Varna
11°
ясно небе
Влажност: 100%
Вятър: 2m/s NW
Седмицата: С отворени очи
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

bike-3591089_960_720

Тази седмица, макар и с известно закъснение спрямо законовия срок, излязоха декларациите за имущество на хората от изпълнителната и съдебната власт. Изненади няма, богати – също. През седмицата телената ограда /почти/ ни отдели от свинската чума в Румъния. У нас петдесетина дни след масовата евтаназия на овце и кози

оцелелите заподозрени още са живи,

но темата вече не е интересни за консуматорите на новини… Тази седмица те преглъщат финансови и сексуални пикантерии около разплитането на бизнеса на Митьо Очите и покрай разказите за две гневни жени потъват факти, от които всички ние би трябвало да сме гневни, и то отдавна. След като по Южното Черноморие хванаха група за рекет, побои, изнудване и трафик на хора и дрога. Имаше даже изненадани от това, но те вероятно и досега са смятали, че стрелбите там са все заради спорове

около местата за паркиране…

И ако на юг има поне видимост за акции срещу симбиозата на власт и мутри, на север е само тишина и спокойствие като в Аркадия. Навсякъде из страната започна голямото откриване на всякакви асфалтирани третокласни отсечки по пътищата на родината, така че и без медийните врачки е ясно – партиите вече усещат как местните избори им дишат във врата… В смут изпращат седмицата производителите на канабис. Те получиха официално предупреждение лично от премиера – да не жънат, защото правителството дебне. Дебнат и законотворците – докато майките протестираха, законът за

промените в ТЕЛК

тази седмица беше тихомълком обнародван /докато двете страни още преговаряха/. При спазването му около 15 на сто от хората с най-тежки увреждания ще запазят размера на пенсиите и социалните си придобивки, а останалите около половин милион ще трябва да се справят с по-малко пари… Навсякъде в страната се заредиха празници и фестивали на дини, джаз, сливи, класическа музика, тикви… На Гела се събраха гайдарите, на публиката ѝ разрешиха да се качи догоре с колите си,

патриотично огазвайки поляните…

Варна е и плаж, и прах, от Бургас новините са криминални, но истинското лято започна. Не защото дъждовете стряха, а защото премиерът тръгна на турне. Дни преди празника на Варна имаше „инспектиране” на строителните площадки, /може би в търсене на най-подходящата за откриване/. Място за нова лента обаче това лято няма. В деня на премиерската визита във Варна започна работа по още един пътен участък – пробива на „Сливница”, за да стигне до „Метро”. И този проект е добре отлежал, и при него вероятно ще се наложи част от проектната работа да се върши на коляно. Както при „Левски”, където министър председателят обяви:

„малко им се карах,

че се бавят”. С пожеланието му „да гo направят качествено, за да не стане някоя беля” със сигурност са съгласни и най-големите му критици. Проблемът е, че организацията на живота у нас е подредена така, че качественото зависи все от фактори, които са в ръцете на пожелаващия… За сметка на тази активност ремонтът на Аспаруховия мост се отложи /отново/ с аргумента, че е в града е разкопано достатъчно. Извън уличното строителство, премиерът намери в Аспарухово и друга конфликтна точка – бъдещото

рибарско пристанище

на Карантината. Проектът за него беше гласуван по спешност в Общинския съвет през септември миналата година – три дни преди да изтече срокът за внасяне на документите. След това темата затихна, докато геодезисти от варненската камара не огласиха съмненията си за нарушения, които ще позволят плажът да се застрои. Регионалното министерство обяви веднага, че всичко е наред, а премиерът при идването си отсъди по соломоновски: „Ако варненци не искат, няма да правим пристанище в Аспарухово.

Да си остане змиярник,

каквото е сега”. Освен че и държавата не е съвсем без вина, ако един от хубавите варненски плажове е заприличал на змиярник, някой можеше да подскаже на премиера, че преди две години варненци са казали, каквото имат, в общественото обсъждане. И тогава, както и сега притесненията са не от идеята Варна най-сетне да има рибарско пристанище, каквото има във всеки морски туристически град. Страхът е от това, което ще се получи в действителност… Опасения може би трябва да имаме и от обещанието, че зоната на пристанище Варна ще се отвори още. Защото в хубавите картинки, които гледахме преди време, имаше широки алеи за разходка, зони за игра и атракциони, а дотук

получихме предимно заведения.

По същото време в Бургас на Морска гара приключва оборудването на първия извънстоличен филиал на Националната художествена академия. Парите за залите и ателиетата са предимно общински, а обявените места за студенти вече са запълнени… Ние ще трябва да се задоволим с разнообразните миризми и естетически решения на ресторантския крайбрежен уют и с комплимента на премиера, че „Варна е хубав град”… Докато беше тук, Бойко Борисов за една сутрин освен че се накара на строителите, разби бургаски канал за цигари, обяви как градът има църква на името на Владислав Варненчик /а митрополитът го изслуша мълчаливо, може би защото тъкмо беше получил пари за ремонта на Катедралата/ и

даже спря обществената поръчка,

свързана с чумата. През седмицата първо стана ясно, че млад служител на столичния Център за градска мобилност си е регистрирал фирма за компютърни услуги. По същото време, когато намериха чумата по овцете и по козите. Месец по-късно агенцията по храните започва да търси фирма, която да внесе тестове за чума за дребния рогат добитък. И новата фирма – „Глобул вижън 2018”, собственост на младия работник на наказателен паркинг, се оказва единствената, способна да свърши работата

за над 350 хиляди лева.

Ден след избухването на поредния скандал с обществена поръчка, спечелена по поръчка, от Варна премиерът обеща „да провери”, защото „не искам всеки ден да се обясняваме на кого ли не за такива гадове”. Няколко часа по-късно директорът на агенцията по храните обясни, че се чул с премиера и „той ми каза да прекъсна поръчката”. От случката обаче у страничния наблюдател се пораждат повече питанки, отколкото задоволство. Имаме ли нужда от правителство и агенции, или само от „глава”? Знае ли „главата” какво правят многото ѝ ръце? Ако знае – докога смята, че ще минават подобни номера? Ако не знае –

имаме ли всъщност глава?

Но докато се озъртаме за отговорите, беше написана още една страница в историята на добрия цар и лошите царедворци. Която, от гледна точка на четящите, все повече прилича на наръчник за мазохисти… Скандалът с потенциал да свали много глави обаче беше бургаски, можеше да разкрие доста за широко затворените очи по различните етажи на различни институции, но беше бързо канализиран в познатата мешавица от героични пози, взаимни обвинения и пикантни подробности, така че

бушоните да гръмнат правилно

и схемата да оцелее. Първо при акцията в Бургас срещу „хората на Митьо Очите”, самият Димитър Желязков изчезна. После се намери, но не у нас, а в Истанбул, и не сам, а в компанията на бургаския общински съветник Бенчо Бенчев, /който изведнъж вече не беше от БСП/ и на бившия депутат от ДПС Несрин Узун, /без да броим изчезналия несебърски общинар Пейко Янков от местната коалиция „Сила”/. За премиера Борисов голямата гордост беше личното участие на турския вътрешен министър в операцията по задържането им. Тепърва ще разбираме

колко ще ни струва 

тоя ихтибар… Засега Турция, която веднага ни прати Бенчев и Узун, не бърза да връща Желязков /въпреки мигновената българска реакция преди време да им пратим всеки, набеден за гюленист/. Някъде по това време защитата на кметицата Десислава Иванчева пусна кадри от извеждането ѝ от болницата – отново с пранги на краката. Стара или не, снимката стана повод от ръководството на затворите да обещаят, че съмнителните правила, по които изобщо се стигна до оковаването, ще бъдат променени. Явно за някои е станало авансово – прибраните заради Желязков, например, ни ги върнаха

даже без белезници…

После партиите сами предизвикаха развитие на темата „Очите”, като започнаха спор за черните си каси. И ГЕРБ, и БСП добре използваха възможността за размяна на реплики от типа „а вие защо биете малките афроамериканчета”, но накрая Борисов се закле в приятелство на Нинова, касите изчезнаха от публичните им дискусии и само Бенчев остана в ролята на дъвка. Нямаше особени последици за общественото внимание и дългата памет на някои коментатори, които припомниха как правителството на Борисов, което сега

гони Очите до Истанбул,

преди три години чрез вътрешния си министър Румяна Бъчварова го обяви за „бизнесмен с легален бизнес, с три изрядни фирми, които развиват напълно законна дейност”… Подобни обрати – и с козите, и с хората, вероятно са добър аргумент защо българинът в момента гледа на властта с по-голямо недоверие и е по-песимистично настроен и за държавната, и за личната си икономика в сравнение с преди три месеца. Редовното допитване показва, че скептицизмът е по-сериозен по селата, но

повишението на цените

и очакваната инфлация са сред основните аргументи и на гражданите. Търсенето на Желязков из Балканите роди и поредица мисловни /и морални/ шедьоври. Първо се появи „актуалният” му работодател – Иван Владимиров. Сега – управител и съдружник на фирма „Аркус”, по-рано – шеф на криминалната полиция в Бургас. Владимиров обясни, че не намира конфликт на интереси в пресичането на професионалните им пътища в частния бизнес, обясни, че е привлякъл Желязков

с „комерсиална цел” –

да използва връзките му, но сега смятал да го уволни. Защото много често отсъствал по болест… После зам.-главният прокурор Иван Гешев продължи да ни изненадва с умозаключения за Желязков: „Той не е страхлив и няма репутационни проблеми да се яви пред българското правосъдие за разлика от някои други хора, които се намират в съседни на България държави. Даже това е негов репутационен плюс за разлика от други хора. Отделно бизнесът му налага личното му присъствие, така че нямам съмнения, че ще изяви съгласие да се яви пред българския съд.” Гешев – прокурор по делото „КТБ”, така се опитва да наклони везните в своя полза, правейки сравнения с избягалия Цветан Василев, че явно не усеща какви

„репутационни” щети

нанася на тези, които защитава. Единственият въпрос е кой им пише репликите? Конкуренцията? Опозицията?… В състезанието за мъдри мисли тази седмица се включи и председателят на агенцията на българите в чужбина Петър Харалампиев. След идеята администрацията да пише писма на емигрантите, за да ги мотивира да се върнат, той се впусна в обяснения защо тя ще бъде успешна: „това са хора, които са спечелили пари, имат носталгия към държавата и искат жените им да са българки”. Тези жени вероятно след това стават част от онези

25 хиляди, които напускат страната

всяка година през последната петилетка, но Харалампиев не успява да направи връзка между двете. И пак да попитаме – опозицията ли им пише репликите или толкова могат… Иначе, докато коментираше Желязков в Малко Търново, премиерът напомни между другото, че при този ръст на икономиката до края на мандата му доходите ни ще се вдигнат с 50 процента. Пак тази седмица американското издание „Бизнес инсайдър” – в анализ на демографските проблеми по света, обяви, че България не е само най-бедната страна в Евросъюза, но и страната с

най-бързо топящо се население,

на която предстои демографски да се върне в положението, в което е била след края на Втората световна война. Причините – ниска раждаемост и висока емиграция… Но пък туризмът процъфтява. Наистина, от време на време има изумени от цените или чистотата, случва се и интегрирана варненска кондукторка да свали чужденец с патерици от автобуса, защото не иска да плаща втори път, след като първият интегриран автобус се е счупил… Министърката на туризма обаче гледа глобално и тази седмица обяви, че е доволна от резултатите. За да са още по-добри, бяха предложени нови промени в закона за Черноморското крайбрежие. Според тях върху дюните не могат да се разполагат

палатки, чадъри и плажни кърпи.

Глобата ще е от хиляда до три хиляди лева. Толкова струва и минаването през дюните с джип. А както показаха примерите от „Корал“ или Шкорпиловци, за булдозери и бетоновози глоба изобщо няма… Пак тази седмица – в последния възможен момент, правителството обжалва решението на тричленката на Върховния административен съд за Пирин. И официално ще се бори да има строителство в националния парк. Явно когато очите са избирателно слепи, дюните са терен за усвояване, природните паркове – терен за имотни спекулации, а правосъдието – терен за поставяне на врати в полето. Затова и държавата започва да прилича на терен за напускане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *