Varna
11°
ясно небе
Влажност: 93%
Вятър: 2m/s W
Седмицата: Да си хванеш пеперуда
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

butterfly-2617138_960_720

Според индианците, ако хванеш пеперуда и ѝ повериш най-съкровеното си желание, преди да я пуснеш да излети, желанието ти ще се сбъдне. Важно е обаче да пазиш желанието си в тайна. Тази седмица у нас стана ясно

кой е ловил пеперуди.

Какво си е пожелавал засега можем само да се досещаме. Като тръгне Търговският регистър – ще разберем. Важното е, че имаме електронен еврокомисар… Освен регистъра, през седмицата изчезна и един от големите застрахователи. Общото в двата случая е готовността на държавата да демонстрира съчувствие /и липса на

желание да поеме отговорност/.

Денят на Варна вместо със заря, завърши с издирването на две деца, паднали в морето. И едва ли причината е само изборът Ден на града да бъде денят на нечия смърт, пък била тя и на Божията майка… За първи път Варна посрещна Деня на града и без нови почетни варненци. Макар и с известно закъснение, общинските съветници стигнаха до идеята, че статутът на наградата и номинациите имат нужда от преосмисляне – преди

девалвацията да стане необратима.

След срутването на моста Моранди в Генуа и у нас логично се заговори за състоянието на мостовете. Премиерът се похвали, че всички са инспектирани, а някои вече се ремонтират. Това би трябвало да ни успокои, /докато не се сетим как на „Ечемишка” в ремонтирания тунел падна лампа и уби човек/. А докато ремонтираме, добре е да се вслушаме в италианските дебати. Там вече откриха, че частният стопанин може да бъде

точно толкова лош,

колкото и държавата, че старите проекти не винаги са подходящи за новите проблеми, че поддръжката е точно толкова важна, колкото и строителството, че на предупрежденията на експертите не трябва да се гледа по същия начин като на предупрежденията на медийните врачки, а също – че затварянето на очите пред серия малки кражби и нередности накрая се стоварва върху собствените ни глави под формата на голяма катастрофа. Все теми, от които варненци, даже без да искат, започват да се замислят за новия си булевард… Засега, при идването си до Провадия тази седмица, премиерът и регионалният министър сведоха проблема с мостовете у нас до лошото наследство от „празнодумците” и намирането на

още 130 милиона лева

за ремонти. Макар че при повече вглеждане /с прилагане на италианските питания/ може да се окаже, че имаме и по-сериозни проблеми. За мостовете премиерът говори на 15 август, но не във Варна. След като посети града в навечерието на празника /и не намери нищо готово за откриване/, от Троян той пристигна направо на изхода на Провадия, /будейки въпроси за скоростта си на придвижване/. Повод беше откриването на 30-те ремонтирани километра през Долни Чифлик и Гроздьово /където

стар и нов асфалт се редуват/.

На следващия ден министър председателят присъства и на започването на поредния участък от „Хемус”. Основната тема /пак/ бяха лошите предишни управляващи, които не са позволили за магистралата да се вземат пари от еврофондовете и затова даваме пари от бюджета /макар че тенденцията продължава и сега/. Имаше и кратка политическа лекция – Борисов обяви, че опозицията не го притеснява: „Защото им давахме на няколко пъти властта, видяхме колко могат. Това упражнение го минахме два пъти,

не виждам смисъл да се прави пак”.

Премиерът визираше възможността за предсрочни избори. Но при липсата на реакция срещу подобни коментари как точно се „дава” власт при провеждането на избори, не е изключено тази хипотеза да се разпростре и върху редовните… През последните дни през Варна минаха други от мъжете и жените от властта. Поводите бяха все празнични, съпътстващите изявления обаче – не толкова. Модернизацията на армията беше коментирана на флотския празник, прогнозата на върховния главнокомандващ не беше оптимистична. Във Варна Румен Радев огласи съмненията си, че и тази година е вписана сума в бюджета, която се легитимира с желанието да осъвременим бойната си мощ, но и този път тя ще приключи като гордо

отчетен бюджетен излишък

в края на годината. От Варна президентът Радев обяви и мнението си, че „тече нагла кампания” с цел аферата „Очите” да бъде приписана на служебния кабинет на Орешарски /като крайната цел беше продължаващото разграничаване на БСП от Бенчо Бенчев/. „Очите” обаче отдавна е схема, а не конкретният казус с Димитър Желязков. И по схемата невинни няма в нито един кабинет… През Варна мина и омбудсманът Мая Манолова. Този път на прицел беше общинската практика да се наеме /неизвестно по какви критерии/ частен съдебен изпълнител, който да събира неплатените местни данъци. И така да се стига до ситуации, в които длъжникът

плаща няколко пъти повече

от дължимото за хонорар на избрания частник, а някои стигат и до публична продан на имот, без дори да са уведомени. Манолова разговаря с администрацията, но промяна едва ли ще има… В края на седмицата във Варна беше и зам.-министърът на културата Амалия Гешева. Тя анонсира предстояща актуализация на списъка на обектите от световно и национално значение и призова общините през това време да изчистят проблемите около собствеността на културно-историческите си обекти. Което е добра инициатива, ако не бяха вече готовите списъци със сгради, които отдавна чакат експертната комисия… Но през седмицата Варна имаше добър пример какво се случва, ако собственикът на подобна сграда

освен пари, има и желание

да ѝ върне блясъка, вместо да я изчака да падне. След дълъг ремонт една от запуснатите варненски къщи радва минаващите през центъра – реставрирана по всички правила /и с малък сюрприз под стъкления под – останките на кула от древния Одесос/. Варненските архитекти от „Ре-Аниматорите” тази седмица насочиха вниманието към друга част на града – парка около паметника на Българо-съветската дружба. Там бяха вложени доста пари за облагородяване, така че мястото да се ползва за спорт и разходки. Амбицията в района да бъдат построени колкото е възможно повече кооперации, /при това възможно най-високи/, обаче превръща района в

прашен заден двор

на мащабните строежи… Тази седмица Синята зона във Варна заработи окончателно. Места за паркиране вече има из целия център, а след като започна слагането на скоби, желаещите да паркират неправилно са намалели, /но продължава самодейната резервация на места с туби, гуми и тухли-четворки/… Без особена промяна е ситуацията с шума. На юг вицепремиерът ходи и затваря шумните кръчми /по критерии, които предизвикват още повече шум – в тройната коалиция/. Във Варна миксът от купоните край плажа, почти всяка вечер гарнирани със

заря около полунощ,

се чуват до средата на града. Година след скандала с пияния швед на „Слънчев бряг”, сега австрийски турист наби украинска камериерка на „Златни пясъци”. Медийният шум обаче беше постфактум – австриецът набързо получи глоба от 300 лева и още в деня на присъдата изчезна /най-вероятно в родината си/. Горещо стана и в туристическото ведомство. Маскирани нападнаха дома на бившия зам.-министър Бранимир Ботев край Варна и той директно обяви, че това е сплашване. В интервю, дадено по-рано, той обвини сегашното управление на министерството, че „предоставя

индустрията в ръцете на мутрите”.

Лично посочена като част от това управление, министър Ангелкова веднага насрочи на Ботев среща в съда. Случаят докара във Варна главния секретар на МВР, който даже не отхвърли сплашването като версия. Което подсказва или напрежение между отделните лобита, или – по-вероятно, легитимира идването на тежката артилерия заради зам.-министъра. А зрителите на скандалите около Пирин, дюните, къмпингите и застрояването са оставени сами да си правят изводите… Не спира дефилирането с национални носии. Патриотизмът все повече става индулгенция за всяка спонтанна

и не толкова спонтанна простотия –

от политиката до пристъпите на гражданска псевдоактивност. В Рила, например, ентусиасти разплискаха едно от езерата, за да играят хоро в него. Явно са смятали, че ако веят трибагреници и шляпат с цървули и потури, екологията няма да пострада. Организаторът Пламен Мирянов продължава да е „горд” от факта, че е нарушил както правилата на националния парк, така и условията на договора си, защото „успяхме да покажем пъстротата на българските носии на най-красивата сцена, която е горе в планината”. А също – да илюстрира типичното за последните години шизофренно българско пожелание – „ред и правила трябва да има в тая държава”, „обаче аз съм изключение, защото…”. Тази седмица своя принос даде и Цветан Цветанов –

в пълна патриотична униформа

той отиде да вари шкембе чорба на събора в Жеравна. Условията на патриотичния купон там са строги, но справедливи. Срещу 25 лева можете да си внесете нож, пешкир и черга, но не и одеало или бутилка вода. Можете да си вземете детето, но не и количката му, а за кучето и дума да не става. Очилата могат да са диоптрични, но не и слънчеви, /да му мислят тия с хелиоматик/, но пък можете да си пушите на воля, стига да си носите кибрит вместо запалка и да си прехвърлите цигарите в кожена табакера. От жените се очаква да се облечени „в духа и морала” на традицията, като организаторите услужливо продават връхни дрехи и шалове, а за ВИПовете има

„Войводски кът”…

Пак тази седмица към 50-60 милиона лева изчезнаха в /не/известна посока, след като фалира застрахователят „Олимпик”. Той беше четвърти по големина на пазара, имаше и лиценз от държавата. Държавата, в лицето на премиера, обаче не намери нищо по-подходящо за казване по случая, освен да посъветва потърпевшите следващия път „когато застраховат, да си подбират и те застрахователя”. Шофьорите явно го послушаха, защото вместо

да се съберат гневни

пред Гаранционния фонд /измислен с цел компенсиране в такива ситуации/, те се наредиха пред офисите на другите застрахователи… Вицепремиерът Томислав Дончев тази седмица пое на поредния кръстоносен поход срещу излишната бюрокрация. Сега на прицел е желанието на институциите /и главно МВР/ да събират „незаконно и ненужно” лични данни. Дончев цитира проучване, според което в 3 700 изследвани пункта са открити

1 701 възможности за чиновнически тормоз –

от създаване на опашки през искането на излишни документи до събирането на излишни такси. Всъщност, ако сътрудниците на вицепремиера бяха седнали да почетат една седмица форуми и постове в социалните мрежи, можеха да намерят няколко пъти по толкова възможности, при това с конкретните места и имена. Колкото до вицепремиера, от него се очаква да каже как тези възможности

да бъдат занулени

и как точно ще стане това. Засега обаче препоръките продължават да се въртят в кръга от добре познатите ни пожелателни обещания – различните ведомства ще си разменят служебно подобна информация, вместо да я искат всеки път от нас, ще има услуги на едно гише, електронно правителство… През това време обществените поръчки у нас продължават да попълват страничките на мръсната приказка за преплетени семейни, партийни и финансови връзки, подправени с щипка откровена глупост. Повече от седмица у нас не работи Търговският регистър. Няма я, неизвестно къде е и не е ясно

кога и в какъв вид ще се върне

информацията за търговските дружества и техните обороти. Спряла е всякаква дейност по вписване на промени и сделки, като с това нарушаваме както законите си, така и правото на Евросъюза. Бъркотията в подобна информация е заплаха за националната сигурност, но на държавната власт ѝ трябваше над седмица, за да уволни поне пряката шефка на хаоса. Първоначалните обяснения за технически гаф изпаднаха в сериозно противоречие с паническото викане на спецслужбите, а дългото мълчание, последвано от приказки за терабайти и гръмнали дискове подсказва поне две неща –

ще има загуби

на информация и никой няма да е виновен. Едва в края на работната седмица беше уволнена шефката на регистъра Зорница Даскалова. Дори за несвързаните с проблема, тя вече е известна като политически близка с Делян Пеевски, а също – с наивистично-рустикалните си постове във фейсбук. Според демонстрираните в тях интереси, тя вероятно

е ръсила захар-менте

около дисковете, затова са ги хванали уруките. Захарта не е била подходяща и в агенцията по околната среда, и дори в правосъдното министерство, защото докато уволняваха Даскалова, и техните сайтове блокираха… Сегашното фиаско с регистъра е второто за последните шест месеца. През март той блокира за няколко месеца, което причини разходи на време, пари и нерви на всички, които зависеха от данните в него. Имаше даже съвети към фирмите – за по-сигурно,

да не сключват сделки

помежду си, докато нещата не се нормализират. И докато търговците чакаха нормализацията, през август регистърът съвсем изчезна. След като стана ясно, че търговската блокада е трайна, на всички им стана любопитно кой е пряко отговорният. Оказа се, че държавата е поверила надграждането му на „АЛФА – Веселка Велчева ET”. Проектът по европрограма е 1 999 415 лева и 78 стотинки. Фирмата, която го печели, е на 72-годишната Веселка Асенова Велчева, която иначе има

салон за красота „Пеперуда”.

Можете да проверите в регистъра, ако не вярвате. Всъщност, май не можете… Но можете да проверите как е имотният регистър, защото и той е поверен на същата пеперуда. Всъщност надграждането не е основният проблем, каквото и да е представлявало – истинска хардуерна намеса или, както твърди собственичката, изработката на „два транспаранта” /за 1 999 415 лева и 78 стотинки?/. Проблемът е в поддръжката на системата, но махането на пеперудените крила успешно измести фокуса от „Лирекс” – фирмата, която през последните години изпълнява обществени поръчки

за повече от 120 милиона лева.

Сред тях – доставка и поддръжка на хардуер и софтуер на държавни институции, включително ДАНС… Все пак, както беше обещано, за Голяма Богородица регистърът тръгна. В известен смисъл. До края на работната седмица в работещия регистър нямаше възможност да се регистрират нови фирми, да се правят промени в действащите фирми, да открият досиетата им или да се проверят актуалните правомощия на управляващите… От правителството, след като с някаква особена гордост ни обясниха, че

„четири милиона за сигурност

сме дали през 2017-та”, обявиха станалото за „технически проблем” и философски заключиха „случва се”, закриха темата с оставката на шефката. И с намерението да похарчат още пари. В случая – за създаването на единното държавно хранилище, където всички институции и регистри ще подават резервни копия от данните си. Проектът щял да струва

„най-много 800 хиляди лева”,

заяви Томислав Дончев. А ние можем само да се питаме доколко държавният „склад за данни” няма да е магазин за пазаруване на едро, докато дисковете гърмят? И да се оглеждаме за пеперуди…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *