• Varna
    13°
    разсеяна облачност
    Влажност: 100%
    Вятър: 2m/s E
    Седмицата: За едното място в историята
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    typewriter-2306479_960_720

    С поглед, вперен далеч напред в светлото бъдеще, и с ръце в джобовете /ни/ мнозина тази седмица претендираха, че са бели, добри и със запазено място в историята. Тя обаче е претенциозна дама, но с това са наясно само тези, които

    не са еднокнижници или фарисеи…

    И тази седмица имаше протести. С все по-разнопосочни искания, издигани от хора, които във Варна вече се побират под свода на една от вратите на Катедралата. И във Франция протестираха. Там протестът продължава да иска едно и също дни наред, площади и магистрали са пълни с недоволни, а депутат влезе с протестна светлоотразителна жилетка в Парламента. У нас между другото мина новината, че финансовият министър живее за без пари в луксозен комплекс… Тази седмица почина журналистка. Албена Ивайлова си отиде от болест – след години, в които системата на здравеопазване я докара до извода, „че тази държава не е за хора”. За нея нямаше протестни шествия у нас и вълнения в Европарламента. А

    тя също беше убита –

    жертва на хладнокръвно продължаващо престъпление с много съучастници, наречено „здравна реформа”. През същата седмица стана ясно, че месец и половина здравното министерство не дава данни за нуждите на родилните отделения в 18 града. От тази информация зависи решението на инициативата „Капачки за бъдеще” – къде да изпрати поредния, вече купен кувьоз за новородени, както и следващите три, за които има събрани пари. Затова месец и половина кувьозът събира прах в склада, а бебетата ги спасяват където с каквото има. Според министерството, те не можели да съберат тази информация, затова пратили организаторите на кампанията да си я търсят сами от болница на болница. След като случаят стигна до медиите, от там излязоха с

    нова версия – „недоразумение”.

    Но още не са събрали информацията… Пак тази седмица премиерът говори един час по телевизора. Според това, което имаме за стандарти на жанра у нас, размяната на реплики беше наречена интервю и обявена за тема на седмицата. От телевизионната среща на двама бивши приятели, /а явно вече и бивши врагове/, стана ясно, че премиерът на републиката има нужда от царски пищов, за да маркира поне основните пунктове от икономическата политика на кабинета си. Една от

    бележките в пищова,

    например, му подсказа, че външният ни дълг е 20 на сто от брутния вътрешен продукт на държавата. На официалната страница на БНБ обаче, /в таблицата „Размер на брутния външен дълг по сектори – обобщена, 2017 – 2018 г.”, на ред 70, където са сумирани данните от всички сектори, формиращи брутния вътрешен дълг към декември 2017-та/, пише „33330,1 млн. евро” или „64,5% от БВП”. Като последица от предишното премиерско интервю тия дни – на фона на библиотеката му, пълна с протоколни снимки, група интелектуалци се събраха, за да почетат книги вместо него. Вместо това май трябваше да занесат раздела „събиране и изваждане” от училищната математика… Междувременно след премиера на рекламно изплакване беше подложен и

    „единственият воин” в държавата –

    главният прокурор. Той отдели няколко минути на Варна, за да обясни, че каквото и да /не/ става в подотчетните му структури /в града и в държавата/, той „не може” да ги контролира или санкционира. Научихме още, че ако има някой, който е целият в бяло насред реалностите у нас, това е именно главният прокурор. Който, от една страна се закани да проверява наред, а от друга се оправда, че нищо не зависи от него, /а КТБ му се губи в пейзажа/. Явно понятия като „самосезиране” и „неизпълнение на задълженията по служба” са липсвали от учебника му. А от спомените на водещия пък удобно се бяха изпарили скандалите около Владимира Янева и Румяна Ченалова

    и пиенето на кафе в ЦУМ.

    Но пък имаме потвърждение, че всичко, записано при едни разговори в Банкя, е съвсем автентично – премиерът наистина сам си е избрал главния прокурор… Цацаров обяви още, че веднага ще провери кой е хазяин на финансовия министър, /за когото от известно време се пише, че живее в чужда къща, без да плаща/. Самият Горанов пространно обясни, че не се притеснява от проверката. И на практика потвърди, че човекът, който отговаря за бюджета на държавата, живее под наем при неясни финансови условия вече шест години и не смята, че е има „нещо нередно или незаконно” в това… През седмицата –

    без нищо нередно или незаконно

    в условията, обществените поръчки у нас удариха нов рекорд – в столицата за ремонт на 11 450 метра улици дават 12 милиона лева… А местата, на които всеки може да се оплаче и да се помоли за вразумление според вярата си, рязко ще намалеят, ако Законът за вероизповеданията мине и на второ четене. Според запознати с църковните дела, при тези текстове и Христос с апостолите си няма право да проповядва у нас. Аргументацията, че законът – с иглените уши на новите регистрационни условия, ще спре нелегитимните проповедници, звучи много добре. На практика проблемите ще са за признатите у нас по-малки вероизповедания, защото

    различните търгаши с вяра

    и проповедниците на джихад и сега не са регистрирани, но си обикалят из страната и никой не ги гони, /макар че и сега съответните органи не са лишени от възможности/. Между другото, не стана ясно – клаузите за проповядване на „български” изхвърлят ли черковнославянския от православните храмове?… През седмицата поне молбите ни снегът във Варна да не бърза, бяха чути. От Общината обявиха, че са готови и за работа в зимни условия. Макар че още при първото влажно застудяване на аксаковския баир стана

    поредната тежка катастрофа.

    Из града и дъждовете се оказаха достатъчни на някои места – новият булевард „Левски” пред РЗИ, завоят на „Севастопол” и ремонтираните тротоари в „Аспарухово” се присъединиха към култови участъци като Крайезерния път и завоя под паметника на „Почивка”, на които им трябват пет минути умерен валеж, за да се превърнат в аквапарк… Течове и пробойни имаше през седмицата и в Парламента. Шефът на правната комисия Данаил Кирилов, например, предложи съдебните процеси да не започват с прочитане на обвинителния акт от прокурора. Конкретната причина е

    голямото четене,

    което настана по делото „КТБ”, като едва ли само пестенето на време е причина за искането… Нова брадва за шофьорите заточиха тия дни от ГЕРБ – предложението им е кола, хваната на магистралата без винетка, да получи забрана за напускане на страната и за минаване на технически преглед. Връзката между двете, /ако не броим пълненето на хазната/, не е много ясна, но няма и обяснения. Също както няма обяснение защо всеки шофьор плаща данък за това, което имаме за пътища три пъти – чрез винетката, чрез отчисленията от акциза за горивата и чрез ДДС-то върху акциза… Прекалено много обяснения /и трусове/ имаше в малката коалиция, която крепи голямата във властта. Сидеров, /единствен от триумвирата, който

    остана „прост депутат”/,

    се активира и след оставката на Симеонов отправи „дискретно предложение” Каракачанов да го последва. Каракачанов обяви идеята за много „творческа” и продължи да министерства. Гърчовете продължиха и след избора на нов вицепремиер, /неподкрепен от Сидеров „по лични причини”/. Заради Марияна Николова той заплаши, че ще остави другете двама да се явяват сами на евроизборите. Може би го е жегнало, че Симеонов му зае столчето в пленарната зала /въпреки убеждението, че неговото място „ще го определи историята”/. А може би просто се задава

    следващата патриотарска патерица –

    „Воля за Атака”, след като Марин льо Пен дойде у нас специално за разговор с Марешки… Междувременно новият вицепремиер Марияна Николова от първата си изява засвири на струната на сантиментализма и личното отношение. Обяви, че е майка, загрижена за „нашето злато” – децата. И разказа какво „мисли”, „възнамерява” и „счита” „по принцип”, за работата си по увеличаване доходите на населението. Населението обаче иска да знае откъде ще извади пари за това… И протестира… Тази седмица сред недоволните се наредиха работещите на „Варна-Запад”, които заговориха за финансово

    разделяне на двата терминала

    на варненското пристанище и отчитане на всички вредности при определяне на заплатите. От ръководството контрираха със съмнения за политически и други игри „отвън”. От работодателските организации отидоха още по-нататък – обявиха всякакви протести за недопустими, защото вредят на икономиката /им/. Работодатели и синдикати се събраха при премиера за пореден път, като от бизнеса заявиха, че и догодина заплатите ще растат, премиерът обеща още чужди инвестиции, а от синдикатите изразиха съмнение, че ако за едрия капитал оптимистичният сценарий е възможен, то в по-малките предприятия

    оценките са други.

    Предложения за други варианти обаче нямаше. Към темата се включи и президентът, който нарече изявлението на премиера за чуждите инвестиции „пожелателно мислене в бъдеще време”, защото стратегически инвеститори „отдавна не са се появявали в България, много даже вече напуснаха”. Но президентският сарказъм може да е бил усилен и от поредния разигран сценарий „първата дама кара в насрещното”… През това време бяха внесени предложенията за промени в Изборния кодекс. Дистанционно

    електронно гласуване ще има,

    но друг път. Има идея и да отпаднат номерата в бюлетините, така че в Парламента да няма случайни късметлии заради ефекта „15/15”. А също – дори минимална възможност да бъде пренареден партийният белот от невъзпитани електорални единици. За дисциплина говориха тази седмица и от синдиката на учителите към „Подкрепа”. Тяхната идея е в училище да има оценка за дисциплина и възпитание, която да бъде дори балообразуваща. Приложена умно, мярката може и да се окаже ефективна при нароилите се деца /и родители/ – снежинки, които буквално воюват за оценките си,

    кой с юмруци, кой по съдебен път…

    На срещата си тази седмица синдикалистите говориха още за подобряването на физкултурните салони и на специализираните кабинети и лаборатории, за едносменния режим, за облекчаване на административната тежест на учителите и за повече реално общуване с децата… Все неща, които трябваше отдавна да са сменили времето си от бъдеще на минало. В бъдеще време продължаваме да говорим и във Варна за края на училищните ремонти. Те трябва/ше/ да приключат за началото на новата учебна година, през октомври, до края на годината, след зимната ваканция. Явно, както и при уличните ремонти,

    терминът „краен срок” е пожелателно понятие…

    Тази седмица от руския вестник „Коммерсантъ” научихме, че „Газпром” и Турция са се разбрали за втора тръба по „Турски поток”, която ще минава през България. С този единствен източник новината, /стратегическа и откъм енергетика, и откъм геополитика/, обиколи медиите. Чак след това от нашето енергийно министерство потвърдиха, „че са водени такива разговори”. Ако добавим към руския вестник двете телевизионни раздумки на седмицата, единственият въпрос след това е защо в такъв случай издържаме 240 души в Парламента и стотици пъти по толкова по министерства, региони и съдилища? Май само за да се запишат в историята. Семейната…

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *