Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: Стабилно диви и щастливи
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

drop-3698073_960_720

Дългият уикенд тази седмица беше заради Деня на Съединението. Около 170 хиляди души използваха почивката за кратка ваканция в чужбина /предимно у съседи, с които сме воювали заради станалото преди 110 години/. У нас официалната реч за честването беше поверена на Цвета Караянчева. И тя старателно ни осведоми, че на 22 септември „през 1908 година възкръсва Второто българско царство”. Асен и Петър вероятно са се заровили и

четат исторически хроники из отвъдното

/освен ако не си оглеждат мечовете/. А Караянчева, ако не се сещате, е начело на Парламента в парламентарната ни република. Първата ни дама, в известен смисъл… Други прекараха деня на Съединението на пътя и на релсите – революционно настроени заради хаотичните действия на държавата срещу собствениците на единствения им източник на доходи. Във Варна на 22 септември от Общината обещаха ден без автомобили. Другаде големи зони в центъра на града остават само за пешеходците. Тук световният ден без автомобили беше сведен до

отбиване на номера

с отбиване на движението в един участък от един булевард… През седмицата у нас събитието беше снимката на Борисов с Тръмп в кулоарите на ООН. Останалият свят коментираше предимно договорения пак там съюз за заобикаляне на американското ембарго срещу Иран. В Европа Ердоган показа още веднъж, че може да командва дори в държава като Германия. Той директно обяви, че няма да има обща пресконференция с Меркел, ако там е Джан Дюндар, осъден в Турция журналист. Дюндар

не получи акредитация.

А на брифинга Ердоган проследи с ехидна усмивка мълчанието на Меркел, докато охраната влачеше навън друг журналист заради надписа на тениската му – „Свобода за журналистите”… У нас продължиха да протестират родителите на деца и младежи с увреждания. И си останаха все така невидими за властта. По същото време в Кеймбридж в едно такова дете видяха нещо. И решиха, че е достатъчно, за да създадат прецедент. В университета промениха правилата си за изпит така, че Мария Александрова от Враца

да има равни възможности

с останалите, независимо от диагнозата „детска церебрална парализа”, удължиха изпитното ѝ време и момичето получи своя сертификат за владеене на английски език… Парламентът, където могат да направят така, че повече деца като Мария да имат своя равен шанс, тази седмица пак буксуваха. Два дни депутатите не успяха да заседават. Не толкова заради удължена ваканция след дългия уикенд, колкото заради пазарлъците между управляващата коалиция и ДПС около промените в закона за местното самоуправление. ГЕРБ бяха заложили в общините да има звена, които контролират „изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета за опазване на обществения ред, на общинското имущество, организацията на движението в населените места и др. дейности, регламентирани в наредбите”. ДПС нарече това създаване на „наказателни отряди” и с

два дни бойкот на кворума

принуди ГЕРБ да изтеглят поправката. Затова пък антикорупционният орган беше повече от активен. След първия откос срещу олигарсите той тръгна на лов на бившите свои. Първо беше наложен запор на имуществото на бившия енергиен министър Трайчо Трайков, който ще трябва да обяснява разминаване от 2 милиона и 400 хиляди лева в доходите си /и за събиране на справки от чужбина получи минималистичния срок от две седмици/. Заради задгранични доходи започна издирване и на бившия финансов министър Симеон Дянков, /който преди броени дни беше гост на ГЕРБ-комсомола при срещата им във Варна/. На този фон БСП направо липсва, заета с комплектоването на собственато си партийна телевизия. Явно партията посяга към методите на Сидеров и Симеонов

за лов на електорат.

Електорът посяга към дистанционното… При вицепремиера Симеонов с първите студове рязко се промени и фокусът на интересите му. Тази седмица двамата с екоминистъра Нено Димов демонстративно се разходиха със стария драгалевски лифт, помръщиха се пред камерите и обявиха, че има достатъчно аргументи за обещанията на Симеонов, че ако трябва, ще промени не само планът за управление на Витоша, но и законът за горите, за да може

и в тази планина да се строи

повече, отколкото досега… Във Варна през седмицата също се заговори за строителство – след известно затишие общинският съветник Димитър Карбов обяви, че новият градски стадион трябва да е готов „в рамките на година и половина – две”. А после спортният министър разясни, че това вече е „частен” стадион. За съдбата на общинските апортни вноски явно няма да има отговор – за да не се изясни и на непосветените, че частният стадион /и частните парцели край него/ са платени с общинските ни пари. Вероятно защото сме богати, както твърди целият кабинет. Обаче според тазгодишната класация на института „Фрейзър” за икономическата свобода България е в долната част на списъка, където

съседстваме с Ботсвана, Уганда и Монголия.

Страната ни печели точки заради плоския данък и ниската инфлация, но губи заради държавните разходи и трансфери. Основна заслуга за класирането ни назад имат състоянието на съдебната система и липсата на доверие в полицията. Отличниците и тази година са Хонконг и Сингапур. Сред последните е Венецуела, /от която някои наши политици май се учат на държавно регулиране на цените/. През седмицата към радетелите на този подход се присъедини и военният министър. Според Каракачанов просто трябва

да се сложи таван на цените

и хляб, брашно, олио, мляко, месо и първите десет яйца да се продават на фиксирани цени. Което явно му се струва по-осъществимо и по-полезно от модернизиране на образованието, интензифициране на икономиката и повишаване на покупателната способност, за да се раздвижи търговията. Пак тази седмица кампанията „Чисти дрехи” оповести доклада си за състоянието на шивашкия бизнес по света за тази година. Според него условията, при които българите шият дрехи за H&M, са

по-лоши от тези в Камбоджа,

Индия и Турция. И по-конкретно – работещите в българските шивашки цехове за един ден получават сума, която покрива 9 /девет/ процента от необходимото за нормален живот. В камбоджанските сумата покрива 46 на сто. H&M отрекоха да имат договори с български производители /но не коментираха подизпълнителските си контракти/. А за заплатите казват, че те просто не са тяхна работа – „работниците трябва да ги договарят със своите правителства”… Междувременно стана ясно, че докато правителството се стяга за еврозоната, инфлацията през август тази година е с

3.5 на сто над миналогодишната –

доста над европриемливите „до 2 процента”. След есенните поскъпвания този процент може да отиде още по-нагоре, а съотношението между бедни и богати от 1 към около 60 да стане още по-бананово. Въпреки това таванът на пенсиите едва ли ще отпадне, смята финансовият министър. Според него проблемът бил във все още неотстранените „несъвършенства на пенсионната формула”. Усъвършенстването ѝ очевиднто е част от голямото държавно уравнение, според което у нас има бюджетен излишък, но пари за пенсии, здраве и диференцирано ДДС няма… В откровения през седмицата изпадна зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева. Според нея преразходите на Здравната каса идват от плащания към фондовете за лечение в чужбина

и от харчове за лекарства.

Явно касата има някаква друга основна цел, различна от лечението ни. Разбира се, ние отдавна се досещаме, но май за първи път ни го казват така непосредствено и откровено… Все по-сериозно се усещат и идващите след година избори. Енергийният регулатор изведнъж реши, че газът за крайните потребители няма да поскъпне с повече от 8 на сто, а токът изобщо няма да се вдига. Разбира се, няма регулатор, който да върне на предишните нива вече поскъпналите стоки /заради аргумента „токът ще скочи”/. Във Варна, където поскъпнаха и хляб, и закуски, производители обясниха, че „никъде в Евросъюза

няма хляб и закуска под едно евро”.

Както и заплати по 300… След хляба и тока властта откри, че и учебниците са скъпи. След като издателствата извадиха на пазара тежки, лъскави томове с цената на луксозна енциклопедия за деветокласниците, /които са с нова учебна програма и спасителният вариант „втора употреба” не съществува/, образователният министър също констатира, че цените са високи. И обеща да събере издателствата, за да ги обсъдят. Следващата седмица. Макар че пак според министъра „то е нормално с времето да имаме по-високи цени в някаква степен, но не до такава степен”. За родителите обаче

степенуването е безсмислено –

те вече напазаруваха, защото децата им трябва да ходят на училище. Освен ако не са записани във варненското училище по изкуствата, където началото на учебната година е отложено за осми ноември /с опция за ново отлагане/. Дотогава родителите на малките ще им обясняват защо още не са първолаци /докато проверяват дали не им е останал някой пенсиониран шести братовчед, който още не е помагал в гледането им/. По казуса с училището ресорното министерство – на културата, няма становище /или ако има – пази го за себе си/… „Галъп” тази седмица премери рейтинга на правителството с един въпрос – „Одобрявате ли

качеството на пътищата у нас”.

87 процента отговарят „не съм доволен”. Въпросът е къде са били тези 87 процента на предните избори и къде ще са на следващите. А също – ще има ли кой да им обясни пряката и непосредствена връзка между недоволството им и някои имена в бюлетините… И само за сведение – тази седмица беше спуснат на вода корпусът на бъдещия нов австралийски ледоразбивач. В корабостроителницата в Галац. Която географски е на 344 километра от Варна, а икономически – очевидно на много повече… Рекордите и постиженията тази година явно са концентрирани на летището. Тази седмица там отброиха

два милиона пътници –

за първи път в 70-годишната си история. През седмицата още шест линии на градския транспорт във Варна се сдобиха с работещи автомати за билети. Остават още 27 /макар през юли 2016-та целият проект беше отчетен като успешно изпълнен след двете удължавания на крайния срок/. След 11 години е на път да приключи и друга общинска сага във Варна – с уличното видеонаблюдение, /което тогава ни струваше към 10 милиона/. Съветниците решиха, че на следващата сесия ще отделят 2 хиляди и 600 лева, за да изкупят акциите на австрийците от „Ефкон”, да превърнат общата фирма за видеонаблюдение в търговско дружество и да започнат работа. Преди това, разбира се, трябва да се провери дали монтираните през 2017-та

147 камери още работят…

Докато чакаме краят на булевардните ремонти и системата за регулиране на трафика, задръстванията в града вече не впечатляват никого, а градският транспорт става място за все по-близки контакти между пътуващите. През почивните дни ще затворят и още улици. Там ще се снима новият филм „Диви и щастливи”, докато варненските шофьори /също диви и не толкова щастливи/, търсят най-малко задръстената алтернатива. Но пък продължава борбата с корупцията, контрабандата и криенето на данъци. Антикорупционната комисия щяла да се произнесе

след седем-осем месеца

по случаите с Арабаджиеви и Миню Стайков. През дългия уикенд /и в разгара на изкупната кампания на неакцизното грозде/ имаше опит да се затвори фабриката за алкохол в Карнобат. Работниците организираха протести и блокади навръх деня на Съединението, заводът отвори. Всички работещи там вероятно са против корупцията, контрабандата и криенето на данъци. На практика, както и в много други български градове и фабрики, те са оставени на милостта на местния феодал и ако си искат заплатите, с които поне оцеляват, излизат в негова защита. А за феодалите изводът от седмицата е, че банка се краде по-лесно от завод за ракия. Извън борбата с корупцията, контрабандата и криенето на данъци не стана ясно защо заводът трябва да спре, за да работят митничарите. И дали не е по-разумно корупцията, контрабандата и криенето на данъци да се контролират

в началото и в края на веригата,

вместо да се правят подобни каубойски изпълнения на парче и някъде по средата. За добра новина трябваше да мине известието, че и Пеевски го проверявали. По документи. После акцията срещу Арабаджиеви продължи по схемата с Миню Стайков – затвориха хотел „Маринела”. От една страна – когато и да беше станало това, все щеше да е късно, след като парвенюшкият напън съсипа една от малкото сгради на световно архитектурно ниво у нас. От друга – аргументът е, че в хотела работели с нелегален софтуер за резервации, /който, оказа се, се ползва масово у нас/. Но главният въпрос е друг – как при оценката на офертите за европредседателството никой нищо не е забелязал и е платил, за

да спят еврогостите в нелегален хотел…

През седмицата премиерът отиде до Ню Йорк, разбута навалицата около Тръмп в една от паузите на срещата в ООН, и се снима с него. Масивният му гръб, стънат пред американския президент, беше увековечен от пи-арката му, /като и двамата явно са решили, че кадърът заслужава да бъде веднага споделен/. В радостта си те не отчетоха доста фактори – като се започне от европейската позиция, /която не е твърде проамериканска/, и се свърши с реакциите, които предизвиква

един наведен гръб.

Последвалата снимка с американската президентска двойка не успя да поправи ситуацията. Обясненията за краткото, но съдържателно общуване по време на ръкостискането – още по-малко. Козируването на докладчика Борисов към президиума и леко хаотичните му жестикулации на трибуната бяха само допълнителни щрихи към опуса „Един премиер в Ню Йорк”. Разсъжденията как се борим у нас с наркотиците бяха споделени само с избраните български репортери на място, което май е единствената добра новина от визитата. Колкото до широко рекламираното у нас съ-домакинство на България и Съеднините щати за тази срещи в ООН, беше леко

коригирано под напора на фактите.

Според предварителния анонс домакинството е поделено между 31 страни-участничики… Които, докато бяха гам, ползваха времето за друго. Представителите на Евросъюза, Русия и Китай, се договориха как да заобиколят американските мерки срещу Иран, преди да са дали /не/очаквания лош ефект за целия свят. Те договориха създаването на специален разплащателен фонд, през който европейски компании легално да търгуват петрол и други продукти с ирански фирми. Това за нашата делегация не се оказа достатъчно важно. Но оплакването на Димитър Върбанов /вече не от „Господари на ефира”/, че

са му посегнали,

докато разследва склад за препакетиране на храна с изтекъл срок на годност, накара премиерът от чужбина да нарежда на полицията и съда какво да направят. Обаче се оказа, че имаме поредния Паниковски, опитал да направи журналистически пробив, минавайки по тънката лайсна. Върбанов инсценира много по-сериозен конфликт с пазачите на търновски склад, по-недоверчиви колеги обаче намериха и другата гледна точка – на охранителните камери. Така стана ясно, че репортерът може да кандидатства само за награда за актьорска игра и за отличието в категорията „Как да прецакаме един истински скандал с лъжлив”. Сега складът има

индулгенция за миналите и бъдещи грехове

и стоки с изтекла годност, които ни пробутва, а обществото – още един мазол върху обществената си чувствителност. Бързата заповед на премиера за арести, изпълнена още по-бързо от независимите разследващи и правораздаващи органи, само добавя в картината онези детайли, които неизменно ни оставят последни, когато се заговори за съдебни системи. Така и тази седмица продължи девалвирането на сериозните разследвания. Това само увеличава процентът недоволни, които обаче не схващат причинно-следствените връзки между недоволството си и действията си. И накрая правят всички ни диви и не особено щастливи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *