Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Руските медии за морския сблъсък край Крим
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

Най-големият военен инцидент в отношенията между Русия и Украйна от четири години помага на Киев да прикрива вътрешните си проблеми, а същевременно заплашва Москва с нов етап в санкционната война със Запада и отслабване на рублата на фона на поевтиняващия петрол, пише руският в. “Газета”, цитиран от БТА.

Руските издания анализират ситуацията край анексирания от Москва полуостров Крим, където Русия задържа в неделя три украински военни кораба и екипажите им с обвинение, че са навлезли неправомерно в руски териториални води. Това “не е първият опит на киевските власти да провокират Русия – напоследък Украйна активно засилва присъствието си в региона”, заявява “Известия”.

Руският Черноморски флот днес е внушителна сила. Ако подобно събитие се бе случило край бреговете на Израел или на САЩ, от нарушителите на границата нямаше нищо да остане. Русия обаче смята да решава проблема само по дипломатически път. “Защото е важно целият свят нагледно да види не “агресия” от страна на Москва, а грубо скалъпена провокация, застрашила и сигурността на търговския стокообмен в региона, и спокойствието на жителите на Крим”, добавя всекидневникът.

Украинските кораби “съзнателно са пренебрегнали всички радиоповиквания на руските граничари”, които са ги уведомили, че нарушават границата. На борда им са се намирали служители от щата на украинското военно контраразузнаване, получавали директни указания от Киев, пише “Росийская газета”, като се позовава на руската Федерална служба за сигурност (ФСС).

Московският официоз помества на сайта си видеозаписи от разпити на задържани украински моряци, разпространени от ФСС. “Като командир на отряда кораби осъзнавах провокационния характер на действията ни”, признал според “Росийская газета” капитан трети ранг Володимир Лесовой.
От своя страна “Украйна публикува преговорите между руските моряци”, които разпалено крещят: “Смажи го, смажи го!”, описва опозиционният “Новая газета” действията на руски кораб, врязал се в един от украинските.

Защо украинските катери не са отвърнали на огъня от руска страна, пита вестникът. И ако “преходът на украински плавателни съдове по украинско море от едно украинско пристанище към друго украинско пристанище” е престъпление от гледище на Русия, защо руските граничари са пропуснали преди два месеца украински кораби по същия маршрут?

“Русия разполагаше с цял куп варианти да спре украинците, без да докара нещата до безизходица”. Вместо това обаче “Русия обстреля украински кораби (сиреч всъщност започна война), плени ги и нещо повече – дори не обяви екипажите за военнопленници. Тя обяви моряците за престъпници”, се казва в статията.
“Сега и двете страни са поставени в положение, от което рационален изход няма”, заключава изданието.

Евентуално разрастване на черноморския конфликт би могло да донесе изгоди на някои политически сили, но е в разрез с дългосрочните политически интереси както на Русия, така и на Украйна, отбелязва руското издание на сп. “Форбс”. То прогнозира взаимни отстъпки и стабилизиране на ситуацията, но при запазване на войнствената риторика и от двете страни.

“Ще гледаме цирк на пропагандна война между тези, които чакаха и мечтаеха да повоюват с Москва с чужди ръце, и тези, които ще обвиняват (украинския президент Петро) Порошенко, че иска да стане диктатор. Реална война обаче няма да има, няма причини за такава”, коментира за онлайн изданието “Правда” украинският политолог Михайло Погребински.

Но според “Независимая газета” пенсионерите в Украйна от вчера “се запасяват със сол, кибрит и други “военновременни” стоки”.
Откакто през 2014 г. Москва включи Крим в състава на федерацията, военни от Русия и от Украйна за пръв път влязоха в пряк сблъсък заради различно тълкуване на въпроса къде минава морската граница между двете държави, отбелязва “Ведомости”.

Двете страни и без това де факто са в необявен конфликт. И тази допълнителна “малка победоносна война” е опасна за тях – ако събитията се развият по най-лошия сценарий, тя за никого няма да е нито малка, нито триумфална, предупреждава вестникът, цитиран от Би Би Си.

Въведеното от Порошенко 30-дневно военно положение в граничните райони е безпрецедентно решение, пише “Ведомости” и обяснява: такава мярка не бе предприета нито след присъединяването на Крим от Русия, нито дори в острите фази на сепаратисткия конфликт в Донбас. Украинският президент впрочем уточни, че и сега военното положение не означава буквално война и някакви нападателни действия.

“Днешният морски casus belli е само поредният епизод от конфликта, започнал през март 2014 г., и е чудно как той не се случи по-рано”, добавя всекидневникът.
Според него превземането на кораби без човешки жертви засега не изглежда явен повод за истинска война, включително защото в очите на Порошенко тя може да е прекомерна цена за преизбирането му на президентския пост догодина.

Ако украинските моряци и кораби се върнат скоро в родината си, случаят може да приключи с това, но ще остане възможността за нови подобни сблъсъци. Сред най-очевидните правни последици за Русия експерти посочват скорошното въвеждане на нови санкции, но по думите на руския външен министър Сергей Лавров тази перспектива “отдавна вече не го вълнува”.

“Това е лош навик, но не и единствен: откритата употреба на сила от легални руски военни срещу Украйна укрепва вярата на мнозина хора в Русия, че войната срещу съседната страна не е нещо страшно”, допълва “Ведомости”.
“Комерсант” разглежда икономическата съставка на морския конфликт, спрял почти за денонощие корабоплаването в Керченския проток. “Независимо от политическата страна на въпроса за Москва това е по-опасно, отколкото за Киев – през протока се изнася към 40 на сто от родното зърно и само 2 процента от украинското”, посочва вестникът.

Но според цитирани в него браншовици и експерти движението в протока за момента е застрашено повече от лошото време, отколкото от военните кораби. Текущият руско-украински конфликт също не буди засега сериозна тревога у бизнеса, уточнява “Комерсант”.

Коментарите на медиите в САЩ и Европа можете да намерите тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *