Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
“Простосмъртните предприемачи”, които ще преобразят космоса
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Снимка: НАСА
Снимка: НАСА

Ако държавите се купуваха, Джеф Безос, Илън Мъск и Ричард Брансън биха могли да притежават не една на Балканите или в Африка. Критиците им ги обвиняват, че “посягат” и към Луната и Марс. Те обаче вече не са сами в надпреварата, която ще оформи индустрия на стойност 1.1 трлн. долара към 2040 г. (според “Морган Стенли”) или дори 2.7 трлн. (според “Банк ъф Америка”). “Космическите предприемачи”, натрупали милиарди в други бизнеси, някога засенчиха НАСА, Европейската космическа агенция и “Роскосмос”.

Днес в играта са и други – т. нар. “простосмъртни” предприемачи. Те нямат империи зад гърба си, нямат и ресурсите на утвърдени подизпълнители като “Боинг” и “Локхийд Мартин”. Затова гледат единствено към звездите и към бъдещето, а за по-практични цели – и към Луната. Ресурсите им са ограничени, но те търсят трескаво решения, които вече създават нови хоризонти, пише „Дневник“.

“Възможностите на милиардерите като предприемачи са различни от тези на обикновените простосмъртни предприемачи,” казва в интервю за “Политико” Шон Кейси, който управлява компания, свързваща учени и инженери с източници на рисково финансиране. “Новият” космос не е като “стария”, продължава той: класите в него са две.

Някои от “простосмъртните” започват от нула и се превръщат в имена за броени години – като Planet Labs и Spire Global – създадени в началото на десетилетието, вече са известни със сателитите си. През 2013 г. Spire Global събира с платформата Kickstarter 106 хил. долара за първия си наносателит – 3 пъти повече от желаното. Пет години по-късно, освен в САЩ, тя има офиси в Люксембург, Глазгоу и Сингапур. “Технологията за малки сателити снижи бариерата за влизане” в бизнеса, а компании като “Планет” успяха да обяснят колко полезни са малките сателити и какви способности могат да имат, смята Кейси. Други тепърва си пробиват път.

Преди месец колорадската “Лунар аутпост”, създадена едва миналата година, показа за пръв път в Минното училище в Колорадо 10-килограмов луноход, който ще изследва повърхността и скалите за ресурси и който ще може да поеме 5 кг товар (за сравнение изследващият Марс “Кюриосити” тежи колкото автомобил, близо 900 кг) и да е първият от бъдещи автономни “рояци”, които да изследват повърхността бързо и без човешка намеса след кацане.

Подробности за първата тестова мисия се очакват едва през лятото, но на теория полетът й за пръв път може да не е свързан с правителства като тези на САЩ, Индия или Китай. “По-старата” от нея (основана през 2010 г.) “Муун експрес” пък стана през 2016 г. първата, получила разрешение да напусне земната орбита по път към отрития космос. Прецедентът създава много нови възможности за космически апарати като този на “Лунар аутпост”, когато човечеството започне да търси ресурси другаде – Луната е едва първата спирка.

Малко след като получи разрешението, “Муун експрес” вече бе сред общо петте компании финалисти в състезанието Google Lunar XPrize – награда от 30 млн. долара за мисия с кацане на Луната, придвижване на определено разстояние и изпращане на снимки и видео до Земята. Първият срок бе 2014 г., впоследствие бе удължаван поне 4 пъти.

За пръв път през януари Xprize призна, че крайният срок, 31 март 2018 г., няма да бъде изпълнен скоро. Причината – нито една компания не може да се справи. Наградата бе отменена, а експерти обявиха край на илюзията, че връщането на Луната е близо. “Гугъл” опита да окуражи финалистите (компании от САЩ, Израел, Япония и Индия) и всички останали (сред тях – първите космически компании на Унгария и Малайзия, създадени за надпреварата) да продължат усилията си, без да се борят за наградата.

За стандартния, “професионален” предприемач това послание може да звучи като формален опит за утеха. За лунните мечтатели провалът се оказа трамплин.

В началото на ноември на международно космическо изложение в Калифорния индийската “Тийм индъс” (Team Indus) и германската “Пи Ти сайънтистс” (PTScientists) обявиха, че работят по собствени луноходи. “Тийм индъс” твърди, че товароподемността на техния е 50 кг – под нуждите на бъдещия космически бизнес (по признание на основателя Рахул Нараян), но компанията работи и по нова версия с 10 пъти по-големи възможности и съвместим с ракети като тези на “Спейс Екс”.

Германският конкурент Part-Time Scientists смята, че в края на 2019-а и началото на 2020 г. ще може да кацне в район, който ще й даде достъп и до изоставения от “Аполо 17” луноход отпреди половин век. Търговският директор Торстен Крининг обещава, че ще следват мисии на всеки 18-24 месеца. “Малки сме и не можем сами,” казва той, а разработката на апаратите става с поддръжката на партньори като “Ауди” (луноходът носи марката ѝ), “Водафон” и дъщерна компания на “Ред бул”. Именно за PTScientists “Водафон” смятат да изградят на Луната първата 4G мрежа; ползата от нея обаче, обяснява телекомът, е и за следващите мисии. Целта на компанията е “да демократизира достъпа до Луната,” казват германците в описанието на мисията си.

Израелската “Спейс Ай Ел” (също финалист, отказал се седмици преди края) пък получи по същото време дарение от 5 млн. долара от канадско-израелския милиардер Силван Адамс. След края на състезанието стартъпът работи, за да превърне Израел в следващата държава, извършила контролирано кацане на Луната. Други 2 млн. дойдоха от израелската космическа агенция и министерството на науката.

Японската компания “Айспейс” (ispace) избра друг път и работи със “Спейс Екс”, за да изстрелва собствени луноходи (един през 2020 г. и още два – през 2021-а). Компанията твърди, че е събрала близо 90 млн. долара от частни и държавни фондове. Тя обаче разчиташе на технология на “Тийм индъс”, за да стигне до Луната.

Вероятно заради тези усилия две от тези компании са сред общо 9 обединения, които НАСА избра броени седмици по-късно за изпращане на апарати на Луната в следващите 10 години. Това е първата стъпка в програма за пилотирани мисии и заедно с “Локхийд Мартин” и американският стартъп “Муун експрес” се оказаха други две американски компании – “Дрейпър” и “Орбит бийонд”, чиито партньори в изграждането на апаратите са именно двата стартъпа от Япония и Индия. Сега деветте обединения трябва да намерят собствени ракети за изстрелване на товара, когато (или ако) бъдат избрани от НАСА за мисията и да могат да осигурят място за изследователско оборудване.

“Забележимо е отсъствието на няколко компании, включително “Спейс Екс” и “Блу Ориджин” – и двете проявиха интерес към програмата,” пише технологичното издание The Verge. Комппанията на Мъск на практика участва, но е с поддържащи функции – чрез нея обединението на “Дрейпър” и японската “Айспейс” разполага с ракета. Чрез “Муун експрес” пък НАСА се доближава и до друга заявена отдавна мисия – американската компания иска някой ден да добива ресурси на Луната.

Американската космическа агенция не очаква непременно и деветте компании да успеят. Ръководителят на агенцията Джим Брайдънстайн каза, че това е първата стъпка от плана на президента Доналд Тръмп за присъствие на Луната. “Искаме да успеят… Това не е гаранция, защото това, което правят, не прилича на нищо, което ние сме правили.”

За американската космическа агенция залогът е по-висок. Новата програма за Луната е и увертюра към създаване на бъдещата орбитална лунна станция, и стъпка към добива на ресурси – една от дейностите, които ще оправдаят постоянното човешко присъствие. Заради конфликт между “лобито за Луната” и “лобито за Марс”, НАСА се отказа от ресурсната си мисия през април, за да започне нова месеци по-късно.

Проблемът е финансов, смята Филип Мецгър от Университета в Централна Флорида. Има 12-годишен опит като изследовател на планетите в НАСА, а преди това посвещава десетилетие на работата на американските совалки и на Международната космическа станция. “Знаем как да добиваме ресурси на Луната и на астероиди. Но в момента няма никакви клиенти, които да купуват продуктите. За да правите ракетно гориво от лунния лед или този на астероидите, трябва да има как да го съхранявате в космоса. Трябва ви презареждаем кораб, който да го купува. Но в момента няма такъв,” каза той в разговор с “Дневник”.

Така усилието е двойно и често нерентабилно – “опитвате да работите за създаването на клиенти и харчите парите на инвеститорите си без клиенти. А ако останете без инвеститори, преди да имате клиенти, компанията ви трябва да бъде затворена. Всички разбират че космическите ресурси ще са революция за космическата цивилизация. Но първо трябва да решим проблема с “кокошката и яйцето”. Кое е първо: добивът на ресурси или клиентите, които купуват продуктите му?”

Мецгър смята, че знае как да реши “проблема с кокошката и яйцето в космическата индустрия”. Заедно с колеги в университета изпробва идеите в работата си, а ако пазарните тестове преминат както очакват, може да премине на следващата стъпка.

Други компании знаят кои са клиентите им и търсят нови методи за придвижване, описвани от някои като рисковани, от други – като ексцентрични. Калифорнийската “Аполо фюжън”, издействала 10 млн. долара рисково фиансиране по-рано тази година, според източници на “Блумбърг” ще разчита на не особено безопасната живачна технология за задвижване на следващото поколение сателити. Руски специалисти пък опитват да сбъднат мечтата на хиляди почитатели на научната фантастика. В интервю с в. “Российская газета” Владимир Кошлаков обяви, че центърът му създава нов тип ракета с ядрен двигател. По-късно научният ръководител на “Келдиш” Анатолий Коротеев каза, че екипът му е готов да работи по изпитания на охладителни системи в открития космос.

Докато в сектора има големи и смели идеи, изненадите тепърва ще предстоят. Контурите на космическия бизнес модел едва се очертават.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *