Varna
25°
разкъсана облачност
Влажност: 73%
Вятър: 2m/s N
Седмицата: Игра на правила
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Пъзел

Тази седмица 9 май поднови споровете колко празника могат да се съберат на върха на една игла и дали единият Ден /на Европа/ би бил възможен без другия Ден /на Победата/. В същото време малцина се сетиха, че за големия Ден на Победата са дадени и български жертви, и малцина занесоха цветята си на паметниците на

загиналите български войници

и офицери… А най-тъжното е, че все повече от участниците в тези спорове все по-трудно дефинират като съдържание както „Европа”, така „Победа”. Иначе нямаше няколко дни да не е ясно чии са полуголите деца, нашарени със свастики и цинични послания, изправени от агитката на „Левски” като живи плакати на стадиона. И да се продават детски книжки за живота на малкия Адолфчо, преди да стане Хитлер… Големият Боян Петров изчезна по пътя към поредната си мечта, която гони по свои правила. През седмицата надеждата намаляваше бавно, което е страшно. Още по-страшни са всички онези, които усърдно духат, за да угасят и най-малкото ѝ пламъче – защото в техните правила липсва необходимостта

да видиш какво има отвъд

и да провериш можеш ли да го достигнеш. Независимо дали е нов връх, нова земя или нова планета… Преначертаването на познатия ни свят продължи и тази седмица – след като Тръмп се отказа от ядрената сделка с Иран, Меркел /от името на Европа/ обяви, че трябва „да поемем съдбата си в собствените си ръце”. Лидерството на Меркел обаче е все по-сериозно заплашено – Макрон продължава да настъпва, като новият жалон по пътя му беше речта в Аахен, пълна и с обобщения, и с конкретни послания. В нея той напомни, че „някои имат силата на духа, характера,

волята да вървят напред,

ако правилата са ясни: вратите са отворени за всеки един и той ще може да се присъедини в деня, в който пожелае или е в състояние да стори това”. Преди да го каже, Макрон пакетира заедно две имена – на българския премиер Борисов и на украинския президент Порошенко. Събирането им под общия символ на отворената врата доста натрапчиво припомня, че всеки вход

може да бъде и изход…

Варненци си имаха други проблеми – пролетните дъждове, /колкото и да са тихи/, и тази седмица означаваха потоп, синята зона се превърна в лагуна, а в морето се появиха кални петна. Какво точно съдържат не е много ясно, не е ясно и дали са взети проби, за да разберем в какво ще плуваме това лято… Въпреки че седмицата беше дъждовна, лятото вече се усеща – особено по

миризмата на пресен бетон рано сутрин.

Строи се на Офицерския плаж, строи се и на Фичоза, като и двата плажа нямат наематели в момента, но заведения има и явно ще се множат… След всички закани на вицепремиера Симеонов 2018-та би трябвало поне да е година на тихите плажни почивки. Но за да стане, кметовете ще трябва да се въоръжат подходящо и да тръгнат да изпълняват новите разпоредби. Те обаче предвиждат и конфискация на частно имущество, което е в нарушение на други закони. Освен от този аргумент, по Черноморието /особено на юг/, се притесняват, че оборотът на заведенията ще падне, ако музиката им спре час преди полунощ. Някои даже вече се изнасяли зад граница, казват кметовете. Ако очакванията на местните кръчмари са оттатък границата да им разрешат да си отворят семеен ресторант насред града и

да го озвучават до три сутринта,

кметовете нямат повод за опасения. Точно тези кръчмари ще се върнат веднага, защото заобикалянето на правилата все още е твърде лесно тук. Оттатък Калотина дискотеките са или далеч, или имат качествената звукоизолация, която им се полага, а останалите вечер гасят в точния час, ако искат да имат лиценз и на следващата сутрин. И туристите още не са им избягали… Държавата тепърва ще трябва да реши как да осигури интересите на всички страни в сложния пъзел „тиха лятна почивка”. Дано го направи по-бързо, отколкото се справя с крадците на заплати. Тази седмица, например, дупнишките шивачки си получиха парите. 173 жени взеха

заработеното през 2016-та.

И то предимно защото натискът на недоволните работници и намесата на омбудсмана отпушиха плащанията от Фонда за гарантирани вземания и наложиха спазването на някои правила… Подрастващите варненци не показаха особено уважение към правилата – над 40 фалшиви ученически карти за градския транспорт бяха хванати за седмица от контрольорите. Епидемията едва ли ще спре бързо, защото ментето пести 11 лева на месец. И обясненията колко е важно да се спазват законите и правилата ще бъдат трудносмилаеми за малолетните нарушители, докато те

виждат какво правят възрастните

с града и с държавата им… Тази седмица страната ни продължи да се вписва все по-добре в световната тенденция на децата-снежинки – с институции-снежинки, настояващи за „специално” отношение. Временната комисия за дейността на „ЧЕЗ груп” у нас се оплака, че някои финансови институции са скрили от нея данни и документи. Поради което органът, създаден специално за да отговори на въпросите как Гинка и фамилия са си осигурили пари за покупката, вдигна бялото знаме и се нареди в редичката на искащите още извънредни правомощия. Има и подкрепящи, които явно не искат да се спомнят /или просто не знаят/, че

в края на редичката стои ЧК

/или иначе казано – онези, които имат един отговор за всички проблеми – куршум/… Други, напротив, не желаят извънредни правомощия /ако са насочени срещу тях/. След политиците, и съдийската колегия категорично обяви, че правосъдието у нас няма нужда от европейски мониторинг /предписан от Европейската комисия за май тази година още през миналата/. Очевидно заинтересованите залагат много на започналото дело за източване на фалиралата КТБ. Специализираният съд тази седмица му даде ход по същество. Началото беше фарсово – със спорове докога присъстващите стоят прави, дали е задължително четенето на обвинителния акт /към 15 хиляди страници/ и доколко изразително трябва да става това. Но пък така по трудно ще се забележи, че

най-внимателно заобикаляното име

в документите е това на Делян Пеевски… Пак тази седмица стана ясно, че предстои спешна проверка доколко отговаря на правилата охраната на всички съдебни зали в страната. Причината – пред Специализирания съд стана бой, а след боя стана ясно, че охранителните камери /и съдебната охрана/ май са предимно за декор. Но все пак съдебната система у нас скоро ще стане много по-ефективна. Енергийно ефективна. Висшият съдебен съвет сериозно обсъди и одобри идеята по съдебните сгради да бъдат поставени соларни панели, а за служебните пътувания да бъдат купени електромобили… За нови правила заговори тази седмица и икономическият министър Емил Караниколов. С мотива да привлечем повече чуждестранни инвеститори той лансира идеята да започнем

да продаваме земеделска земя

на чужденци. Министърът обаче пропуска две важни подробности – както в производството, така и в земеделието отдавна се търсят квалифицирани работници, /които ние все по-очевидно нямаме/, а все повече държави търсят терени не за биоябълките, а за боклука си… Иначе според ресорния министър икономиката ни е не само стабилна, но и се развива „възходящо” /макар че засега това не ѝ стига да изпреварим дори Албания/.

Има стабилност

и в общественото недоволство – след полицаите, музикантите, зелено мислещите, лекарите, недоволните от пътищата и хората с увреждания, тази седмица протестираха медицинските сестри. А превозвачите обявиха програмата си за следващата седмица – протестно шествие, което ще свърши пред резиденция „Бояна”. И то точно в дните, през които премиерът се кани да сложи черешката върху еврепредседателската си торта със срещата на върха „Европейски съюз – Западни Балкани”. С шествието транспортните фирми искат да покажат, че са против изискванията на поправката „Макрон”. Тя налага по-високи заплати за шофьорите зад граница, което за българските фирми

означава фалит.

Държавата в лицето на премиера произвежда предимно популистки обещания за промяна на новите правила. Но общият извод е, че каквото и да ни говори Борисов за стабилността, ако доходите у нас бяха наистина европейски, идеите на Макрон нямаше да са толкова опасни за бизнеса. И нямаше да се увеличават български фирми, които хвърлят кърпата, нокаутирани от специфичното прилагане на законите и правилата, които уж трябва да ги облекчават и улесняват… Икономическата новина на седмицата определено поражда повече въпроси, отколкото добри очаквания. Тази седмица стана ясно, че ТЕЦ – Варна се връща в енергийната система на страната след повече от три години бездействие. За целта държавната топлоцентрала „Марица Изток 2” /в лошо икономическо състояние/ поиска от енергийния регулатор разваляне на договора за поддържане на студен резерв поради „обективна невъзможност да го изпълняват”. Регулаторът прие, без да налага санкции за неизпълнения договор, а от държавния ТЕЦ не посочват

какво /или КОЙ/ е причината

за отказа, от който печели частна компания, /отскоро собственост на децата на бившия транспортен министър от ДПС Данаил Папазов/. Пак по същото време държавата започна много активно да говори и за модернизация на варненското пристанище, пак без да казва кой смята да инвестира… „Регулация. Повече регулация” обявиха тази седмица и управляващи, и опозиция в напън да осигурят повече светлина в медийното пространство. Докато обсъждаха годишния доклад на СЕМ /строго фокусиран върху радиото и телевизията според правилата за работата му/, депутатите задълбаха и в

регулация на онлайн средата

у нас. Разделението сред парламентаристите настъпи след питане за позорното 111-то място в класацията за свобода на словото, а Тома Биков показа, че е достойна конкуренция в състезанието за най-немъдра мисъл на седмицата. Според него, няма ли журналистически трупове по улицата, няма проблем в това, че „един депутат държал седем вестника”. Битите журналисти очевидно не се броят /тази седмица – Христо Гешов от Червен бряг/… Затова и народните избраници, загрижени за народа, изправен пред „интелектуалното предизвикателство” на прекалено изобилната информация, все по-настървено говорят за нови правила, регулация и ограничения. Но пък рекламите на хазарт,

маскирани като новини,

очевидно не ги притесняват. Нито трайното законово невежество на председателя на медийната комисия Вежди Рашидов, който въпреки добре описаните правила и тази седмица продължи да настоява, че обществените медии у нас са „държавни”… Партийните лидери откриха сезона на бирата. Макар че след срещата между Нинова и Каракачанов двамата имаха различни версии за станалото, нито една от двете не ни е от особена полза. Стана ясно, че всички искат да имаме „модерна армия”, но никой не знае откъде да намери пари, дори ако се постигне споразумение за правилата. А религията, след като беше обявена за елемент от националната сигурност, може да се окаже следващият

храненик на държавния бюджет.

Обясненията са, че това ще позволи по-добър контрол какво се проповядва у нас. Ако съдим от опита си с Парламента, резултатът ще се сведе до това всички да плащаме, за да могат някои да си купят по още един „Ролекс”, /а когато нещо се издъни, винаги можем да си направим още един тематичен спецорган/. Законодателно това се оформя като идея от бюджета да се плаща не само за ремонт и строителство на храмове, но и за текуща издръжка. Така православните и мюсюлманските свещенослужители ще станат държавни служители, което /според вносителите и на двата варианта/ ще гарантнира по-добре националната сигурност. Ако данъкоплатците

започнат да мислят,

това трудно ще мине – на фона на десетките държавни служители, хванати да крадат от асфалт до животоспасяващи лекарства, и при очертаващата се дискриминация, на която ще бъдат подложени католици, протестанти, юдеи, арменски православни и други регистрирани вероизповедания, изключени от субсидирането. Както и атеистите, джедаите и членовете на Църквата на летящото спагетено чудовище, които ще бъдат задължени да спонсорират

„избраните” държавни религии.

Но пък прибирането на двете основни вероизповедания под крилото на държавата е твърде удобно на самата държава, която ще разшири базата, върху която може лесно и бързо да се влияе във всякаква предизборна обстановка. Във Варна преди изборната 2019-та активно се ремонтират улици и още по-активно се търсят слаби инфраструктурни точки. След доста улични дупки, наречени на предишния варненски кмет, тази седмица с подобна чест бе уважен и действащият. От движение „Възраждане” кръстиха на негово име подлеза на улица „Димитър Пешев”, който повече от

половин година е наводнен

заради непочистените шахти. От Общината явно ане са склонни да приемат „честта”, защото обясниха, че това всъщност не е улица, а „нерегулирана територия”. Ако от „Възраждане” решат да търсят алтернатива – могат да именуват на кмета подлеза на „Патриарх Евтимий”, например. Въпреки сигналите, трети месец решетки на дъждовните шахти липсват, самите шахти са пълни с вода, а осветлението е изцяло природосъбразно. Може би и той е „нерегулирана” зона, ако съдим по /липсата на/ общинска реакция? И къде тогава е регулираната, след като целият град се наводнява вече при всеки дъжд?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *