Varna
22°
ясно небе
Влажност: 49%
Вятър: 3m/s WNW
Седмицата: Да си свършим работата
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

paper-3139127_960_720

Светлата седмица тази година завърши в петък. Край Вакарел, с голямата точка на един смачкан автобус. И с въпросителна. След която в деня на

национален траур

да напишем ново изречение – на съпричастност. И да продължим с други, в които отсъстват фатализмът около петък, 13-ти, вайкането, че някой отгоре ни наказва винаги по празниците, чуденето захар ли да ръсим или сол… Но които отговарят на въпроса „защо” с факти и предизвикват промени, а не зациклят на питането „какво”. В петъчната катастрофа шестима души загубиха живота си и нищо няма да ги върне. Но и те, и близките им заслужават не само държавния траур след катастрофата, но и

елементарно уважение.

Край Вакарел обаче катастрофираха /за пореден път/ и медиите, избрали да газят през кръв и емоции, за да си свършат „работата” /която за някои започна с друг „пробив” същия ден – пряко включване край ковчега на Тончо Русев/. На „Тракия” в петък катастрофира и държавата. Отново. Транспортният министър Московски обяви, че според него в автобусите „към момента не е задължително да се използват колани”. Преди около половин година, когато пак на „Тракия” имаше инцидент – пак с автобус на „Юнион Ивкони”, същото твърдеше и заместник – министърът на транспорта Попов: „Трябва да преминем към

нетрадиционни мерки”.

Например – да има колани в автобусите и пътниците да ги ползват. Беше наистина нетрадиционно предложение – към онзи момент подобно изискване фигурираше в законодателството ни вече десета година. Пак тогава имаше много обещания, че ресорните органи ще следят за ползването на колани в автобусите. Сега край Вакарел стана ясно как /не/ са го правили. След деня на траур вероятно пак ще чуем много от същото. И вероятно ефектът пак ще е същият. Защото държавата не държи на думата си, но

и ние май не държим да я спазва…

Иначе тази седмица нямаше пак да четем за поредното голямо домашно куче, пуснато на воля в училищен двор и за поредното наръфано дете /защото глупавите стопани на кучето не са били наказани за поведението си по-рано/. Нямаше да има и към шест хиляди души с увреждания под прозорците на властта, които протестираха срещу декларативно-добрите намерения на държавата, които ги поставяха

в още по-лоша ситуация.

А и срещу идеята на държавата, че може да ги върне обратно с оттегляне на тези намерения часове преди протеста. Защото над 80 процента от хората с увреждания у нас вече живеят под чертата на бедността, или защото промените уж трябваше да подкрепят излизането им на пазара на труда, докато той по никакъв начин не е подготвен да ги посрещне /а държавата не го стимулира особено/. И със сигурност защото сега гледната точка към хората с увреждания е като към проблем, който може да се реши с обещания и с подхвърлянето на

някакви пари от време на време…

В същото време стана ясно, че здравната каса ще намали парите за медицински изделия и пациентите ще трябва да си доплащат за протези, импланти и стентове. Дори и тези, които събират месеци наред стотинки, за да си купят билет до града и до болницата. В същото време едно от най-новите законодателни предложения е срещу глоба, равна на 30 процента от незаконния строеж, той да бъде узаконен. Явно „десетте процента” са индексирани… И пак по същото време от парламентарната трибуна лидерът на управляващата партия обяви Vox populi – vox Dei и

намали заплатите на депутати,

кметове и министри с 20 на сто /и ги накара да върнат премиите си за миналата година/. Новината е от тази седмица, съвсем истинска е, но от Полша. Причината за /почти/ доброволния отказ беше общото недоволство, че при средна заплата в страната хиляда евро някои министри са си раздали по 15 – 20 хиляди допълнително /както и падащият заради това рейтинг на управляващите/. У нас одобрението за министерските решения е все високо /според присъдружните агенции/. И народът очевидно няма нищо против

депутатите да получават бонуси –

като Великденска ваканция до 18 април. Нищо, че рейтингът на Парламента е 9 на сто… От тази седмица на българския политическия пазар официално има нов играч – „Да, България”, ДСБ и „Зелените” вече са коалиция „Демократична България”. Доколко това ще промени пейзажа зависи главно от работата, която заедно ще свършат отделните части на новото цяло /след като не успяха да я свършат поотделно/. Във Варна тази седмица доста от информационните табелки по спирките изглеждаха повече като част от осветлението, а Общината обяви, че ще плати

близо два милиона лева

за поддръжката на автоматизираната билетна система /част от проекта за митичния интегриран градски транспорт/. Сумата от 1 800 000 без ДДС е за извънгаранционното поддържане на системата за една година. Парите ще бъдат платени, за да може, докато кондукторките продават билетчета, а пенсионерите се редят на опашки за карти, в автобусите да се возят по няколко десетки килограма желязо, оформени като автомати за билети /а ако някой иска да види как работят, трябва да да се повози специално в десятката/. Обещаната

фискализация на апаратите

така и не се случва, а на въпросите какво става с интегрирането на градския транспорт спряха да отговарят дори с извадки от прессъобщения… Пак тази седмица по „Преслав” и „Сан Стефано” се появиха пластмасови колчета. Те заместиха каменните топки, които трябваше да гарантират сигурна граница между велоалеите и улицата, но след като се потъркаляха напред-назад из квартала, изчезнаха. Затова пък из общинските училища започна

вълна от първи копки.

Всъщност ремонтите там са още от началото на миналата зима, но явно в министерските програми сега се е отворило място за копки… Тази седмица получихме поредната доза статистика. Очаква се да станем по-малко от седем милиона още в края на тази година, най-застаряващи сме като нация и с прогресивно намаляваща трудова сила – данните изобщо не бяха милостиви към нас. Стана ясно още, че емигрантските „инвестиции” у нас през миналата година са били най-големи за осемте години, през които БНБ следи тези процеси. Работещите емигранти са внесли

над един милиард евро

през 2017-та /при това без отчитане на преводите под 2 500 евро, внесеното в брой и под формата на стоки/. Преките чуждестранни инвестиции за същия период са били близо 902 милиона. Според анализа на Централната банка парите, които влизат у нас по семейна линия, се връщат към нивата си преди кризата. Инвеститорите обаче не бързат да възстановят позициите си. Пак по данни на БНБ парите, идващи отвън, се ползват у нас предимно за покриване на текущи разходи. Които от юни вероятно ще се увеличат. Тази седмица електроразпределителните дружества внесоха поредните искания за

вдигане на цената на тока,

а от ресорната комисия обявиха, че няма да разрешат „никакво значително увеличение”. В края на юни ще разберем какво точно означава „значително” /а също – кога ще започне калкулирането на енергийните сделки в сметките ни/. Също тази седмица от „Фрийдъм хауз” обявиха резултатите от анализа си на състоянието в 29 държави от Централна и Източна Европа и Евразия. Според класацията рейтингът на България тази година отбелязва спад в показателя „местно демократично управление” /останалите са без промяна/. Най-лошите ни оценки са за

нивото на корупцията

и състоянието на независимите медии, както и за националното демократично управление и съдебната система. С най-висок резултат е показателят „гражданско общество“. Тенденциите от последните десет години показват постоянно влошаване на резултатите ни. Промяна може да има, ако си свършим работата. Ако помислим. Ако мислим. Ще ни помогне даже и дните на национален траур да са по-малко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *