Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: ДОККПБДП и интердисциплинарната държава
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Комп кафе, лаптоп

„Катастрофа” е думата на седмицата, след като 17 души загинаха край Своге, докато власт и опозиция спекулираха с бащата на президента, а публиката си мислеше за състоянието на мястото, където живее. В края на работната седмица имаше и оставки – министерски, три наведнъж. И трите – много закъснели и в същото време – не съвсем по темата „Своге”. Имаше и ден на национален траур. Освен че е популизъм, по един обиден на жертвите начин

траурът се превръща и в индулгенция

за всяка смърт, /особено когато е причинена от условия, създадени от държавата/. Но като захарна глазура ни помага по-лесно да преглътнем тази смърт и да я забравим /до следващата, която ще се нуждае от ден на траур/. При този има 17 жертви, загинали при катастрофа на път, който струва 23 милиона лева. При обсъждането на причините замесените вадят документи – според половина „всичко е наред”, според останалите – „някой друг отговаря”. И при пълното

разминаване на документация и действителност

регионалният министър говори за „интердисциплинарна отговорност”. Което вероятно е бюрократичният еквивалент на „пълна безотговорност”… Във Варна ремонти и първи копки се редуват, докато току-що ремонтирания булевард „Първи май” е с кръпки. Дело „Аспарухово 2014” вече няма – съдът реши, че за бедствието преди четири години вината е изключително и само на дъжда… Експертен съвет към културното министерството постанови, че върху Скаптопара може да се строи магистрала, защото това не било Скаптопара, а някакво си вилно селище. Няма проблем

да се строи и в защитена зона

Силистар /в защитената местност Странджа/. И в Пирин, и върху дюните, и на плажа… Ще се строи и в градинката в столичния „Младост”, от която тръгнаха изборните и корупционните драми в района. Кметицата Иванчева междувременно е пратена в сливенския затвор… Във Варна изгоря и къщата, в която е живял Йордан Йовков – по схемата „неподдържана сграда в центъра, запалена от клошари”. Футболният „Спартак” стана на сто години, на юбилея празнуващите бяха

разделени на две…

Новините тази седмица започнаха с катастрофата, в която участват бащата на президента и негов съселянин. Докато кабинетът набираше скорост кой кого е прикривал, /а публиката слагаше още едно на ум за състоянието на държавата, четейки протокола с „тротонедката”/, край Своге загинаха 17 души. Все пак идеята, че дори когато в една катастрофа участва бащата на президента, може да не е виновен само той, очевидно е трудна за възприемане. Толкова трудна, че питане „докъде е стигнала проверката”

по случая Георги Радев

се чу, докато премиерът сваляше главите на вътрешния, на регионалния и на транспортния министър заради катастрофата край Своге… Катастрофа, за която дори първите анализи показаха, че е било възможно, ако не да се избегне напълно, то поне да не вземе толкова жертви. Което за първи път се чу в признанията на самата власт – че който трябва – не може, а

който може – не иска.

Въпреки възмущението в социалните мрежи обаче ситуацията не може да се приеме даже за предреволюционна. Опозицията настоява за предсрочни избори и даже един от коалиционните партньори вдигна пара след оставките, но всичко отива в свирката. „Трябва да си идиот, за да смяташ, че с подаването на тези оставки се решава някакъв проблем”, побърза да обяви вицепремиерът Симеонов. Което честно описва ситуацията не само след Своге – оставки се искат и се подават не когато му е времето, а

когато „шефът” се спасява.

Възмущението на Симеонов обаче е продиктувано не от подобни мотиви, а от факта, че за него било „ясно”, че само шофьорът е виновен, но никой не го бил потърсил, за да го пита – и за шофьора, и за оставките. Затова в събота НФСБ си вдигат коалиционната цена със заседание „дали ще продължаваме да участваме в управлението”. Накърнената гордост на Симеонов го накара да уцели още веднъж десятката с пояснението, че с такива действия „Борисов ще оцелее, но не знам

дали държавата ще оцелее”.

Съботната пушилка обаче едва ли ще се задържи дълго – Сидеров побърза да одобри премиерските действия, а ВМРО пак са „по средата”… Все пак 17-те жертви няма да бъдат напълно забравени, ако дискусиите, които този път излязоха извън вината на шофьора, продължат в същата посока – със състава и качеството на асфалта и на мантинелите, с бордюрите, които са излишни, и с отводнителната система, която липсва. И най-вече – с оплетената верига от проектиращи, изпълняващи, поддържащи и контролиращи, които действат отделно, докато общият резултат

хлъзне някой автобус в дерето –

не само край Своге. Експерти обясниха защо на участъка нищо не е такова, каквото трябва да бъде – и ширината на платното, и количеството варовик в асфалта, и мантинелата /ако изобщо е била там/, и аквапланинга заради липсата на отводняване. Експертите вероятно са знаели всичко това и преди тази катастрофа. И са го казвали… После стана ясно, че в „Трейс груп” безгрижно са пуснали пет писма за проблеми в участъка в кръглата си папка. Защо ресорният чиновник още след първия път не е писал на прокуратурата, не е ясно. Може би защото „Трейс” са сред

абонираните за държавни поръчки

/108 за около 1 милиард лева/? Или защото в такива случаи при инцидент винаги може да се ползва любимото „несъобразяване на скоростта с пътните условия”? Май е време да включим в пътните условия всички отчисления по веригата, по която се усвояват пари и материали, а също – финансовите смазочни средства при проверка, политическата корупция и обикновената простотия… Както и надзорниците, които по закон имат задължение да проверяват годишните финансови отчети на фирмите си, да четат доклади и да следят за нарушения /от което се подразбира, че трябва

да разбират поне малко

от надзираваната материя/. В „Трейс”, например, това е работа на автора на „Време разделно” академик Антон Дончев. Той обясни, че обвиненията не се отнасят до него, „просто защото не се занимавам със строителната част”. Академикът отговарял за „връзките с обществеността, със спазване на законите, с възпитанието на кадрите”. Съдейки по тромавите прессъобщения на фирмата и по усърдното игнориране на проблема, и там не се е справил добре… И ако има обяснение защо всички трябва да

плащаме за подобни синекури,

не го е споделил. Междувременно стана ясно, че участъците с условия за аквапланинг като този край Своге, у нас са 48. Властта обяви, че най-критичните вече се ремонтират. Тези с „вафлени” мантинели и повечко варовик в асфалта явно никой не ги е броил. След Своге /пак/ се заговори за още по-сериозно намаляване на скоростта по високоскоростните пътища, за забрана физическите лица да регистрират автобуси за превоз, за задължителност на коланите /пак/. Кампанийността обаче може да изиграе лош номер и там – експерти предупреждават, че конструктивните изменения в старите автобуси могат да направят коланите

повече опасни, отколкото полезни.

Може би поне този път ще ги чуят преди, а не след… Зам.-министърът по транспорта Ангел Попов заговори и за „нетрадиционни” мерки. Оказа се прав – идеята за въвеждане на „определен евростандарт” за автобусите на единайстата ни година членство в съюза определено е нетрадиционна. Както и предложението всеки спрян на пътя нарушител да бъде воден по близкото РПУ, където да му напишат акт и „пълна справка на нарушенията”… Предложено беше още държавата да прехвърли отговорностите за републиканската пътна мрежа на областните управители, както и да се паспортизират всички пътища у нас. Дали защото ресорните институции нямат документация в архива си

или защото има готова фирма

за паспортизирането? Накрая се стигна до поредната глобална идея да се направи още един държавен орган, който да събере съществуващите вече служби, отговорни за пътната безопасност. Според вицепремиера Дончев органът ще „прави политики за повишаване на безопасността по пътищата”. Което вероятно ще се сведе до това поредната реколта калинки да /пре/пишат нечии анализи и отчети и да предложат намаляване на скоростта, задължителни колани и някоя и друга кампания с раздаване на сувенирчета… Предлаганият нов единен орган
явно ще е още по-единен от съществуващия вече 15 години. Нарича се Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата –

ДОККПБДП.

Създаден е още на 3 октомври 2003-та с цел „да подобри координацията на действията между държавните органи и обществеността що се отнася до проблемите на безопасността на движението по пътищата”… Има данни, че дори е действащ – за последен път е заседавал на 31 май тази година. От 14 часа в сградата на МВР – за тези от участниците, които са забравили /а те не са малко/. В органа има представители на вътрешното министерство, на транспортното и на регионалното, членове са зам.-министри на: правосъдието, икономиката, енергетиката, здравеопазването, финансите, образованието, отбраната, младежта, земеделието, околната среда и туризма. Както и хора от Червения кръст, агенцията за закрила на детето, съюза на автомобилистите, съюза на застрахователите, сдружението на общините и асоциацията на международните превозвачи… Никой от тях обаче не се сети /или не посмя/ да секне

първооткривателския ентусиазъм

на вицепремиера Дончев. Премиерът на свой ред обяви че този път „към никого няма да има нито закрила, нито пощада”. В нашите условия „безпощадно” обаче има различно съдържание – в зависимост от отстоянието на следващите избори. Ако е три години преди избори – еднозначно е виновен само шофьорът. Година преди избори вече се стига и до рязане на живо политическо месо. Обаче дали е достатъчно, след като всички са с общо финансово кръвоснабдяване? Разбира се, в година на избори и електоратът може да бъде безпощаден, но обикновено надделява желанието да има кой да ни милва по главичките и да ни обещава какви хубави неща ще ни направи,

докато ни бърка по джобовете…

Три дни преди националния траур за жертвите край Своге съдът във Варна официално постанови, че казусът „Аспарухово 2014” е приключил. Няма отговорни длъжностни лица за наводнението, при което загинаха 13 души, виновен е само дъждът. Свлачищата, сечта, натрупаните боклуци и застроеното отводнително дере не са основна причина за бедствието. И затова няма проблем да не се търси отговорност на тези, които са строили и затрупвали, и на тези, които са мижали, докато това се случва. И макар че в „Аспарухово” след наводнението отвориха покрития отводнителен канал, четири години по-късно в „Левски” няма проблем да построят

магистрала върху друг отводнителен канал…

През седмицата се активизира и втората фаза на варненския интегриран транспорт. За половин час в „Аспарухово” имаше първа копка и откриване на нов обект. Според обясненията втората фаза на проекта трябва да направи варненския градски транспорт „още по-ефективен, по-бърз и по-екологичен”. Колкото до паметниците по спирките и в автобусите, ръководителката на втората фаза Бистра Димова отново натърти, че билетната система е „напълно изградена по време на първата фаза” и тя няма нищо за казване по тази тема. Все пак още една част от тези /отдавна отчетени като работещи/ автомати

ще започнат да дават билетчета –

от трети септември трябва да заработят машините по три от тролейбусните линии. Междувременно по ремонтираната част на булевард „Първи май” се появиха кръпки. Пак според Бистра Димова в това нямало проблем – след пускането на булеварда са направени проби и затова се наложило и кърпене… Първа копка имаше и на южното платно на булевард „Левски” срещу „Дубровник” /също като лентичките, и копките напоследък са за всеки отделен участък по всеки голям проект/. Освен улици, във Варна

ремонтират и паметници.

Около цар Калоян има ограда, зад нея се излива бетон. Няма да е лошо мраморните плочи да се върнат след ремонта, /а не като при доста други ремонти по подлези и фонтани да ги заменят с евтини мазилки/… Тази седмица тръгна Търговският регистър, имаме и първи изненадан. Пловдивски бизнесмен установи, че непозната жена поискала да изтегли цялата наличност от фирмените му сметки. И нейната разпечатка от регистъра, и справката на място от банката в самия регистър показвали, че има промяна в актуалното състояние на дружеството. Човекът имал късмет, че в банката го познавали

и му спестили кражбата.

Следващият може и да няма късмет… Междувременно доктор Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването, обяви, че има опасност да се срине и регистърът на здравната каса. Според него там няма бекъп вариант, а държавата не е поискала кодове за възстановяване от разработчиците при сключване на договора. Сега, изчезнат ли здравните ни досиета, няма да си ги получим обратно. И парите също… През седмицата Българската стопанска камара изнесе обобщени данни за чуждите инвестиции у нас. От 2007-ма до 2017-та преките чужди вложения са

намалели десет пъти –

от 17,7 милиарда до 1,8 милиарда лева. За сравнение, парите, пратени от българи в чужбина през 2017-та са били 2,25 милиарда лева. Тенденциите се запазват и през първите шест месеца на тази година, като се увеличават и заминаващите си инвеститори… Според камарата всички държави в региона отчитат спад на чуждите инвестиции, но у нас той е най-сериозен. Причините, според камарата /и инвеститорите/, са липсата на квалифицирани кадри, лошата инфраструктура, утежнената бизнес среда, бавното правораздаване.

И корупцията…

За нея обаче никой не говори. Дори когато под натиска на обстоятелства и вътрешни напрежения щетите включват лица като Ветко Арабаджиев. Тази седмица той изгоря заради една кутия за обувки със 150 хиляди лева. Акцията в два от хотелите на фамилията беше за разкриване на група за укриване на данъци чрез подправяне на документи през последните две години. Или разследващите са били много бързи след наскоро получен сигнал, или

властта съзнателно е мижала,

когато даде на Арабаджиев възможността именно той да получи парите за настаняване на чуждите гости през шестмесечното ни европредседателство. Главният прокурор Иван Гешев побърза да обяви: „Няма кой да точи от европредседателството… За да спечелиш определени обществени поръчки, трябва да отговаряш на определени законови условия.” Ние обаче отдавна сме наясно и с условията… При подобни данни и при задаващи се избори съвсем логично продължава търсенето на всякакви източници на пари. Тази седмица дойде ред на дрехите втора употреба. Количеството такива магазини би трябвало отдавна да е задействало не сигнални лампички, а

цели алармени вериги

за покупателната способност на населението. Вместо това клиентите на втората употреба ще плащат и продуктови такси за бъдещото рециклиране на старите дрехи. Това пък трябва да ни накара да имаме едно наум и за всичко останало, което купуваме /и което рано или късно става отпадък/. Вероятно ни чакат още целеви такси, ако тази мине без съпротива. Този път козът „и в Европа е така” няма как да се ползва, защото там не е така. А няма да е лошо държавата да отговори и на един прост въпрос – какъв точно е ефектът от вече въведените у нас екотакси, от които

и един лев не е вложен

целево… Още един източник на постъпления откри държавата. След като уреди всички проблеми с концесиите на планини и плажове, стана ясно, че на 35-годишно концесиониране могат да се отдават и буните по Черноморието. Срещу задължението да поддържат брегоукрепващите съоръжения концесионерите ще могат да ги ползват за пирс или за кръчми. Което ще подобри още повече екологичното състояние на крайбрежието, заради което тази седмица регионалният министър се озова по спешност във Варна. Фекални води започнаха да избиват по алеите на Златни пясъци, след

шахтите започнаха да връщат.

Причината е малкият капацитет на пречиствателната станция, решението – да се реконструира. Обещанието е това да стане “след края на сезона”, проблемът – че го чуваме от прекалено дълго време… Също от години по това време става ясно колко и какви учители не достигат, разликата е само в бройката. От Варна ресорният министър обяви липсите за тази година – най-дефицитни са учителите по физика, информационни технологии, математика и ресурсните /ако не броим неспециалистите, които преподават поради липсата на други желаещи в по-малките населени места/. Но годината навсякъде

ще започне нормално,

каза министърът… Поредните промени в учебните планове предизвикаха и поредния изблик на псевдопатриотизъм от кого лишават децата, като го „махат” от програмата. Гледано отстрани, изглежда, че книгите у нас могат да бъдат четени, само ако са в задължителните списъци, и децата си нямат родители, които да им покажат нещо извън учебния план… Започна и подготовката за деня на Съединението. Общините редят програмата за четвъртък, а депутатите, въпреки изричната промяна в закона, си сляха почивните дни и за разлика от всички останали, в петък

няма да отидат на работа…

Седмицата имаше и своето щастливо лице – на седемгодишната Ивайла, която вече може да говори, да ходи, да тича и се обслужва сама. Като всички седемгодишни момиченца. За нея обаче това не е нормална част от порастването, а резултат от две години работа на специалистите от дома за деца във Виница /за която родителите не плащат нищо/. Там не са приели като окончателна присъда диагнозите на детето и сега показаха поредното малко чудо, което идва в инвалидна количка и си тръгва само. В какъв свят обаче ще продължи да върви?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *