Varna
30°
ясно небе
Влажност: 42%
Вятър: 4m/s NE
Седмицата: Дигитално-каналджийска
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

седмицата

Миналата седмица във Варна се говореше за дигитализация, през тази – за канализация. Защото констатацията „при дъжд Варна се наводнява” вече звучи толкова банално, колкото и фразата

„когато вали, е мокро”.

В държавата вълненията бяха повече за кравата Пенка и фейсбук статусите на съпругата на вицепремиера Дончев, още повече – за вълшебните свойства на мъжките бради и далеч по-малко – за ядрените мощности. А с края на седмицата идва и отговорът на всичките ни проблеми – гей парадът, който ще е причина за всичките ни минали, настоящи и бъдещи беди, така както забраната му ще е решението за всички тях. Освен за варненските наводнения, за които трябват и

поне сто милиона лева

/според сметките на общинската администрация/. Дали обаче и те ще са достатъчни, след като при 24 милиона за булевард „Приморски” около три седмици след края на ремонта завоят пред Летния театър пак се наводни, като водата пътем изкърти новите тротоарни плочки, направи дупки в асфалта, помете алпинеума и събори няколко дървета… А когато ремонтът там започна, най-рекламираната му цел беше да се реши хроничният проблем с

локвата, която гълта колите

на завоя при всеки дъжд. Сметката не излиза и по друга причина – пътната инфраструктура на града дърпа средно 300 милиона от бюджета през последните години и едновременно с това – хаби прекалено много пари, време и нерви на гражданите, с проблемите, които създава. И ги кара да се чудят те дали пък проблемите не идват от това кой, колко и къде точно инвестира. Иначе въпросът е

реален, болен и стар.

Толкова стар, че още кметът Кирчев говореше за него като за спешен. Оттогава досега канализацията във Варна беше кърпена аварийно стотици пъти, още десетки дворове с градинки бяха превърнати в плътно застроени райони, нови дерета бяха „усвоени”, периодично се появяваха абсурдни нови улици без шахти, уповаващи се на

„естественото отичане на водата”,

градинките намаляха още, а в /скъпия и все по-застроен/ център на града битовата и дъждовната канализация все така не са разделени… Тази седмица дъждът отнесе и част от строителните материали за новия булевард. Начинът, по който водата шуртеше по бъдещото трасе, няма как да не кара шофьорите да се чудят какво ли ще е, ако дъждът ги завари там след завършването му. Все пак на открито те биха имали

по-голям шанс

от тези, на които късметът ще изневери, докато минават с колата си през подлеза на „Шипка” или пеш – през подлеза на „Левски”… Заедно с боклука и асфалта, пороят тази седмица повлече за пореден път и въпроси като: планира ли се съпътстващата инфраструктура, като се дават разрешения за нови строежи, изпълнява ли се планираното, отчитат ли се досадни подробности като капацитетът на съществуващата канализация и пътят на дъждовната вода… И носи ли някой отговорност, когато отговорите

видимо са предимно „не”…

Варненските неволи обаче все още не са достатъчно интересни извън района на поражението – отпускарският сезон не е започнал. Поради това Пенка от Копиловци с лекота се пребори за по-предно място в новините тази седмица. Кравата, прегазила в галоп най-пазената европейска граница, се оказа

козел отпущения

за всички чиновници, критикувани някога, че не спазват законите. И те се заеха на всяка цена да получат кожата на Пенка, защото „правовият ред е това, на което се крепи държавността”. Така поне твърдеше със строг, но справедлив тон един регионален шеф на ветеринарите, докато на стълбите на службата му се прескачаха бездомни котки. И за цяла седмица само един евродепутат се сети да обясни, че и „държавността”,

и кожата на Пенка

би трябвало да зависят само от отговора на един прост въпрос – заразила ли се е тя с нещо в бягството към свободата или не… Видимо по-малко внимание от Пенка през седмицата получиха родителите на деца с увреждания. Част от тях прекараха седмицата на палатка до служебния вход на Парламента. За седем дни четирима парламентаристи се отбили да видят

какъв им е проблемът…

След като използваха всички възможни лостове, за да помръднат системата за подпомагане, родителите обявиха безсрочен протест под прозорците на народните избраници. По-вероятно е обаче да дочакат в палатката си следващите избраници… Тази седмица депутатите имаха доста поводи за спорове и недоволства, недоволен се оказа

дори самият Пеевски.

След като новата антикорупционна комисия приключи с проверката по сигнала на „Боец” срещу него, шефът на комисията срамежливо обяви, законът не изисква цялата информация за резултатите да бъде обявявана публично. Малко по-късно във ведомствените си медии Пеевски нареди на комисията „да оповести незабавно резултатите от проверката, а не нейният председател да обяснява как тя била приключена”. След което стана ясно, че на Пеевски всичко му е изрядно, а комисията не е забелязала към

стотина документа за връзки

между депутата от ДПС и фалиралата КТБ… Недоволство започна да назрява отново и сред превозваческите среди – въпреки обявената от някои държавни мъже победа срещу проекта на Макрон за промени в трансграничните превози. Вероятно защото бързо настъпи осъзнаване, че последиците от тази победа могат да накарат Пир да изглежда

истински триумфатор.

Факт е, че принципът „еднакво заплащане за еднаква работа” отпада в новите редакции за международните превози, но остава в сила за вътрешните при работа в чужда страна /а те са доста сериозна част от работата на българските фирми/. Така победата може да освободи мястото, заемано от българските шофьори в полза на „големите” от евросъюза и на балканските ни съседи, /които не подлежат на еврорегулация, защото не са в съюза/… Тази седмица и друго решение беше лансирано като печелившо – натискането на

копчето за рестарт

на „Белене”. Комисията по енергетика постанови, че енергийният министър трябва да подготви книжата за търсене на инвеститор до Хелоуин. А също така – че държавата в никакъв случай няма да предоставя гаранции /което не означава, че докато дойде време да дълбаем тиквите, няма да ни изненадат/. Докато в София официално смениха табелата „гьол” с надпис „търси се инвеститор”, край Варна на традиционния ядрен форум експерти ни уверяваха, че „Белене” е с

изключително нисък риск,

ако не броим политическия. Тъкмо политиците обаче се объркаха – особено за ролята на държавата в проекта. От една страна твърдят, че проектът може да бъде само и единствено частен, от друга – Илияна Йотова обяви, че е редно държавата „да има контрол не само по времето, когато се строи централата, защото става дума за безопасност, но и след това – за начина, по който ще се произвежда тази енергия, как тя ще се разпределя и как ще се продава”. И ако има „много” частни инвеститори, защо очевидно демонстрираните симпатии са към държавна китайска фирма, която още в началото слага на масата искането си за български

държавни гаранции…

И къде в схемата с чуждите инвеститори се вписва нашето вземане на заем от Русия… И колко стари и нови порции жаби ще платим покрай „Белене”… Ясни отговори няма /и вероятно няма да има/, защото в Парламента всички вече са съгласни. Само ДПС протестират срещу ядрената енергетика /но май повече защото не участват/. А БСП /след рестарта/ подкрепи оръжейните сделки за армията ни, /най-важни за задокеанския голям брат/… Тази седмица една

история, започнала като фарс,

приключи трагично на площада в Ботевград. Там Марио Панчев /спортист, развил кариера на сутеньор според градските разкази/, довърши работата на чистачката от софийския централен, като застреля избягалия затворник Владимир Пелов. Постфактум станаха ясни подозренията на полицията, че Пелов е в града и малко не стигнало да го хванат преди двамата бивши приятели да се застрелят един друг като в Дивия Запад. Трогателно беше обяснението, че едномесечните опити на полицията да открие Пелов в Ботевград /население 23 100 души/ ударили на камък, защото бил дегизиран – „имаше брада”, а също суичър, качулка и шапка, каза местният директор на полицията. Той явно е бил изненадан от това, че брада има

не само Кончита Вурст…

Заради гърмежите в Ботевград премиерът много се бил „накарал” на полицаите, обяви самият Борисов. А за баланс на газовото московско фиаско пусна в обращение тезата, че „до седмица или две” и ние ще се наредим на опашката за еврозоната. Направи го на бала на едрия капитал, след като обяви, че през последните години благодарение на едрия капитал имаме

три сериозни постижения

в икономиката – намалената данъчна тежест /при равен данък за бедни и богати/, облекчаване на административната тежест /при бюрокрация, която успешно продължава да се съпротивлява на електронните услуги/ и добра работа с Европейския съюз /където обичат да се целуват с премиера, но ползват държавата най-често като отрицателен пример/. Коментар липсваше /и тази седмица/ на друга евротема – настояването на съюза страните-членки да докажат, че спазват върховенството на закона, ако искат да получават

пари от еврофондовете

и занапред. Но пък на принципа, че една снимка казва повече от хиляда думи, демонстрирахме как пред Специализирания апелативен съд две жени, разследвани за корупция, ги държат през цялото заседание със закопчани на гърба ръце… Добрата новина на седмицата беше, че в СЕМ най-сетне официално откриха

залога за свободно слово

у нас – рекламата на хазарт. Съветът постанови, че ограничаването на натрапчивите медийни призиви да търкаме талончета всъщност ограничава „конституционно установено право да се доставя и получава информация”… Има и варненска добра новина – така добре работещата система за интегриран градски транспорт се обогати с нов елемент. По някои спирки вече има информация за минаващите автобуси – на

ламинирани листи А4,

залепени по навесите… С наближаването на активния сезон туристическата война между ресорния вицепремиер и ресорния министър стигна и до главния прокурор. Симеонов изпрати на Цацаров сигнал срещу Ангелкова, че тя се кани да продаде 20 декара плаж. През това време във Варна по плажовете продължават да никнат временни постройки, стъпали на бетонни петички. А по централната пешеходна част /дали заради дъжда, дали заради икономиите/ вечер осветлението идва от витрините на магазините, защото лампите – една от спестовните гордости на предишния кмет, не винаги работят. Не работи и

гордостта на сегашната управа –

в началото на юни, дни след откриването на Театралния фестивал и при температури над 25 градуса, фонтанът в центъра на града все още не е пуснат… Тази седмица „Дарик” за 11-ти път избра най-добрия град за живеене у нас. Големият победител е Бургас. В „зелената” категория спечели Сливен, София стана „Евро град“, отличието за бизнес отиде в Димитровград, за знание – в Смолян, Пловдив получи признанието за финансова устойчивост. А големият отсъстващ стана Варна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *