Varna
12°
ясно небе
Влажност: 87%
Вятър: 2m/s NW
Седмицата: По вода, под вода
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

river-1733752_960_720

„Когато вали е мокро” е част от фразеологията на капитан Очевидност. Във Варна очевидността звучи по-различно – „когато вали, се наводнява”. И очевидно няма изгледи за промяна, както показа и дъждът от този четвъртък. И макар че около час след дъжда водата по улиците изчезна, някои подлези останаха проходими само с високи гумени ботуши и през следващия ден, а за „Шипка” всички шофьори научиха, че непременно трябва да се заобикаля

при първия намек за валеж.

Иначе си отдъхнахме – Гери-Никол щяла да пее за Деня на града… През седмицата Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция, защото заличавала разликата между мъж и жена. Може и да са прави съдиите, макар че от друга страна тия дни пак те решиха, че гражданите нямаме право да оспорваме цената на тока, защото не сме заинтересована страна…Безбройните „тълкувателни” версии на конвенцията направиха безсмислен спора какво точно пише в документа, а финалният аргумент на противниците на ратификацията е наистина железен – ако

мъжете искат да бият жените си,

конвенцията няма да ги спре. Което много удобно маскира основната посока на текста – да вмени отговорност на държавата да защитава реално жертвите на насилие и да гарантира, че има лостове за санкции за държавата, когато не го прави. И докато конституционните съдии бранеха административния рахат, у нас убиха още една жена. Тя не беше жертва на домашно насилие. Щеше да свидетелства срещу мъжа, който системно пребиваше дъщеря ѝ… В парламента откази и съгласия бяха разпределени равномерно през седмицата. Депутатите се отказаха от някои лобистки поправки за приватизацията /и Домусчиев/, приеха други – за горивата /и Златев/ и подготвиха „облекчения” за вододайните зони. Същата власт стигна и до

цинизма да организира контра-протест

срещу недоволството на майките на деца с увреждания… Козите на баба Дора ги избиха, чумата постепенно отстъпва от новините, а въпросите какво им имаше на животните, къде отидоха труповете, колко добитък беше избит, за колко ще бъде платено и колко ще са „субсидираните” овце и кози, ще си останат без отговор. Защото вече е ред на африканската чума по свинете и идеята болните румънски диви прасета да бъдат спирани с ограда /и забранителни знаци/… В Гърция стихиите си дадоха среща, след която в пепелища и наводнения останаха десетки трупове. Както и тъжното питане докъде можем да стигнем в желанията си, преди да си вземем

поука от последиците им.

Ние явно не сме си взели дори от Аспарухово… Оттатък океана Стив Банън, който измисли как Тръмп да стане президент, обяви, че се прехвърля и от тази страна на голямата вода. Желанието му е да си основе фондация – „Движението”, да копира модела на Сорос и да превземе Европа отвътре, като купува и/или спонсорира политически движения от крайното дясно. Със сигурност ще има достатъчно желаещи да му усвоят парите, но Банън не си е прочел добре учебниците за Европа – където политическият му патриотичен таргет само в Европарламента е пръснат в четири различни /необичащи се/ групи, при това една част от него е с откровени анти-американски настроения, а друга –

с про-рубладжийски.

Тази седмица Варна празнува 140 години свобода. Хубави думи бяха казани за свободата… Какво сме правили и продължаваме да правим с нея обаче не е празнична тема. На изложбата на входа на Морската градина всеки, който има желание да поразмишлява, може да се изправи пред погледите на варненските опълченци и да помисли. За градската администрация и за политическия елит би могло да се организира и групово медитиране… Ремонтът на булевард „Левски” продължава да е тема в новините – с изявленията на кмета от началото на седмицата, че това е

най-важният и най-мащабният

градски проект за последните три десетилетия. А също – с уточнението, че строителството му вероятно ще продължи и през следващата година. И най-вече – с водата, която пълни трасето при всеки дъжд, а в четвъртък стигна до кабините на булдозерите в изкопа. Бъдещият булевард, който минава по трасето на отводнително дере, е проектиран така, че каналът под него да може да поеме и най-голямото количество дъжд, падало тук за последните хиляда години – това беше съобщено след първите наводнения. След тази седмица темата за размисъл изобщо не отпадна – защото дъждът в четвъртък най-вероятно не е бил

над хилядагодишния максимум,

обаче заля целия изкоп. А когато е готов отводнителният канал, същото количество вода ще трябва да минава през по-тясна тръба… Друго опасение, освен как ще бъде изпълнен проектът, е и как ще се поддържа после. Защото на „Шипка” подлезът става препълнен капан при всеки дъжд, на „Патриарха” не само няма кой да смени изгорялото осветление вече месеци наред, но и водата спря да се оттича. Но пък строителството на булеварда е поредното чудесно алиби защо градският транспорт става все по-дезинтегриран… „Синята зона е нещо, което е в развитие”, обяви ръководството ѝ тази седмица, след като

недоволните вдигнаха шум –

основателно или не. Първи бяха работещите в чертите на зоната, които установиха, че вече няма как да паркират близо до работа. Съветът към тях беше да изберат градския транспорт. Гледан от вътрешността на автобуса, съветът обаче е плашещ. Защото и сега автобусите трудно поемат чакащите по спирките в пиковите часове, а ако към тях се присъединят и хората от колите… После възроптаха живеещите в зоната – прогнозите са, че местата за тях ще са достатъчно, но после стана ясно, че идеята е това да са

„споделени” места за паркиране.

Иначе казано, от живеещите там се очаква да работят извън зоната, като ходят до там с колите си и така освобождават места през деня. Накрая се разбра, че който се е преместил, но не е сменил адреса в талона си, трябва да го направи, ако иска да има място в зоната. Както е по закон. Обаче администрацията има желание като доказателство да получи копие от нотариалния акт на кандидата, за да се съгласи, че живее точно там, където твърди. Което не е точно по закон, а и гаранции за съдбата на копието няма… Тази седмица станахме свидели на една от

най-бързите законодателни промени

у нас. Във вторник бяха публикувани измененията в закона за лова, с които буквално от следващия ден стана позволен – много преди сезона, груповият лов на диви свине. Това беше една от идеите на държавата за борба с африканската чума, която е вече на границата ни с Румъния. А в сряда беше обявено, че приетите промени се отменят, защото „са недостатъчно добре съобразени и консултирани по отношение безопасността при провеждането на ловните излети”. Което беше ясно още в първия ден след обявяването на идеята… Следващата мярка беше призивът на земеделския министър домашните прасета в малките ферми

да бъдат изклани превантивно.

За по-голяма сигурност по 130-километровата граница с Румъния по суша ще бъдат опънати четири реда бодлива тел /защото електропастирите били опасни за малки деца, а те, известно е, най-често си играят на граничната бразда/. До 300 хиляди лева ще бъдат похарчени за „превенцията”, предназначена да спре дивите свине, /които тежат средно 250 килограма/. Едва ли има някой, който ще заложи срещу предположението, че румънската ограда ще е точно толкова

евтина, ефективна и здрава,

колкото и турската… В края на седмицата в предваканционна щедрост депутатите се погрижиха и за водата, която пием. Те приеха на първо четене промените в закона за околната среда и ако успеят да ги пробутат и на второ четене, скоро ще избираме – относително чиста и скъпа вода в бутилки или мръсна и скъпа вода от чешмата. Защото според промените защитните пояси около вододайните зони ще станат по-малки, предпазните мерки – по-либерални, а инвеститорите в тези зони ще се ползват от облекчени процедури и съкратени срокове. Така в зоните на водосбор /мястото, откъдето идва питейната ни вода/ ще може да се сече и да се строи, при това

при понижени екоизисквания.

За сто от народните ни избраници в тази идея нямаше нищо смущаващо и те охотно ѝ казаха „да”… Също така безпроблемно те първо одобриха промените в закона за приватизация, а после гласуваха против тях. По този закон Парламентът прие /за първи път/ ветото на президента. Изненадващият ход беше вопълът на недоволство, че президентът имал „ухо” сред висшите кадри на ГЕРБ, защото обявил ветото си малко преди и самата група на ГЕРБ да излезе с решение за отказ от идеята. Поне това излезе от думите на Цветан Цветанов, който под напора на емоциите явно не е сверил добре датите, но така и не каза

кой е къртицата,

/а няма и изгонени от партията/… Накрая научихме, че ГЕРБ нямат вина за приемането на поправките в приватизационните разпоредби – депутатите им /които са мнозинство/ били „въвлечени” в приемането на измененията. За избирателите остана да се чудят кое е по-страшно – избраниците им да са повече податливи на влияние, отколкото умствено ощетени, или обратно… Като страничен ефект от отмяната на поправките дойде внезапната намеса на

Волен Сидеров в туризма

и в битката на Валери Симеонов с шума по заведенията. По една или друга причина лидерът на „Атака” едва сега откри, че коалиционният му партньор с полицейски методи се опитвал да съсипе бизнеса… Междувременно в туристическата война се откри и нов фронт. Министър Ангелкова започна да сваля звезди от фасадите на хотелите и първият публично порицан стана четиризвездният „Палма” на Златни пясъци. Той се оказа един от петте хванати /засега/, в които декларираното със звездички е

лишено от съдържание.

Дали обаче като каза А и намали звездите, министерството ще продължи с Б и ще регулира и цените или ще чака „пазарът” да свърши тази работа… А на южното Черноморие тази седмица в един от недовършените бетонни мастодонти край Поморие сред бароковите руини за милиони се настани ромски катун, тръгнал на море. Проверяващите трябваше да им направят няколко добре композирани снимки и да подаряват по един комплект на всички, които смятат, че без бетонни грамади върху пясъка няма как да успеят

да припечелят от морски туризъм…

Продължават и данъчните проверки, а през седмицата от НАП обявиха, че планират /пак/ да сменят изискванията си за касовите апарати. Около половината от регистрираните към 450 хиляди апарата ще се разминат само с актуализация на софтуера, собствениците на останалите обаче ще трябва да си купят нови, които да могат да пращат на сървъра на данъчните всяка касова бележка в рамките на пет минути. Така една част от бизнеса пак ще направи оборот на друга част от бизнеса, но повече на принципа „въртим едни пари”. От 1999-та досега това ще е трета смяна на касовите апарати – все с цел да се намали криенето на обороти. Същото се очертава и с документите ни –

задава се трета подмяна

на личните карти, на автомобилните номера и на контролните талони. Колкото до здравните и рецептурните книжки – притежателите им постоянно чакат на опашка за някакви промени… Тази седмица здравната каса получи нов шеф. Той обяви, че проблемът в поверената му структура идва от „едни хорица”, които стояли скрити от обществото, но „дърпат конците на касата”. Ние това обаче си го знаем. Отдавна. И без да ни го казва доктор Дечо Дечев. Даже и имена май знаем. Но беше хубаво да ги каже официално човекът, който в момента държи информацията. Дечев обаче спести имената и конкретните факти и анонсът му за промени прозвуча повече като оплакване и/или оправдание

защо няма да станат…

През седмицата се оплака и премиерът. Първо на нас – че и на него парите не му стигали. А после и от нас – че сме недоволни от заплатите си /след всичко, което той е направил за нас/. В същата седмица обаче „Блумбърг” публикува сравнението си колко струва бензинът в 61 държави по света. Българската цена на най-масовото гориво А-95 го прави девето по недостъпност… Пак през тази седмица членовете на Висшия съдебен съвет обявиха изискванията си към колите, с които ще се возят. И ако сигурността, която търсят, /като за италиански магистрати, които вече са

разобличили по три мафиотски клана/,

е обяснима, то настояването не само непременно да има кожен салон, но и непременно да е бежов, едва ли има нещо общо с преките им служебни задължения… И пак през тази седмица делото за смъртта на 13-годишната Сара Ернст беше върнато в изходна позиция. Момичето се удави в басейн на Златни пясъци, засмукано от подовия сифон. След като магистратите посветиха седем години на разследването, Окръжният съд във Варна откри редица пропуски и нарушения, но пък не можа да открие в залата един от подсъдимите, /който според майка му е в Канада/ и постанови

всичко да започне отначало…

Във Варна седмицата ще приключи с концерт на входа на Морската градина – нищо необичайно за лятото. Този път обаче музикантите ще пеят, докато от Агенцията по заетостта ще агитират младежите от публиката да започнат работа. Защото все повече данни сочат, че все повече от младите „искат, но нямат желание” да работят. Дали с песни и танци по проект ще им се промени желанието, е съвсем отделна тема… Другата музикално-политическа новина е, че БСП и ГЕРБ не успяха да си разделят Гери-Никол. След като варненката, залагаща на даденостите си южно от кръста,

предизвика минисензация

с анонсираното участие в концерта за соцфеновете след сбора на Бузлуджа, тя изведнъж падна от афиша, а БСП обвиниха ГЕРБ и персонално варненския кмет в натиск над момичето /и семейството/. След като бурята в социалните медии не остави никого неосведомен за голямата драма, в края на работната седмица певицата отхвърли всички обвинения срещу кмета /и ГЕРБ/ и обяви участието си в соцкупона за „фейк”. Така „звездата” получи реклама по изпитаната схема с предизвикването на скандал, в която БСП за разнообразие замени СЕМ. Политическите участници вероятно също смятат, че щом ги споменават, е добре, а Волен Сидеров доизясни картината с репликата си от последния за сезона парламентарен ден – „медиите са

обречени на глад,

ако ние сме скучни”. След което можем само да повторим старото си предложение – на митническите пунктове у нас на работещите да раздадат по един червен нос, след което те на свой ред да започнат да продават на влизащите билети за цирк.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *