• Varna
    9°
    слаб дъжд
    Влажност: 93%
    Вятър: 7m/s E
    Седмицата: Ние сме системата. Или?
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    Лаптоп

    Тази седмица властта у нас направи всичко възможно, за да си организира улични протести. От най-срамния за държавата вид – група жени, обединени от общата си борба на майки на деца с увреждания получиха толкова обиди заради настояването си да имат

    право на достоен живот,

    че десетки други излязоха да ги подкрепят. Докато ресорният им вицепремиер ги нарече „кресливи жени”, а национално отговорният едър капитал ги сравни с „хунта” и ги заплаши с контрапротест. Премиерът Борисов, /след като работната му седмица започна в арабските емирства и свърши във Варна/, пътьом се опита да тушира недоволството с репликата, че няма как да махне вицето си, защото така „ще се счупи цялата конструкция” /на стабилното нещо, което имаме за управление/. След казаното и най-големите скептици, които твърдо вярват в стабилността и просперитета, причинени ни от кабинета „Борисов 3”, вече спокойно могат

    да викнат „спукано гърне”

    и да приемат, че е време играта да започне отначало /преди конструкцията да се е стоварила на главите ни без предупреждение/. Системата обаче предпочита бавното самоубийство: Симеонов приключва седмицата като вицепремиер /с цената на едно „извинение”/; закриха Фонда за лечение на деца в чужбина; уредиха законово да не ни лекуват с парите от собствените ни здравни вноски, ако не се съгласим да пием най-правилните /финансово/ хапчета; на първо четене вече е прието, че законно, правилно и въпреки Конституцията

    всеки да може да изчезне

    в следствения арест за две денонощия, без някой да бъде уведомен. През седмицата ГЕРБ, патриотите и Марешки за трети път спасиха кабинета „Борисов” от вот на недоверие, ДПС официално играха срещу Борисов. Така корупцията /през януари/, сигурността /през юни/ и здравеопазването /сега/ са парламентарно сертифицирани като добри и отговарящи на всички стандарти. През седмицата продължи разчистването на терена на олигарсите – дойде ред и на екстравагантната двойка Баневи. Точно тях, когато и да ги бяха арестували,

    все щеше да е късно,

    но от друга страна процесът подозрително започна да прилича не на /безнадеждно закъсняло/ правосъдие, а на затягане на всички кранчета, от които може да изтече нещо към чужди предизборни кампании. Обаче като се пренатегне кранчето, резултатът винаги е неприятен. Пак тази седмица голямото антикорупционно дело „Иванчева” започна не да се пука, а да трещи по шевовете. Заместникът на арестуваната кметица Румен Русев се отрече от показанията си – както за бавенето на преписките и за натиска да се правят дарения, така и за собственото му участие в срещата с бизнесмена Александър Ваклин. Във Варна залаганията дали покрай Дупката

    няКОЙ ще си купи с държавни пари

    и „Слънчев ден” вече губят смисъл – схемата се очерта с намесата на Българската банка за развитие. Покрай Дупката ремонтите продължават. Покрай едно дълго спиране на водата заради ремонта на „Левски” тази седмица се разбра кой точно ремонтира – ДЗЗД “Варна булеварди”. Тоест – дружество по закона за задълженията и договорите. Определението за ДЗЗД е „неперсонифицирано гражданско дружество, създадено с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел”. И се нарича „неперсонифицирано”, защото не е юридическо лице /и макар при плащането на данъците да не се различава особено от другите търговци по смисъла на закона, има разлики в управлението и в подсъдността/. За да провери

    работата на ДЗЗД-то,

    в края на седмицата във Варна изненадващо пристигна лично премиерът Борисов. Явно и до София е стигнало усещането, че на варненци все повече им писва от обещания, гарнирани със забавени срокове и задръствания, с прах, препълнени кофи за смет, разбити тротоари и продължаваща сеч из целия град. Който обаче, за да съществува като град, има нужда от граждани. Видът „гражданин” се разпознава по това, че си носи боклука, докато намери кошче, колкото и да е далеч, /а после настоява за повече кошчета/. И по това, че си чисти пред дома, без да има нужда от кампания с награди, /а после пита защо и останалото не е почистено/. А също по това, че

    не се самообслужва за сметка на града,

    товарейки плочки и павета в джипа си, /а след това иска сметка как се харчат градските пари/. Чак когато се натрупа критична маса от вида, /което гарантира получаването на отговори и дори действия/, чак тогава всички заживяваме „в града”. Преди Варна българският министър председател направи обиколка в арабския регион – през седмицата, в която светът се беше фокусирал върху смъртта на Джамал Кашоги. Най-сериозното постижение от визитата беше предложението за безплатно обучение на млади футболисти и треньори в академията на „Манчестър сити”, /собственост на шейха на Абу Даби/. А също “постигнатото съгласие България и Обединените арабски емирства да сключат

    стратегически договор”

    в областта на образованието, цифровите технологии и изкуствения интелект. Вносът на образователни стратегии от държава, която няма нищо против част от младите ѝ принцове да учат в Оксфорд и Кембридж, докато ги наставлява как правилно да бият жените си, едва ли може да мине за успех. Но пък ни обещаха министър на изкуствения интелект. Вероятно като компенсация за липсата на достатъчно естествен на дългата управленска скамейка, /а и за да се намери работа на една европредседателствала министърка, която няма да има какво да прави след Нова година/. Министър на щастието като в емирствата обаче няма да има. „Ако ме питате дали ще сложа

    министър на веселбата –

    няма”, отсече премиерът, явно без да прави разлика между щастието, веселбата и панаирите, които властта ни организира ежедневно. Като този, който устрои вицепремиерът му Симеонов с особено циничната си реплика за „кресливите майки” и техните „уж болни деца”. Притесненията на премиера май бяха повече за единството на обединените патриоти, отколкото за отзвука от вицепремиерския цинизъм, затова първите му призиви бяха не за нечия оставка или поне извинение, а „да се разберат” коалиционните крепители. След като Борисов обяви, че

    няма да пипа Симеонов,

    бизнес-организациите около властта побързаха да излязоха в негова защита. С едно твърде фриволно отношение към полит-историческата терминология работодателите обясниха, че протестът на майките – „това е хунта”, която „малтретира” властта. И след като заплашиха „хунтата” с изкарването на „над 20 хиляди работници” срещу тях, пътем напомниха, че синдикатите са излишни, осигурителният доход – прекалено висок, а назначаването на хората с увреждания няма как да стане. След Домусчиев и сие към подкрепата за вицето се включи и сдружението „Българска домашна ракия” – защото постиженията му като държавник/?/ били

    спасителни за държавата.

    След седмица протести Симеонов обясни, че нямал предвид, че децата са „уж” болни – нали виждал, че са „деформирани и ненормални”. И след това „извинение” той продължи да е вицепремиер. Поне научихме някои полезни подробности за държавата си – Симеонов е този, който управлява, /а поименните му благодарности за подкрепата очертаха и конкретните причини/. Принос към разгадаването на вътрешните колизии на коалициите във властта имаше и от Варна. Общинският съветник от НФСБ Димитър Карбов коментира, че разломът е предизвикан от вдигащия се рейтинг на Симеонов. „Има едно детско чувство, което е развито у Волен Сидеров за това, че

    някой му отнема фокуса

    на камерите.” Явно светлините на телевизионните прожектори са следизборната версия на предизборните приказки за работа на ползу роду. Докато кипяха страстите покрай речника на вицето Симеонов, депутатите закриха Фонда за лечение на деца в чужбина и образуваха нова мегаструктура, която да отговаря за болните деца, трансплантациите и медицинския одит. Аргументите бяха предимно финансови, реакциите на всички останали страни – негативни, но ръцете в залата се вдигнаха както трябва. Промените засягат целия здравен сектор – от

    надеждата за спасение зад граница

    до откриването на нови болници и лекарствата, които отговарят на критериите на касата. Те едновременно трябва да дават най-добър резултат и да са най-изгодни за касата. Лекарите ще са длъжни да ги изписват, а който иска друго – да си плаща изцяло, /независимо колко е внесъл в касичката на Здравната каса/. Но пък от партийният пресцентър на ГЕРБ в София се похвалиха тази седмица, че депутатите им дали пет хиляди лева на болницата в Шейново за апарат за диагностициране на кръвозагуба. Ведомственото състезание обаче безапелационно беше спечелено от русенските им колеги, които решиха, че стихосбирката на Венета Бакалова, /написала ода за партията и вожда в знак на благодарност, че са ѝ дали пари за лечение/, трябва да бъде превърната в официално партийно събитие. А Парламентът тази седмица направи първата крачка към

    узаконяването на поредното беззаконие –

    тайно задържане за 48 часа. Одобрението беше дадено на първо четене, така че пригответе се – ние, близките и приятелите ни можем да изчезнем за две денонощия и държавата законно ще може да вдига рамене, че не знае къде сме. Помислено е и за децата – те ще могат да бъдат държани официално в нелегалност „само” за 24 часа. Депутатите се аргументираха с това, че като хванат един организиран престъпник, ще имат 48 часа да хванат и останалите, без той да ги предупреди. Което би проработило, ако не бяха

    подходящите приятели във властта,

    винаги готови да помогнат… През седмицата имаше и поредно раздвижване в Специализираната прокуратура. Там започнаха разследване на приватизацията на „Полимери” и ролята на приватизатора Банев за ликвидирането на завода. Семейството беше арестувано в петък сутрин в Ница, досъдебното производство срещу тях е за длъжностни присвоявания, пране на пари, документни измами и данъчни престъпления. От една страна, Банев фалира действащо предприятие с 1 800 работници, като за компенсация остави на Девня над 2 500 тона силно отровни химикали, /заради които в общината три пъти обявяваха бедствено положение, а държавата

    плати 15 милиона лева

    за утилизацията им/. От друга страна, Банев приватизира „Полимери” през 1998-ма и почти веднага стана ясно как ще свърши сделката. Тази седмица се разбра, че сделката с варненската Дупка си има и опашка. Обектът на сделката – дружеството „ЦУМ Варна”, е прехвърлено три месеца преди решението на варненския общински съвет на „Слънчев ден”. Комплексът, /също собственост на Гергов/, е с повече от 100 милиона лева загуба. Пак малко преди сделката част от дълга е изкупен от банката-кредитор. Благодетелят е Българската банка за развитие според разследването на „Капитал”. Същата банка по подобна схема преди две години финансира

    погасяването на други дългове

    на Гергов – от панаира в Пловдив. Иначе ББР беше създадена, за да финансира малки и средни предприятия, но периодично подпомага закъсали едри бизнеси /не случайни, разбира се/. Така в схемата май остана само една неизвестна величина – кой ще е купувачът на „Слънчев ден”, играещ от името на няКОЙ друг. Варна влезе в новините и с друга строителна сага, освен булевардната. Тази седмица Висшият съдебен съвет дойде до тук за изнесено заседание, в което основна точка беше бъдещето на варненската Съдебна палата. Модерният дом на варненските магистрати е рекордьор по първи копки – четири за последните 12 години. Сега се очерта ново място – ако не за сграда, то

    Тази седмица властта у нас направи всичко възможно, за да си организира улични протести. От най-срамния за държавата вид – група жени, обединени от общата си борба на майки на деца с увреждания получиха толкова обиди заради настояването си да имат

    право на достоен живот,

    че десетки други излязоха да ги подкрепят. Докато ресорният им вицепремиер ги нарече „кресливи жени”, а национално отговорният едър капитал ги сравни с „хунта” и ги заплаши с контрапротест. Премиерът Борисов, /след като работната му седмица започна в арабските емирства и свърши във Варна/, пътьом се опита да тушира недоволството с репликата, че няма как да махне вицето си, защото така „ще се счупи цялата конструкция” /на стабилното нещо, което имаме за управление/. След казаното и най-големите скептици, които твърдо вярват в стабилността и просперитета, причинени ни от кабинета „Борисов 3”, вече спокойно могат

    да викнат „спукано гърне”

    и да приемат, че е време играта да започне отначало /преди конструкцията да се е стоварила на главите ни без предупреждение/. Системата обаче предпочита бавното самоубийство: Симеонов приключва седмицата като вицепремиер /с цената на едно „извинение”/; закриха Фонда за лечение на деца в чужбина; уредиха законово да не ни лекуват с парите от собствените ни здравни вноски, ако не се съгласим да пием най-правилните /финансово/ хапчета; на първо четене вече е прието, че законно, правилно и въпреки Конституцията

    всеки да може да изчезне

    в следствения арест за две денонощия, без някой да бъде уведомен. През седмицата ГЕРБ, патриотите и Марешки за трети път спасиха кабинета „Борисов” от вот на недоверие, ДПС официално играха срещу Борисов. Така корупцията /през януари/, сигурността /през юни/ и здравеопазването /сега/ са парламентарно сертифицирани като добри и отговарящи на всички стандарти. През седмицата продължи разчистването на терена на олигарсите – дойде ред и на екстравагантната двойка Баневи. Точно тях, когато и да ги бяха арестували,

    все щеше да е късно,

    но от друга страна процесът подозрително започна да прилича не на /безнадеждно закъсняло/ правосъдие, а на затягане на всички кранчета, от които може да изтече нещо към чужди предизборни кампании. Обаче като се пренатегне кранчето, резултатът винаги е неприятен. Пак тази седмица голямото антикорупционно дело „Иванчева” започна не да се пука, а да трещи по шевовете. Заместникът на арестуваната кметица Румен Русев се отрече от показанията си – както за бавенето на преписките и за натиска да се правят дарения, така и за собственото му участие в срещата с бизнесмена Александър Ваклин. Във Варна залаганията дали покрай Дупката

    няКОЙ ще си купи с държавни пари

    и „Слънчев ден” вече губят смисъл – схемата се очерта с намесата на Българската банка за развитие. Покрай Дупката ремонтите продължават. Покрай едно дълго спиране на водата заради ремонта на „Левски” тази седмица се разбра кой точно ремонтира – ДЗЗД “Варна булеварди”. Тоест – дружество по закона за задълженията и договорите. Определението за ДЗЗД е „неперсонифицирано гражданско дружество, създадено с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел”. И се нарича „неперсонифицирано”, защото не е юридическо лице /и макар при плащането на данъците да не се различава особено от другите търговци по смисъла на закона, има разлики в управлението и в подсъдността/. За да провери

    работата на ДЗЗД-то,

    в края на седмицата във Варна изненадващо пристигна лично премиерът Борисов. Явно и до София е стигнало усещането, че на варненци все повече им писва от обещания, гарнирани със забавени срокове и задръствания, с прах, препълнени кофи за смет, разбити тротоари и продължаваща сеч из целия град. Който обаче, за да съществува като град, има нужда от граждани. Видът „гражданин” се разпознава по това, че си носи боклука, докато намери кошче, колкото и да е далеч, /а после настоява за повече кошчета/. И по това, че си чисти пред дома, без да има нужда от кампания с награди, /а после пита защо и останалото не е почистено/. А също по това, че

    не се самообслужва за сметка на града,

    товарейки плочки и павета в джипа си, /а след това иска сметка как се харчат градските пари/. Чак когато се натрупа критична маса от вида, /което гарантира получаването на отговори и дори действия/, чак тогава всички заживяваме „в града”. Преди Варна българският министър председател направи обиколка в арабския регион – през седмицата, в която светът се беше фокусирал върху смъртта на Джамал Кашоги. Най-сериозното постижение от визитата беше предложението за безплатно обучение на млади футболисти и треньори в академията на „Манчестър сити”, /собственост на шейха на Абу Даби/. А също “постигнатото съгласие България и Обединените арабски емирства да сключат

    стратегически договор”

    в областта на образованието, цифровите технологии и изкуствения интелект. Вносът на образователни стратегии от държава, която няма нищо против част от младите ѝ принцове да учат в Оксфорд и Кембридж, докато ги наставлява как правилно да бият жените си, едва ли може да мине за успех. Но пък ни обещаха министър на изкуствения интелект. Вероятно като компенсация за липсата на достатъчно естествен на дългата управленска скамейка, /а и за да се намери работа на една европредседателствала министърка, която няма да има какво да прави след Нова година/. Министър на щастието като в емирствата обаче няма да има. „Ако ме питате дали ще сложа

    министър на веселбата –

    няма”, отсече премиерът, явно без да прави разлика между щастието, веселбата и панаирите, които властта ни организира ежедневно. Като този, който устрои вицепремиерът му Симеонов с особено циничната си реплика за „кресливите майки” и техните „уж болни деца”. Притесненията на премиера май бяха повече за единството на обединените патриоти, отколкото за отзвука от вицепремиерския цинизъм, затова първите му призиви бяха не за нечия оставка или поне извинение, а „да се разберат” коалиционните крепители. След като Борисов обяви, че

    няма да пипа Симеонов,

    бизнес-организациите около властта побързаха да излязоха в негова защита. С едно твърде фриволно отношение към полит-историческата терминология работодателите обясниха, че протестът на майките – „това е хунта”, която „малтретира” властта. И след като заплашиха „хунтата” с изкарването на „над 20 хиляди работници” срещу тях, пътем напомниха, че синдикатите са излишни, осигурителният доход – прекалено висок, а назначаването на хората с увреждания няма как да стане. След Домусчиев и сие към подкрепата за вицето се включи и сдружението „Българска домашна ракия” – защото постиженията му като държавник/?/ били

    спасителни за държавата.

    След седмица протести Симеонов обясни, че нямал предвид, че децата са „уж” болни – нали виждал, че са „деформирани и ненормални”. И след това „извинение” той продължи да е вицепремиер. Поне научихме някои полезни подробности за държавата си – Симеонов е този, който управлява, /а поименните му благодарности за подкрепата очертаха и конкретните причини/. Принос към разгадаването на вътрешните колизии на коалициите във властта имаше и от Варна. Общинският съветник от НФСБ Димитър Карбов коментира, че разломът е предизвикан от вдигащия се рейтинг на Симеонов. „Има едно детско чувство, което е развито у Волен Сидеров за това, че

    някой му отнема фокуса

    на камерите.” Явно светлините на телевизионните прожектори са следизборната версия на предизборните приказки за работа на ползу роду. Докато кипяха страстите покрай речника на вицето Симеонов, депутатите закриха Фонда за лечение на деца в чужбина и образуваха нова мегаструктура, която да отговаря за болните деца, трансплантациите и медицинския одит. Аргументите бяха предимно финансови, реакциите на всички останали страни – негативни, но ръцете в залата се вдигнаха както трябва. Промените засягат целия здравен сектор – от

    надеждата за спасение зад граница

    до откриването на нови болници и лекарствата, които отговарят на критериите на касата. Те едновременно трябва да дават най-добър резултат и да са най-изгодни за касата. Лекарите ще са длъжни да ги изписват, а който иска друго – да си плаща изцяло, /независимо колко е внесъл в касичката на Здравната каса/. Но пък от партийният пресцентър на ГЕРБ в София се похвалиха тази седмица, че депутатите им дали пет хиляди лева на болницата в Шейново за апарат за диагностициране на кръвозагуба. Ведомственото състезание обаче безапелационно беше спечелено от русенските им колеги, които решиха, че стихосбирката на Венета Бакалова, /написала ода за партията и вожда в знак на благодарност, че са ѝ дали пари за лечение/, трябва да бъде превърната в официално партийно събитие. А Парламентът тази седмица направи първата крачка към

    узаконяването на поредното беззаконие –

    тайно задържане за 48 часа. Одобрението беше дадено на първо четене, така че пригответе се – ние, близките и приятелите ни можем да изчезнем за две денонощия и държавата законно ще може да вдига рамене, че не знае къде сме. Помислено е и за децата – те ще могат да бъдат държани официално в нелегалност „само” за 24 часа. Депутатите се аргументираха с това, че като хванат един организиран престъпник, ще имат 48 часа да хванат и останалите, без той да ги предупреди. Което би проработило, ако не бяха

    подходящите приятели във властта,

    винаги готови да помогнат… През седмицата имаше и поредно раздвижване в Специализираната прокуратура. Там започнаха разследване на приватизацията на „Полимери” и ролята на приватизатора Банев за ликвидирането на завода. Семейството беше арестувано в петък сутрин в Ница, досъдебното производство срещу тях е за длъжностни присвоявания, пране на пари, документни измами и данъчни престъпления. От една страна, Банев фалира действащо предприятие с 1 800 работници, като за компенсация остави на Девня над 2 500 тона силно отровни химикали, /заради които в общината три пъти обявяваха бедствено положение, а държавата

    плати 15 милиона лева

    за утилизацията им/. От друга страна, Банев приватизира „Полимери” през 1998-ма и почти веднага стана ясно как ще свърши сделката. Тази седмица се разбра, че сделката с варненската Дупка си има и опашка. Обектът на сделката – дружеството „ЦУМ Варна”, е прехвърлено три месеца преди решението на варненския общински съвет на „Слънчев ден”. Комплексът, /също собственост на Гергов/, е с повече от 100 милиона лева загуба. Пак малко преди сделката част от дълга е изкупен от банката-кредитор. Благодетелят е Българската банка за развитие според разследването на „Капитал”. Същата банка по подобна схема преди две години финансира

    погасяването на други дългове

    на Гергов – от панаира в Пловдив. Иначе ББР беше създадена, за да финансира малки и средни предприятия, но периодично подпомага закъсали едри бизнеси /не случайни, разбира се/. Така в схемата май остана само една неизвестна величина – кой ще е купувачът на „Слънчев ден”, играещ от името на няКОЙ друг. Варна влезе в новините и с друга строителна сага, освен булевардната. Тази седмица Висшият съдебен съвет дойде до тук за изнесено заседание, в което основна точка беше бъдещето на варненската Съдебна палата. Модерният дом на варненските магистрати е рекордьор по първи копки – четири за последните 12 години. Сега се очерта ново място – ако не за сграда, то

    поне за още една първа копка.

    Теренът е срещу затвора, всички го одобриха, но за срокове и финансиране се говореше строго в пожелателно наклонение. Последно предупреждение получиха през седмицата получиха собствениците на бившата Софийска банка във Варна. Добре познатата руина на улица „Преслав” ще бъде ипотекирана от Общината, ако до края на следващия месец собствениците не вземат мерки или не обжалват заповедта на кмета. Въпреки разрешителното за строеж, издадено на собствениците, те не ремонтират, а търсят купувач,

    готов да даде 900 хиляди евро.

    Запустялата сграда е дело на архитект Дабко Дабков, а скулптурната група на покрива ѝ – на Кирил Шиваров. Ансамбълът е може би най-ценната част от варненското архитектурно наследство и в момента текат последни седмици, в които може да бъде спасен. Че не е невъзможно, показа примерът на друга варненска сграда, докарана почти до същото състояние – къщата на ъгъла на „Княз Борис I” и „Воден”. През седмицата архитект Димитър Стефанов спечели наградата „Златен отвес”, след като фирмата му възстанови запуснатата къща така, че

    да отговаря на всички изисквания

    за реставрация, а кулата от крепостната стена на древния Одесос стана част от интериора ѝ. Не всички примери от седмицата обаче стават за подражание. Министерството на отбраната, например, тръгна по светлия път на МВР. Те организираха филмово-музикален спектакъл, за да привлекат повече кандидати за военна служба /за реална военна служба, не за вариететен театър към армията/. За целта министър Каракачанов е измислил клипчета, „заснети в реална среда на действие” и очаква това да привлече толкова много кандидати, че

    да се сбъдне мечтата му

    за възстановяване на задължителната казарма. Тази седмица стана ясно как си е подредил приоритетите и новият вътрешен министър. След като няма седмица без сериозно пребит от ромски, селски и градски бабаити, МВР обеща да вземе „сериозни мерки”, за да опази паметника на Съветската армия в София. За него ще има всекидневен автопартрул, а „при възможност и необходимост – и пеши”. А старците по селата могат да си плащат за частна охрана, защото полицията няма ресурси… Тази седмица премиерът обяви още, че климатичните промени карали хората да мигрират. Всъщност, прав е. Ако броим не само кишата и сушата, но и вътрешното положение в системата. А системата не е някой друг, ние сме…

    Теренът е срещу затвора, всички го одобриха, но за срокове и финансиране се говореше строго в пожелателно наклонение. Последно предупреждение получиха през седмицата получиха собствениците на бившата Софийска банка във Варна. Добре познатата руина на улица „Преслав” ще бъде ипотекирана от Общината, ако до края на следващия месец собствениците не вземат мерки или не обжалват заповедта на кмета. Въпреки разрешителното за строеж, издадено на собствениците, те не ремонтират, а търсят купувач,

    готов да даде 900 хиляди евро.

    Запустялата сграда е дело на архитект Дабко Дабков, а скулптурната група на покрива ѝ – на Кирил Шиваров. Ансамбълът е може би най-ценната част от варненското архитектурно наследство и в момента текат последни седмици, в които може да бъде спасен. Че не е невъзможно, показа примерът на друга варненска сграда, докарана почти до същото състояние – къщата на ъгъла на „Княз Борис I” и „Воден”. През седмицата архитект Димитър Стефанов спечели наградата „Златен отвес”, след като фирмата му възстанови запуснатата къща така, че

    да отговаря на всички изисквания

    за реставрация, а кулата от крепостната стена на древния Одесос стана част от интериора ѝ. Не всички примери от седмицата обаче стават за подражание. Министерството на отбраната, например, тръгна по светлия път на МВР. Те организираха филмово-музикален спектакъл, за да привлекат повече кандидати за военна служба /за реална военна служба, не за вариететен театър към армията/. За целта министър Каракачанов е измислил клипчета, „заснети в реална среда на действие” и очаква това да привлече толкова много кандидати, че

    да се сбъдне мечтата му

    за възстановяване на задължителната казарма. Тази седмица стана ясно как си е подредил приоритетите и новият вътрешен министър. След като няма седмица без сериозно пребит от ромски, селски и градски бабаити, МВР обеща да вземе „сериозни мерки”, за да опази паметника на Съветската армия в София. За него ще има всекидневен автопартрул, а „при възможност и необходимост – и пеши”. А старците по селата могат да си плащат за частна охрана, защото полицията няма ресурси… Тази седмица премиерът обяви още, че климатичните промени карали хората да мигрират. Всъщност, прав е. Ако броим не само кишата и сушата, но и вътрешното положение в системата. А системата не е някой друг, ние сме…

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *