Varna
30°
ясно небе
Влажност: 42%
Вятър: 4m/s NE
Седмицата: Джена, къде е гравицапът?
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Кораб, фар

Градът е строителна площадка, но ремонтите са по график..

Тази седмица във Варна ни обещаха за Деня на града да имаме нов булевард; президентът ни показа, че костюмът не пречи на физкултурата; в Националния музей демонстрираха, че иманярството не пречи на културата и изложиха тракийските съкровища на Васил Божков. От Турция заплашиха с нова световна война; оттатък океана на практика започнаха икономически бойни действия с въвеждането на мита върху стоманата и алуминия; някъде сред звездите замина Стивън Хокинг. Смъртта му накара хора, които смътно си спомнят някакъв човек в инвалидна количка, изведнъж да изпаднат в

скръб, потрес и постване на цитати.

Което напомни, че планетарната интелигентност е константа, а населението непрекъснато се увеличава… Самият Хокинг предписваше като лекарство за човечеството излизане извън гравитационната ни зона на комфорт. Във Варна тия дни имаме възможност по-често да гледаме към небето и да си мечтаем за безкрайни хоризонти – докато седим в задръстванията. „Във Варна се работи по инфраструктурни проекти за повече от 380 милиона лева,

градът е строителна площадка,

но ремонтите са по график.” – така видя положението регионалният министър Николай Нанков. Новината би трябвало да е добра – строителството означава работа в момента и перспективи за по-добро бъдеще. Когато обаче градът постоянно е ремонтно-строителна площадка, а друго не се случва, оптимизмът се изчерпва. Засега е ясно, че до средата на април ще ни е задръстено заради ремонтите по „Приморски”, след това – заради Аспаруховия мост, а през цялото време – заради „Васил Левски”. На национално ниво министерският оптимизъм очерта от Варна пускане на тол системата след около година. Според него шофьорите ще печелят от пътуването по по-хубави пътища. За варненци, стана ясно, че 97-левовата винетка е необходима и за разходка до Златни пясъци, и за прибиране вкъщи, ако къщата е някъде из така наречените селищни образувания, и даже за ходене до гробищата в Тополи. Ако не искаме да плащаме, просто трябва да настояваме пред кмета тези републикански пътища да станат общински. И общината /тоест ние/ да плащаме за поддръжката и ремонта им… Докато инспектираше най-големия варненски строеж в момента, Николай Нанков обеща, че ще можем да минем по новия булевард „Левски” за празника на града. И единственият проблем за спазването на този срок  е

липсата на достатъчно работници.

С констатацията си регионалният министър бръкна във вече подлютената рана на всички, които търсят сервитьори, инженери, готвачи, медицински сестри, заварчици, лекари… Липсата на работна ръка се превръща в системен проблем, който постоянно се задълбочава. Което пък е симптом за много други обществени, политически и граждански болести. Те пък – ако не бъдат взети спешни мерки, ще ни закарат не до кабинетите на обществените, политически и граждански терапевти и хирурзи, а

направо при патоанатомите.

Колкото до варненци, в момента сме по-заети да се промъкваме през града и да се чудим дали при всичката теснотия по улиците все пак няма начин движението да не е толкова изнервящо. Например, с някаква система за регулиране, след като има даже цял Център за регулиране на движението. Той обаче явно е на същата фаза на интегриране, на която е и градският транспорт, затова срещу задръстванията са мобилизирани регулировчици. Няма да е лошо по билбордовете в града да се сложат и картинки с обяснения как точно се минава край тях… Ремонт имаше и в президентството –

от типа „освежаващ, рекламен”.

С едно пълно завъртане на лоста /със закопчано сако/ президентът Радев превзе новините след фиаското с руския патриарх. И ако за преобръщането на света може и да е необходимо нещо повече от опорна точка за лоста, то за преподреждането на информационните акценти и питанки у нас и един лост е достатъчен. Докато публиката се радваше на атрактивните спортни умения на президента, управляващите се опитаха да промушат някои не толкова атрактивни свои идеи. Тази седмица, след милиони думи в споровете и няколко паднали управленски глави, правителството реши, че военните ни изтребители МиГ 29 все пак ще бъдат ремонтирани от руската корпорация „МиГ”.

Колко изручани жабета заминаха мърцина…

За падане на глави се размечта и новият антикорупционен шеф Николай Николов. Той обеща да арестува „според парите”. За нас остана размисълът според кои пари – взетите или дадените… Иначе медийните изяви на Николов започнаха с обяснението, че като прокурор по аферата „Мишо Бирата” той не бил разбрал, че зад гласа от телефона на премиера стои премиерът, а не „неизвестно лице”. Във Варна пък така и още не сме разбрали защо в Аспарухово имаше потоп през 2014-та. Четири години след наводнението и 13-те жертви /и само една година преди да изтече давностният срок за търсене на вина/, съдът върна за ново разглеждане заключението, че станалото е

природен катаклизъм.

Решението, което връща в съдебната зала темата за отговорностите на държавата, местните власти и гражданите към собствения им живот, е по частна жалба на пострадали, които смятат, че вината е на тези, които не направили достатъчно ефективна система за отводняване. Прокурорът очевидно е имал същите подозрения, защото иска отговор на въпроси като: има ли допуснати нарушения от длъжностни лица; тези нарушения имат ли пряка връзка с наводнението; дали тази причинно-следствени връзка между инфраструктура, длъжностни лица и наводнение е могла

да бъде предвидена.

Защото преди четири години от общината директно обявиха, че нито един районен кмет не е ползвал пари от предвидените 200 хиляди лева за почистване на отводнителни канали и дерета… С това връщане пострадалите от Аспарухово може и да получат отговори. Само че за изминалите четири години на други места се появиха други затлачени дерета, сечта продължи, а дъждовната канализация все така залива града. Ремонтите добавиха още една „екстра” – прахоляците, които и без това са в излишък във Варна. На две спирки след разкопаните участъци по „Владислав Варненчик” асфалтът вече е сив, а маркировката почти не се вижда. Вероятно обяснението, че

ремонт без проблеми не може,

щеше да мине, ако много от варненци вече не са виждали лично на други места по света, че може… През седмицата бяха отчетени и актовете за лошо събиране и извозване на боклука във Варна през миналата година – 37 като бройка и за над 47 хиляди лева като сума. Ако съдим по състоянието на улиците в момента, тазгодишните ще трябва да са много повече. Защото контейнерите почти всяка сутрин преливат, а по някои дървета висят найлонови дрипи, които помнят времената преди демокрацията. А в Пловдив

контейнерите влизат под земята.

Всъщност, и във Варна имаше такава идея… Докато тук се борим с праха и трафика, в държавата тази седмица откриха още един фронт срещу корупцията. Законоремонтната бригада в Парламента работи неуморно – на първо четене бяха гласувани поправки в Наказателния кодекс, които на практика размиват границата между гражданско, търговско и наказателно право /поне в частта, в която обвиняемият може да бъде пратен в затвора/. Това става възможно поради приравняването на длъжностните лица в публичния и частния сектор. И ако поправките влязат в сила, ако обещаете

да доставите сто килограма ябълки

и не го направите, могат да ви пратят да си излежите престъплението в затвора /независимо какви клаузи за обезщетение има в договора между вас и клиента ви като частни икономически субекти/. Срещу законодателното безумие протестираха с аргументи академичната юридическа общност, адвокатурата и работодателите. И дори самите депутати. Но когато дойде денят да се следва партийната линия, никой от тях вече не помнеше, че е крива, важното беше, че е партийната. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обяви: първо, че е съгласен с всички критики; второ, че промените ще бъдат гласувани; трето – че поправките ще бъдат основно редактирани преди второто четене. Което най-вероятно означава, че

най-откровените глупости

ще бъдат махнати от основните текстове, а всичко необходимо на управляващите по създалата се вече традиция ще бъде набутано в преходните и заключителни разпоредби. И после ще се чудим още повече защо инвеститорите ни заобикалят… Разбира се, идеята за пълно изравняване на правния статут за лицата в публичния и частния сектор, която ще доведе до куп проблеми, беше обяснена от депутатите с дежурното „така иска Брюксел”. И няма да е за първи път Брюксел да не знае, че е поискал точно това… В защита на поправките беше вкарана и

актуалната дъвка „борба с корупцията” –

Кирилов обяви, че ако „колегите от министерството са преминали предела на разумното”, то е било заради стремежа им най-сетне да я победят. Какво ни очаква нагледно показа пак Кирилов – оплитайки се в защита на поправките, той обяви високите заплати в частния сектор за корупционен белег и отправи обвинението, че „частни фирми дават обществени поръчки на едни и същи фирми”… Главният прокурор Сотир Цацаров също създаде

работа за ремонтната бригада.

Той поиска от Конституционния съд да обяви за противоконституционни някои текстове от пресния Закон за частната охранителна дейност, които позволяват на частни охранители да вържат работата на полицията. Най-общо казано, с разрешението кметовете да сключват търговски договори за охрана с частни фирми, държавата прехвърля основни отговорности на МВР на силовите дружества. По-иначе казано, от кметовете се очаква да намерят пари и да наемат добри самураи, които да пазят селяните им от лошите самураи. Проблемът с правилното приключване на историята е само един – намаляващите и остаряващи обитатели по нашите села

няма как да излязат победители

на финала на историята. Иначе създаването и опазването на реда са в основата на измислянето на държавата. Нашата сега се опитва да абдикира законодателно от тях /след като на много места на практика отдавна е избягала/. И прави все по-резонно питането има ли още държавата на територията извън властовия триъгълник на жълтите павета? Коментар по темата се опита да направи и вътрешният министър Валентин Радев. От него научихме, че съотношението униформени/неуниформени в министерството му е 1 към 3. Обаче пък много внимавали „напоследък“ на кого дават оръжие… При толкова други активности енергийният скандал от миналата седмица

загуби новинарска свежест.

„Договорът между ЧЕЗ – Чехия и Гинка Върбакова е търговска сделка, която е подписана в Чехия.” – с тази реплика Цветан Цветанов се опита да сложи точка в скандала. Това обаче никак не е достатъчно като отговор за източниците за финансиране на сделката и за лицата зад Върбакова /която, оказва се, дори не е предложила най-високата цена, но офертата ѝ е била преценена като „най-благоприятна”/. А чехите се подготвят и за сериозен пазарлък. „Участие на българската държава в сделката за ЧЕЗ изглежда почти невъзможно без ангажименти по линия на арбитражното дело.” – това заяви председателят на Надзорния съвет на ЧЕЗ Вацлав Пачес. Тоест –

ще си платим,

за да може Гинка да си купи ЕРП… А ние във Варна си оставаме с нашите проблеми. И с желанието някой бързо да измисли летекод, гравицап или поне Джена да включи телепорта. Защото, според опита от последните години, по-лесно е технологията да настигне фантастиката, отколкото градското развитие да стане овладян и логичен процес. И проблемът не е в сегашните ремонти /които рано или късно ще свършат/. А в това, че възможностите за качествено подобряване изчезват с всяко дърво, отсечено, за да направи място на автомивка, с всеки стар двор, запълнен стопроцентово с нова кооперация, с всяка промяна на плановете, която отхапва поредното парче тротоар и градинка или поредната глътка въздух от градския пейзаж.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *