Varna
20°
разсеяна облачност
Влажност: 82%
Вятър: 3m/s E
Седмицата: Без песни под дъжда
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

дъжд

Нивото на цинизъм в държавата рязко се вдигна тази седмица. И ако позивите към повръщане на някои кифли на средна възраст могат да бъдат пропуснати, призивите за срамуване, отправени от виден синдикалист и откровенията на един вицепремиер чия работа /не/ са бюджетните харчове, не трябва да бъдат подминавани със същото безразличие. Обаче

засега ги подминаваме…

През седмицата Скопие и Атина подписаха споразумението за името на Македония. Никой не се сети да покани обединителя на Западните Балкани. Но пък софиянци се почувстваха варненци – поне докато вали дъжд… През седмицата започна петата година след бедствието в „Аспарухово”. След 13 жертви и много разрушения, единствените виновни са дъждът и незаконно застроеното дере. А в града дупките тази седмица станаха две, след като строителството на жилищна сграда предизвика сериозно свличане в центъра. Заведенията по пясъка си работят, а

нов тренд има в Морската градина –

временни детски атракциони по поляните /със съответните търговски площи, разбира се/. Майките в черни тениски /онези, неприемливите за фейсконтрола на Парламента/ и тази седмица бяха на палатки. След като премиерът заръча „да му се махат от главите”, сега вицето му обяви, че мнението им „не е важно”, един синдикален шеф им нареди да се засрамят, а на една кифленска еманация направо взело да ѝ се повръща. Дали не е време и на нас, останалите, да ни се повдигне от тази агресивна наглост, за да си изясним какво ни е важно и да си махнем от главите

производителите на агресивната наглост…

Повод за мъжете и жените във властта да демонстрират собствените си морални увреди станаха майките на деца с увреждания, изгубили всичкото си търпение на фона на заигравките с тях, с проблемите им и със законовите възможности за решаването им. Заради желанието им някой все пак да чуе и тях самите – от какво имат нужда, Димитър Манолов, иначе президент на „Подкрепа”, поиска да си приберат вкъщи

„тези нещастни деца”.

Валери Симеонов пък се обиди от надничането в паничката на една от подчинените му /към която очевидно е привързан, та след като беше заслужено изгонена като зам.-министър, я прибра като свой съветник/. На уволнената Росица Димитрова можеше и да ѝ се размине, ако имаше за показване /или поне за разказване/ нещо по-реално от уверенията, че платената в последния момент разходката с бизнес класа до Ню Йорк и обратно е била много важна, тъй като тя е представила българските успехи, „опита и напредъка при извеждането на децата с уврежданията от институциите и

развитието на семейните институции”,

/пред аудитория, която има десетилетия опит в тази сфера/. Още по-важно – в нейно лице сме били представени на „най-големия форум, на който България получи поздравления от всички страни” /докато участниците в него вероятно са чели за гневните майки под прозорците на властта/. А най-важно било, че всички разбрали как „изпълняваме правителствената програма с пълна сила”. Особено в сферата „на осигуряването на ефективно участие на хората с увреждания във всички усилия за развитие”. Например, в протестите в палаткови лагери като крайна мярка след изчерпване на останалите… След като уволнената зам.-министърка

беше трудоустроена

в кабинета на вицето, омбудсманът Мая Манолова дори предложи бартер – нейната оставка срещу приемането на законопроекта за личната помощ. Засега сделка няма. Друга оставка беше приета и мина без особен шум – на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация доктор Марияна Симеонова. Това се оказа единствената ѝ възможна реакция срещу спирането на договор с международната организация за обмен на органи /поради което Евротрансплант вече отказва органи за български пациенти/. Нямаше особено внимание от страна на властта и спрямо

протеста на български учени

заради разпределянето на европейските средства за наука. Центърът „Джон Атанасов”, основан от световно утвърдени учени и млади изследователи – възпитаници на учителя Теодосий Теодосиев, беше отхвърлен от образователното министерство при класирането на проектите за еврофинансиране. Мотиви няма /макар европроцедурата да ги изисква/. Няма и яснота за квалификацията на оценителите. Има обаче опасения, че „лошият” проект ще бъде ползван след време за „усвояване” на пари от страна на правилните хора. От министерството заобикалят внимателно конкретните отговори по тези въпроси. Може би защото добри идеи не се намират лесно, но пък ако си „намериш”, по-лесно намираш пари за „усвояване”. Иначе, сред недоволните автори на негодната научна идея са професор Самуил Рефетов – единственият

българин с няколко номинации за Нобел

в медицината, професор Теньо Попминчев – един от 10-те млади учени на бъдещето за 2016-та в класацията на Science News и създател на рентгеновия лазер, професор Драгомир Нешев – един от водещите изследователи в света по метаматериали, както и Христо Иглев, единственият засега българин, ръководил проект в центъра „Макс Планк”… Заети да ни се карат, че

много искаме /особено някои майки/,

властите у нас, оказа се, са пропуснали други подробности – като по-добрия контрол върху изграждането на любимите на премиера магистрали. На някои места бързането към финалното рязане на лентичка гази директно из археологическите пластове. Другаде пък води до абсурдни пропуски като този по новата отсечка от Слънчев бряг до Бургас, където я няма отбивката за Ахелой. Забелязаха го, когато ахелойци излязоха на протест, подкрепени и от превозвачите. Имало било много хубав обиколен път, обявиха отговорните фактори. Все пак ще започне

строителство и на отбивка,

като любопитният въпрос е дали пропуснатото все пак не е било калкулирано вече веднъж в сметките за открития участък… Сериозни строителни неволи имаше тази седмица и във Варна. Вече половин година училище „Васил Левски” стои затворено. След като беше построено преди шест години, то започна да се пука и да се рони почти веднага след отварянето, а по средата на десетгодишния гаранционен срок стана

буквално опасно за живота.

Тази седмица се разбра, че до 15 септември ремонтът му няма да е приключил. Родителите настояват сградата да бъде готова до началото на учебната година, но тъй като до 15 август ще са готови само строителните разрешителни, най-оптимистичната прогноза е децата да се върнат в сградата след коледната си ваканция. Строителните обещания обаче не секват – догодина ще имаме стадион, тъй като според оптимистичните наблюдения на общинския съветник Димитър Карбов на стадион „Варна”

всичко върви по план

/въпреки липсата на видима активност на площадката/. Междувременно стотина души, живеещи в района се оплакват от праха във въздуха заради малкия бетонов възел до строежа. Там не се вижда наливане на бетон в момента, но пък строежи наоколо има достатъчно… Около другия стадион също имаше новини. Общинският съвет замени акциите си с другите собственици на дружеството „Спортен комплекс Спартак” и така Общината отново стана собственик на парцела /включително онази част, която вече е булевард/. И тук не мина без спорове за

реалната оценка на активите,

но решението беше в полза на сделката. Покрай аплаузите останаха на заден план въпросите за досегашното стопанисване на терена от фирмите, за това кой на кого за какво плаща и за заложените в някогашните договори условия… В края на седмицата съчетанието от лош късмет, строителни апетити и некачествена инфраструктура отвори сериозна дупка в центъра на Варна. На ъгъла на „Петър Парчевич” и „Иван Вазов” пропаднаха тротоара и част от пътя, изкъртилото се дърво повлече кабелите, а токът и водата спряха в целия район. На мястото има пукнат водопровод и вероятно той е довел до образуването на

кухина, която „глътна” пътя.

Реакциите, както обикновено, ще са постфактум… Синята зона във Варна /пак/ се отложи. Причината е, че освен при маркирането, забавяне има и при пълненето на уличните дупки. А се чу и нещо за готовността на системата за заплащане. Поне не се споменават /засега/ до болка познатите във Варна определения „фискални” и „фискализирани”… Но пък си ги припомнихме покрай голямото задръстване край жп-гарата в края на работната седмица. На улица „Девня”

автобусите блокираха движението,

след като се оказа, че мястото, ползвано като обръщач, всъщност е частен терен и собственикът Шакарян си го е заградил. Действията му не би трябвало да предизвикат особени проблеми, защото градските автобуси си имат спирка и обръщач под Аспаруховия мост. Така поне пише в отчетите за успешно приключилия първи етап на големия проект „Интегриран градски транспорт”. И някъде на хартия нещата вероятно са наред. На практика ни чака едно добре задръстено лято, ако автобусите останат на улицата. По същото време /явно пропускайки факта, че първи април отдавна мина/, Общината пусна анкета за

„пешеходната допустимост”

и оценката ни за районите във Варна. В нея има въпроси доколко ни харесва състоянието на тротоарите, велоалеите и останалата пешеходна инфраструктура и градския транспорт, както и за тяхната достъпност от пешеходци, майки с колички и хора с увреждания. Оптимистично е заложена и опция за положителни оценки. Както и поле за коментари, които ще бъдат особено любопитни за четене, ако авторите на начинанието решат да ги споделят… На този фон във Варна започнаха снимките на новата родна комедия

„Фалшив герой”.

Общината продуцира сериала с 288 хиляди лева, като в замяна очаква добра туристическа реклама за града – разпространена практика по света. Разбира се, при добър монтаж пейзажът може да изглежда съвсем рекламно-туристически, но зрителите отвъд Калотина първо трябва да успеят някак да гледат продукцията. Това обаче не беше важен въпрос при отпускането на парите… Затова пък внезапно започнаха да асфалтират Аспаруховия мост, което не подобри особено движението в града и настроението на шофьорите. Просвири и пианото в централния варненски подлез, доставяйки удоволствие на минувачите. Вероятно така по-трудно се долавя акомпаниментът от

тракащи разкъртени плочки

и приплъзващи се подметки по разбитите стъпала… Явно и вратите на затворите ни не са в по-добро състояние, защото тази седмица имаме още един беглец – този път от затвора в Ловеч. Заради него бяха блокирани не само входовете, но и изходите от Варна. А за властта най-важното беше да обясни, че той не бил „избягал”, а само се е „отклонил”. Диалогът между институциите по темата печели безспорната

награда за изящна словесност

тази седмица. Валентин Радев обясни пред депутатите: „Току-що и премиерът ме попита „Хванахте ли го?”. Продължаваме да го издирваме, разбира се. От петте, които ги няма, и петте сме ги хванали. И този ще го хванеме. Това са редки случаи, така да се каже.” А Радев е вътрешният ни министър, така да се каже… През седмицата продължиха големите антикорупционни реализации на полицията по села и паланки. По високите етажи явно

всички вече са в бяло.

И много успешни, защото властта обяви, че кметове на големите градове от ГЕРБ ще получат номинации и за следващите местни избори. Въпреки арестите на корумпирани селски кметове, все по-видимо вода гълта и съдебната система. Защото „знаковите” дела започнаха да ги връщат на едро от най-висока инстанция. Специализираният наказателен съд прекрати делата срещу кмета на Пловдив Иван Тотев и заместниците му, срещу Мирослав Боршош, срещу Илко Семерджиев… Но ако ви успокоява, „България почти е достигнала формулата за организацията по транспортиране на газа от Турция през страната”. Така поне смята премиерът Борисов. Което няма да попречи на

цените на ток и парно

да продължат да растат. Поредната стъпка нагоре ни чака още в края на следващата седмица. Водно-енергийната комисия още от тази започна да ни подготвя, като обяви, че те ще поскъпнат „с повече от предвиденото”… През седмицата премиер и президент демонстрираха рядко единодушие, като обявиха европредседателството ни за много успешно, /и изпратено от столицата и други градове много по вода/. Дъждовете в цялата страна извадиха наяве

все по-солидното стабилизиране

на положението у нас, /а София успя да настигне Варна/. Тази седмица обаче българските евроуспехи отстъпиха на друга тема – в Европарламента одобриха новите правила за охрана на дигиталния ред. Потребители, автори на музика, филми и книги, журналисти, издатели и продуценти – всички те са страни в новите правила, а интересите им са достатъчно различни, за да бъде намерена лесно точка на пресичане, от която никой не е прекалено недоволен. Първият вододел е в това как и какво чете потребителят

и кой печели от това.

Идеята на промените е да има повече отчисления за авторите, а не за търсачките при достъп до информация през интернет. Но според анализатори на процесите е по-вероятно заради регулацията търсачките просто да свалят част от съдържанието. След което авторите няма да получат повече приходи от труда си, но пък той ще е по-трудно видим и достъпен в мрежата. Паралелно с това интернет компаниите ще се сдобият с

рефлекторна автоцензура,

за да си спестят санкциите, търсачките няма да предлагат съдържание от европейски сайтове и глобалната гледната точка ще се формира от това, което предлагат източници от Америка, Русия и Китай. Но пък ние, европейците, ще бъдем добре защитени от рекламен спам, докато всичката информация за нас ще се събира и пази от хора, за които няма да имаме право да знаем нищо… И ако досега сатирата, пародията и документалните разследвания водеха до временно изритване на „виновния” от мрежата, картините на най-великите художници попадаха

в раздел „порнография”,

/докато снимките на звезди-еднодневки южно от кръста продължават да събират лайкове/, то прогнозите за новата регулация са, че в по-дългосрочна перспектива тя ще застраши основни наши права и ще доведе до качествени промени в същината на интернет пространството /както и до развитие на тъмната му страна и появата на диви зони/. Според експерти европарламентаристите са се опитали да регулират дигиталния XXI век

с мерки опреди 200 години,

като при това са поверили прилагането на правилата на машини. Които могат да бъдат безпристрастни повече от всеки жив човек, но… само според критерии, които им е заложил човек. Така че Европарламентът спешно трябва да отговори на фундаменталния въпрос „кой пази пазачите”. Преди да сме се пренесли в Прекрасния нов свят, в който Маймуната идва за своя череп, защото 1984 е минало, но Ние можем да бъдем върнати пак в нея, за да проверим дали не можем да изгорим бъдещето си и при по-малко от 451 по Фаренхайт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *