Varna
12°
ясно небе
Влажност: 87%
Вятър: 2m/s NW
Седмицата: Козата или какво е PPR
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

коза, кози

Тази седмица държавата заработи като генератор на конспиративни теории, а от „Свободна Европа” обявиха, че подновяват излъчванията си за България. След игрите на „тука има – тука нема” около чумата в Странджа

версиите какво се случва там

започват от желанието да бъде обезлюден районът, минават през умишлени действия на някои фермери с цел печалба от обезщетения, покриване на раздадени фалшиви субсидии и вземането на „много пари от Европа” за компенсации, които няма да стигнат до ощетените, за да свършат с превръщането на Странджа в мигрантски анклав… Едни неуточнени „1,6 милиарда лева” накараха министрите от ГЕРБ да обвиняват президента в производство на лъжливи новини, базирайки се на факта

„аз така го чух”…

Депутатите с едната ръка гласуваха вдигане на поредните акцизи, с другата направиха поредните лобистки подаръци, опаковани в закони. Във Варна ремонтите по основните пътни артерии са на път да станат повече от основните пътни артерии, а сред водещите новини се класирахме благодарение на надзиратели, осигурявали „отпуски” на затворник-автокрадец… Срещата Тръмп-Путин в Хелзинки трябваше да е световната новина на седмицата. Съвсем очаквано новина нямаше. Путин демонстрира политически мускули, Тръмп – способността си да смени

три различни версии какво е казал

по една тема в рамките на ден и половина, /като вината за неразбориите и скандалите от това винаги е на тези, които не са го разбрали/. За нас остава утешението, че поне в нещо настигнахме американците… Междувременно след Китай и Япония започна сериозно икономическо отваряне към Евросъюза. А нас ни пуснаха в чакалнята за чакалнята на еврозоната… Варна в миналото и днес влезе в Евронюз, след като екип засне кратки филми за нас и за Пловдив. Което е чудесна реклама. В това филмче зрителите ще видят

красивото от Варна.

Екипът обаче със сигурност си е тръгнал с въпроси и за не толкова рекламни кадри. Например, къде точно е намерено най-старото обработено злато в света, защо пешеходният тур минава покрай сгради, които са като оцелели в някаква местна война и как така в парка има леки коли… През седмицата в центъра на града изгоря поредната запусната къща, населена от клошари. Сигналите за хигиенния ужас в района не са един и два, ефектът от тях е бил нулев. А и руините едва ли останат празни дълго време. Продължи и настояването, че Варна има нужда от нови високи сгради. И вече има одобрен проект

какво ще щръкне

до входа на Морската градина, където и без това улиците са задръстени от коли, а вятърът от морето само дебне около какво да се завихри, за да се засили допълнително… Край Морска гара заведенията вече са като истинска Китайска стена. Който иска гледка към морето /за което беше разчистен теренът/, може да си избира на терасата на коя кръчма да седне. За сметка на това новините около големите общински проекти през последните дни се въртят

около фразата „ще се забави”.

Въпреки че за новия градски стадион бяха отделени още пари, за отварянето му, според главния архитект на Общината, ще е реално да се говори към 2020-та. А финалът на сагата „Булевард „Левски” се отлага поне с два месеца /което всички отдавна подозирахме/. За сметка на това през август, когато отпускарите окончателно превземат града, всички основни пътни артерии ще бъдат блокирани от ремонти и най-лесният начин за придвижване вероятно ще е

на метла…

Из Морската градина пешеходците все така се натъкват на коли, а през седмицата зелената площ зад Морското казино даже се превърна в паркинг. Новата филмова продукция на Димитър Гочев, за която Общината даде 290 хиляди лева, за да получи добра реклама за града, реши че там е най-удобното място да си разположи техниката. При това без нито една бележка, обясняваща на варненци и гости защо в сърцето на парка се чувстват като на селски паркинг. А и ако само половината от автопарка участва в кадрите на новия филм, май

нямаме нужда от тая реклама

„елате да си карате колите в парка”… Колкото до автобусите във Варна, те могат вече да се таксуват като отделна туристическа атракция – идват не винаги навреме, но добре отоплени, често са запечатани като буркан с туршия, но понякога тръгват от от първата спирка добре опушени, без работещи информационни системи, но все по-често – с нелюбезни кондукторки. И ако за туристите това може да мине в графата „екстремен туризъм”, местните чакат с опасение да сработи Синята зона и да напълни още градския транспорт… През седмицата националната тема беше друга.

Започна с PPR

/рeste des petits ruminants/ или чума по дребните преживни животни и бързо намери лице – баба Дора от Шарково. А после и повод много ръце да посегнат към камъните. Дневникът на чумавата седмица започна с избиването на животни, комбинирано с размахването на аргументи „за” и „против”. Предимно емоционални. Обединява ги дълбокото недоверие в съществуването на болестта. След като Агенцията по храните проведе няколко ювелирни акции, завършили с купища избити птици, замръзнали коне

и три почти убити лъва,

едва ли има на кого другиго да се сърди за реакциите срещу нейните представители. Подкрепата на останалия държавен апарат също не ни изненада. От кабинета почти едновременно ни увериха, че чума има, но ще уволнят отговорните за мерките срещу нея, че единственият начин за спасяване е евтаназията, но я спряха със заповед, а за размера на обезщетенията имаше няколкодневно наддаване, докато сцената заприлича на откупуване, а не на спазване на някакви регламенти. В същото време

още няма отговор

кога и къде са взети шестте хиляди проби, на които се позовава агенцията, защо труповете се загробват /което е опасно дори и без чума/, защо хора от всички краища на страната влизаха и излизаха от карантинната зона, откъде ще дойдат парите за обезщетения. Зад тях са още питанията за контрола по границата, застраховките, превенцията, липсата на ветеринари. Най-важната информация от чумавата криза /ако има кой изобщо да я осъзнае и осмисли/ е ефектът на тотално пренебрегване на научните аргументи и експертните мнения. Което, в комплект с чумата, си е реален път

към истинско Средновековие…

Докато трябваше да се говори за карантина, инкубационен период и икономическа целесъобразност, разговорът беше върнат до противопоставянето „колективизацията е виновна – Костов е виновен”, а за действията на агенцията по храните може да се напише специален учебник „Как без усилия да предизвикаме максимална криза”. Допълненото издание задължително трябва да включва основната им мярка – „каквото и да се говори за действията ви, не реагирайте,

преди да дойдат да ви бият”.

А заключението го написаха политиците, които загърбиха експертите, яхнаха емоциите и тръгнаха да гонят всеки своята политическа коза. След седмица на словесна вакханалия директорът на агенцията все пак намери сили да се покае. „Ясно е, че не сме ви информирали достатъчно добре. Изглежда, че това си ни е недостатък.”, обяви срамежливо Дамян Илиев. Цветан Димитров, зам.-министър на земеделието, успя да ни просвети, че „при някои от проверените животни се наблюдава клиника”, докато Кристиян Вигенин опозиционно настоя, че дейността на агенцията „продължава да

създава въпросителни

у хората”. Самокритиката на властта достигна до признанието на министър Порожанов: „Ситуацията излезе малко извън контрол по независещи от нас причини”. Вътрешният министър пък простодушно обясни причината за спиране на евтаназията: „намаленото доверие в някои политически партии“. Ако се върнем при козите на баба Дора, тази седмица първо директорът на агенцията обяви, че те няма как да оцелеят. После земеделският министър започна да дава заден ход, докато накрая не заяви, че на козите нищо им няма. И в ситуацията, в която сме, е трудно да се каже

каква новина е това – добра или лоша.

Ако животните са болни, но оцелеят под натиска на страха за постове и политически рейтинги, а след това епидемията плъзне в още по-страшни размери, новината не е добра за никого. Ако животните са здрави и оцелеят, новината изглежда добра за баба Дора /и за козите/, но всъщност пак не е добра за никого, защото показва доколко /не/ можем да разчитаме на хората, които сме упълномощили да ни управляват /и които ще продължат да го правят, ако вярваме на социолозите/. Затова, ако баба Дора има проблем с козите си, то всички ние

имаме системен проблем.

Когато той задейства алармата за системна грешка, полезният ход е само един – рестарт. Само че след него идва следващият проблем – какво ще се зареди след рестарта. Междувременно в Добричко птичият грип продължава, а от Румъния ни дебне и африканска чума по свинете… По Черноморието новините за чумата се редуваха през седмицата с новини за първите „изгорели” при летните проверки. Във Варна някои заведения с двойни каси се оказаха с лепенки на вратите, а по крайбрежната алея седмицата започна с шумен вицепремиерски рейд. След него Валери Симеонов обяви, че заведенията вдигат

повече шум от позволеното,

/което означава, че досегашните предупреждения и акции не са дали особен ефект/, и наблегна колко смело е влязъл на проверка в района на ТИМ. Съществена промяна в децибелите след рейда няма. Но пък Община Варна ще е първата у нас, която ще си има два собствени шумомера, с които да регистрира нарушенията на тишината… Седмицата завърши с анонса, че има обявен нов конкурс за Европейска столица – този път на туризма, и Варна ще се бори

да спечели първото му издание.

Това стана ясно по време на Националния съвет по туризъм. На него за поредна година министерството определи като свой приоритет „развитието на балнео и спа туризма”, докато за поредна година минерални води, които могат да донесат милиони, изтичат просто така. А парите за национална реклама ще са 13 милиона лева. За цялата следваща година… Туризмът не е оправил особено положението ни, ако вярваме на статистиката. За изминалата година, например, във Варна сме отстъпили от здравословните си навици в храненето и сме яли

повече хляб

и по-малко плодове и зеленчуци в сравнение с 2016-та. А през седмицата по пазарите в града цените на сезонните плодове и зеленчуци продължиха да растат – в разгара на лятото. И ако за последните десет години доходите в областта са се увеличили 1,4 пъти, то разходите ни са се вдигнали с 1,6, като основните пера в тях са храната, издръжката на жилището и транспорта. Най-много са се увеличили данъците и социалните плащания – 27 пъти, /но пък това, което получаваме срещу тях,

не е станало по-добро

нито 27, нито 7 пъти/. Това обаче са подробности на фона на големия национален успех. Гордостта на кабинета от тази седмица е новината, че влизаме в чакалнята на еврозоната. В известен смисъл. Започва да тече едногодишният период, през който ще стане ясно, дали наистина ще ни пуснат в чакалнята след това. Отварянето на вратата зависи от изпълнението на някои предварителни условия, които се свеждат до съвета

„по-малко популизъм” –

по-малко държава в икономиката, повече икономическа логика в управлението на държавните фирми и по-малко „подаръци” за избрани фалиращи предприятия, контрол върху растящите фирмени дългове, бързо съдебно уреждане на фирмените фалити, засилване на банковия надзор и контрола на пенсионните фондове, затваряне на ножицата при доходите на бедните и богатите, по-адекватна грижа за пенсионери, хора с увреждания, живеещи далеч от големите градове. На второ четене препоръките звучат като

пътеводител в протестите и скандалите

от последните месеци… И тази седмица депутатите продължиха да работят. В разгара на бирения сезон, след като одобриха по-високия акциз на бездимните цигари, те увеличиха дължимото и за наливната бира, а също – след като услужиха законодателно на когото трябва на пазара на горива, цигари, медии, обслужиха и БМФ. Решението предизвика поредния трус в управляващата коалиция, след като вицперемиерът Симеонов обвини

останалите от триумвирата,

че са действали лобистки в полза на Кирил Домусчиев. И то тъкмо след като съдът отхвърли претенциите на приватизатора на БМФ да не плаща глоба за забавените плащания. Преди обаче държавата да си поиска парите, на второ четене минаха промените в Закона за приватизацията, които намалиха наполовина срока, в който приватизаторите на държавни фирми имат задължения към хазната. И новият собственик на параходството пак спестява към 58 милиона… По очакван сценарий се разигра и

коза, кози

на Гинка Върбакова. Комисията за защита на конкуренцията откри възможности за установяване на господстващо положение на пазара, които не позволяват на „Инерком“ да придобие българските активи на ЧЕЗ. Така въпросът дали „Инерком“ изобщо има пари за сделката отива на заден план и актуално става питането колко ще платим ние от бюджета на „Инерком“, когато Върбакова и сие решат, че искат обезщетение… Ако ви е трудно да определите станалото през седмицата, придържайте се към разграничението, че рушвет е, когато ти вземат парите и ти свършат работата, а корупция – когато ти ги вземат и нищо не свършат. В такива случаи диагнозата PPR може да означава и „пълен погром на разума”.

1 коментар

  1. Christo

    … и кога ще се направи Истинска улична канализация, за да не плуваме и при най малкият дъжд!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *