Varna
11°
ясно небе
Влажност: 93%
Вятър: 2m/s W
Николай Станчев: Работата с деца ми носи удоволствие
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

nikolai_stanchev

Николай Станчев е една от големите фигури в отбора на Спартак Варна. Въпреки,че е играл за Балкан Бтгр., Ботев Вр., Черноморец, Eтър, той е истинска легенда за “соколите”. Дефанзивният халф и капитан на варненци има 295 мача и 27 гола(247 мача и 17 гола във “А” група) за Спартак. Другото голямо име в редицита на “соколите” Диян Дончев е юноша на клуба. Преминал през всички формации на националните гарнитури, дебютирал за А отбора срещу Украйна на Андрей Шевченко, той осъществи и най-големият трансфер в клубната история на Спратак, като през 2000 година премина в гръцкия АЕК за колосалната сума от 1 500 000 лева. За “соколите” левият халф бек е изиграл 157 мача и 4 гола. Има 101 мача за Локомотив Сф. Онова, което днес обединява двамата бивши съотборници, е наскоро откритата футболна школа “ДИД 2017”.

Основната работна дейност ще падне върху Ники Станчев.

Г-н Станчев, играхте футбол до 44 години. Последно носихте екипа на Черноморец Бяла, със сигурност може да впишете името си във рекордите на Гинес за футболно дълголетие. Какво Ви задържаше толкова дълго време на зеления килим?
Всъщност,трябва да Ви поправя.Бях на 47 години, когато все още играех. Съвсем скоро беше, сега съм на 51,а това означава,че още мога да дам на футбола..Пък и още нямам бенефис.Кой знае,може да ме потърсят пак.Аз съм на повикване. В рамките на шегата,разбира се…Ами какво да Ви кажа,то е нещо,което идва отвътре,или го имаш,или го нямаш,аз го имам повече в изобилие. Трябва да Ви кажа,че дори и сега съм готов да поритам, ей така, за удоволствие…. Най-хубавато е, че през годините се опазих от сериозни контузии. Божа работа, разбира се.. Даже имах три сезона с екипа на Спартак в “А” група, през които играех без смяна, нон стоп…

Наскоро заедно със Диян Дончев открихте детска школа по футбол-“ДИД 2017”. Любовта Ви към футбола ли е в основата да бъдете пак близо до него?
Има неща, с които човек не може да се раздели. Както вече казах, тези неща ти идват отвътре. Така е със всички професии, в които искаш да постигнеш нещо. Работата с деца не ми е чужда,защото дълги години бях директор на ДЮШ на “Спартак”. Работил съм със деца и мисля,че мога да дам още много на футбола…

Някои твърдят, че работата с деца е много по отговорна, октколкото да водиш професионален футболен отбор…
Може би еднакво споделена отговорност. Но може да се приеме и тази теза. В край на сметка от един треньор се иска да намери таланта в детето и да го усъвршенства, да го доразвие, а вече как ще се развие кариерета, зависи от самото дете, от неговите амбиции да върви нагоре…

В този аспект не Ви ли се струва,че в първенството ни се дава малко шанс на младите талантливи юноши… Преобладават много чужденци в първенството ни.
Много често и аз се питам дали всичко, което се прави в детските и юношеските формации има смисъл. Много талантливи деца не могат да пробият или ако това стане, заради прекаленото нашествие на чужденци, не има са дава възможност да покажат таланта си. Но ако погледнем в по глобален аспект,много от нй-силните европейски отбори също играят с много чужденци и почти нямат юноши на клуба. Ние не може да направим изключение от световните тенденции.

Това все пак не убива ли желанието за развитие на младите таланти у нас….
Погледнете от най-логична гледна точка. Отбори като Левски и ЦСКА през този сезон наблегнаха повече на чуждестранната селекция. Има и мениджърски интереси,които спомагат за тези трансфери.Но примерно, отбори като столичните грандове,които на всяка цена гонят първото място и евроучастие, от години не се доверяват на юноши,вземат чужденци,за да атакуват първите места. Но това са чужденци,които могат да станат шампиони в страната ни,но не и да направят пробив във евротурнирите.Иска ми се да има ясна стратегия в първенството ни и да се дава равен шанс на български и чуждастраннни футболисти.Както казах,в много европейски отбори играят с по голям брой чуждестранни играчи,но пък това са отбори,които вземат класни попълнения и си постяват високи цели,а не само до участие в първи кръг… Друг е въпроса дали това добре за националните гарнитури. За Лудогорец какво да кажа.От години правят тези трансфери.Стремят се към европейските стандарти и явна го постигат.

Каква ще бъде Вашата дейност в новата школа “ДИД 2017”?
Всъщност, тази школа е регистрирана на името на моя бивш съотборник Диян Дончев. Той е със лиценз А, а аз има Пролиценз. Мога да водя и професионален отбор, но работата с деца е моя тръпка…. Неговото желание е да върви нагоре в професионалната треньорска кариера, а аз ще работя с малките. Организационнната и тренировъчна дейност ще я извършвам аз. Сега започнахме да набираме деца. За мен са важни няколко неща. Трябва да се запозная със детето, със неговите интереси и желанието му да тренира футбол. Тук е важна и ролята на родителите. Защото в една неукрепнала детка възраст детето е податливо на изкушения. Особено сега, когато света се развива днамично, има толкова много пороци в ежедневието ни, които заробват детското съзнание. Защото успоредно със футболните умения, ние, детските треньори, трябва да формираме правилен мироглед и усет към разумните неща в живота… От дългогодишния си футболен опит съм научил доста неща…. Докато активно играех футбол, на два пъти ми се наложи да помогна на противников играч, който при сблъсък си бе глътнал езика… Освен футболен опит, един треньор трябва да има и житейски тъкъв… Ако не дай си боже по време на тренировка това се случи със дете, нали треньорът в отсъствието на лекар трябва да отреагира бързо…. Точно за това казвам, че опита от работата с деца е важен….

Какви са амбициите Ви в новата школа,на колко години ще приемате деца и какво трябва да притежава един такъв треньор?
Оснвно деца, родени през 2006 и 2011 година. Трябва да имаш опит от работа с деца. Ето,аз не съм се откъсвал никога от футбола, никога. Самият факт, че играх дълги години, говори за моята любов към тази игра. И това искам да го предам на подрастващите. Не да отбиеш номера и да гледаш часовника си кога ще свърши тренировката. Защото работата с деца е специфична. Трябва време и търпение и постоянство. Ще има и такива, които нямат футболен талант, но това е част от професията… Ще бъда щастлив един ден дете от школата ни да направи добра кариера…. За мен ще бъде важно освен да предавам умения, да мога да задържа вниманието на децата поне 1 час на тренировката и когато дойдат следвщия път, да имат желание да останат дори повече от час. Ние няма да откриваме нагревателя за топла вода и електричеството, които отдавна вече са открити. Ще следим и прилагаме всички съвременни тенденции във футбола. Най-важен е индивидуалният подход към всяко дете.

Какво си пожелавате във новото поприще?
Иска ми се да се говори с уважение за мен. Мисля, че дадох много на футбола, на “Спартак” и продължавам да го правя… Ако това стане, ще означава, че съм си свършил работата. Това може би е най-голямото признание за един треньор. Историята показва,че не винаги най-добрият футболист е ставал най-добър треньор, а най-добрият треньор е бил някога най-добрият футболист, но има и изключения-Бекенбауер, Кройф…. Ще се опитам да почерпя опита от двете….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *