Varna
25°
разкъсана облачност
Влажност: 73%
Вятър: 2m/s N
Седмицата: 2.88 = 111
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

light-bulb-3104355_960_720

И тази седмица протестите у нас препълниха новините, меренето на свободното слово ни нареди при африканските държави, а новата цел на политиците ни е да станем част от стара Европа и финансово. От Варна започна неофициалната, но явна предизборна кампания за май догодина, първият по време си хареса правото да експлоатира

болната градска тема

за уличните дупки. Тя успешно може да се развие и в столицата – плочките пред НДК се изгърбиха още по средата на европредседателството, а черешката върху тортата на българския принос не се оказа по вкуса на френския президент. В речта си в Страсбург Макрон заяви евролидерските си амбиции, като една от тезите му беше, че съюзът не може и не трябва да говори за разширяване преди да е преодолял сегашните си проблеми… Във Варна разширяването също беше тема през седмицата, макар и в далеч по-добър контекст – градската библиотека вече има разрешение за

строеж на новата си сграда.

Трудното, разбира се, предстои – да се намерят парите за строителството. Странно е, че има и недоволство от факта, че домът на общодостъпните книги ще стане по-хубав. То обаче не е съвсем безпочвено на фона на досегашния ни опит как планираното да е „по-добре” става „както обикновено”. Сегашните строежи и проблемите с тях не оставят много място за оптимизъм. След като дълго време улица „Шкорпил” беше опазена от високо строителство, тия дни новата кооперация на шест етажа /и още малко отгоре/ окончателно щръкна

като изпружен пръст

към добрите намерения поне парче от града да съхрани стария си вид. А новото трасе на булевард „Васил Левски” вече минава през част от трибуните на стадион „Спартак”. Казусът ще получи решение при обещания ремонт на стадиона, за който правителството вече даде пари. Тогава няколкото реда могат да бъдат компенсирани без особен проблем, но остава едно обещание, дадено на висок глас – нито една седалка да не изчезне при строителството на булеварда. Остава и чуденето – дали обещанието е дадено просто така или планирането на най-сериозния инфраструктурен проект във Варна

се прави малко постфактум.

Въпреки тези и други въпроси, варненска строителна драма още няма /и вероятно няма и да бъде продуцирана от новата филмова къща КПКОНПИ/… Магистратите тази седмица осигуриха новина – Върховният административен съд реши, че актуализация на плана за Национален парк „Пирин” трябва да има. Те отхвърлиха становището на служебния екоминистър от миналата година, че строителството там не се нуждае от екологична оценка за въздействието. А също и мълчаливото разсейване на сегашния министър на околната среда, който се прави, че не забелязва нито протестите, нито писмения отговор на Европейската комисия за необходимостта от екооценка. Може би съдебното решение

ще подобри зрението му…

Защото по друг подобен казус съпротивата срещу реда вече ни струва една присъда. Съдът на Европейския съюз постанови, че държавата трябва да разшири границите на специалната защитена зона „Рила”. Ако не го направи сега, следващото дело срещу страната ни ще завърши и с глоба, не само с плащане на съдебните разноски. Решението даде свежи сили на протестите „Спаси Пирин”, недоволни под прозорците на властта имаше и от други ключови сектори. Общопрактикуващите лекари протестираха срещу

малкото пари и изобилната бюрокрация.

Освен корекция на потребителската такса, те поискаха институциите, които освобождават служителите си от плащането на здравни вноски, да за почнат да го правят вместо тях, за да не останем всички без лекари. За пари и за справедливост излязоха и миньорите от държавния въгледобив. Искането им беше за по-високи изкупни цени. Според вицепремиера Симеонов /който се очертава като кабинетния специалист по всичко/ „не е работа на миньорите да се занимават с цената на въглищата”. Според миньорите ниските сегашни цени ще доведат до липса на инвестиции и фалит на държавните дружества. От държавата смятат, че дружествата се развиват добре и няма нужда от промени. Тъй като това далеч не е първата подобна ситуация, по-правилно ще е да заложим на варианта, че мините ще са все така добре, докато не се появи подходящ купувач, който ще ни осведоми, че те всъщност са много зле, но

той ще ни избави от тях…

Публично стана тази седмица и недоволството на метеоролозите – няма пари, няма техника, няма поддръжка, няма желаещи да работят. Дупката в бюджета им е близо 2 милиона лева и ако не бъде запушена, България може да остане без прогноза за времето за първи път от основаването на службата преди 128 години… Най-колоритни /и с най-малко шансове за успех/ бяха музикантите от националното радио. Протестните концерти пред финансовото министерство имаха неочакван

ограмотяващ страничен ефект.

„Аз не знаех, че нашето радио има четири оркестъра”, обяви премиерът, питайки какво можел да направи той в тази ситуация. Когато радост в живота ти доставя пристигането на Лепа Брена с вертолет на националния стадион – вероятно нищо… Музикалната индустрия в страната също не даде знак, че поне знае за проблемите на колегите си, /даже и да не разбира избора им в полза на класиката/. И тази седмица оттам показаха, че по-добре произвеждат евтини скандали, отколкото музика. 15-годишната Сузанита сложи нов жалон по пътя надолу с клип, в който героинята ѝ пуши трева, прави фелацио, краде кола и плюе върху полицаи, докато фалшиво припява рап с чалга елементи. Според родителите ѝ няма нищо лошо, щом всичко е на ужким… СЕМ и агенцията за закрила на детето още се опитват да се произнесат по случая, докато производителите на клипове у нас все по-сериозно демонстрират, че

си падат по фетиш-порното.

Тенденцията всъщност не е само българска, но засега у нас по-скоро не им се получава /а ако си пуснете украинката MARUV, например, ще разберете и как може да се получи/. Тази седмица продължение имаше скандала от протест миналата седмица – на родителите на лица с множество увреждания. Председателката на Парламента Цвета Караянчева призна с половин уста, че е било „недоразумение” майките с тениски „Системата убива” да не бъдат пуснати вътре за уговорената среща. Но все пак

„правилно” недоразумение,

защото облеклото на влизащите трябвало да „отговаря на авторитета на институцията”. Която уверено се е запътила към едноцифров положителен рейтинг и която, въпреки костюмния дрес код на работещите вътре, произвежда закони, които влизат за ремонт в същата седмица, в която са приети на второ четене… Бурни междупартийни обвинения имаше и заради недоволните европейски младежи, които се оплакаха пред брюкселското издание „Юрактив” от организацията на форума им в София. Във фокуса на новините ни постави гневът на Луис Алварадо, президент на Европейския младежки форум. Позата му на комсомолка от 53-та, която

стои на купона с гнусливо намръщен нос,

не стана най-добрата реклама на съвременната европейска младеж. От друга страна обаче, плащането на форум с алкохолно изобилие и полуголи танци, както и пращането на клакьори в подкрепа на премиера, не е добра реклама за нито една държава. Както и предложението на същия този премиер европейските жени да се стегнат и да си родят по седем дечица. На финала Еврокомисията отказа да плаща за подгряването на настроението и остави водката и танцьорките за сметка на нашия бюджет. Което вероятно сме си заслужили с избора си на последните няколко вота. Но ако може да не поемаме и вината за

махмурлука на младите европейци…

Тази седмица започна да се нагнетява напрежение и в още една посока. След като бяха либерализирани правилата за внос на работници от трети страни, рязко са се увеличили исканията за внос на тайландски масажистки, съобщиха от синдикатите. Край морето тази екзотика още не е в изобилие, но съвсем скоро ще си припомним виетнамските работници, след като интерес към такъв внос проявиха в „Албена”. С наближаването на сезона и във Варна почти не е останала витрина, на която отчаян собственик да не търси персонал, докато също толкова отчаяни работници търсят заплати, а всички заедно – клиенти. Чуждите работници едва ли ще променят коловозите на този добре очертан кръг, по-вероятно е само

да ги направят по-дълбоки…

Тази седмица стана ясно, че след години планове и намерения последната ни подводница „Слава” най-вероятно ще сподели съдбата на останалите – ще замина за скрап. Община Варна смята да върне дарението на държавата. Основен мотив за решението дори не е високата цена за превръщането на „Слава” в музей, а липсата на „обществен интерес”. Макар че с известни компромиси от всички страни Варна можеше да има атракция, която по цял свят предизвиква достатъчно интерес… Темата за парите беше повдигната тази седмица на съвсем друго равнище – подновена беше темата за влизането на България в

зоната на евроразплащанията.

Тон даде бившата еврокомисарка Кристалина Георгиева. От висотата на поста си в Световната банка отвъд океана тя успя да види, че „настроенията за това са позитивни”. След това заместник-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис обяви, че влизането ни в чакалнята на еврозоната е въпрос „на месеци”. Според него правителството ни вече е оповестило политическото си желание за това. Решението обаче ще се вземе след преглед на икономическите възможности, например – устойчивост на банките на шок. Любопитно е как ще се тълкуват в тази светлина проблемите на КТБ /и особено решаването им/. Част от противниците на еврото побързаха да заложат на

сантиментално-патриотични мотиви.

Други далеч по-прагматично питат разумно ли е да откажем от работещия борд, за да се присъединим към валута, натоварена с проблеми и лоши прогнози, а също – кой ще гарантира правилното разпореждане с валутния ни резерв и как ще овладеем инфлацията през този период. Предизвикателството ще е сериозно – не толкова заради икономическите промени, колкото заради разнопосочните апетити на всякакви хора, свикнали да ловят

едра риба в мътна вода.

Домбровскис се опита да успокои най-масовия страх – от двойно поскъпване на всичко, с примери от родната си Латвия. Там са приложили така нареченото Честно въвеждане на еврото – бизнесът не използва въвеждането на новата валута като оправдание да вдигне цените. У нас обаче това звучи като ненаучна фантастика… Все по-фантастично звучат и фразите „Варна без дупки по улиците и тротоарите” или „Варна без задръствания”. Тази седмица, заедно с всички /безспорно важни/ улични ремонти, във вторник почти до обед беше затворена и едната лента по „Мария Луиза” в центъра. Рехабилитацията на участъка се оказа част от гаранционните условия по строителството, /което е похвално/. Сутрешните часове, през които става това, обаче едва ли са били част от условията… Заедно с ремонтите внезапно тръгна и

многопосочна борба с дупките

по улиците. Катализитор стана Веселин Марешки, който започна /от улицата пред офиса си/ кампания за запълването им. В същия ден от Общината обявиха че предстоят ремонти на нови 50 декара пътища. Което вероятно е добре за ремонтиращите. Каращите още чакат да усетят траен ефект. Обяснението може би се крие в простодушното обяснение на един от работниците, заети с пълненето на друга вечна дупка – плочките пред НДК, които се надигнаха няколко месеца след слагането. „Ще ги оправим. Като се строшат пак ще ги оправим, нали

трябва да има работа за тези хора”…

И тази седмица не мина без класации. В своята „Репортери без граници” ни поставиха на 111-то място по свобода на словото /от 180 обхванати държави/. 111-та позиция означава най-несвободната държава от Европейския съюз и единствената от него, която попада в категорията „трудна ситуация”. Българската част от доклада се нарича „Непрозрачни и корумпирани”, а обяснението на нелицеприятното заглавие е синтезирано в пасажа: „Най-мрачното въплъщение на

ненормалното състояние на нещата

е Делян Пеевски… Неговата група притежава 6 вестника и контролира почти 80 процента от разпространението на печатни издания. Правителството раздава на определени медии средства от фондовете на Европейския съюз при пълно отсъствие на прозрачност, като на практика ги подкупва, за да не го критикуват… Да си журналист в България може да е опасно.” В последното България е само част от общата тенденция – според доклада на организацията Европа все още е най-безопасното място за журналистите, но също и регионът, където през 2017-та е отбелязано най-значителното влошаване на положението. А ерозията, веднъж започнала, е труден за овладяване процес, който без противодействие

свършва със свлачище…

Догодина „Репортери без граница” обаче ще трябва да коригират някои от изводите си. Мястото ни едва ли ще се подобри, но разпределянето на собствеността вече ще е друго. „Ню Имидж България” ще е новият играч, след като вече има предварителен договор да купи половината от медийната собственост на Пеевски. Американският производител на екшъни „Ню Имидж” създаде дъщерна фирма специално за сделката, макар да е много вероятно американските капитали да се окажат по-скоро офшорни, а промяната за Пеевски да се сведе до поредните данъчни облекчения. Но пред обществото сделката с американците трябва да придаде

по-бистър вид на медийния пазар

у нас, купувачът ще придобие медиен опит, легитимиращ следваща сделка за местна телевизия, а за редовите изпълнители в медиите му остава когнитивният дисонанс да имат едно и също финансиране с основните врагове на шефа – „финансираните от Америка”. Друго обобщение представи във Варна националната мрежа за децата „Бележник”. Годишният им доклад поставя своеобразна оценка в бележника на държавата по предмета „Грижа за децата”. Тази година държавата

получава Среден /2.88/.

Причината е липсата на промяна през изминалата година в сфери като детската бедност, социалната грижа, закрилата на децата, детското правосъдие и координацията на институциите, които отговарят за тях. Друга статистика пък показва, че за последните 15 години у нас са закрити близо 800 училища. Но започна планирането на нов затвор – за първи път от 1944-та. Когато го завършат, могат да посрещат обитателите му с цитат от Юго на фасадата: „Този, който отваря училище, затваря затвор.” Може би ще има достатъчно грамотни, за да го прочетат с разбиране.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *