• Varna
    13°
    разсеяна облачност
    Влажност: 100%
    Вятър: 2m/s E
    Седмицата: Невъзможното преди закуска
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    закуска

    Тази седмица във Варна откраднаха 300 лева – от банковия клон в сградата на КАТ, където е и Трето РПУ. Една Дупка

    глътна над 43 милиона лева

    наведнъж, без даже да се задави. В ДАНС имаше задържан служител, опитал се да открадне златно съкровище. В БАБХ прибраха техен служител – за отглеждане на канабис. В Криводол заради гледане на марихуана арестуваха кмет и общински съветник, в Габровица хванах кмет вда кара камион с незаконно отсечени дървета. Екоминистърът се оказа с дялове в завод за печки на дърва и въглища. Регионалният министър, уволнен заради катастрофата край Своге, се върна като заместник регионален министър. А в болницата почина още един ранен и жертвите от Своге станаха 20. Премиерът се обиди на всички, защото неоснователно

    критикували стабилитета му –

    заради действията на властта при жестоката смърт на една млада жена в Русе. От нейната трагедия пък се възползваха всички заинтересовани страни, без да се вълнуват особено от морал, последици и факти. Свободното слово се сдоби с мощен защитник – новата фондация на Делян Пеевски, в която той струпа всичките си губещи медийни придобивки. Бялата царица на Луис Карол се чувства аматьорка, а нас редовното закусване с подобни „невъзможи неща” ни води все по-напред по пътеката на

    резистентност към невероятностите,

    а също – към вероятностите и дори към фактите. Голямата питанка от последните дни е променя ли се цената на живота в зависимост от статута на жертвата, а основният извод – много лошо е всичко да се приема на доверие. Още по-лошото е нищо да се приема за вярно… Докато емоциите заради убийството на Виктория Маринова в Русе преливаха и от социалните, и от традиционните медии, /които би трябвало да се въздържат от тях/, главният прокурор нареди: „Пазете професионалистите – от редовия полицай до министъра”. Не каза обаче

    кой трябва да пази гражданите –

    от престъпността и от някои професионалисти. Изявлението му беше само малка част от причините, поради които случаят „Виктория Маринова” може да влезе в учебниците по журналистика, политически и кризисиен пи ар – в раздела „Не го правете в никакъв случай”. Започна се с традиционното забавяне на информация, последвано от изобилни кървави /и напълно излишни/ подробности. Мина се през бързото обявяване на телевизионната водеща за разследваща журналистка, съчетано с лансирането на версиите „клошар”, „бездомник”, „ревнивец” – логични, но станали нарицателни поради злоупотребата с тях. Капката, заради която преля недоволството, беше бързата констатация
    „не е заради работата ѝ”. При това ниво на обществено /не/доверие към държавните институции

    резултатът беше предвидимо лош

    /само не и за авторите на изявленията/. Поради което се приключи с публично кастрене на чужди дипломати от страна на премиера и окончателната убеденост на голяма част от аудиторията, че „има нещо”. Цяла седмица властта обясняваше какво „не е” убийството в Русе, наричайки всеки въпрос политическа провокация. При подобно поведение не е чудно, че от другата страна веднага извадиха удобния за тях етикет „разследващ журналист”. За броени часове новината беше

    във всички световни медии

    от двете страни на океана. Междувременно в похода към личните цели бяха пожертвани още: право на достойнство на убитата Виктория; детето ѝ, показано на общите им снимки с единствената цел да се гъделичкат низките страсти на публиката; близките и приятелите ѝ, принудени не само да четат постоянно какво точно е преживяла, но и да коментират; махалата в Русе, където сами извикаха медиите като предпазна мярка срещу отмъстители; фактите по случая… Защото излишното предъвкване на кървавите подробности всеки път

    сваля прага на обществената поносимост

    още малко по-надолу, докато стигне под линията на добрата хигиена. Някъде там долу е и усещането за уместност, поради което шеф на криминална полиция в голям град може не само да се появи на брифинг с вид на рециклирана деветдесетарска мутра, но дори и да бъде защитаван срещу критиките… Покрай убийството на Виктория Маринова научихме и нови подробности от политическата кухня. Например, че премиерът знае кой от нашите политици какви писма е писал до Брюксел по темата. Че чете и Туитър. Че е изключително възмутен от искането отвън да има /качествено/ разследване. За възмущението си той уведоми европейските лидери и заплаши, че ще „преосмисли” подкрепата си за кандидатурата на Манфред Вебер за следващ председател на Еврокомисията. После привика и посланиците, за да обяви, че първо трябва

    да /го/ питат и после да говорят.

    Явно ги е сбъркал с подчинените си. От дипломатичност /или замислени за изборите през май догодина/ посланиците не го опровергаха с поведението и коментарите си. „Нашата преса е свободна и невинаги политиците харесват това, което медиите казват. Свободната преса е свободна да каже каквото си иска.” Това коментира британската посланичка след срещата за набиване на обръчи. Но чак след като обяви, че „споделя разочарованието” на премиера от медийното отразяване на убийството в Русе. Иронията в случая е, че от Европа критикуваха премиера заради случай,

    по който няма пряка вина.

    Отговорността на един министър председател трети мандат за общата среда в държавата обаче е съвсем отделна тема… А е много вероятно това просто да е била капката, от която е преляла чашата на общоевропейското търпение към „приятеля Бойко” /и делата на неговите политически и бизнес приятели в страната/. Още по-иронично беше, че докато гневът на премиера се сипеше върху Европа, руска медия директно постави в заглавие питанено дали убийството в Русе няма да стане причина за смяна на властта. Не се е чуло обаче Борисов

    да е викал за среща руския посланик,

    за да му се кара… Развитие имаше и по страничната линия – на “Джи Пи Груп”. Главният прокурор, пратен в Русе след убийството, обяви, че е блокиран „паричен превод в евро, който граничи с размера на 14 милиона евро”. След това открехна още малко вратата – имало връзка с „Джи Пи Груп”. Което вероятно е трябвало да успокои духовете, но заприлича повече на цинично-нескопосан пи-ар. А в края на работната седмица бяха официално очертани и

    особеностите на българската обществена поръчка.

    Премиерът „нареди” да извадят „Джи Пи Груп” от всички обществени поръчки у нас. Разбира се, шефът на пътната агенция Станислав Глосов побърза да уведоми, че това няма как да стане, а от фирмата още по-бързо се обидиха и се врътнаха, че няма да ни постоят тунела „Железница”. Вероятно ще го направят, но още по-вероятно ще ни излезе още по-скъпо. Но вече не само можем да предполагаме как се „нареждат” поръчките у нас, премиерът лично направи демонстрация… И преди скандала с убийството в Русе есенният политически сезон вече беше лош за управляващата коалиция. Според Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч” дивидентите, натрупани покрай европредседателството, вече са

    похарчени заради чумите,

    поразили животни, пътища, електронни регистри и партийни коалиции Покачване има в одобрението за спортния министър Кралев, /което е логично след три домакинства на сериозни световни първенства/, но останалите губят, включително и самият премиер. Ако не стане нещо изключително, няма да има предсрочни избори – това прогнозира още Боряна Димитрова. Само че не дефинира „изключително”. Явно ще трябва да е наистина „шок, ужас и боНба” едновременно, след като нямаше подобна реакция след всичко станало у нас през последните седмици… Във Варна и тази седмица в училището по изкуствата

    нямаше първи учебен звънец.

    Ремонтът, започнал през февруари, още не е приключил, новата дата е 15 октомври. И тя не е особено сигурна, а междувременно почти месец ученици, родители и учители се чудят защо не бяха преместени като всички останали, чиито сгради са в ремонт. Ресорното министерство – на културата, все така се придържа към мълчанието… Есента напълни Варна с листа, които чистачките с различна степен на ентусиазъм местят тротоарите и улиците, а после ги складират в торби или на купчини, /понякога направо върху отводнителните шахти/. Вероятно е много трудно да се поставят кошове, които да задържат изметеното, докато не го извозят. В Девня вече го направиха. И

    ще спестят и от таксата смет,

    защото предварително разделените битова смет и компостни отпадъци се таксуват по-евтино… Миналата седмица измиха шарените плоскости, с които беше облечен Младежкият дом, боклукът под тях обаче си остана. Всъщност плоскости като тези имат нужда от доста по-често миене, ако целта им е ефект, а не дефект. Те обаче са по-малкият проблем. По-големият е, че след ремонта /за повече от милион и половина лева/, изчезна рампата на стълбите, а новият асансьор на практика изобщо не работи. И младите с инвалидни колички, които досега можеха да влизат свободно,

    загубиха още едно място,

    в което да прекарват смислено времето си. Далеч от смисъла беше и масовото безплатно кръщене, в което Варна се включи. Православните шоу напъни „Направи го заради България” се рекламират като начин за запазване на българското ДНК. Макар че има и доста по-ефективни – улеснен и спокоен живот, гаранции за сигурността, качествено образование и здравеопазване… Но тази седмица именно вероизповеданията у нас получиха подарък – Парламентът реши да отпусне

    между 20 и 50 милиона лева годишно

    на православната и на мюсюлманската общност. Сумата не е много ясна, защото бяха одобрени и двата внесени законопроекта. Алтернатива на държавното субсидиране даже не беше обмисляна, /макар да има доста европейски модели за събиране на църковен данък от вярващите/. Целта според вносителите е държавата да си осигури повече контрол срещу възможни външни влияния. Макар че в православната църква и без това следват руската политика, а ислямистките проповедници пет пари не дават за официалното мюфтийство и държавните разрешения… През същата седмица /без гръмки обяви

    за спасяването на генофонда/,

    от сдружение „Аз вярвам и помагам” обобщиха резултатите от акцията си по събиране на пластмасови капачки във Варна. От нея са доставени два японски кувьоза последно поколение за болница „Света Анна”, /след като компанията–вносител свали цената наполовина специално за този свой клиент/. 16 800 лева е цената, срещу която едно недоносено бебе получава шанс за нормален живот. Ако го пресметнем по актуалния варненски курс – в Дупката в центъра на града тази седмица държавата

    зарови 2 хиляди 560 кувьоза.

    За броени дни кабинетът без всякакви размисли и бавене даде парите, които Общинският съвет на Варна похарчи от тяхно име. Министрите се съгласиха Георги Гергов да получи над 43 милиона лева като компенсация, че години наред държа Дупката в центъра на Варна. Добрите общински намерения са след сделката да получим подземен паркинг, подходящо изложени археологически находки и паметник на светите Кирил и Методий. Което може и да не е толкова лесно, защото сделката

    не е точно пари срещу земя.

    Ако за едната страна са милионите, то за другата има акции и дялове в дружества с неясен статут и сложно финансово положение. А майките на деца с увреждания продължават да спят нощем на палатки под тъмните прозорци на властта в очакване на решение за проблемите си… През седмицата Община Варна обяви плановете си да въведе товарни велосипеди, които да заместят бусовете и леките коли за доставки. Те ще се дават под наем, първоначално – дори безвъзмездно, и са част от европроект за градска мобилност. Варненски експерти, които видели на живо

    как работи системата,

    /в Копенхаген…/, обявиха, че пускането ѝ във Варна няма да предизвика дори промяна на инфраструктурата. Карго байковете щели да се движат по съществуващите улици и велоалеи. Гледката ще си струва – особено в участъците, където завоите по алеите са по два на метър или решението е на принципа 3-в-1 – велоалея, тротоар и място за рекламни пана заедно… През седмицата снимка на куче, вързано за пикап и влачено по варненски булевард, предизвика буря в социалните мрежи. „Ситуацията е съвсем различна”, твърди съпругата на Николай Христов, собственик на колата. И още: „Кучето е живо и здраво, не е пострадало сериозно.” Интересно, биха ли пробвали лично

    колко „жив и здрав” се чувства

    някой, вързан и влачен с кола?… През седмицата президентът Радев призова повече да не пренебрегваме бедността и неравенството в обществото ни, защото разслоението вече стана необратимо, а това е безотговорност към бъдещето ни. По същото време шефът на Здравната каса обяви, че обществото трябва е подготвено, че разходите за здраве „ще се повишават драстично всяка година”. На фона на постоянния недоимък и увеличаващите се призиви за помощ Дечо Дечев поиска да не отказваме автоматично всеки нов модел, който гарантира повече приходи в касата – защото ако не се увеличат индивидуалните плащания, ще нарастват общите части. Той обаче на отчита гледната точка на тези, за които приходите на касата са лични разходи, при това

    без гарантирана възвръщаемост…

    През седмицата приключи гласуването по какво време да живеем оттук нататък – лятно или астрономическо. Не стана ясно дали капацитетът на Министерския съвет не стига дори за направата на проста, ясна и леснодостъпна анкета или желанието да затрудняват гражданите вече им е рефлекс… Но пък вече е ясно кой ще е новият ни спасител за следващите избори – коалицията Бареков-Сидеров. Двамата си стиснаха ръцете покрай инцидента със съпругата на Сидеров и огласиха намерението си да обединят страната под знака на консервативно-патриотичната идея. В името на Отечеството /бюджета му и еврофондовете му/ двамата явно са загърбили миналото, в което всеки от тях

    упражняваше каруцарския си речник

    по адрес на другия… В края на седмицата /и три месеца след края на европредседателството/ стана ясно и какво прави министърът на европредседателството у нас. Според премиера Лиляна Павлова „и към настоящия момент работи в непрекъсната координация с Естония и Австрия по приетата ни програма”. И за евроинтеграцията на Китай… Пак тази седмица за журналистите у нас настъпи истински рай. Делян Пеевски написа кърваво писмо, възмутен от липсата на свобода за словото у нас. Възмущението му беше породено всъщност от близо шестмесечното бавене на решението за сделката за „Телеграф Медиа” и „Ню Имидж Медиа”. Затова Пеевски обяви /дистанционно/, че се оттегля от медийния пазар и оставя след себе си

    фондация „Телеграф”,

    /където струпва всичките си губещи медийни начинания/. На нея вече ще разчитаме за „развитието на медийния пазар, повишаването на професионализма, морала и обективността в журналистическата професия, както и борбата срещу фалшивите новини във всичките им форми”. Разбира се, само избрани представители на гилдията ще се грижат за фондацията /Му/. В няколко страници са побрани още лично негодувание от лошото лично отношение, сълзи за изгубената свобода на словото и решимост за нейното възраждане. Ако Бялата царица на Луис Карол можеше да го прочете, и тя би изпаднала в ступор. „Мога да повярвам в шест невъзможни неща още преди закуска”, твърди Бялата Царица пред Алиса – за да ѝ покаже, че е попаднала на крайно нелогично място, в което правилата са нещо неустойчиво и обтекаемо. У нас шестте невъзможности преди закуска отдавна са норма…

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *