Varna
20°
тъмни облаци
Влажност: 82%
Вятър: 2m/s S
Седмицата: Иначе сме добре
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Лаптоп, кафе, сън

Тази седмица отново се разделихме в спора дали Трети март е празник и на какво точно. Руският патриарх допълнително разбуни кошера, особено на патриотите, които и без това постоянно се борят да доказват кой е по-най-патриот. В деня на националния празник се навършиха пет години от смъртта на Пламен Горанов. За науката история срокът е смешно малък, за нас се оказа повече от достатъчен, за да се превърнат в

смътна градска история

самозапалването му на 20 февруари, гневните походи в дните преди и след това, десетките свещи в негова памет пред Общината, грамадата и размитането ѝ, обещанията да има поне малък знак за Пламен и поне малко промени в градската политика. Накратко – тогавашният кмет Кирил Йорданов опразни кабинета, съветниците останаха, ремонтираните улици се множат, дупките също. Иначе – процъфтяваме. Както подчерта Жозеф Дол – под ръководството на

„най-успешния шеф в Европа”.

Президентът на Европейската народна партия беше във Видин тази седмица и именно от сърцето на най-бедния регион в Европа той и българските му съпартийци обявиха началото на местните инициативи, с които ще се борят за спечелване на евроизборите догодина. Мотото им е „Европа започва във Вашето село/град/регион” и през следващите месеци ще трябва да се съчетаят с местните протести за повече работа и нормални пътища. Според Дол „успехите, иновациите и развитието на региони като

София, Варна, Бургас, Габрово

и други се дължат на силните кметове от ГЕРБ”. Иначе – пак тази седмица официалната статистика у нас коригира данните си за икономиката през миналата година. Темпът на растеж се е забавил през последното тримесечие /когато обикновено има ръст/ и очакваното увеличение на брутния вътрешен продукт от 3.9 на сто стана 3.6. И със, и без корекциите, нашият растеж си

остава трети отзад напред

при страните от Централна и Източна Европа, а ако има добра новина, тя е, че растежът ни все пак е над средния за Евросъюза. Иначе – най-голямото забавяне през годината е в информационните технологии, аутсорсинга и промишлеността, които бяха двигател на добрите данни. А с тяхното забавяне започват и промените в статистиката за заетостта… Косвено потвърждение даде и Варна – строителните темпове в града се запазват, но от издадените от началото на годината разрешителни 37 са за жилищни сгради

и само три за за бизнес…

Тази седмица България празнува 140 години от освобождението си от турско иго. Честванията обаче стават все повече източник на скандали. Руският патриарх Кирил дойде за тържествата очевидно замествайки най-видния мирянин в паството си. И очевидно носейки предварително подготвено послание – за „историческата правда”, което трябваше да изслушаме в края на тридневната му визита. Преди това несъгласните с идването му бяха „профилактирани” с полицейски посещения по домовете заради постовете им във Фейсбук. Което се оказа истинска случка, колкото и да изглежда като

нескопосан опит за не-новина.

За довиждане /вероятно припомняйки си стари цивилни навици/ патриархът буквално наби канчетата на слушателите си от така наречения български политически елит. И понеже медийният отзвук явно не е бил достатъчно силен според руското външно министерство, сценката в Президентството беше качена в Ютуб. Без дори да бъде известена страната-домакин /и без ответните реакции, ако ги е имало/. Но колкото и патос да влага руският патриарх, историята е запазила наред с имената на българските и руските войни и румънски, украински, финландски, татарски, кавказки, сръбски, черногорски, полски, естонски, литовски

и даже една японска фамилия,

свързани с нашата свобода. И на Трети март всички те получават признателността ни… И когато българските деца рецитират за руските солдати, никой не суфлира зад гърба им с реплики за отношението на Московската патриаршия към независимостта на Българската екзхархия или за това на Руската империя към независимостта на младата българска държава… Иначе – най-яростно срещу речите на руския патриарх избухна вицепремиерът Валери Симеонов. С което забърка вътрешнопатриотична драма, докарвайки Волен Сидеров до историческото прозрение, че „в средата на XIX век

няма български народ,

няма българска нация, никой не знае, че има българи изобщо”… Докато спомагателните във властта се карат, отдолу вече напират новите кандидати за коалиционна патерица. Историкът Божидар Димитров пое на поход към президентска република, като учреди отдавна рекламираното си движение „Кан Кубрат” /да не се бърка с „Ханко Брат”/. Движението смята да замени /разбира се, под вещото президентско ръководство на самия Димитров/ парламентарната власт, която имала свойството „да атрофира”. Иначе – в

списъка с новите спасители

са политическият номад Христо Бойчев и Коцето – Калки. Nice, a?… Освен с бушуващи страсти в политиката, тази седмица започна и броенето на щетите от бушувалата природа. Във Варна морето отнесе част от бетона по вълнолома, от асфалта по крайбрежната алея и от буните, които са една от бариерите пред свлачищните процеси. Според сметките на Областната управа за овладяването на свлачищата ще трябва да се намерят над 200 милиона лева. Догодина сметката ще е по-голяма вероятно, защото също толкова вероятно /както и досега/ сумата няма откъде да бъде извадена… А е повече от наложително да спасяваме плажовете – ако не заради себе си, то заради честта си на туристически град, в който можем да очакваме

наплив от холивудски звезди

и тълпи папараци, тръгнали след тях. Така поне звучаха някои отзиви за воаяжа на туристическата министърка за връчването на „Оскарите”. Можем да се радваме, че българската министърка беше сред сниманите /макар и не точно защото е българска министърка/. Можем да ѝ завиждаме за снимките със звезди и заради номинацията ѝ за най-добре облечена. Само не разбрахме как от това ще произлезе огромна реклама за България. Иначе – надяваме се, че пътуването наистина е било ваканционно и платено с лични средства… Освен роклята на Ангелкова /която си заслужаваше овациите/ още

две рокли се оказаха голяма тема –

тоалетите на президентската съпруга Радева и на вицепрезидента Йотова за официалния прием на Трети март /и много от казаното по темата беше далеч от добрия тон/. Иначе – от спора най-много спечели Илияна Йотова, защото коментарите около дантелите отклониха поне част от погледите от начина, по който тя се просна в краката на руския патриарх. Явно религиозните чувства на Йотова са се развили много бързо, защото при полагане на клетвата при встъпването си в длъжност тя отказа да целуне ръка на българския патриарх. Или пък

чувствата не са точно религиозни.

Но пък определено преливаха, както видя цял свят… За повечето българи темата с дантелите и патриарха остана далечна, защото започнаха да преливат и язовирите. На повечето места проблемите са хронични, а примерът на село Бисер вече шеста година не прави по-спокоен съня на живеещите край водоемите. Чакането за пари, за да започнат ремонтите, не подобрява състоянието на стените и на преливниците /защото ентропията действа обратно само из фентъзи романите/. Иначе – премиерът прати двама от министрите си лично да надзирават изпускането на „Тича” тази седмица. Вероятно с надеждата, че присъствието им може

да спести късото съединение,

ако водата се разлее върху вече оголените жици на сделката с ЧЕЗ. Гинка Върбакова прекара почти цялата седмицата в Прага, където трябва да договори и обещаното участие на държавата в сделката. Иначе – пак от Прага „Хосподарски новини” твърди, че Върбакова има в договора си клауза за сътрудничество по делото срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове. Ако България го изгуби, обезщетението може да е повече от 600 милиона евро… У нас, може би

като подарък за осми март,

оставката на Теменужка Петкова официално беше пратена в архива и правителството реши, че тя остава на поста си. За международния ден на /работещата/ жена /удобно префасониран в какво ли не през годините/ в Испания, например, в повече от 120 града имаше женска стачка. Участничките напомниха, че борбата за правата на жените е борба за социална справедливост за всички. И у нас имаше статистики за неравенство и обещания за промяна, а правителството изтегли предложението си да ратифицираме Конвенцията срещу насилието над жените и домашното насилие на Съвета на Европа. Иначе – докато държавните мъже и жени

дружно казаха „йок“

на Истанбулската конвенция, в София още един мъж преби жена си до смърт… За мнозина обаче казусът от тази седмица – „Докторът срещу Плъха” измести Гинка, ЧЕЗ, конвенцията, полицейските и природозащитните протести. Из цялата страна спонтанни митинги започнаха с искането стрелецът доктор Димитров да бъде обявен за герой, да не бъде съден изобщо и едновременно – помилван от президента. Юридическата неграмотност на митингуващите вероятно е единственото извинение, че протестите са по градинките, а

не под прозорците на главния прокурор.

Защото ако зад неговите прозорци през последните трийсетина години бяха седели мъже и жени, които осъзнават смисъла на поста, други хора – с досието от по няколко метра, нямаше да се чувстват безнаказани господари на улицата. А потърпевшите нямаше да се въоръжават незаконно или да умират без медийно внимание, ако са стари, бедни и на село. Иначе – налагащото се площадно правораздаване не води до справедливост, но вероятно и това ще го разберем

по трудния начин.

Особено ако след премиерския призив да се промени законът за неизбежната самоотбрана последва обичайният стахановски устрем на гласуващите му депутати… През седмицата бяха изслушани двамата кандидати за шеф на новия антикорупционен орган, прицелен във високите етажи на властта. Фаворитът Пламен Георгиев спечели. Иначе – Георгиев е най-известен в обществото с

аферата „Ало, Ваньо”.

Скандалът с подслушването на вече покойния директор на митниците Ваньо Танов така и не стигна до съд. Репликите и нарежданията на премиера Борисов обаче чу всеки, който беше поне малко любопитен. Глух остана само наблюдаващият прокурор – Пламен Георгиев. Сега, начело на новия орган, той обеща да го превърне с основен разследващ антикорупционен инструмент не само за България, но и за целите Балкани. Някои даже сериозно видяха как се превръщаме в един

балкански антикорупционен хъб –

толкова упшене, колкото и газовия… Във Варна съдебната тема беше свързана повече с бъдещето на Съдебната палата /дочакала досега четири първи копки, но нито ден истинско строителство/. Най-новата идея е бъдещата сграда, която ще събере съдилищата и архивите им под един покрив, е да бъде вдигната в район „Младост” – заради по-големите свободни площи. Иначе – те едва ли ще стигнат за паркинг за всички, които ще трябва да ходят до там с колите си. Паркирането междувременно се очертава като

големият проблем на Варна

и в Общината търсят варианти – например, многоетажни паркинги. Тази седмица като подходящ вариант беше посочена Дупката в центъра /като за целта ще трябва първо да я купим, за което пък Общината може да поиска тегленето на още един кредит/. Пак беше лансирана и позабравената идея за нов варненски небостъргач край входа на Морската градина. Иначе – миналата седмица усещането, че точно между сградите на Общината и „Черно море” вятърът може

да отвее човек със средно тегло,

получи даже научно обяснение. Гостувалият урбанист Ян Геел /след като и него без малко да го отнесе точно в този участък/, разясни, че край сграда на четири-пет етажа вятърът се усилва четири пъти. А проектът за новия небостъргач е за 16… Извън естетиката, той едва ли може да бъде проектиран с достатъчно дълбок подземен паркинг, така че да не се запуши окончателно районът. Макар че историята на Варна за последния около четвърт век показва, че и без небостъргачи

успяваме да се задръстим –

не само с автомобили. Достатъчно е без особен размисъл да се дават разрешения всяка стара къща на един-два етажа да се превърне в пететажна кооперация /която задължително има и по един-два „тавански” етажа/, като в същото време канализацията и улиците не се разширяват, а градският транспорт само се „интегрира”… Тази седмица „Трансперънси Интернешънъл България” изнесоха годишните си данни за

местната система за почтеност.

Индексът обобщава антикорупционния капацитет на местните власти. За 2017-та той показва, че по-малко от една четвърт от общинските съвети у нас са създали работещ орган, който да реагира на сигнали за корупция. За трета поредна година най-добре се справят в Бургас, като общата тенденция за страната е индексът да се подобрява. Изключенията са Перник, Хасково, Монтана и Варна, където общинската администрация и кметът са заели последните места в класацията за прозрачност на управлението. Иначе – в града /между големите ремонти/ отново плащат за аварийно кърпене на улиците…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *