Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: Теория на счупената държава
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

vietnam-3356514_960_720


През седмицата нямаше ден без тежка катастрофа по магистралите на стабилността. Във Варна убиха на пешеходна пътека човек, бутащ колелото си, за да пресече. Шофьорът избяга, приятелите на убития организираха протест и шествие, а пред Общината отново расте грамада…

До следващия път…

Министерските оставки заприличаха на фарс с продължение, докато кабинетът се опитваше да върне падналите шест процента от премиерския рейтинг. В края на седмицата вече се заговори, че „жертвите” няма да бъдат дадени, макар че от тримата кандидат-министри единият го отказаха, а другият така настъпи мотиката с ареста на двама журналисти, че за него трябва да измислят нова опция –

оставка на министър, докато е още кандидат.

Дори внезапно оповестеното десетпроцентно увеличение на заплатите в бюджетната сфера предизвика колкото положителни коментари, толкова и въпроси. Особено след като вече беше ясно, че десетте процента за бюджетниците са комплектовани с още един разход за здравно осигуряване /без никакви гаранции за повече или по-добро здраве/, с инфлация, която стабилно мина три процента и половина, докато цените вървят нагоре, а осигуровките ги гонят. В Европа се разписахме в новините с две женици, ходили да „освещават” музейни експонати, докато евродепутатите ни гласуваха в защита на Виктор Орбан и

диктаторския подход към управлението.

Сезонът на риалити програмите вече е пълен – след депутатите дойде ред на фермерите и брадърите. Общото между всичките е, че организират епични драми около собствените си дребни вътрешни неразбории, които въприемат и представят като пъпа на света. Което е проблем, но техен. Нашият е, че половината електорат седи, съчувства и съпреживява, а накрая сметката я плащаме всички. И сме далеч от осъзнаването, че

дистанционното все пак е у нас.

Вълнение и размисли на тази посока обаче не предизвикаха дори промените в АПК, които ни отрязаха достъпа до правосъдие твърде сериозно. Тази седмица България получи своя 11-ти септември – срути се една от кулите на държавността, след като законотворците обявиха, че правосъдието ни е твърде достъпно и въведоха ред ограничение за достъпа до него. Поради липсата на атрактивност в юридическата материя /и многото други драми – от Азис+Цветана Манева до виденията на Сидеров за заговор срещу самия премиер/,

рухването мина тихо,

забелязано само от юристи и граждански грамотни. Техните коментари останаха незабелязани /а може би неразбрани/ дори от 12-те процента юристи в Парламента. Така депутатите отхвърлиха ветото на президента върху промените в Административнопроцесуалния кодекс и на практика ограничиха /и дори лишиха/ част от българските граждани от правото им на правосъдие. „Мотивите са, че имало жалбоподатели, които злоупотребяват с правата си, но за хората, които са на власт, винаги,

който ги критикува, злоупотребява

с правата си.” Така обобщи ситуацията Александър Кашъмов, адвокат и председател на Програма „Достъп до информация”. Срещу това ГЕРБ и коалиция противопоставиха мнението на юридическото си оръжие Дани Кирилов: „Всяко благо е оценимо”. Иначе казано, ако се чувствате достатъчно граждански активни, за да се борите за права или чиста природа, първо си платете, че ще досаждате на съда. Когато Джани Родари разказва подобни истории за

дон Домат и барон Портокал,

е забавно. Когато ги гледаме в собствения си парламент е зловещо… След като ветото на президента падна, БСП заплаши с Конституционния съд. Но когато там предстои да заседават видни юристи като Цецка Цачева, ясно е как ще свърши делото. Подобно деяние определено заслужава жълтите павета да бъдат затрупани с камъни, но грамадата тази седмица започна да се трупа отново пред Общината. Която този път обаче не си е на мястото. Не че няма достатъчно основания да бъде струпан символ на недоволството пред местната администрация. Но в конкретния случай грамадата трябва да е пред полицията, още по-правилно – на жълтите павета пред законотворците. А най-основателно мястото ѝ е

в избирателните урни…

Грамадата във Варна този път е заради Мартин Чикалов. Кола го блъсна и го уби, докато той бута велосипеда си, за да пресече на пешеходната пътека. Убиецът дори не намалил според очевидци. На бягството му не е реагирал и спътникът му … След това стана ясно, че зад волана е бил 25-годишният Петър Здравков – с две криминални регистрации, с два акта, че е карал, без изобщо да има книжка. Скоростта му е била към 70, въпреки, че се оправдава с лошо зрение, не е бил с очила… Обществеността беше осведомена още, че „велосипедистът” бил блъснат „в близост” до пешеходната пътека. Вярно е, кървавите следи удара не са върху пътеката, а на милиметри от надписа „погледни” в началото ѝ… Обвинението за Здравков е

смърт по „непредпазливост”.

Вероятно е правилно – щом така пише в закона… Вероятно ако да седнеш зад волана, без да имаш право на това, не се броеше просто за административното нарушение и глобата не приличаше повече на такса за правото да караш без книжка, Здравков нямаше да е убиец днес. Така че може би е време в този член да се добави и „рецидивизъм” – за законотворците, които смятат, че цената е „от 100 до 300 лева”, докато не убиеш. Не толкова от неумение да караш, колкото от внушеното чувство, че можеш да правиш каквото искаш, защото няма да ти случи нищо, за което

да не можеш да си платиш.

От друга страна, след като за 3 500 лева може да се купи контролен пакет акции на стратегическо предприятие, отговорно за студения енергиен резерв на страната, може би една липсваща шофьорска книжка няма как да струва повече… Тази седмица, след като фамилията на бившия транспортен министър Данаил Папазов за кратко се водеше собственик на ТЕЦ „Варна”, официално беше обявено, че 70 на сто от фирмата е на Ахмед Доган. Срещу 3 500 лева. Децата на семейство Папазови запазват останалата близо една трета от акциите, постът изпълнителен директор остава за самия Папазов. Сделката, казаха, била осъществена изцяло с „лични средства” на Доган. Съпартийците му я определиха като

„един нормален процес”,

останалите дори не коментираха… Докато цените на ТЕЦ-овете тази седмица се оказаха падащи, всичко останало е тръгнало нагоре. През седмицата от КНСБ обявиха, че животът поскъпва със седем лева на човек заради новите цени на газ, ток и парно, които влизат в сила следващия месец. Според синдикалните изчисления за нормален живот ще са необходими 600 лева на човек месечно. В момента обаче средният доход у нас е 491… Като последица от поредното поскъпване на живота у нас ще се увеличат бедните, като ножицата между тях и богатите ще се отвори още по-сериозно. Което е характерно за държавите, които ние

снизходително наричаме бананови.

Не е ясно какви сме ние, след като към 80 на сто от населението отговаря на определението „бедно”. По данни на официалната статистика инфлацията у нас е най-високата за последните четири години. За 12 месеца тя е станала 3.5 на сто, като основните причини са цените на транспорта, поддръжката на дома, храната и най-вече енергията. Данните са преди предстоящото поскъпване на всичко – от газа до хляба. Най-големият тласък нагоре ще дойде от поскъпването на руския газ /четвърто за тази година/. Няма обяснение защо след като през март Еврокомисията и „Газпром” постигнаха съгласие за понижаване на цената срещу избягване на глоба, българското правителство отказва европейския подарък и

иска да плаща още повече пари

на руската компания. Не е направена и нито една стъпка, за да се възползваме от решението на Еврокомисията, че пет държави /сред които и нашата/ могат чрез европейския арбитражен съд да поискат компенсации от „Газпром” за злоупотреба с монополното положение при сключването на неизгодни договори. Полша и Литва вече започнаха процедурата. У нас и управляващи, и опозиция са обзети от държавническо-патриотично мълчание по темата. Вероятно защото според финасовия министър „колкото по-богати ставаме, толкова повече ще се качват цените”… Когато през седмицата се заговори

и за поскъпване на хляба,

земеделският министър обяви първо, че новите цени имат основание, и второ, че той е започнал „лично разговори по веригата”. Не е ясно кой извод е по-лош – че по-високата цена все пак не е чак толкова реална, щом може да бъде удържана политически, или напротив – че цената, въпреки, че е реална, ще бъде удържана чрез политически натиск… През седмицата получихме и още информация за подготвяната нова задължителна месечна здравна застраховка. Осигуровката от 8 на сто към Здравната каса ще си остане, но към тях ще има вече и

задължителна допълнителна сума

от 12 лева месечно, която ще получават застрахователите. От тях те ще плащат всичко, което е над лимита на касата. И най-големите оптимисти много бързо изчислиха, че като първи резултат ще лежим не само „по каса”, но и „по застраховател”, докато свършат парите /а държавата може и да не се сети да ни застрахова срещу казуси като „Олимпик”/. На този фон социологията отчете поредният спад на популярността на всички във властта, като влиянието стигна и до премиера, при когото има

6 процента отлив в народната любов.

Около 60 на сто от електората е „разочарован” от управлението, а оценката за него е 3.29. Спешната първа реакция беше от Варна премиерът да обяви внезапно /и неконсултирано/ десетпроцентно увеличение на заплатите на заетите в бюджетната сфера с идеята това да накара и частният сектор да вдигне доходите. Там обаче връзката между приходи и разходи е доста по-непосредствена /освен ако не си част от партийно-държавната финансова верига/, така че ефектът може и да не е толкова „уау”, колкото е бил замислен. Може би защото у нас няма кой да оставя на наследниците си бележки

„Икономиката, глупако”…

Освен десетте процента за бюджетната сфера, в пристъп на щедрост премиерът обеща от Варна, ако националните футболисти продължат да бият, „догодина може едно ново кокетно стадионче да им направим… могат да се отделят стотина милиона”. Не е ясно защо наскоро ремонтираният национален стадион „Васил Левски” не успя да стане достатъчно „кокетно” място. Вероятно заради усвоените не точно там средства… Никой не повдигна и темата за варненския градски стадион, на метри от който премиерът прояви щестростта си за стотина милиона от бюджетните ни пари… През седмицата сякаш имаше

състезание между президента и премиера.

След като президентът изгледа първата българска среща от волейболната лига във Варна, при волейболистите намина и премиерът. След като президентът при откриването на академичната година в Шумен заяви: „Моралът все по-малко е гарант за успех в нашето общество, а знанието все по-рядко отваря врати.”, премиерът отвърна с обещанието за по-високи заплати. После беше обявен за победител в състезанието за външнополитически рейтинг – депутатите решиха Борисов да води делегацията ни отвъд океана за 73-та сесия на ООН. Аргументите бяха, че Радев е изпаднал в изолация заради проруските и антиевроатлантически си позиции. През това време президентът беше

изолиран с още 14 свои колеги

в Рига на срещата на групата „Арайолуш”, която обединява държавните глави на парламентарните републики в Евросъюза… Визитата на президента в Рига беше посочена като основна причина да не се гласуват министерските оставки – защото за да стане главният секретар на МВР министър, президентът трябва да го освободи със свой указ. Така седмицата не можа да се запомни като тази с трите министерски оставки. „На мен ми е най-мъчно, че сменям тримата министри, защото

аз съм ги отгледал от деца

в партията”, обяви премиерът в пристъп на патернализъм. И допълни, че „изненади може да има само ако аз поискам”. И в началото беше точно така. Когато кандидатът за транспортен министър сам поиска да оттегли кандидатурата си, едва ли някой е имал съмнение чия е била идеята това да се случи, /а аргументът на премиера, че статията на „Капитал” за съмнителните връзки и роднинския бизнес на Манолев е събрала прекалено много лайкове и коментари, прозвуча като опит за виц/. Далеч по-любопитна беше реакцията на КРИБ. Големите работодатели, които така и не показаха, че са разбрали за издънката с Търговския регистър, сега побързаха да поискат от Борисов

да запази Манолев

заради „експертизата” му. Всъщност оттеглянето на Манолев само поднови залаганията, че новият ресор на Николина Ангелкова ще е транспортът, а Валери Симеонов ще получи всички министерски правомощия не само за шума в туризма. А ако се чудите защо около поста на транспортния министър има най-сериозно вълнение, значи сте забравили, че предстоят две от най-сериозните сделки – за БДЖ-мотрисите и за Летище София… После обаче

изненадата беше истинска

и при това поднесена направо от кандидата. Главния секретар на вътрешното министерство Младен Маринов /който би трябвало да поеме солидарно отговорност с началника си/, докато чакаше президентския указ, трябваше да се обяснява няколко пъти. Първо, когато румънците ни върнаха албанец. Докато го издирвал Интерпол, той излязъл нелегално през българо-румънската граница, като преди това без проблеми влязъл у нас от Македония. После пак имаше

промоция на летище София –

пътници от иначе рисковия Бейрут преминаха през летището без проверка на багажа. На бис полицията от Радомир арестува двама разследващи журналисти, единият от които – чужд гражданин. Направи го, докато двамата се опитвали да документират изгарянето на документи по разследвания от тях скандал около „Джи Пи Груп” и Валентин Златев. Преди да тръгнат, Димитър Стоянов и Атила Биро сами сигнализират полицията, че се готви престъпление. Реакцията на пристигналите е да им сложи белезниците, /наречено по-късно

проверка на документите/.

След „проверката” на лични и служебни карти, двамата преседяват закопчни в полето до четири сутринта /което полицията определя като задържане за даване на обяснения/. Телефоните им са взети, а колегите им получават лъжливи уверения, че всичко е наред. И двамата нямат особени илюзии, че ако румънският консул не беше вдигнал шум за своя съгражданин, щяха да бъдат задържани и много по-дълго. Те все пак събират част от вече нарязаните и палени документи, като се връщат на мястото на унищожаването, след като са пуснати. Няколко дни обаче

сюжетът не е достатъчно интересен

за никой друг, освен за омбудсмана. Затова на електората е дадена възможността спокойно да се вълнува от тежката участ на плеймейтки, телевизионни готвачки и звездни гримьорки, докато не се вдига шум в чужбина. И след това обаче електоратът предпочита да мърмори за цената и качеството на бензина, докато зарежда от обектите, управлявани от Валентин Златев, вместо да помисли дали пък и двете не могат да се променят… А кандидатът за шеф на МВР разбрал за станалото постфактум и от Асоциацията на европейските журналисти… Подобни действия помагат да си обясним по-добре защо през седмицата евродепутатите ни гласуваха

срещу решение на Европарламента.

Ръководството му задейства процедурата по член 7 от Лисабонския договор с цел да лиши Унгария от право на глас, докато страната не изпълни препоръките му. Българските представители преди гласуването в пленарната зала обявиха, че са против прилагането на процедурата по Лисабонския договор… През седмицата „българите” пак влязохме в гръцките новини – този път с двете женици, които наръсиха с олио ценни експонати в Националния исторически музей в Атина, защото „според Светото Писание те били чудотворни”. Случаят предизвика повече смях, отколкото гняв /въпреки повредения ценен коптски дървен кръст/. А може би според отговорните в атинския музей това

просто е нормално поведение –

когато премиерът на държавата с червен конец на китката се кръсти от официална трибуна, за да убеди електората, че не лъже, за електората е напълно в реда на нещата да ходи да освещава светините самостоятелно… През седмицата отново беше променен срокът за преминаване към едносменен режим в училищата. Ресорният министър Вълчев отмести крайната дата за Варна за след девет години, макар че доскоро крайният общ срок за страната беше до 2021-ва. Поне за малките проблемите във Варна стават с един по-малко, след като в „Карамфилче” започна строителството на нов корпус за 120 деца. Събарянето на незаконни постройки в „Максуда” беше подновено тази седмица. Част от живеещите излязоха на протест. С плакати, както се полага. Някои обаче така и не уцелиха правилната позиция, за да се четат посланията им. Пак тази седмица стана ясно, че Варна е сред общините – отличници според финансовите си показатели за 2017-та, като е повишен и кредитният ни рейтинг. И пак през седмицата във Варна поваля. Локви, потоци и реки, както обикновено, изненадаха всички, които дъждът завари на улицата. И гордостта на варненската инфраструктура – булевард „Левски”, също не беше подминат от калните потоци. Шахтите там се запушиха още преди официалното откриване…

* През 1982-ра социолозите Уилсън и Келинг формулират теорията на счупените прозорци – малките нарушения не само са индикатор за нивото на престъпност, но са и фактор, който активно ѝ влияе. Или: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец”. Заменете „сграда” с „държава”. Прочетете пак. Огледайте се…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *