Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: ХубаГи работи
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

soap-bubbles-2417436_960_720

Тази седмица в деня на Баташкото клане част от депутатите поискаха всички да станат прави за жертвите. Някои напуснаха залата. Всъщност и двете страни се опитаха да употребят жертвите. Докато част от нацията все още чете не само постове в социалните мрежи и

инструкции за търкане

на талончета, опитите няма да успяват… Два дни гледахме трогателни снимки с евроцелувки тип „късния Брежнев” и слушахме вопли за съдбата на спорта „хазарт”. Докато част от нацията има трезви спомени от миналото и трезв поглед към зависимостите, умилението няма да е повсеместно… Тази седмица разбрахме, че /почти като във Франция, но от XVII век/ „който обижда министър-председателя, обижда една нация, един народ и една държава”. Покрай предизборните конфликти в Хасково през миналата година научихме и

колко струва премиерът –

26 хиляди лева. Борисов сам си сложи цената в съдебния иск срещу Корнелия Нинова… В Хималаите Боян Петров остана на своя последен връх. Ако се чудите защо е важно да има хора като Боян Петров и защо е важно да се говори за хората като Боян Петров, не четете нататък. А също – ако сте се чудили какво толкова искат музикантите на варненската Раковина, та бяха нарекли концерта си тази седмица протестен. Или ако смятате, че Захари Бахаров само си върши работата, докато ви говори разни работи за последната радост на народа. Защото и тези, които са пускали газта след 1933-та, също

само са си вършели работата…

Край морето тази седмица влезе в сила традиционната забрана за строителство по курортите през сезона. Тъй като крайбрежната алея във Варна не е курорт, там явно ще продължи да се работи. Забраната не е трогнала и неизвестния строител на „Кабакум”, където с ударни темпове почти до водата никнат поредните масивни постройки. Ресорната министърка разпореди проверка, след като стана ясно, че на място нищо не е ясно /освен, че работниците могат да бягат бързо/. И след проверката е по-вероятно направеното да оцелее, защото

вратичката за „временните” обекти

в закона е добре отворена, а и бизнесът трябва да върви… Тази седмица в играта се върна един друг бизнес, който засенчва всички крайморски проблеми. Водевилът „Големият реактор” успешно конкурира всички боливудски малки булки, след като депутатите поискаха от Министерството на енергетиката до края на юни да им даде конкретни предложения как точно да рестартират АЕЦ „Белене”. И ако преди пет години премиерът /Борисов/ обяви, че проектът е „пагубен” за страната, сега премиерът /Борисов/ твърди, че рестарт е необходим и дори работи по него с „един от най-големите капацитети” – Румен Овчаров… Ако не помните – началото на дейностите в Белене беше през 1980-та, решението за прекратяване на строежа е от 2012-та, има и четири анализа за централата, като всички съдържат

предимно съмнения в ползата

от нея, /без да броим референдума, който развълнува само около една пета от българите/. На площадката на втората ни атомна централа бяха заровени близо три милиарда лева, Русия ни съди за неизпълнени обещания за около един милиард, Румъния и Турция построиха мощности, които даже не бяха планирани през 80-те, известно време площадката беше „гьол”, но сега пак стана „перспективна”. Властта демонстрира възторг и припряност да се свърши работата, което /ако добре ги познаваме/, означава че около „Белене” има много въпроси, а

отговорите няма да ни харесат –

за капиталите на инвеститора, за нашите допълнителни инвестиции, за бъдещето на ядрения отпадък, за технологията и реакторите. Не е ясно дали Китай ще работи с наличното на площадката, след като в останалите си ядрени проекти в Европа залага на собствени реактори. И какво означава на този фон предварителната осведоменост на „Росатом“ за офертата и готовността им да се включат /отново/. И казаното от българска страна досега трудно може да мине за вярно – вицепремиерът Дончев настоява, че няма да има нито държавни гаранции по проекта, нито дългосрочни договори за изкупуване на тока, но пък китайците не са известни с това, че обичат

да правят подаръци в бизнеса.

Така политическите и икономическите последици от размразяването на „Белене” могат да се окажат също толкова полезни за страната, колкото и руският „Голям шлем”… Бизнес – цинизмът от тази седмица обаче има друго име и то е „Национална лотария”. След обявеното желание агресивната реклама и търговия да бъдат сведени до по-прилични размери, собствениците ѝ спретнаха защитна акция с призив всички да ги подкрепим, защото иначе освен данъците им и работните места „обществото ще загуби и едно от своите най-популярни и достъпни забавления”. Текстът изглеждаше като

пародиен кавър

на осма глава от „1984”, в която Оруел пише за лотарията на Големия брат като за „единственият смисъл в живота за милиони проли”… Хазартът много държеше да разберем, че внася данък 15 процента /вместо 10/. Но пропусна да спомене, че не внася 20 на сто ДДС. Натърти, че регулацията на хазарта у нас е същата като в Европа и Съединените щати. Но пропусна, че има места, в които хазартът изобщо е забранен, и други, в които талончетата са в ръцете на неправителствени организации, работещи в полза на инвалидите, спорта или културата. Че продажбата става в лицензирани пунктове, а

не при хляба и млякото.

А рекламата е строго регулирана, като на места дори я придружават надписи за опасността от пристрастяване. В артистично поднесеното обръщение на продавачите на надежда липсваше и информацията, че лотарията плаща осигуровки за 50 души, а талоните дори не се изработват у нас. А също – че „там” данък дължат и спечелилите. Може би защото са реални хора? Колкото до „най-големите” у нас данъци, официални данни сочат, че през миналата година хазартът е имал приход от 3 милиарда евро и е внесъл в хазната 177 милиона. Докато при другата легална дрога – цигарите, пазарът е бил за 3,5 милиарда, а данъците и ДДС – почти 3 милиарда… Така че ако още ви напъва да търкате, напомняйте си следното – от златната треска на печалба са излезли Ливай Строс и

продавачите на лопати…

Извън бизнеса склонността към хазартни игри отдавна е част от раздела „Зависимости” в диагностичния справочник на психиатрите – като трудно лечима болест с тежка социална цена не само за болния, но и за близките му. Но в залисията около „радостта на народа” тихо мина информацията, че от началото на следващия месец ток, вода и парно поскъпват отново, а бензинът вече тръгна нагоре… Обществото май е узряло за новите си спасители. Според последното проучване на „Медиана” една трета от попитаните биха гласували за партия на Слави Трифонов, а почти 37 на сто – за формация на президента Радев… Докато електоратът

чака новите месии,

посещенията на действащите министри във Варна станаха групови със затопляне на времето. Свързаните с туризма дойдоха на среща с бизнеса. В хода на разговорите планираното време се оказа излишно много – вероятно защото министрите нямаха нищо ново за казване. От вицепремиера Симеонов пак чухме как шумовият терор трябва да спре. Пак не стана ясно как. Планираното разделно събиране на боклука по плажовете се отложи за следващия сезон – през този ще е само доброволно. Още по-категорично беше потвърдено, че

враг номер едно на туристическата система

и това лято ще са хората на палатки. Министър Ангелкова стигна до юридически иновации с твърдението си, че всички палаткаджии са нарушители, тъй като „всичко, което не е изрично разрешено в закона, е забранено”. Реално изнасяните от години проблеми – бетон по пясъка, незаконни бариери към плажовете, незаконни къмпинги, неуредено общинско финансиране за сметопочистване след туристите, си остават без решение и това лято. Проблемите, свързани със споровете около палатките и чистотата, бяха пренасочени към кметовете и общините. Което вече

наистина е незаконно

/потвърдено и с решения на Върховния административен съд/. Но за държавата очевидно е по-лесно да раздаде всичко възможно за бетониране /на правилните хора/, вместо да си причинява главоболия с уреждането на условия за къмпингуване… През седмицата продължи маркирането на Синята зона във Варна, зачестиха и споровете с общинските служители, които тръгнаха да глобяват масово /дори на места, където според правилника може да се паркира/. Но пък стана ясно, че ще имаме още един паркинг в центъра – на мястото на

Картофената къща.

Събореният през 2008-ма архитектурен паметник стана символ на безгрижието и безхаберието, с което се отнасяме към наследството си. Като последица от скандала тогавашният кмет оряза пълномощията на районните архитекти във Варна, беше заведено и дело, но виновни така и не се намериха… През седмицата в града беше лансирана и кампанията „re: ФКЦ – Рециклирай! Културно е”. Re:re: домакините могат да започнат със събличането на комплекса, който, опакован в рекламни чаршафи, прилича на

декор от Третия свят…

И през тази седмица продължиха протестите – на берачи на рози, на тираджии, на медицински сестри, на лекари. Здравният зам.-министър Жени Начева демонстрира позитивно мислене при обсъждането на болничните проблеми, като обяви, че „не очаква напрежение”, тъй като болниците са получили увеличение в средномесечните си бюджети. На същото заседание стана ясно, че в Здравната каса се очертава дупка от 80 милиона само при онкоболните. Вероятно в оптимизма ѝ са настъпили все пак някои промени, след като във Враца замеряха с яйца именно нея при опита да обясни на лекарите, че те са виновни за натрупаните болнични дългове. След

омлета по врачански

премиерът ни се обиди още веднъж. И нареди на здравния министър: „правете реформи”. А на нас – да спрем да недоволстваме, след като „близо 5 милиарда лева отиват за здравеопазване”. Макар че при тези резултати ръстът на сумата може само да увеличава недоволството… Смут и недоволни имаше тази седмица и в Македония – след серия обнадеждаващи сигнали православните ни отци дадоха заден ход и отказаха да пратят свой представител за 1000-годишнината на Охридската архиепископия. Варненският и Великопреславски митрополит също бе сред гласувалите против стъпката, с която се очакваше да започне приобщаването на

македонските православни.

Едва ли ще отнеме много време друг да заеме мястото на църква-майка за Скопие, не е ясно само защо пред нашите и съседските интереси бяха поставени тези на други две църкви с амбиции – Сръбската и Руската. И това – в седмицата, в която уж обединявахме Западните Балкани и лансирахме нови членове за Евросъюза. Бравурният финал на европредседателството ни беше голямата среща на лидерите в София. Ако вярваме на външния си министър, те дойдоха, „защото много уважават премиера”. Той тръгна към разговорите, стиснал Меркел за ръка като щастлив татко на първокласничка, а до края успя да прегърне всички по около шест пъти. Самата среща премина в обстановка „Идеалната сватба, версия Балкантурист” – шарени лампички, народни шевици,

бели драперии и розови листенца.

След нея най-бедната страна – членка на съюза почерпи „с това, с което се храним и ние” – телешки кюфтенца, биволски стек и трюфели. Гостите оставиха и автографи на български върху специална картонена покривка, Меркел – с посланието си „сичко наи хубаго”, малко обърка българския и руския, но това не притесни домакините… Колкото до разговорите – сериозна част от времето беше отделена на политиката на Тръмп и „капризната твърдост на американската администрация”. Като фон на идеята в съюза да бъдат приети нови балкански държави „старите” европейци виждаха

хроничните болести

на гърците във финансовата сфера и нашите – в съдебната, засилващите се антиевропейски настроения след поредните италиански избори, проблемите около британското напускане, засилващата се китайска икономическа инвазия, нагнетяването на напрежение с Иран и хронифицирането на проблемните отношения с Русия… Поради което по основополагащата тема на софийска среща за Западните Балкани имаше изявление за подкрепа на цифровата програма за региона… А германският „Ханделсблат” озаглави коментари си „Безсилният портиер на ЕС”. Съобщения за обида или съдебни искове от страна на крачещия „по червения килим като широкоплещест охранител” няма… През седмицата у нас започна

голямото обратно броене

из училищните дворове. Хубавото е, че кройките, взети от „Планета“, намаляват, благотворителните тениски се увеличават. Неяснотите около програмите, липсата на връзка на образованието с трудовия пазар и лошите условия, които държавата предлага на младите си граждани, обаче са сталибилизирани без промяна. Пак тази седмица третокурсници от Факултета по журналистика, получили награди от прясно създадена фондация, благодариха на организаторите, че „поУщрявате младите хора“. А това е далеч по-притеснително от всичкото „сичко наи хубаго”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *