Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: Релси и грес
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

seemed-3309912_960_720

През 2018-та вече сме изразходвали ресурсите, които природата може да възстанови за една година, и сега живеем на кредит

Човечеството вече живее назаем, след като тази седмица – на първи август, отбелязахме Деня на екологичния дълг. Иначе казано, през 2018-та вече сме изразходвали ресурсите, които природата може да възстанови за една година, и сега

живеем на кредит.

Тази година той настъпва най-рано в сравнение с предишните изследвания. Тази седмица борсата записа нов рекорд – Епъл стана първата фирма с пазарна капитализация над 1 трилион долара. У нас от пазара се изтегли още един банков играч… Депутатите тръгнаха на лятно турне – някои по избирателните райони, други – в медиите. Ефектът е противоречив… От северната ни граница замириса на вълча урина, от столицата – на изгоряла история. Във Варна транспортната интеграция направи още една малка крачка към реалното достигане на

отдавна отчетените успехи…

Един вицепремиер не намери други аргументи срещу съдебното решение Пирин да бъде опазен, освен заплахата да скочи в морето. А дрънкането на веригата, с която една районна кметица влезе в съда и в новините, тепърва ще отеква – предимно в съда в Страсбург. В новините засега дъждовете и плажът водят… Независимо от изхода на

делото „Иванчева”,

отсега можем да прогнозираме един от резултатите – сериозно обезщетение за нарушаването на правата ѝ /което не зависи от доказването на вината ѝ/. Варна има нов пример от тази седмица – ювелирно уловените преди осем години „Мездузи” вече ни струват 3 хиляди евро повече. Европейският съд по правата на човека обезщети счетоводителката на „Градски транспорт” Йоана Димова-Иванова и съпруга ѝ за действията на властта тогава. Скромното възмездяване на нейните неимуществени вреди се добавя към сумата от 80 хиляди евро, с които съдиите в Страсбург отдавна компенсираха Борислав Гуцанов и Данаил Славов-Дънката. Така със съдебните разноски

порция „Медузи” по варненски

струва на бюджета 92 500 евро. А кметицата Иванчева е на път да стане каноничният образ на българските властови пориви да се маскира липсата на адекватно правосъдие с добре прицелени дела. Тази седмица тя беше вкарана в съдебната зала с каторжническа верига на краката. Иванчева, ако не сте забелязали, е доста слаба жена, с рак на хипофизата по диагноза и невинна до доказване на противното

по презумпция.

За да не надвие охраната си, оказа се, я връзват и за леглото. Правят го, след като беше арестувана насред града, държана седем часа с белезници на улицата, охраняващата полицайка ѝ запушваше устата с ръка при нужда, а любопитните можеха да се наслаждават на правосъдието в действие в телевизионно риалити от мястото на събитието. Опазването на особено опасната кметица продължи с поставянето ѝ зад стъкло в съдебната зала и изправянето ѝ пред съда с белезници на гърба.

„Рутинни мерки за сигурност” –

така определи ставащото заместник главният прокурор Иван Гешев. Който би трябвало да знае, че подобни действия противоречат както на българските закони, така и на конвенции, които сме подписали. Гешев обаче продължи с недоволството си: „не всеки обвиняем и подсъдим разполага с личен пиар, който да върви след него и да го снима”. За нас остава да си представяме какво става с тези, които не разполагат с пиар… И докато от прокуратурата обясняваха защо влизането на една дребна жена, обвинена в икономически злоупотреби, в български съд през 21 век трябва да прилича на кадър от

„Чичо Томовата колиба”,

Митьо Очите изчезна в неизвестна посока и вероятно е на път за мястото, където са братя Галеви, Брендо и ред други по-малко известни деятели на сивия фронт. А въпросите от казуса „Иванчева” са три – колко точно ще платим като обезщетение за полицейско-съдебните извращения, кого точно е настъпила кметицата, че я ползват така брутално като урок за всички останали, а също – когато обявят кога ще ни бесят на площада, ще има ли поне кой да попита въжето от държавата ли ще е, или

сами ще си го купуваме.

Защото действията срещу Иванчева, /независимо от вината ѝ/, в нормална държава биха стрували вече няколко оставки. И обществено недоволство. У нас недоволните са малко – и от съдебно-полицейските извращения и от други, далеч по-битови теми. Тази седмица, например, евродепутатът Емил Радев констатира – когато има обществена активност срещу двойния стандарт при храните и напитките, на пазара се появяват и по-качествени стоки. България обаче е една от страните с

най-малко сигнали

срещу тази вече призната дискриминация. От което едва ли има изненадани – проверките са скъпи, потребителските организации – бедни, борбата с корпорациите е дълга, а с големите местните производители – често политически опасна. А и гражданското общество дълго и методично беше дресирано да си мълчи. Във Варна тази седмица имахме новина – интеграцията на градския транспорт направи още една стъпка напред. От първи август в още две линии – 12 и 31А, автоматите

започнаха да пускат билети.

През следващата половин година системата „ще бъде поетапно стартирана” и останалите линии „ще заработят в цялостен мащаб ефективно, след като приключат мащабните ремонти в града и след приемане на две нови схеми – транспортна и тарифна”. Новината можеше да мине за добра преди известно време. Защото тригодишният договор за първия етап на транспортната интеграция беше подписан на 9 юли 2012-та,

крайните срокове

за приключването бяха 9 юли 2015-та, 31 декември 2015-та, 9 юли 2016-та, 31 август 2016-та… След което започнаха мистериите с фискалните и /не/фискализирани устройства. Автоматите заработиха първо по линия 10 – в края на ноември 2017-та, следващите две тръгват през август 2018-та. „Градски транспорт” обслужва 37 линии във Варна. По-горещата тема тази седмица обаче беше Синята зона. Досега от работата ѝ в общинската хазна са влезли

над 11 хиляди лева

/което май не е много за около 400-хиляден град/. Очакванията са, че след 13 август, когато нарушителите ще се сдобиват и със скоби, парите ще станат още повече. Прогнозите на екипа са до няколко месеца в зоната да няма неправилно паркирали коли, което е хубаво и правилно. Но няма да компенсира липсата на паркинги извън зоната. През седмицата усилено се работеше и по новите тротоари в район „Одесос”. Новите плочки са 1 900 квадратни метра, като част от обновените райони предвидливо са снабдени и с ограничителни колчета. Поради което по „Капитан Райчо”, например,

колите слязоха от тротоарите,

но заеха едното улично платно. Следващата гореща градска точка се очертава да бъде на Шишковата градинка. Като част от Синята зона, тя предизвика вече недоволство и коментари, а предстоящият ремонт за довършване на пешеходния ринг генерира повече възмущение, отколкото задоволство. Това ще струва около 200 места за паркиране, казват недоволните. Ще има алея, тротоар и нови дървета, е контрааргументът. Всъщност идеята на проекта /още от 2014-та/ е тази част от Варна да заприлича на всички онези градски места по света, за които

говорим със завист.

И на картинка мястото изглежда точно така. Проблемът у нас обаче винаги започва след картинката – когато хубавите идеи трябва да бъдат направени наистина. Нещо подобно предстои и след споровете около Истанбулската конвенция. След като отказаха да я ратифицират, от ГЕРБ обявиха във Варна предстоящи мащабни промени в Наказателния кодекс. Те трябва да криминализират както физическия, така и психическия тормоз, да увеличат присъдите на насилниците и да разширят на мрежата от защитени жилища за жертвите.

Какво /и кога/ ще получим

обаче, е съвсем отделна тема. Тази седмица беше големият национален протест на майките, които имат малки и вече пораснали деца с увреждания. От сутринта на протеста обаче вниманието беше фокусирано върху акцията на баща, занесъл неподвижния си син до кабинета на премиера – за да му го остави за един ден. Обявената цел беше челният сблъсък с проблемите да покаже това, които властта все не успява да разбере от думите на протестиращите. На практика получихме новина за добрия премиер, който само чудеса не може да прави /все още/. После беше лесно –

извадени бяха 150 милиона

лева и ни заля оптимизъм. Разбира се, протестът на майките тръгна точно от искането парите да се разпределят така, както е полезно за хората с увреждания, а не както е удобно на чиновниците, но сред сълзите на умиление публиката пропусна да си го спомни. Докато в Министерския съвет се разиграваше миролюбивата среща, официалните леви сили се стягаха за събора си на Бузлуджа. Макар че защитата на онеправданите уж е лява кауза. Разбира се, не всички бяха доволни тази седмица. „МВР

не е слънце,

за да огрее навсякъде.”, обяви зам.-министърът Стефан Балабанов при критиката, че за последните дни престъпленията са зачестили. В същото време гражданите четяха извадки от доклад на Световната банка за разходите на пожарната и полицията, според който българските пожарникари и полицаи са сред най-добре платените в Европа – със среден разход на човек над 1 700 лева. Освен това банката препоръчва съкращаване на администрацията. Иначе казано, банката е отчела

статистическия фактор „свинско със зеле”

и призовава за по-справедливо разпределяне на порциите. Сърдит беше през седмицата и вицепремиерът Симеонов. Толкова сърдит, че обяви как ще скочи с „релса на врата” от бургаския мост, ако поправките на Националния парк „Пирин” не минат така, както са внесени. Защото тази седмица тричленката на ВАС отмени правителственото решение за управлението на парка. Кабинетът ще обжалва пред петчленния състав, което май

казва всичко важно за властта.

Това, срещу което правителството протестира, е позицията, че опазването на природата има предимство пред другите дейности, като за дейности в защитени зони трябва да има екооценка /както е по закон/. Особено иронично е, че наскоро същият кабинет, който ще търси помощ от петчленния съдийски състав, имаше идея да премахне възможността за второинстанционно обжалване пред Върховния административен съд. През седмицата президентът Радев върна още едни законодателни промени – в Административнопроцесуалния кодекс, /които на практика слагат бариера пред достъпа до правосъдие/. Тъй като

няма кой да вика под прозорците

на „Дондуков” 1 за нормална съдебна система, този път едва ли ще има катарзис сред редиците на депутатите. Във Варна тази седмица на площада протестираха само майките, застанали срещу системата. Повече недоволстващи имаше в Езерово. Над 700 души се обявиха против намерението на пристанищния терминал на ТЕЦ Варна да се появи депо за отпадъци. Собственикът на ТЕЦ-а Данаил Папазов обяви, че разваля договора с бургаската фирма – кандидат за депото. В Езерово явно

не са много сигурни

и насрочиха протест и за следващата седмица. Протестираха и хората от Константиново. Проблемът им с канализацията и разбитите улици не е нов, липсата на решение – също. За селото редовно има общински съобщения, че улиците се ремонтират, а дерето се почиства. Според живеещите там дерето им е чистено веднъж през миналата година, а уличните ремонти се свеждат до кърпеж. И мръсна

канализация все така няма.

Разбира се, подобна инвестиция не е в рамките на един селски бюджет. Държавната кесия обаче беше развързана по други поводи тази седмица. Без особено навлизане в подробностите правителството гласува над 111 милиона лева за общините, като в София стана ясно, че са за „метрото”, в Пловдив – за еврокултурното домакинство, във Варна – за ремонт на църкви. За останалата сума – около 86 милиона, не стана ясно дори и толкова. Но се разбра друго – според данните на КНСБ в една трета от домакинствата у нас

доходът на човек е до 321 лева

на месец, а средната заплата покрива към половината от необходимата издръжка. Националната статистика допълва картината с данните си, че почти половината бизнес у нас се крепи на монофирми – единственият работник в тях е собственикът им. А нови предприятия се разкриват предимно в търговията /където фирмите се разрастват с членовете на семейството/. Повече от десет души персонал у нас имат едва към 8 на сто от работещите дружества. На този фон изтеглянето си обяви единствената

банка с централа във Варна.

Френската Societe Generale прехвърля българския си клон на унгарците от OTП и напуска страната. Буквално горещата новина на седмицата беше пожарът в Царските конюшни в столицата. Част от сградата изгоря няколко месеца след като беше обявено, че ще става паметник на културата. От полицията веднага обявиха, че няма пострадали от пожара – ако не броим поредното изгоряло парче от историята и гражданскота самосъзнание. След края на пожара се запали чергата на вътрешното министерство. Там имаха нужда от едно денонощие, за да си спомнят, че част от сградата е тяхна,

съсобственикът още се търси,

а вътрешният министър Радев вече обяви, че не бил оптимист за намирането му. Военният му колега тази седмица обяви своята версия за катастрофата в „Крумово” с двама загинали. Според Каракачанов хеликоптерът е паднал заради загуба на рефлекс на пилотите. Проверката за катастрофата по принцип е засекретена, но грифът явно не важи за министъра. Ако казаното от него – че липсата на летателни часове убива, имаше последици, които да спасят следващите, които ще летят, щеше да има смисъл. Но и тази сензация беше

за малко повече рейтинг

и не оцеля в новините дори до следващия ден. Част от властовите дрязги не минаха без варненско участие. Първо Волен Сидеров тръгна от Варна на поход за спасяване на бизнеса от атаките на коалиционния си партньор Валери Симеонов. Сидеров визира постоянните проверки по различни теми, които не подобряват особено положението с конкретния проблем, но пък ефективно пречат на по-съвестните и вероятно пълнят касички /и можем да предположим, че спорът е именно за последното/. После Каракачанов и Марешки, все по-видимо недоволен, че е извън коалирането, влязоха в диалог, достоен за петокласници, които се впечатляват предимно от дрехите и външността. Като страничен ефект усещането, че сутрешните блокове са

хумористични предавания,

беше особено силно тази седмица. Въпреки жегата и отчетливия мирис на море, през седмицата не липсваха и училищни вълнения. Образователната реформа, /базирана на местенето на изпитните дати назад в календара и на учебното съдържание из различните класове/ продължава с разширяване на материала за матурата на седмокласниците – вече върху материала от пети, шести и седми клас, като в същото време учебното съдържание ще бъде олекотено. Така от една страна средният курс започва да прилича на университет – по дебелината на учебниците, по стила, с който

изтезават децата,

а сега и с начина на изпитване, подобен на държавен изпит. А от друга страна – още едно-две олекотявания на съдържанието, за да няма двойки на изпитите, и същите тези деца ще излизат с по-малко знания, отколкото са влезли. Фразата на тази седмица е „Дъждът потопи ….”. Празното място в изречението не остана празно и за един ден, защото и дъждовете, и новите стандарти за планиране, строителство и контрол са еднакви навсякъде. За дъждовете експерти отдавна предупреждаваха, че ще ни валят като предвидима последица от промените в климата. За да има промени в планирането, строителството и контрола. Но явно хората с червените конци по китките не вярват на хората с червените дипломи от университетите. Докато всички не ни потопи дъждът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *