Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Седмицата: Образованието, глупако
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

narrative-794978_960_720

Тази седмица светът продължи да е интересно място за живеене – вишните в Япония цъфнаха за втори път, във Варна сечта на видимо здрави големи дървета продължава, но „Локо София” насред Хирошима измести и двете теми от новините. Кралската фамилия на Острова продължи да се умножава, а президентът Радев беше на официално посещение във Великобритания. Понеже подаръците и тоалетът на Радева бяха по протокол, визитата не получи особено медийно внимание у нас. В Испания откриха, че „Саграда фамилия” дължи на общинските власти на Барселона

неустойка от 36 милиона евро,

защото повече от век няма разрешение за строеж. Във Варна на пресконференция за почти 18 хиляди лева не успяхме да разберем нито защо чак сега започва учебната година в училището по изкуствата, нито как са похарчени парите. Административният съд в града отхвърли жалбата срещу решението за Дупката и отсрочи отново делото за референдума за Морската градина. Тия дни на Търговския регистър пак започнаха да му свършват дисковете, а държавността деградира до степен да вика жандармерия всеки път, когато на определени места трябва да се спре музиката или да се съборят незаконните къщи. Натрупаха се и още поводи за оставки в кабинета, но

смени нямаше. Няма и да има,

макар че през следващата седмица ще се гласува вотът на недоверие, внесен от БСП. Той е обвързан със здравеопазването и няма да мине, макар че само тази седмица всеки с фейсбук профил е попаднал поне на двайсетина призива да подпомогне нечие лечение. А 29-годишният Адриан Петков почина, чакайки белодробна трансплантация. Така в листата останаха 16 души, а семейство Петкови заявиха, че ще се борят за тях като за Адриан. Защото положението си те определиха като на „нагло и безочливо излъгани от държавата”, че има договор с Евротрансплант. И не искат и други семейства да го разбират като тях – пред ковчега. Дебатите по вота на недоверие се проведоха докато премиерът беше „духом с нас” /по Цвета Караянчева/, а телом в Брюксел, откъдето му се наложи

да се извинява от името на целия кабинет

заради поредната изцепка на вицето си Симеонов. Но и там „оставка” и „Симеонов” не се чуха в едно изречение. А трябваше, след като Симеонов смени мишената на гнева си и обяви, че му е писнало от „група кресливи жени”, които имат „уж болни деца”. Майките у нас тази седмица всъщност се оказаха обществен враг номер 1. Депутатите потвърдиха, че обезщетението за гледане на дете през втората му година ще си остане не повече от 380 лева. Аргументът е да се върнат по-бързо на работа майките, защото има криза за работна ръка. Макар че и бебетата бяха обявени за

катастрофално малко.

Но явно бюджетът вече е в такова състояние, че няма как и ушите, и петите ни да са топло… После големите български работодатели поискаха времето на майчинство да не се брои, когато трябва да плащат отпуск и обезщетения при уволнение. Вероятно и това искане ще мине. Вероятно идеите наистина ще стимулират майките да започнат работа по-бързо. Малката подробност е от коя страна на границата ще предпочетат да го правят. Майките на деца с увреждания също не спират с протестите си, макар да стана ясно, че шумът, който вдигат, попада под новите санкции на вицепремиера по тишината. И пенсионерски организации започнаха да протестират с искания да им индексират

и да увеличат пенсиите.

В тази област засега има споразумение между кабинета и синдикатите да се вдигнат осигурителният минимум и таванът на пенсиите. Бизнесът обаче е категорично против и това решение. И въпреки всички обяснения, че българите сме направо за завиждане от толкова много стабилност, и това усещане явно се клати. За 70 на сто от българите превес взима усещането, че стоките и услугите поскъпват през последните седмици, /както и опасението, че процесът ще продължи/. Данните са на проучването „Политически и икономически индекс” на „Галъп интернешънъл” и макар да има зависимост между отговорите и политическите пристрастия на анкетираните, общият извод е, че резултатите „достатъчно

ясно разкриват обществена тревога”.

Което пък обяснява политическата нервност, водеща до неясни изблици. Докато единият коалиционен партньор обиждаше майките тази седмица, другият се зае с останалите от управлението. Партийната телевизия на „Атака” изведнъж спря, предлагайки на зрителите си да питат правителството „защо”. Докато зрителите, правителството и СЕМ се чудеха, Сидеров громеше в други медии всички останали управляващи. Гневът му бе предизвикат от съмнението, че нарочно са провалили заседанието, на което той щял да предложи Светлозар Лазаров за главен секретар на МВР. Сидеров настоява

да има свой човек там,

за да пазят по-добре жена му, а Лазаров има опит в структурата. Именно доскорошния национален координатор на „Атака” беше начело на ведомството, когато през март 2014-та в Лясковец в резултат на поредната ювелирна акциябеше убит командосът Шарков, други трима бяха ранени. Валери Симеонов обаче побърза простодушно да обясни схемата с епистоларните изблици в ефира на „Алфа”: „Измислих го аз преди изборите през 2006-та година, когато трябваше да вдигнем рейтинг на втория след класирането след балотаж – Волен Сидеров. Спряхме телевизията за три дни и направихме 600 хиляди гласа.“ Надеждата е сега поне част от тези 600 хиляди

да се почувстват достатъчно прекарани,

за да не клъвнат още веднъж на същата празна кукичка. Иначе това, че преди избори се лъже, едва ли е изненада, /както и че лъжецът после става вицепремиер/. Междувременно през седмицата тонът на Сидеров стана още по-патетичен, докато внезапно всичко си тръгна по старому /което вероятно е по-разбираемо за работещите на Четвърти километър/. Своя версия за ставащото лансира и зам.-председателят на НФСБ Валентин Касабов – според него Сидеров веднъж месечно имал час за посещение в Сараите и „винаги след тези привиквания започват скандалите”. Сидеров заплаши със съд за това твърдение, но публиката, гледала подобни постановки прекалено дълго, остана равнодушна. А и самият Сидеров потвърди, че „идеята” не била да се карат със Симеонов, а да се крепят

заедно и за евроизборите,

/вероятно, за да може той да отиде да руши врага отвътре/… За СДС всички коалиции за предстоящите евроизбори догодина са възможни, стига да са с проевропейски партии. Позицията обяви от Варна председателят Румен Христов. „Ние мечтаем за коалиция с избирателите”, каза той. И ние мечтаем за разни работи, но съдейки по актуалния политически пейзаж, май пак ще ходи предимно за гъби… Във Варна двама общински съветници направиха опит тази седмица да обжалват сделката за Дупката. Административният съд в града обаче отхвърли жалбата на Григор Григоров и Костадин Костадинов. Те поискаха решенията на колегите им – съветници, да бъдат отменени като незаконосъобразни. Преценката на съда обаче е, че

жалбата за Дупката

е процесуално недопустима, тъй като те също са участвали в гласуването. Съдът прати топката е в полето на областния управител, кмета и прокуратурата, които имат правото да се самосезират. Те обаче явно намират сделката за законосъобразна /макар че от „Демократична България” даже ги сезираха в началото на седмицата/. Така че когато изтекат всички срокове за обжалване на сделката с наливането на пари в нищото, ще ни остане само да гледаме как Дупката си стои, а собственик на „Слънчев ден” става няКОЙ друг… В София прокурорите са

по-склонни да рагират на сигнали.

Особено главният прокурор и когато стане наложително и неизбежно. Физическо лице, „свързано” с „Джи Пи Груп”, е разследвано и за пране на пари. Това заяви Сотир Цацаров. А фирмата се оттегли от още една голяма поръчка в София – за релсите на трамвай номер 5. Явно битката за порциите влиза в остра фаза, а сигналът за всички по веригата е „каквото и да правим заедно, хванатият остава сам”… Половин година след публичните панаири със задържането на кметицата на „Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова, издевателствата в ареста и болницата и излагациите в съда, двете

излизат под домашен арест

след 25-ти, стана ясно тази седмица. Мярката бе отказвана досега, за да не окажат двете натиск върху свидетелите по делото. И без тях обаче свидетелите отказаха да си „спомнят” кметицата да искала пари без договор за дарение. Но пък други вече взеха това-онова за строителство в „Младост”… А във Варна Административният съд отсрочи /поради отвод на съдиите/ и делото по жалбата на инициативния комитет за референдум за Морската градина и крайбрежната зона. докато се чака решение за възможността гражданите да кажат какво желаят за града си, сечта продължава. Стари дървета, поне част от които – здрави, вече са само пън и спомен. Кабелите, на които по-разсеян минувач може и да се обеси, си висят все така на снопове на тротоарите и улиците, но дърветата намаляват. Явно целта е Варна да стане тропически град още преди да ни застигне ефектът от глобалното затопляне… В задръстения ни и разкопан град тази седмица се заговори за още един инфраструктурент проект – припомнена беше идеята за втори

мост над канала – висящ и на две нива.

Всъщност проектът е вече на пет години, споменаван е от време на време от местните власти, а изпълнението му се мержелее някъде в много далечното бъдеще. И на автора на проекта явно му е писнало и Дойчин Ников обяви създаването на клъстър, намери си подкрепа и пое на поход за осъществяване на идеята… Друг проект приключи и учебната година в училището по изкуствата започна. Краят на ремонтите беше обявен на странна пресконференция, на която софийският пи ар екип не беше поканил почти никого, защото не познавал варненските медии. Но пък беше предвидил кафе пауза в началото, явно

за повдигане на настроението.

Дошлите не бяха готови да отговарят на съществените въпроси за изпълнителите на поръчката, за забавянията, отмените, промените и оскъпяването на ремонта. Всъщност, пресконференцията си беше просто отмятане на „медийното събитие” за отчет пред програмата, финансирала част от ремонта. За пресконференцията, за два билборда и за един информационен ден програмата олекна със 17 600 лева… Накрая директорът на училището подаде оставка и явно това ще е цялото обяснение, което ще получим за парите, времето и проблемите около ремонта на училището. Особено ако ръководителят на строителния екип е прав и част от предвиденото изобщо не е било изпълнено въпреки забавянето… Безспорно

варненското събитие на седмицата

беше форумът Иноуейв, където бяха представени световните имена в дигитализацията на бизнеса и обществената сфера. Непосредствената полза от второто издание беше напълването на градските хотели, дългосрочните очаквания – Варна да стане видима и важна точка на дигиталната карта на света. Разбира се, с държавна администрация, която е още вкопчена в хартията, а компютрите ѝ са замръзнали в началото на века, ще е доста трудно. Но можем да сме спокойни за сигурността си в интернет. По-рано през седмицата стана ясно, че разполагаме със

световен експерт по кибербезопасност.

В една от дългите си жалби колко активно работи и колко малко го ценим, премиерът обясни, че европредседателството не е било само килими от рози, а и „ужасни” компютърни атаки. При една от тях „един петък, за да не заразят цялата система, ги накарах… малко смешно звучи, но от кабелите от контактите да ги изключат машините, за да предотвратиме такъв набег”. Всъщност не е малко смешно. Страшно е. Доста страшно… Освен компютри, в новините тази седмица имаше и култура в по-големи дози. Софи Маринова има нов клип, непосветените този път също се осведомиха, защото след къпането в рилските езера, този път чалгата налази „Каменните гъби” край Кърджали. Софи Маринова си ги харесала за снимки, а

после се оправда се с незнанието си,

че това е защитен обект. Намери се и умник, който да обяви, че станалото било много хубаво – така той разбрал, че има такава местност… В подобен стил бяха и част от реакциите, след като двама души от техническия екип на Софийската опера си останиха автографите в Япония. Операта беше там на турне, а двамата графити любители посегнаха на оградата на Мемориалният комплекс на мира, посветен на жертвите на атомната бомба… „Локо София” едва ли уместен надпис където и да било, но точно там е скандал. А директорът на операта не излезе от ситуацията по най-добрия начин, след като побърза да обясни, че

„алкохолът не прощава”.

Което звучи симпатично, когато момчетата на Удхауз крадат полицейски шлемове, но тук само прави усещането по-тягосно… Тази седмица двама учени от БАН представиха проучването си за демографските тенденции до 2030-та. По техни данни с раждаемост от 9 на 1000 България е по-добре от Гърция и Италия, но е по-зле демографски поради по-високата смъртност от 15.5 на хиляда, което е най-лошият показател за Евросъюза. Към него се прибавя и постоянната емиграция, а все по-сериозен натикск ще оказва и дисбалансът, предизвикан от високата раждаемост при ромите. Затова рецептата на изследването е

„образование, образование, образование”.

Съчетани с работа и сигурност. Всъщност рецептата важи не само за ромите, но държавата засега се опитва да мине с евтини генерици и дори хомеопатия. Образованието обаче трябва да има някои полезни съставки, за да изиграе ролята си на панацея… Потвърждава го обзорът за образованието и обучението в Евросъюза. Уменията на завършилите висше образование и професионално образование и обучение не отговарят достатъчно на нуждите на пазара на труда, а българските ученици са на последните места в представянето си по четене, математика и науки, пише в него… Междувременно за един от проблемите – с кадрите, вече беше намерено решение. Бързи курсове за обучение за една година ще дават на желаещите с някаква професия и педагогическа правоспособност. С тези кадри ще трябва да се обърне ситуацията от тази година – при назначени 4 хиляди нови учители,

напусналите са 8 хиляди…

И седмицата не даде особени поводи за оптимизъм, ако съдим по непринудените диалози от поредното министерско заседание. Вътрешният министър съобщава, че е започнал „реорганизации” по темата за битовата престъпност. Той е открил, че „има проблем с този вид престъпления”, затова се предлагат мерки „за работа с тази част от обществото”. Финансовият министър веднага припомня, че с „тази част от обществото” трябва да се ангажира и образователната система. Ресорният му колега репликира, че „тези деца много трудно ги караме да ходят ежедневно” на училище. Искането му е МВР да „съдейства” за този проблем. Така кръгът се затваря и като deus ex mahina премиерът обобщава, че „ако е лесно, другите да са го направили”. И контрира с поредната порция пари, похарчени за коли на полицията. Вероятно, за да не допусне дори полъх на еретизъм при мисълта, че някои от „другите” отдавна са го направили…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *