Varna
14°
мъгла
Влажност: 93%
Седмицата: Варна като Техеран
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

fantasy-3186483_960_720

След цяла седмица чакане стана ясно, че следващата седмица среща във Варна ще има. Което не е много изненадващо – въпреки всичкото демонстрирано европейско нежелание, Ердоган разполага с около

три милиона живи аргументи,

които стоят на границата с Европа. Путин спечели изборите в Русия, Тръмп го поздрави /въпреки всички съвети на съветниците си/ и пое на икономическа война с Китай. У нас тази година ни изненада пролетта – дойде със сняг и замръзнали щъркели. Властта не успя да се включи в акциите по спасяване на щъркелите, но митичният враг „зелените” се оказаха виновни и за това, че не ходят достатъчно масово да спасяват птиците… Решението за варненската среща „ЕС-Турция” беше взето в Брюксел. Преди това евролидерите демонстрираха спрямо Русия позиция, съизмерима с тинейджърски пост в социалните мрежи – понеже е „много вероятно” Русия да е отровила Скрипал, те приеха, че Русия е отровила Скрипал. За срещата във Варна не казаха много. За разлика от премиера ни, който обяви

мащабни очаквания

за идващия понеделник – уредено задържане на трите милиона мигранти в Турция, реклама на Варна и влизане на града в историята като домакин на новата Техеранска среща. Всъщност, Варна наистина прилича на Техеран – но не толкова на онзи от `43-та, колкото на този от `85-та. Което доста затруднява рекламирането. А и въпреки ласкателствата, срещата се провежда в „Евксиноград”, а не евродомакинстващата столица, защото от една страна, е свързана с много рискове за сигурността, а от друга – показва, че Европа не приема Ердоган като добре дошъл. И не последно място – защото е посветена на неизпълнените ангажименти на Евросъюза към Турция, по които Европа има да плаща, а това не е особено престижно… За срещата символично бяха акредитирани и 95 турски журналисти, за които има категорични потвърждения, че са

по затворите в страната си.

Асоциацията на европейските журналисти в България им издаде пропуски за „Евксиноград”, за да напомни, че Европа ще преговаря с човек, който не „вероятно”, а съвсем наистина не зачита основни европейски ценности. Сега трябва да се намерят и реално присъстващи журналисти, които да дублират своите акредитации на срещата… От страна на политиците очаквания в тази посока нямаме. Председателят на парламента Цвета Караянчева, която дойде тази седмица до Варна, обяви, например, че на срещата „не е удачно” да се повдига въпросът за обезщетението на тракийските бежанци, защото темата била двустранна. Което не е съвсем точно. През 2008-ма по искане на двама български евродепутати беше приета резолюция на Европейския парламент, която обвърза разговорите с Турция с уреждане на двустранните отношения, а те

включват и тракийския въпрос.

Освен исторически обоснованото искане за тракийските българи, което няма да е целесъобразно да обсъждаме с Турция, във Варна вероятно по същата причина няма да бъде коментирана и новата директива на Евросъюза, заради която към 100 хиляди български шофьори могат да останат без работа. Колкото до турската страна, външното им министерство вече посочи какво очаква – по-голяма свобода за пътуване на турските граждани, по-либерален митнически режим, по-бързо получаване на парите за мигрантите. И най-вече – преодоляване на „запушването” в преговорите с Евросъюза „поради политически и изкуствени пречки”. Ако Европа каже „да” на последното, на практика

ще зачеркне човешките права

като аргумент в следващи разговори с Турция и ще признае пълното право на Ердоган да постъпва по начина, който сега Европа критикува… Още преди официалното решение дали ще има среща във Варна, от партия „Възраждане” обявиха протест в центъра на града. Патриотичният вицепремиер Симеонов съобщи, че няма да присъства, за да не каже нещо „излишно” /и най-вече вредно за поста си и коалицията/. Патриотите от „Атака” имаха по-важни теми. Сидеров, Чуколов и Нотев лично отидоха до Москва, за да видят победата на Путин. В компанията на две синоптички от ведомствената телевизия, които явно разбират и от международна политика, защото бяха заведени даже на официалната среща в Думата. ДПС, които доскоро критикуваха Ердоган, следвайки позицията на почетния си председател, сега се разбързаха да ни обясняват

символиката в любовта му

към Кърджали. Но и без това е ясно, че движенията и в трите партии са в пряка зависимост от отношенията Русия – Турция и нямат особена връзка с българската политика и национални интереси… Броени часове преди срещата във Варна не е обявено нищо конкретно от мерките за сигурност /и промените в движението/. Което е правилно. Както е правилно да се знае изобщо кой влиза и излиза от страната. Отговорът не винаги е ясен обаче. Тази седмица у нас влязоха 40 души, пристигащи от Франция, без да преминат каквато и да е проверка. При това дори не им се наложи да газят калта на граничната бразда – направиха го през празните гишета на Летище София. Дали граничните полицаи са били другаде случайно или не, трябва да отговори шефът им. Защото неговият шеф пък винаги твърди, че сме най-пазената сухопътна граница, докато не се оказа в ролята на

зле опазеното момиче.

И към темите, които няма да е целесъобразно да повдига, премиерът ще трябва да добави и недоволството си от „несправедливото” отношение на влезлите в Шенген, които не ни искат вътре… А според видяното във Варна през седмицата може да се допусне, че кортежите ще стигат до „Евксиноград” с коли. Иначе е трудно да си обясним защо точно когато заваляха дъжд, суграшица и сняг, по пътя за Златни пясъци работници косиха и събираха трева, листа и боклуци. Ако косенето на замръзнала трева беше по повод визитата, повод за протест имаме всички, които плащаме данъци във Варна. Другата вероятност е най-сетне да е приключило някакво обжалване и Общината да се е разбързала да свърши работата

въпреки здравия разум.

Което е още по-сериозен повод за протест /защото Ердоган идва веднъж, а липсата на здрав разум е за дълго/. Със или без срещи на високо равнище, трафикът в града е постоянно запушен, което предизвика извънредна среща на транспортната комисия тази седмица. Основните критики бяха, че зоните на ремонт не да добре обезопасени и обозначени /без да споменаваме калта, която се разнася/, няма достатъчно предупредителни знаци, няма алтернативни маршрути. Всички предложени мерки бяха в бъдеще време /макар ремонтите да текат от месеци, а бяха планирани много преди това/, а скъпата система за регулиране на трафика я имаме само в разказите за успехите на

интегрирания градски транспорт.

Някои съветници коментираха още, че в задръстванията най-често стоят коли с по един пътник в тях. Само че няма как варненците с коли да бъдат накарани да работят като „копърки”. А и ако наистина всички слязат от колите си и решат да ползват градския транспорт /който също търпи загуби от задръстванията/, ще трябва да вземем под наем старите автобуси не само на Пловдив, но и на София и на Сусурлево. За ремонти и пътища говори във Варна тази седмица и регионалният министър. Който пак обяви, че „следващия месец” започва ремонт на Аспаруховия мост, /след което Общината пак трябваше да обяснява, че

ремонт ще има, но друг път/.

Николай Нанков продължава да е убеден също, че варненци ще празнуваме Деня на града с нов булевард „Левски”. Макар че освен липсата на работна ръка, проблеми създават и съдебните искове за оценката на отчуждените имоти, които още не са приключили. Другият голям ремонт – в Аспарухово, буди и още един въпрос – ще има ли асансьор строящата се естакада, или отгоре ще минават само фитнес маниаците, а старци, инвалиди и майки с колички ще притичват по новия асфалт. Темата на пътищата тази седмица не беше само варненска. След като премиерът нареди до всяка улична дупка да застане полицай и да пази, вътрешният министър Радев обяви, че

не може да осигури караул

навсякъде, „но навсякъде ще дадем предписания”. Доста писане ще падне, защото според данни от тази седмица 8 от 20-те хиляди километра републикански пътища са в лошо или много лошо състояние. Същото важи и за повече от 12 хиляди километра общинска мрежа /която също е около 20 хиляди/. Иначе казано – половината държавни и общински пътища не са точно пътища, а концентрация от дупки, които гълтат асфалт за 100 милиона лева годишно /без да им личи/. Може би трябва да питаме в ЦЕРН дали не им липсва някоя пътуваща

черна дупчица, която яде асфалт.

И има изход към Куршевел. Там тази седмица видяха как се празнува рожден ден, ако татко ти заработва с изпълнението на обществени поръчки по българската инфраструктурата. Единствената разлика от сцената във виенската баня бяха възгласите – куршевелската компания подвикваше „Шушана”. Междувременно шефът на АПИ Дончо Атанасов предложи свое обяснение за дупките но нашите пътища /което успешно конкурира версията за избягала черна дупка/. Според него пътища ни „работят в едни от най-тежките метеорологични условия в света”. По негови данни

амплитудата е 70-80 градуса.

Ако тази констатация е била преведена в новините на север от нас, мартенският сняг също получава логично обяснение – настаналият смях из Исландия, Финландия и Аляска е предизвикал циклон… Трудно е да се прецени доколко състоянието на пътищата /и пътя, по който стигат до това състояние/ има пряка връзка с инвестициите у нас, но тази седмица още един инвеститор обяви, че си отива. „Теленор” се изтегля от Централна и Източна Европа, като в писмото за довиждане се уточнява, че тръгва към региони „в които виждаме най-голям потенциал за създаване на стойност”. България е сред пазарите, преценени като

лишени от потенциал,

а на мястото на норвежците идва Петер Келнер. С „Теленор” и „Нова тв” най-богатият чех става най-големият единичен инвеститор в България, при това в медии и телекомуникации, които навсякъде по света се преценяват като „чувствителен” бизнес. Друг чувствителен сектор е здравеопазването. Тази седмица здравният министър също беше във Варна и оттук обяви, че до края на следващата седмица ще има нови правила за финансово управление на държавните болници. До момента болничните задължения са половин милиард /които не са натрупани само защото болниците имат

крадливи или некадърни управители/.

От Бургас говорителят на главния прокурор допълни темата с обещанието, че ако се докаже участие на министерско ниво в нарушенията, довели до тези резултати, ще има и арести. А пък до края на годината щели да бъдат готови всички модули на Националната здравна информационна система, така че догодина /пак/ ще се обяви обществена поръчка за електронното ни здравно обслужване… Във Варна ни дават още един шанс да се погрижим за здравето си – 200 електрически велосипеда, които ще се появят по улиците през лятото и ще могат да се наемат. С тях Варна, /която въпреки усилията, не е особено удобна за колоездачи/ изведнъж ще стане

„първата община в Европа

със система за алтернативно придвижване изцяло с помощта на електрически велосипеди, интегрирана в транспортната система”. Проблемът е, че велопроектът „ще надгради” велоалеите от интегрирания градски транспорт, а всички знаят какво става, когато се строи върху лоша основа… Освен във велосипедна евростолица, тази седмица Варна тръгна да се бори и за славата на български Холивуд. За пореден път Варна ще бъде част от снимачна площадка, този път на цял нов български сериал /което е хубаво/. В някои държави благосклонно гледат на това като на реклама и не пречат, в други просто предоставят на снимачния екип ценоразпис. Във Варна обаче ние

ще си платим, за да ни снимат.

Което е вариант, ако някой световен гуру на документалното кино поиска да разкаже за града. В случая даването на пари вероятно има връзка предимно с факта, че получателят е същият, който взе и поръчката за промоклипа на европредседателството. Като незначителна подробност беше подминат фактът, че сумата, предвидена от общинарите, е повече от целия общински бюджет за култура /от който бяха отрязани ред варненски събития – и утвърдени, и прохождащи/. Според общинския финансист Стефка Господинова нямало проблем преразходът да бъде оправдан постфактум при актуализацията на финансовата програма. За крайния добър резултат няма да допринесе и желанието на някои общински съветници лично да развеждат екипа и да посочват местата, които

задължително да влязат в сериала,

за да представят Варна „като добро място за живот и туризъм” /най-малкото поради корпоративни привързаности/. Между другото, пак тази седмица в Административния съд във Варна е образувано дело срещу отказа на Общинския съвет да проведе местен референдум за Морската градина… Която става все по-лъскава откъм заведения и все по-малко свързана с морето. Към подобна участ се е запътил и най-красивият български залив – „Болата”. Той все още е част от защитената зона „Комплекс Калиакра”. И именно този факт е използван като обяснение/оправдание/извинение за състоянието, в което е „Болата” през последните няколко години – защитата на Натура 2000 отблъсквала концесионерите. Сега се планира изваждането на „Болата” от границите на защитената зона, за да се привлече концесионер. Питанията са две – къде са всички отговорни за опазването на зоните по Натура и колко време ще му трябва на концесионера, за да превърне „Болата” в

мини Слънчев бряг

/не без активното съдействие на всички, които ахкат колко е красиво там, обаче са много възмутени, че трябва да повървят пеш, за да го видят/. Тази и други промени в Натура 2000 трябва да преминат през обществено обсъждане – на 12 април във Варна. В Генерал Тошево показаха как се прави… От гражданското сдружение „БОЕЦ” също се опитват. През седмицата обявиха, че по техни данни за последните 10 години несъбрания ДДС у нас е 16 милиарда лева. Интерес от прокуратурата нямаше. След известен размисъл от НАП съобщиха, че несъбраното е само 5 милиарда и 400 милиона. При това – от „хора, които нямат имущество и няма по какъв начин да бъдат събрани тези пари”. Данъчните не коментираха схемите, по които тези хора са успели да натрупат задълженията си. А прокуратурата никога не се е интересувала от врътките с

фирмите на безработни и неграмотни…

И старателно избягва да попада в новините по подобни теми. А Варна влезе тази седмица в новините и по още един повод – гневното писмо на родители, недоволни, че Общината им забранява да правят подаръци на учителите. Становището на образователната дирекция беше опит да се вкара ред при събирането на пари за подаръци по всякакъв повод /което при много други професии предизвиква у същите тези хора гняв и призиви към прокуратурата/. Всъщност никой не пречи на децата да занесат цвете на любимия си учител. А родителите, които искат се състезават кой ще купи най-скъпия и най-лъскавия подарък, не им преподават най-добрия урок.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *