Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: Под чертата
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

computer-2242264_960_720

Лятото е в разгара си, под чертата на обществения интерес все още успяват да останат задаващите се проблеми – нова учебна година, нови цени, стари мостове, които могат да блокират новите магистрали. Новите правила за хората с увреждания масово дават нови проценти инвалидност на старите болести, под чертата остава това, че сега мнозина от тях ще посрещнат новите /по-високи/ цени с нови /по-ниски/ добавки. Две държавни служби си

смениха някои от началниците,

под чертата остана фактът, че това не променя ситуацията във ведомствата им. Медийното внимание също постави назад теми като застраховките и Търговския регистър. Вместо порой от въпроси „какво”, „как”, „кой”, „кога” и „защо”, много по-важно се оказа репортерите бързо да напишат писмо до премиера. В защита на човек, който удари репортер /обаче човекът бил правилен, пък репортерът – не толкова/… Край Созопол продължава да излиза мазут, в списъка на строителните обекти влезе и Силистар. След общественото недоволство премиерът нареди спиране на процедурата, на което

няма право по закон,

/но изглежда добре/. А като минат сроковете за обжалване, някой ще се сети, че премиерското пожелание си е само пожелание, строежът ще започне, но чудото вече ще е минало и ще е под чертата на обществения интерес… През уикенда на скъпия снобски сбор в Жеравна вторият човек на ГЕРБ – пременен в пълна патриотична униформа, ожени филмовата знаменитост Бен Крос. Съдейки по медийните отзиви, това беше най-важната изява на Цветанов тия дни. Политпатриотизмът обаче

не носи само потури.

Австрийската външна министърка, която се омъжи тази седмица, го направи в тиролска носия, което не ѝ попречи да танцува валс. Скандалът обаче беше предизвикан не от фешън-конфликта, а от дълбокия поклон, с който завърши валсирането ѝ с Путин. Противниците на нейната крайно дясна партия не приеха обяснението, че подобен жест е част от балния протокол,/ както и частното гостуване на руския президент по време на австрийското европредседателство/. Обоснованата критика, съсредоточена около виенския валс, обаче остави под чертата друго изявление от седмицата – на президента Тръмп, който обяви, че между него и председателя Ким

има „чудесна химия”…

След години чакане Варна получи своя „Мега рок”. Ако съдим по първите изявления на организатора Цонко Цонев, ще е и последен. И едва ли единствената причина е отпадането на българските групи в последния ден заради претенциите на мениджъра на Nightwish /който не за пръв път прецаква подгряващите състави/. Все пак си струва като публика да запомним петъчната българска вечер и невероятния Глен Хюз, а организаторите могат да поразмислят върху възможностите за комуникация /извън микрофона на сцената/. Можеха да си спестят

много лоши коментари…

Бързата реакция щеше да спести много срамни сцени и на медийното братство тази седмица, вместо някои да се чудим кога ще издадат наръчник „Как да се бият репортерите” по подобие на шериатските напътствия как е правилно да се бие съпругата. Защото ситуацията с Любомир Методиев от пресслужбата на премиера и Елена Крумова от „Монитор” можеше да завърши в рамките на минута. Ако наистина е била инцидент и ако пресслужителят беше наясно, че когато удариш някого без да искаш, се извиняваш веднага, а не чак

след като „другарката” ти извие ухото.

А и уволнението на Методиев май беше реакция повече „да не се изложим пред чужденците”, след като германски журналисти, акредитирани на срещата в Евксиноград в началото на годината, се оплакаха от думите и действията му. За вътрешна консумация премиерът побърза да подскаже на подходящите репортери, че ще е правилно веднага да поискат връщането на Методиев, защото е „добър” човек. И имаше такива, които побързаха да поискат… Любопитно е колцина от тях са си задали простичкия въпрос – ако кажем на пи-арите, че

няма лошо да понабият репортерите,

колко време ще им трябва на НСО, например, да поискат и те разрешение. Защото в навалицата именно тях бутат, настъпват и блъскат с микрофоните си репортерите, докато пи-арите са някъде отстрани… Докато гилдията се занимаваше с вътрешноведомствата драма /макар и достатъчно показателна за общата атмосфера/, президентът свърши част от работата, като поне заяви в прав текст: „Въпросите с „Олимпик” и Търговския регистър имат много по-дълбоко измерение, отколкото ни се представят”. Въпроси не последваха… Иначе Търговският регистър не успя да тръгне и тази седмица. Вярно е, че премиерът обеща „до края на седмицата”. Обаче –

„ако имаме късмет”.

Но късметът явно е свършил – тази седмица стана ясно, че в Агенцията по вписванията от три години са знаели, че има проблеми с работата на регистъра… Цветанов дори лансира теорията за умишлен саботаж, който да свали кабинета през регистъра, а Борисов сведе липсата на цялата информация за търговските дружества до „олелия”, на която не трялва да обръщаме чак толкова внимание на фона на кибератаките при

изборите в чужди държави.

Всъщност идеята да премиера да ни покаже, че може и по-зле, беше малко излишна. Притесненията за Търговския регистър май се ограничиха във форумите и социалните мрежи. Наистина, от „Правосъдие за всеки” обобщиха ситуацията като „пълно безхаберие”. Но маститите организации на работодателите и бизнеса запазиха хладнокръвно мълчание. Дали защото не ги засяга, дали защото очакват да спечелят? А електоратът, който накрая ще плати сметката, май даже не разбира

какъв знак е липсата на регистъра –

и за бизнеса, и за състоянието на държавата… Разбира се, продължи и лансирането на идеята за „държавно хранилище” за данни, за което депутатите да напишат „някакъв закон”. Вероятно с отчитане на фактора „късмет”, конкурс за длъжността „шаман на дисковете” и обществена поръчка за дайре и звънчета. А ние, щом преглътнахме и това, никога

няма да имаме късмет

с управлението – нито на регистрите, нито на държавата. Единствената засега промяна е, че Агенцията по вписванията има нов шеф – Габриела Козарева /десети пореден за последните десет години/. Тя също е предложена от „Атака”, биографията ѝ силно напомня биографията на предишната като партийни обвързаности и политически познанства. А премиерът просто обяви „това ми беше подадено” и превантивно си изми ръцете с коалиционните квоти за шефските места. Колкото до Търговския регистър, работната седмица завърши с поредното пророкуване, че ще тръгне изцяло в понеделник. В същото време /и след няколко други спирания на ключови бази данни през последните дни/, спря и публичният регистър на Комисията за финансов надзор… През седмицата продължиха и дискусиите

какво точно е станало

със застрахователя „Олимпик” – кипърска фирма, която избирателно работи на нашия пазар, /като се фокусира върху „Гражданската отговорност” до степен да не продава такива полици в нито една друга държава/. Тя работи с разрешението на държавата, но държавата твърди, че не носи отговорност за резултатите от тази работа чрез обезпечителния фонд, направен с тази цел. Обяснението беше, че той покрива само подобни ситуации с български застрахователи, макар че общото европейско право да

има и други тълкувания

за отговорностите по място на действие. Собствеността на фирмата удобно стигна до испанеца Алонсо, за когото никой от държавната власт не прояви желание да разбере повече, а само да демонстрира липса на обвързаности. Според бившата вече зам.-шефка на финансовия надзор Ралица Агайн достатъчно доказателство е, че „дори просто търсене в Google показва, че няма връзка с България”. А ние си мислехме, че плащаме да има финансов надзор, защото той

може нещо повече от нас…

Фалитът на „Олимпик” съвпадна с поскъпването на „Гражданската отговорност”, като наслагването накара бранша да оповести и размера на дупката, която съществува в техния сектор. Според Комисията за финансов надзор постъпленията им са с около 800 милиона лева по-малко от необходимите, за да се покрият щетите. А от Асоциацията на застрахователите обявиха, че недостигът

може да е повече от милиард…

Засега реакцията срещу фалита на „Олимпик”, съмненията в действията на държавата и опасенията от повторение на ситуацията с друг застраховател, са без особен практически ефект. Председателят на финансовия надзор Ралица Агайн подаде „емоционална” оставка, а лидерът на БСП отчете дейност, като свика извънредно заседание на Парламента. Чест, с каквато не беше удостоен сриналият се Търговски регистър… Въпросът „защо се стигна дотук” остана без отговор. Но при

12 процента юристи

/по диплома/ сред депутатите повече не бива и да очакваме. Както и от новия зам.-председател на комисията – Диана Йорданова от ГЕРБ. Ако не с друго, вероятно я помните с опита ѝ да озвучи „седмо римско” от проектозакона за независимия финансов одит като „ви ай ай”… И докато шофьорите се чудеха откъде да намерят пари за повторна застраховка, а търговци и юристи – как да се сигурни в сделките си без регистър, българското правителство тази седмица намери време да одобри плана за действие, по който да влезем

в чакалнята на чакалнята

за еврозоната. В нея влизаме и с поредната статистика на Българската стопанска камара – 1 400 000 българи между 15 и 64 години не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Не е ясно с какво и как се издържан, но е ясно друго – липсата на кадри става все по-сериозен проблем по всички нива и във всички отрасли. В анализа към данните Камарата не коментира доходите и

сериозната класа работещи бедни,

но подчертава успеха да се промени законодателството, така че вече да си внасяме работници от трети страни. Те обаче бързо трупат опит и то не винаги добър. Тази седмица на Слънчев бряг, например, камериерка Юлия трябва да се брани от работодателя си буквално със зъби и нокти, след като той решил, че най-подходящият отговор на искането да си получи заплатата, е той да я ошамари, а охраната му да изкара извън комплекса и да я зареже там. а преди това колеги на камериерката я предупреждавали

„да мисли, преди да действа”.

Юлия е от Украйна. Тя най-вероятно няма да се върне следващото лято, също както и нейните приятелки, съседки и роднини, които са обмисляли възможността да поработят в България… В края на септември туристическото лято постепенно започва да мирише на печени чушки, а по щандовете поясите и джапанките започват да се смесват с тетрадки и химикалки. За синдикатите ваканцията също свърши. Юлиян Петров, който отговаря за образованието в „Подкрепа”, излезе тази седмица с писмо, в което огласи готовността на учителите

да излязат на масова стачка,

ако родителите не спрат с протестите си срещу тях. Извън клишираната и скучна патетика на дългия текст проблемите в него са тежки, стари, добре огласени. Учителите продължават да намаляват и да застаряват, липсата на кадри става все по-сериозна, особено в по-малките градове и селата, министерството продължава да измисля нови бюрократични врътки, докато бъркотията в учебния материал става все по-неприятна. И все пак родителите също имат основание да питат какво правят учителите с децата им, след като те се прибират изцедени от

целодневен престой в училище,

но имат нужда от частни уроци след това, за да се справят с минимума в учебната програма. И къде са синдикатите, когато най-често от училище си тръгват именно тези, които се опитват да направят нещо за нормализиране на системата. Също в очакване на 15 септември Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив, /където са решили, че модата им се вписва в профила/, са решили да поканят като преподавател по мода и стайлинг Джулиана Гани. Така поне се похвали самата Мис Силикон и

никой не я опроверга…

Есента идва не само с академичните новини и училищно-родителските конфликти. За заплатите ни може и да не се задава увеличение, но от есента цените със сигурност няма да са същите. „Гражданската отговорност” вече поскъпна, вероятно предстои да калкулират в следващата стъпка и цената на „Олимпик”. Лихвите по кредитите също ще се увеличат, след като бяха огласени тенденциите от световните пазари, банковите такси вече поскъпнаха. Предстои четвъртото за годината увеличение на цената на природния газ, след което ще поскъпнат парното и топлата вода. Бензинът и дизелът също стоят стабилно скъпи и

качват постоянно цената си

/особено след като държавата удари дребните търговци, при големите така и не откри картелно споразумение, а най-големият търговец никога не може да приключи годината на печалба/. Пшеницата от новата реколта вече поскъпна, така че скоро ще я последва и хлябът, а и без друго цените на храните, дрехите и лекарствата ни изненадват при всяко влизане в магазина… На път за Европа поне ще минаваме по прясно /а на места – даже и качествено/ асфалтирани магистрали. Освен ако от пътната агенция не изпълнят заканата си

да затворят основните пътища,

като в следващите години не бъдат ремонтирани мостовете и тунелите по тях, които вече стават опасни. Ремонтите продължават и във Варна. Което може да се приеме като знак за промяна в облика на града. Когато обаче строителните площадки стоят недовършени, а често и празни, варненци започват да виждат съвсем други знаци. Видима активност често няма дори по голямата градска гордост – булевард „Левски”. За сметка на това дори от „Владислав” пак започват да се виждат шарени купчини боклук

в изкопа под „Максуда”.

Започнаха и първите видими разминавания с картинките, които ни показваха колко ще е хубаво новото трасе. На кръговото на „Левски” и „Сливница”, демонстрирано като озеленена площ, вече има излят бетон. Изненадани май няма…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *