Varna
19°
ясно небе
Влажност: 82%
Вятър: 4m/s NW
Седмицата: Не стреляйте, пианист не може повече
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

piano-1522852_960_720

Тази седмица празнувахме деня на буквите си, докато тазгодишните абитуриенти доказваха зрелостта си под обсада. Тестовете им предизвикаха спорове, недоволство, обяснения и нови спорове заради обясненията… На 24 май в ефира имаше

божури, балони, развълнувани първолаци,

усмихнати учители, „Върви, народе възродени…” и една доза „Великолепният век”… Шествия имаше навсякъде, във Варна някои училища поканиха само отделни класове, като извън поканите останаха най-малките, които най-много се радват на цветята, лентите и шествието… След манифестацията варненци се пръснаха из Морската градина и по плажа. Там, на мястото на съборените /и изгорелите/ заведения вече има нови, на пешеходната зона до Морска гара успоредно на вълнолома

вече е вдигната още една стена –

пак от заведения, из града малкото оцелели тротоарни плочки отново са заети от масички и столове – лятото започна… Голямото вълнение за деца и родители през седмицата бяха матурите. Тази година квесторите бяха по един на около шестима зрелостници, училищата и дворовете бяха пълни с полицейски коли и камери, измислени бяха какви ли не проверки – с единствената цел да няма преписвачи. Мерките като в

зона за особено опасни престъпници

затвърди подозренията, че 12-годишиният престой в класните стаи не е дал на децата това, с което да успеят на първия си изпит за зрелост. Който се провежда почти по същия начин, по който са били изпитвани бабите и дядовците им, а тестовете са проверка кой колко добре може да помни определени набори от клишета… Тази година Сърбия за първи път празнува 24 май като ден на славянската писменост. Разширяването на границите, в които се честват българските букви, е добро начинание. Натъртването на общите славянски корени – не съвсем. Защото зад първия завой на тази идея стои

добре познатият панславизъм,

според който всички сме деца на майка Рус. И не, нежеланието да сме такива не е русофобия, обикновен здрав разум е. Българо-сръбската интеграция получи и намигване от съдбата – седмокласниците разсъждаваха на изпита по български върху текст на Бранислав Нушич. При зрелостниците цялото внимание се съсредоточи върху куцото изречение, познато вече и на тези, които нямат дори четвърти братовчед-абитуриент: „Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен

кандидат впечатли комисия”.

Според правилата на граматиката това наистина е верният отговор на конкретния тестови въпрос. Самите филолозите обаче признаха, че изречението звучи неестествено заради нечленуваната форма. Накрая почти солоновоското решение беше въпросът “да не се брои” и най-добре запознатите с граматиката /и късметлиите, играли 50 на 50/ бяха изравнени с останалите, които не са чели достатъчно задълбочено академичните текстове /или не са искали да звучат

като наскоро дошла снаха – чужденка/.

Съставителите на комисията се оправдаваха, че консултирането с експерти не било възможно заради конфиденциалността, а можело и да е станала техническа грешка… Но целият тест подсказва, че авторите му не особени фенове на членуването, защото и условията им звучат като писани от наскоро дошла снаха – чужденка: например, „По Искърско дефиле, което е…” А може би узаконяват тихомълком новговора на некултурните, но агресивни политици и пишман култутрегери, които много обичат

да говорят на –ме

и да не членуват… Ако се вярва на проучването на „Галъп” в навечерието на 24 май, то почти половината пълнолетни българи имат проблеми с членуването, особено в мъжкия род. При това допитването е базирано не на академично-двусмислени фрази като за ученическа матура, а на баналния избор кой се е преместил – „магазина” или „магазинът”. Лошият избор вероятно има нещо общо с данните от друго проучване, според които 53 на сто от попитаните смятат, че

не е необходимо да четеш книги,
за да живееш добре. Според друго проучване – пак в навечерието на най-българския ни празник, една трета от пълнолетните у нас казват, че изобщо не четат. Утешителното е, че около четвърт от населението все пак чете книги почти всеки ден. Което обаче не е критична маса… „Ако искаме децата да растат с познание и просвета, трябва да се борим с невежеството.” Това каза президентът на 24 май, подреждайки стълбицата така: правопис, демокрация, свобода на духа. Когато един се препъне на първото стъпало, има кой да му помогне. Когато спиращите там станат мнозина, започват да се задържат. Станат ли мнозинство –

харесва им и блокират пътя нагоре…

И тогава четем за организирането на масов протест срещу ваксините… Или решения като това за бившия кмет на Трън, оправдан от съда – защото през 2015-та не той е блъснал с колата си малкия велосипедист Иво, а детето е блъснало джипа му /поради което сега е без далак и с половин черен дроб/… Тази седмица, след като правителството се заигра с „Белене”, започна и организираното недоволство. А след като от „Демократична България” обявиха национален протест пред Министерския съвет,

започнаха и мръсните номера.

Полицията поиска митингът да бъде преместен, защото АБВ /където алтернативата наскоро беше оглавена от Румен Петков/ били свикали контрапротест, но в същото време били първи с подаването на искането… Червеният депутат Таско Ерменков успя да ги надмине с „отровната” софийска вода, която потече от фейсбук профила му. После се оказа, че на водата ѝ няма нищо /извън обичайното/. А проучванията на грамотността имат щрих и за тази ситуация – четящите повече книги имат по-добър

филтър за подобни „новини”…

Фалшивите новини /и кражбата на лични данни/ бяха тема не само у нас. Тази седмица на Марк Зукърбърг му се наложи отново да облече костюм – за срещата си в Европарламента. Там той се извини многословно за проблемите с личната информация, но не отговори на конкретните въпроси. Защото /за разлика от американските конгресмени/, евродепутатите предварително одобриха процедура, при която

гостът сам избира

на кои въпроси да отговори. След гастрола в Брюксел френският президент още веднъж показа амбицията си да води Европа, като свика среща по същите теми, но покани Зукърбърк като един от многото ангажирани с киберсигурността… Тази седмица от Брюксел за нас имаше добра новина. „Газпром” и Европейската комисия се договориха, че руската компания няма да бъде глобена заради господстващото си положение на източноевропейските пазари, заради което ще продава газта си в Централна и Източна Европа на конкурентни цени. България изтегли

допълнителна печеливша карта –

Русия ще трябва да се откаже от обезщетение за спрения „Южен поток”. Разбира се, това няма да ни върне на картата на газопреносните мрежи в Европа /а и европроизводителите няма да започнат да добавят липсващите лешници в шоколада ни/… Но тъй като по-ниските цени на газа означават и по-ниски комисионни /а и „ресто” за неизпълнени обещания/, това може би обяснява бързата реанимация на проекта „Белене” преди премиерската визита в Москва. Покрай нея имаше и други – вътрешнополитически, драми. Президентът Радев не само отиде

на посещение в Русия

преди премиера, но и влезе в новините с акценти като разговора си с Путин на руски и с внимателно изслушаната вагнерова опера… Хубави новини имаше и във Варна. Някои автобусни спирки се превърнаха в мини читални. Сдружение „Кашалот” кръсти четири от тях „Спирки за разкази” и четири седмици ще слага там по една кратка история на млад автор. Така бъдещите писатели получават аудитория, аудиторията пък получава възможност да открехне

врата към други светове,

вместо да тропа нервно. А общината ни отвлича вниманието от все така липсващите атрибути на интегрирания градски транспорт… Слънцето и отпуските ще ни направят още по-лежерни към подобни проблеми през следващите седмици, особено ако от време на време успеем да намерим време за плаж /и място за хавлията си на плажа/. Макар че ще има достатъчно напомняния, че и там проблемите от минали години – от липсата на спасители през чистотата до сигурността. Защото сме се примирили, че ресорните пианисти толкова могат.

1 коментар

  1. светла

    Какъв сезон по морето?!?!?! Мутрите превърнаха морето в прилежаща локва към заведенията си по алея първа. Смрад и чалга това е варненския бряг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *