и във Варна, споделяйки надеждите си за туризма през 2018-та – „към България да не се ориентира

шлаката на Европа,

а да се ориентират по-платежоспособни туристи.” Макар през 2017-та „шлаката” да остави близо 4 милиарда у нас, при това в условията на все по-видима криза в обслужването. От Варна Симеонов обяви новите ходове в кръстоносния си поход срещу шума – битката с него вече ще бъде вменена на полицията, която ще мери, ще търси нарушителите и ще ги глобява. Кой ще обслужва обаче става все по-голяма загадка. Прогнозата, че персоналът ще е още по-малко и още по-зле подготвен, отдавна не е изненада. Работодателите вече започнаха с оплакванията, а из обявите се мяркат оферти със заплати от две-три хиляди лева за сервитьорки. Всъщност търсенето на персонал от няколко години надхвърля предлагането, а

шокиращо високи заплати

в началото на сезона се обещават не за първи път. В края на сезона обикновено има шокирано-излъгани работници, които не са си получили парите, и шокирано-гневни работодатели, които не са получили качествен труд. И е трудно да се посочи виновен, защото докато години наред държавата мижаше за тези проблеми, склонните да работят честно и по правилата или отидоха да го правят другаде, или си преосмислиха житейските възгледи. Останалото е страничен ефект от образователните ни реформи, в резултат на които има камериерки, които се опитват да пият течния сапун, защото не могат да прочетат етикета, а шишето „мирише на сок”… Подготовката за сезона започна и по варненските плажове. Старата сърф база

на Рибарския плаж

вече е само спомен. Предстои на разчистеното място да се появи модерен център за водни спортове. Той пък плавно трябва да прелее в отдавна обещаното ново Рибарско мостче. Дано атракциите се появят по-бързо от моста… Преди летния сезон търговците ги чака нова изненада – оказва се, че всички те ще трябва /пак/ да си търсят нови касови апарати, за да подменят своите. При отчетените над 400 хиляди касови апарата в страната, това ще струва на бизнеса към 120 милиона лева. Когато промяната в закона е била приемана обаче, някой явно е мислел за това като за

печалба от 120 милиона лева.

Промяната, която ще предизвика това, е прокарана по вече изпитания и любим на управляващите начин – без обсъждане, като текстовете се „допълват” между първото и второто четене, вкарани в преходните и заключителни разпоредби на законопроект, който не е пряко свързан със засегнатите. В случая изискванията са за фискалните устройства да се ползва само софтуер от предварително одобрен списък, като промените са в разпоредбите към Закона за митниците. Обявената крайна цел е „подобряване на финансовата дисциплина”, но при изнасяне на данните дори част от депутатите се стъписаха от разходите, в които ще вкарат бизнеса. Но заден ход не се очертава… Бизнесът още чака и решение за цените на тока. Увеличаването ѝ неминуемо ще доведе до поскъпване на хляба, предупредиха и тази седмица варненски производители. Особено тежък ще е ударът за малките фирми, които не могат да се газифицират. За големите пък допълнителното натоварване идва от сътрудничеството с търговските вериги, които

искат печалба дори над 40 на сто.

„Да си търговец определено е по-печелившо и по-благодатно”, коментира варненският бизнесмен Иво Бонев. Проблемът очевидно не е само наш. Варна беше домакин тази седмица на националната среща на земеделските производители, говорителят на белгийския фермерски съюз сподели там, че проблемите се свеждат до следното: фермерското съсловие застарява, но не може да привлече млади хора, защото печели малко, а печели малко, защото в хранителната верига фермерът е под прекупвачите и търговците… Тази седмица излезе поредната порция статистика, която да ни ориентира как живеем. Според нея средната брутна заплата у нас е 1 095 лева. Което е вярно – на

принципа на свинското със зеле.

За около една трета от работещите е „свинското”, останалите са на зеле – някъде около и под границата на минималната заплата, и така накрая се получава приятната за съобщаване средностатистическа цифра. А депутатите получиха поредното увеличение на заплатите си /което им се полага по закон, гласуван… от депутатите/. Един от избраниците ни, стана ясно, след клетвата не е стъпил и веднъж на работа, но си получава заплатата без проблеми, защото имал „извинителни”… Други данни от статистиката показват, че в края на миналата година средната цена, на която си купуваме жилища, се е вдигнала в цяла Европа. При нас поскъпването е 9 на сто, за останалите европейци –

почти два пъти по-малко.

В същото време общият доход на домакинствата у нас се е вдигнал с почти 7 процента, а разходите – с повече от 10 на сто. Най-много средства у нас отиват за поддържане на дома, битовите сметки и храната. Перото, при което има спад в похарченото, е едно – за свободно време, култура и образование. Тази седмица стана ясно, че Националната галерия /за първи път от 30 години/ ще може отново да планира сериозни откупки за колекцията си. Тази възможност идва не от ресорното министерство или общия бюджет, а заради жеста на Маргарита Занеф – българка, емигрирала в Австралия, за която у нас не се знае почти нищо, но която е

завещала близо два милиона лева

за галерията в старата си родина. Пари за култура раздават и във Варна. Всъщност Общината вече има публикуван културен календар за цялата година. Някои познати събития ги няма, други са там, но пък не е известно имат ли одобрение от общинския фонд, няма и обявено финансиране – все неща, които уж трябва да ги има /по регламент на самата община/. Но пък дойде най-сетне времето и Варна да има голям летен крайморски рок фест. За него организаторите обещават, че общински пари няма да се харчат, ще се работи със спонсори и рекламодатели. Nightwish и Глен Хюз са звездите, които ще сложат началото на

„Варна Мега Рок”

в средата на август. Присъствието на Цонко Цонев дава известна сигурност. Фактор, който притеснява, е познатият /и не особено ефективен/ начин, по който работи културната машина в града. Избраните дати са 18 и 19 август, когато градът е без това е препълнен, а и съвсем не е сигурно, че уличните ремонти ще са приключили по това време, така че дошлите за рок могат да получат малко повече емоции за парите си… Все пак от „Хидрострой” обявиха, че могат да приключат изграждането на булевард „Левски” до средата на август – ако времето е добро и процедурите по отчуждаване на частните имоти приключат бързо. А Общината започна

поредната проверка на подлезите.

Първи беше този до градския стадион. След като стана ясно, че полуразрушените търговски обекти са в безобразно състояние /за което всяка варненска медия, блог или профил във фейсбук са пускали снимки и питанки/, следващата стъпка е със заповед собствениците им да бъдат задължени да ремонтират… Няма да е лошо и Общината да ремонтира своята част, след като огледа и другите подземни преходи. Защото в изключително интегрираните към градския транспорт подлези платформите за инвалидни колички още са само за украса, а на спирка „Средношколска” още има вътрешна стълба, която чака рампа /обещана от шефката на транспортната интеграция през есента на 2016-та/. И защото в подлеза на спирка „Патриарха”, например, част от стъпалата са изронени до средата, решетките на дъждовната канализация ги няма от три седмици, а

лампите не светят от две…

Тази седмица си отиде един от най-чистите образи на доброто в България. Наричаха дядо Добри „светец”, защото дари на потъналата в злато църква почти милион, събиран монета по монета, а за себе си не искаше нищо. Когато вече не можеше да измолва монетите, прибра се в манастир – далеч от любопитни очи и нечистоплътни интереси. Докато душата му още пътуваше към Създателя, тръгнаха първите кандидати да осребрят и нея с възгласи за чудеса и канонизация. Това обаче няма да ни направи по-добри…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *