Varna
17°
ясно небе
Влажност: 77%
Вятър: 2m/s W
Седмицата: Генезисът на гинките
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Бутон, копче

И през тази седмица продължи големият държавен пожар

Държавата ни даде някои уроци тази седмица. Малката правда беше скрита в истории като тази на тримата студенти с акт за бавно каране – когато тези, които им влязоха в задния багажник, се оказаха от общинска полиция, „задните” излязоха невинни. Заради което пък глобеният взе да си стяга багажа за някъде другаде. Глобално ни показаха как калинките, при подходящ режим на отглеждане,

могат да пораснат до гинки,

а някои от най-добрите гинки могат да станат даже милионерки. Зимата също преподаде урок /не за първи път/, но явно не се учим добре. Защото ако сравним два града на една географска ширина, при температура минус 5 и сняг плюс 5 в Торонто, например, животът върви както обикновено – всеки си чисти, каквото му е написано в закона, а децата ходят на училище /и играят задължително на двора, докато не стане минус 28/. А във Варна го кръщаваме

бедствие или поне проблем

и всички се опитват да абдикират от задълженията си. Ян Геел пристигна във Варна точно в един тези снежни дни. Световноизвестният 81-годишен датски архитект не се отказа да разгледа града – вероятно убеден, че през февруари е нормално да вали и да духа, но и вероятно сигурен, че сме открили какво се прави в такива случаи. Снегът не попречи на професора да прецени

критичните точки на Варна

от архитектурна гледна точка и да даде практически съвети как да направим града по-привлекателен. Подобни съвети той е давал на управите на Лондон, Сидни, Сан Франциско, Ню Йорк, Москва… Самият той определя работата си като акупунктура /и не коментира, когато някои гледки откровено имат нужда направо от ампутация/. Във Варна професор Геел видя хубавото – че по улиците в центъра има много

дървета и запазени красиви къщи

/макар и замърсено визуално от изобилието от табелки, реклами, табели, кошчета, навеси и будки/. А също – че огромните задръствания, увлечението по високи сгради, разбитите тротоари, трудният достъп на хората с увреждания до обществени места, са проблем. Иначе казано – гостите харесват точно това, което гражданите години наред буквално спасяват от администрацията, и се дразнят точно от това, което дразни и гражданите. Тази седмица във Варна се запали покривът на Македонския дом. Дано да е случайно… И през тази седмица продължи големият държавен пожар, започнал когато Гинка Върбакова,

обикновена българска милионерка,

напазарувала ЧЕЗ така, както други си купуват кисело мляко. Историята, станала публична минала седмица с оставката на българския енергиен министър, се разви по начин, който изтика Теменужка Петкова далеч от светлините в центъра на сцената. Въпреки нуждата от сериозно обяснение по казуса, в който от една страна сделката е „изцяло по чешкото законодателство”, а от друга – гърми български министър. След като ставката в енергийното ведомство плавно преля в

очаквания /и опасения/ за оставка

на целия кабинет, премиерът изостави бързо редуващите се пози на незаинтересованост и праведен гняв и мина в настъпление. И ако първо бяха обясненията, че по веригата няма офшорки /и ошфорки/, както и проблемни и/или български банки, след това министър председателят обяви, че „вижда” руско-грузински капитали, банки с проблеми и „ювелирната хубава операция” на хора, които „са ни сваляли веднъж от власт”. Драматичният финал бе с обещанието „тези хора да ги разнищя този път докрай”. Речникът и сценографията при гледане на цялото изявление само засилиха усещането, че човек е попаднал на повторението на

евтин мафиотски филм…

Поставената под прожектора и под натиск Гинка демонстрира странен стил в изказа и облеклото и, изненадващо – голяма изненада, че някой се интересува от нея. Така контравъпросът ѝ за младата купувачка на „Техноимпекс” може да се приеме за грешка от стрес, а може да е демонстрация на парвенюшка наглост. Или самозащита след извиване на ръцете… Макар че вместо разбиране дамата получи само продължение на списъка, в който влиза – „Кремиковци”, с Дипломатическия клуб, с „Каолин”, „Дунарит”, ТЕЦ Варна… По същото време експерти и юристи питаха. Питаха за

реалната цена

на ЧЕЗ и за отказалите се сериозни инвеститори, спрени от високите първоначални искания, за възможностите на купувача да поднови лицензите и да продължи да осигурява тока на една трета от страната /без да обърне джобовете на клиентите си/, за финансовия иск на ЧЕЗ в международния център към Световната банка, по който страната ни е ответник, за националната сигурност… Тук като част от водевила се появи ДАНС – които /поне публично/ предварително не са знаели нищо за подготвяната сделка, а после се опитаха да кажат, че електроразпределянето на една трета от територията /включително столицата/

не е точно национална сигурност…

После малко се объркаха и междудържавните отношения, след като българският премиер обяви, че чешкият му колега е предоставил конфиденциална писмена информация. Според която нямало приключила сделка, а само банкови „писма за коНфорт”. После „премиерът” се оказа зам.-министър на финансите на Чехия, „комфортът” – банково потвърждение, а „предоставянето” на документи – телефонен разговор. За конфиденциалността не си струва даже да споменаваме – местните политици отдавна я пуснаха в канала с

едни записи от тоалетната.

В следващата серия получихме Гинка, облечена в лъскава коктейлна рокля в девет сутринта, застанала като заложник между двама министри, да обяснява простодушно /може би малко прекалено простодушно/, публично и в прав текст, че премиерът е пожелал „да има пълен контрол върху сделката и компанията, която ще придобием”. И ще го получи… Самата Върбакова не разполага с целия пакет, /а част от акциите се търгуват и на борсата/, но е важно електоратът да запомни

опорките по веригата

„продажба-частник-нестабилност – национализация-премиер-стабилност”. И да не се задълбочава в някои разминавания с истината – за /не/участието на български банки във финансирането на сделката, за това как „Гинка се среща с премиера за първи път” и как точно държавата ще преговаря, след като продавачът е обявил сделката за приключена. Разписанието на купувачката на ЧЕЗ на първи март даде храна за доста въпроси /а и направо за отговори/. Рано сутринта Върбакова беше привикана на среща с премиера, оттам бе конвоирана от двама министри за първо изявление как току що е решила

да сдаде контролния пакет,

а след половин час, с готови листи в ръце вече правеше изявление в Парламента за същото това решение. Несметно количество юристи, мениджъри и машинописки вероятно са ридали в този миг от безсилна завист пред скоростта, с която работи дамата. Другаде коси и ризи са късали физици – в опит да разберат как за седем месеца успешно са проведени 18-месечни преговори. А нейде из гробовете си неспокойно са се обръщали Бекет и Йонеско, Жоне и Пинтър – защото не техните имена вече ще са първи в учебника, когато се заговори за

Театъра на абсурда…

Покрай енергийните вълнения ДПС също напомни за себе си – почетният председател привика партийното ръководство на крака вкъщи за „рутинно” заседание. Медиите обсадиха портите, но единственото, за което ги използваха, беше за трансмисия на заплашителното размахване на пръст да не се клати лодката. Депутатите пък, като се оправиха с ЧЕЗ, тази седмица успяха да минат и към на „Белене”. До юни щели да се оправят и с него. А правителството показа, че има амбицията

да крепи „Борисов 3”

с цената на всичко. Дано повече от електоралните единици схванат, че цената ще я плащат всички, не само тези, които не харесват „Борисов 3”… Суматохата около ЧЕЗ затъмни серията пиарски ходове, разиграни от кабинета в края на миналата и началото на тази седмица – все зад граница. Една от срещите в европредседателския демарш на премиера беше в Лондон, за да представи идеята си за балканско сътрудничество. Именно там сътрудничеството доби вид на

балканска атомна станция

в Белене „с европейско финансиране”- за да не стоят „в кашоните” двата ни платени ядрени реактора. Иначе казано – етапът с гарантираното финансиране по европроекти свършва, търси се нов вариант за попълване на касичките с пари от Брюксел. А може би наближава и крайният срок, който някой има, за да извади реакторите от кашоните… И докато на този фон Юнкер сипеше похвали от София как се справяме с европредседателството, в Германия обсъждат идеи, след които ние ще можем само

да кажем довиждане на еврото.

Бундесбанк смята да поиска допълнителни критерии за влизане в зоната на евроразплащанията, сред които са състоянието на съдебната система и борбата срещу корупцията… У нас депутатите имат други притеснения в сферата на бизнеса и тази седмица решиха някои от тях. Работодателските организации получиха и на второ четене законодателна благословия да държат заплатите ниски, защото вече има облекчени условия за внос на работници. При това не само на изпълнителски кадри от долния и средния ешелон.

Вносът ще е на общо основание,

защото депутатите отказаха да одобрят списък с дефицитни професии, както и да въведат пазарен тест за Синя карта – изискване за висококвалифицираните кадри първо да се обяви сред българските специалист и чак след това да се търси сред гражданите извън Евросъюза. За утешително може да брои, че внос може да има само от държави с по-нисък стандарт от нашия, а това доста стеснява избора… Докато ни се случваше всичко това, снегът постепенно спря и даже взе да се топи. Във Варна трудно ще пишем

повече от 3+

на решенията на зимната задача. Защото след всички предупреждения пак нямаше предварително взети мерки, за да са почистени или лугирани булевардите и да вървят градските автобуси; пак имаше подлези с улеи за пързаляне вместо стълби; снегорините и чистачките пак си прехвърляха снега от улицата на тротоара и обратно; пак имаше купчини сняг точно по спирките. От Общината вероятно ще отчетат работата си, вероятно оценката им ще е повече от тройка. Но след дългогодишния опит в такава ситуация е ясно, че каквато и да е оценката сега, при следващия сняг принципна

разлика едва ли ще има.

Заради съвпадението с националния празник в края на работната седмица поне трасето на общоградското шествие беше разчистено. Макар че ако има място, където снегът си е точно на мястото, това е Морската градина /а и лъснатите до асфалт алеи на фона на снежните градски улици не са най-добрата реклама на почистващите фирми/. Разбира се, имаше го обяснението, че вятърът пречи на чистенето /каквото и да правят в другите държави/, а също – че навсякъде има паркирани коли. Които можеше и да не са навсякъде, ако обсъжданите и обещавани години наред общински паркинги се бяха появили… След снега сега ни чака и

задължителната „венецианска” серия

от варненските зимни удоволствия – както добре си пролича при дъждовете преди снега, канализацията ни продължава да не е от най-работещите. В снежната суматоха културната комисия в Общинския съвет отметна отчета за нагласите на публиката към събитията от календара на Варна като Европейска младежка столица /платени с пари от общинския фонд „Култура”/. Половината зрители са поставили оценка „негативна”,

„изключително негативна” или „безразлична”.

Данните са от доклад за мониторинг на тези събития на комисията. Самият мониторинг е отделна тема за разговор с критериите си и начина на провеждане, но комисията старателно избягва питанията /и отговорите/ за тях. Сега към тези въпроси се добавя още един – ако половината общински пари са хвърлени на вятъра, не е ли редно да има промени в критериите, в подбора, в подбиращите, в календара. Ако съдим по тазгодишните списъци – явно не. Междувременно Национална мрежа за децата сезира тази седмица осем институции заради националките по художествена гимнастика, които рекламно търкат талончета. Сигналът е за

„създаване на риск

от насърчаване на деца и млади хора към хазартни игри”. И може да се разшири с още едно питане – колко детски спортни школи изчезнаха и колко останаха достъпни само за богатите, след като хазартът беше приватизиран /и освободен от ДДС/, защото щял бил да отчислява пари за детски спорт /че даже и култура се споменаваше/? За следващи седмици остава отговорът на институциите. Както и резултатът от една правителствена инициатива от тази седмица. Кабинетът реши да пише законопроект за

прозрачността на медиите.

И даде на Комисията за защита на конкуренцията две седмици, за да анализира медийния пазар и да измери концентрацията на информационни източници в едни ръце. Решението бе взето ден след заканата за „разнищването” на тези, които клатят кабинета… Разбира се, никой не очаква това „което се знае в селото”, да го има „в делото” по собствеността на медиите. Според кабинета новият закон щял да осигури механизъм за разкриване на крайния собственик на дадена медия и нейното финансиране. Всъщност, закон за това има и цялата информация

/теоретично/ трябва да е налична

за печатните издания. Нищо не пречи няколко грамотни юристи да присъединят и електронните медии към тези текстове. Защото идеята да се знае кой кой е и от къде са му парите е принципно правилна и много добра. Но при нас вероятно ще свърши „както обикновено”. Което е добрият вариант, защото в лошия просто ще ни напишат и нов ЗЗД.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *