Varna
20°
разсеяна облачност
Влажност: 82%
Вятър: 4m/s ESE
Седмицата: Под тавана на лятното кино
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

workspace-2985783_960_720

Тази седмица във Варна падна таванът в една детска градина, а група деца от началния курс за малко не тръгнаха на път с пиян и надрусан шофьор. Мъж без крака, живял на улицата месец след като прекарал инфаркт, беше настанен в дом – заради пост в социалните мрежи, който предизвика интерес в медиите, социалните служби намериха начин да му помогнат, макар че преди това не били успели, защото той не им „съдействал”… В Парламента здравната комисия отхвърли лимитите за лъчелечение, които касата се опита да наложи по-рано и предизвика скандал с цинизма си

да разиграва на лотария

живота на онкоболните. В един и същи ден премиерът изгони /за кратко/ социалния министър, едното му вице обяви, че министърът на туризма е корумпиран и свързан с мафията, а вътрешният министър осигури добри приходи за още една от Калинките на прехода – сега експерт по безопасност на движението. В Пловдив падна още един военен хеликоптер. Екипажът му стана жертва колкото на катастрофата, толкова и на блатото, в което потъват всички поръчки за ремонти в армията… След Варна в още много градове потекоха

реки от дъжд, кал и зле свършена работа.

А в София велосипедист наряза гумите на линейка, издълбавайки ново стъпало в ямата, която продължаваме да си копаем. На западната ни граница вече има нова държава – Република Северна Македония. Това име договориха с Гърция премиерът и външният министър на Македония. У нас реакциите покриха целия спектър от „ура” до „ужас”, а когато президентът Георге Иванов дойде на посещение у нас по покана на президента Радев, премиерът Борисов отказа да се срещне с него, „за да не намесваме” във

вътрешните работи на съседите

/които скоро могат да ни въвлекат в сериозни спорове къде точно свършва северната част на Македония/… Големите седем на световната политика се разделиха на 6+1, след като Тръмп напусна срещата на Г-7 предсрочно и оттегли подписа си под традиционното общо комюнике. Американският президент не можа да преглътне канадския отговор на американските мита върху вноса на метали, които /след същите реакции от страна на Мексико и Европейския съюз/ могат да се окажат в ущърб предимно на американската икономика. След като Тръмп тръшна вратата на останалите от Г-7 /обявявайки Трюдо за „нечестен и слаб”, а Юнкер – за „брутален убиец”/, американският президент замина за Сингапур, за

да си направи снимки с Ким Чен Ун.

Безпрецедентната среща завърши с „исторически” документ /с неоповестено съдържание/, докато някои побързаха да обявят двамата за новия групов носител на Нобела за мир… Нашите проблеми бяха далеч от световната политика. След десетки акции и призиви за детска безопасност, пиян и надрусан шофьор се опита да потегли с автобус, пълен с деца. Полицията, дошла за задължителната в такива случаи проверка, установи, че мъжът не е аматьор – вече два пъти му е взимана книжката заради такова „геройство”. Явно закалката си казала думата – родителите не усетили нищо нередно, за разлика от дрегера, който отчел

1.27 промила алкохол

/което прави около 250 грама концентрат/. А после и наркотици… Сега ще е добре вече образуваното дело да отговори и на някои странични въпроси – например, редно ли е човек, лишаван два пъти от книжка заради употреба на алкохол, да продължи да бъде професионален шофьор /и да ми дават детски екскурзии/. И ако алкохолната авантюра свърши добре за всички, други три варненчета пострадаха, макар и леко, след като отгоре им падна таванът на стаята за игри. В детската им градина…

Два квадрата мазилка

се стовариха на пода 13 месеца след основната реконструкция /за повече от един милион лева/ на детска градина „Мир”. След няколко различни версии как се е стигнало до инцидента, /за който нямало „никакви индикации”/, стана ясно, че изпълнителите за собствена сметка ще подменят всички тавани, изпълнени „по същата технология”… През седмицата в съда трябваше да влезе делото по друг – далеч по-сериозен строителен инцидент. Заради отсъствието на подсъдим обаче делото за рухналия хотел „Вероника” беше отложено за есента. Ако сте забравили – при събарянето на старата сграда в комплекс „Слънчев ден”

бяха убити четирима души.

Отсъстващият подсъдим се оказа човекът, упражнявал строителния надзор на „Вероника” /където без всякакви мерки неподготвени хора бяха пратени за режат носещи колони преди да са разрушени етажите над тях/. Липсата му в съда бе обяснена с това, че работи в държавна приемателна комисия, заета с разрешителни за пускането в експлоатация на строителни обекти… Големият варненски инфраструктурен проект – булевард „Левски”, през тази седмица предимно се възстановяваше от дъждовете. Според директора на „Хидрострой”

щетите не са големи,

а след завършването на булеварда проблеми с вода, кал и наводнения по трасето няма да има. Дали ще караме или ще плаваме ще стане ясно в средата на август – за основното трасе, а изцяло – през октомври. Разделянето на пусковите срокове се наложи, след като проектантският екип посочи есента като възможно време за приключване на работата, но премиерът продължи да настоява лентичката да го чака за Деня на Варна. Междувременно продължиха ремонтите на новоремонтираните участъци по „Приморски” и „Цар Освободител”, пострадали от пороите… Тази седмица във Варна заседава транспортната комисия, общинските съветници обсъждаха състоянието на “Градски транспорт”, като Григор Григоров поднови темата за цената на билета. С аргумента, че загубите на общинската фирма за миналата година са близо три милиона, той поиска да се возим на

градски автобус за лев и 50.

Вероятно новата цена би могла да мине, ако не бяха някои малки неудобства – стари автобуси, в които през лятото пак става 40 градуса; закъснения, заради които е виновен „предния автобус”; заслони с пейки, на които или коленете ти опират в ушите, или краката ти не стигат до земята; по един гардероб, който се вози във всеки автобус, вместо да продава билети; липсващи електронни билети и карти; липсващи почасови билети, липсваща информационна система; остаряла транспортна схема; липсваща система за регулиране на трафика, или иначе казано –

продължаващата подигравка

с рефрена за работещия интегриран градски транспорт. А може би ако интеграторите бяха натиснати да възстановят парите за това, което на практика не работи, загубите нямаше да са чак три милиона… От „Градски транспорт” се оплакаха и от намалелия брой пътници, защото все повече хора предпочитали колите си. Обаче дали си представят какво ще стане в девет сутринта в автобусите, ако към сегашните пътуващи /всеки с поне по три чужди лакътя, забити в ребрата/, се прибавят още два-три пъти по толкова. Според съветника Христо Атанасов разходите щели да намалеят, ако заработи BRT-коридора . Той явно

много се е объркал,

защото коридорът също отдавна е /отчетен като/ работещ. Или поне така казаха от администрацията, а съветниците, вместо да питат, предлагат ние да платим и тази сметка… Не е по-добро положението и с подлезите, които постоянно се появяват в едно изречение с думи като „ремонт” и „обновяване”. В края на седмицата стълбите на централния подлез трябваше даже да засвирят като пиано. След като от Beehive цяла нощ работиха да го „настроят”, сутринта някой им открадна колоната за звука. А музиката можеше поне малко да отвлече вниманието от факта, че въпреки окачените тавани и мраморните плочки по стените, основната част от подлезите – стълбите, предлагат доста екстремни преживявявания с окъртените си ръбове,

хлопащи каменни блокове

и начупени рампи за колички… През седмицата отново започна войната с шума по курортите. Браншовиците /които не бяха особено активни при презастрояването/, сега са недоволни от туристическия министър, който твърди че „Слънчев бряг” не е „санаториум”. На откриването на сезона там Валери Симеонов го нямаше, шумомерите обаче бяха на първа линия. И се оказа, че само три децибела делят морето от акт за нарушение на нощната тишина… Във Варна пък започна сезонът на шумните летни илюминации. През седмицата в града на посещение бяха и петима инспектори на ACES Europe. Те обявиха, че са „очаровани” от кандидатурата ни за

европейски град на спорта

през следващата година. Макар състоянието на част от спортната база в града да не е съвсем очарователно, възможностите сега са много повече, отколкото преди пет години. Но голямото притеснение би трябвало да е друго – лошият пример на домакинството ни като младежка евростолица да не се повтори и на спортна вълна с прибирането на всички възможни средства в един целеви бюджет /не само за една година/, без след това да остане нещо сериозно за града… През седмицата започнаха масовите министерски инвазии край морето. Цецка Цачева дойде, за да ни осведоми, че „въпросът с

обучението на магистратите

е много важен”. Акцентът ѝ беше върху новата стратегия за програма „Правосъдие” на Европейската комисия /явно като потенциален източник на приходи/. Какви са резултатите от работата на вече обучените магистрати явно не е толкова важен въпрос за правосъдния министър. За кадрите се загрижи и Министерството на туризма – във Варна министър Ангелкова обяви, че ще имаме нов център за квалификация и преквалификация на кадрите в бранша. Той щял да гарантира, че образованието има връзка с бизнеса и да му осигурява качествена работна ръка. Всъщност, българското образование в този сектор и сега го прави, просто я осигурява

не на български работодатели.

Което обаче не е точно образователен проблем… Във Варна беше и почти уволненият социален министър – като гост на среща в един от скъпите хотели край града, където обсъждаха как да помогнат на социалните предприемачи. В тази област седмицата показа, че социалните проблеми в държавата вече не се поддават на замазване. След столицата родителите на пораснали деца с увреждания се изнесоха на палатки и в големите градове. Премиерът се опита да им подхвърли

главата на социалния министър,

като без особен свян обяви, че го жертва не заради несправяне с проблема, а защото не е успял да залъже недоволните да се приберат. Майките с черни тениски обаче обаче му върнаха министерската глава. Тъй като излизането им на палатки не е заради едни пари, а защото системата ги убива. Докато социалният министър се въртеше на шиш у нас, заместничката му /с придружители/ отлетя с бизнес класа до Ню Йорк, за да сподели българския опит за напредъка в социалните услуги. Може би палатковите лагери са били представени като алтернативни форми на

семеен градски отдих…

Не мина и без опит проблемът на хората от палатките да бъде сведен до подхвърлянето на още пари. Пак без особен свян премиерът обяви, че ще „даде” необходимите 300 милиона годишно, като сърдито обясни – „ще вземем от учителите, от армията, от МВР, от пенсиите”. Явно опцията „спестяване” от липсващо правосъдие, приятелски кръгове, банкови кражби и съмнителни ядрени проекти не му е възможна. Особено любопитно в казуса е, че уволненият министър Петков беше от малкото, които поне опитваха да направят нещо по исканията на родителите за индивидуална оценка за нуждите на всеки човек с увреждания. Затова и не е много ясно

защо беше разклатена лодката

с приемането на оставката и връщането на министъра обратно само ден след това /което става отличителен белег на кабинета „Борисов 3”/. Вероятно премиерът „профилактира” искането на собствената му оставка, но тогава можеше да започне с други глави. Всъщност, всяка друга министерска глава би била по-подходяща от тази на Петков… Трупането на лични активи от страна на премиера продължи с визити в чужбина. В Турция той беше в положението да пита

колко ще платим

за нещо, което би могло да ни се полага по право, ако газопроводът беше минал през, а не покрай страната ни. После отиде и на Божи гроб, като някъде в паузите върна социалния министър на работа. Едва ли вече има някой изненадан от аргументите и обратите в политиката на премиера и нарастващото му желание да търси „отде идва тази задача”, дори когато става въпрос за майки, докарани до ужасяващото положение да смятат, че е по-добре децата им

да умрат преди тях.

Защото изборната година наближава, от Лондон поредна заявка за поста „къде си, спасителю наш” подаде Слави Трифонов /с големия си концерт именно за хората от палатките/, апетит за партия започна да показва и президентът, докато министрите в кабинета му вече публично се обиждат помежду си на „корумпирани” и „мафиоти”, а БСП вече си избра сигурността като мотив за нов вот на недоверие. Макар да е ясно, че вотът няма да мине, защото

реалната коалиция у нас

е „Белене”. Съдейки по /не/способността на коалицията „Белене” да се оправя с реалностите извън собствените си джобове, падащите тавани и липсата на 300 милиона за хората с увреждания са само началото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *