• Varna
    9°
    слаб дъжд
    Влажност: 93%
    Вятър: 7m/s E
    Седмицата: Вчерашни мечти
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    key-3087900_960_720

    Тази седмица – след един понеделник в старата година, започна и новата. На календара вече пише 2019-та, очакванията за нея стигнаха до сравнения с времена от 1956-та до 2007-ма, а надеждата – че няма да се окаже и по-зле. Макар че залагаме надеждите си главно на четенето на жълти новини, а не, например, на

    обличането на жълти жилетки.

    Докато шофьорите се бориха с последното електронно улеснение, малко неочаквано за голямата фалшива новина на годината беше обявена статистиката за намалената раждаемост у нас. Основен аргумент на критиците беше, че регистърът за ражданията не можел да насмогне на ражданията, а държавата не можела да накара болниците да си попълват данните навреме. Затова и вписаното изоставало от реалността „с месеци”… В конкретния случай обаче настигането на регистърната реалност едва ли ще промени съществено общата държавна картина. Особено ако си спомним как Хегел твърди, че

    държавата е реалността

    на моралната ни идея… Тази седмица изпратихме една година, която мина почти за целия свят под знака на поп политиците /и тяхната специфична балканска чалга версия/. Проблемът на новата е, че принципна смяна в тоналността не се очаква. Електоратът го усети още в новогодишната нощ, когато беше затрупан с поздравления в мрежата и телевизионно, /без да броим пуснатата буквално в 12 без 5 реклама, в която легендата за Кубрат и синовете му бе ъпгрейдната до НАТО-версия/. Нито рекламата, нито поздравите подобриха

    апетита на публиката

    или нечий рейтинг. Председателката на Парламента ни успя да блесне и в баналното предизвикателство да ни пожелае честита нова година – с напътствия как да се справим с живота в нашия „земетръсен балкански Вавилон”. Изследването на асоциативните ѝ връзки предлага две възможности – изпадане в тежка фройдистка депресия или примирение пред обикновената глупост… С голямата си гордост – ротационното европредседателство, се похвали премиерът Борисов. Не мина без Западните Балкани, рекордно големия държавен бюджет и отделеното „особено внимание” на хората в неравностойно положение. Кой знае защо, повечето поздравени приеха пожеланието „да работим за надграждане на постигнатото” повече

    като заплаха за себе си…

    На изненадата заложи шефът на гербаджиите в Парламента. Цветан Цветанов пусна „O sole mio” за „всички приятели, с които сме заедно и се подкрепяме”. За останалите беше пожеланието да отидем и ние като него на Банско, за да подпомогнем туризма / и партийните приятели и спонсори/… Корнелия Нинова, след като меси за Коледа, сега ни го спести. Президентът, като единствен официално допуснат до домовете ни, беше подложен и на най-голяма критика. Заради акцентирането върху избягалите българи,

    бедността, корупцията и загубата

    на демократични права. Всъщност в новогодишното му поздравление липсваше само Sad but true като музикална подложка. Електоратът очакваше и продължение след празниците – …And justice for all. Очакванията обаче приключиха още през първия работен ден на новата година – президентът не наложи вето на гражданската конфискация… От нея още няма последици, за разлика от антикорупционната акция в „Младост”. Казусът „Иванчева/Петрова” вече

    стигна до Европейския съд

    по правата на човека в Страсбург, където международен екип от адвокати внесе две жалби за самия арест, условията в килиите и начина на разследване… Ако е вярно, че годината се познава от първите ѝ часове, нашата май няма да е много добра. Ако за повечето от нас новогодишното геройство е да станем от масата и да отидем на тържеството на градския площад, за други е съвсем естествено да излязат в планината. Където има друг кодекс и той повелява хората да си помагат по пътя, а хижите да ги подслоняват в края на прехода. На 31-ви декември обаче така наречените хижари на Черни връх затръшнаха вратата под носа на планинар, тръгнал на екстремно качване именно с вярата в планинарския кодекс и

    топлината в края на пътя.

    Възмутен от уволнението си, хижарят, /на когото му е част от длъжностната характеристика да отваря вратата на хижата/, обяви: „Не може всеки когато му хрумне да ходи по планините… Не може да се каже, че съжалявам, защото всякаква наглост трябва да има някакви граници.” Всъщност, подобни неща от много време ни разказват екоминистърът и колегите му от кабинета – че е много нагло някакви „зелени” да искат да ходят, където си решат по планини и плажове и да пречат на добрите олигарси да /си/ развиват поминъка. Но тях

    никой не ги уволнява…

    За края на годината бяха изгърмени хиляди левове за пиратки. Малко преди тържественото пуцане правителството успя да похарчи и над 2 милиарда и 200 милиона от бюджетния излишък. Един от големите новогодишни подаръци беше за предприятието „Автомагистрали”. Те получиха задачата да построят 134 километра от „Хемус”. Без обществена поръчка. Аргументът е, че едноличен собственик на „Автомагистрали” е регионалното министерство, така че нямало нарушение на закона. Въпроси като капацитет, възможности, контрол и качество явно са несъществени… След

    зарята, баницата и късметите

    дойде ред и на реалностите на 2019-а. Минималната заплата се вдигна до 560 лева, /като промяната за доста работници се сведе до това, че реалните им доходи станаха по-близки до минималните, отколкото до средните/. Вдигнаха се още минималните осигурителни прагове, цените на природния газ и водата. А някои пенсионери вече започнаха да получават известия за намалените си пенсии – резултат от грижовното държавно преизчисляване на болести, инвалидности и увреждания… Във Варна големите ремонти на миналата година се пренесоха и в новата. Част от по-малките – също. Както и нуждата от

    ремонти на част от наскоро приключилите ремонти.

    Недоумение предизвика завършената улица пред Военноморското училище – с рехаво наредените бордюрни блокчета и намалената площ за паркиране. Там поне има оставено достатъчно място за пешеходците. Другаде, като по току що ремонтирания участък на „Бенковски”, явно е предвидено по тротоара, /между магазинчетата и отцепената с колчета велоалея/, да минават само хобити. Затова пък новоремонтираната отсечка може да се кандидатира за „Гинес” с най-голям брой /безсмислени/ пътни знаци на метър. Преди и след всяка пресечка има означения за разрешените посоки на движение – направо и надясно и само направо. По еднопосочна улица… Още в първите работни дни на новогодишната седмица започна и състезанието кой ще е най-добре през 2019-та. В Бургас обявиха плановете са за откриването на

    14 нови предприятия.

    От Варна контрираха с доста предварителния анонс, че тук идва френска фирма, осигуряваща 1 200 работни места. После стана ясно, че терени в областта са оглеждани наред с оферти от Pyмъния, Xъpвaтия и Πoлшa… Пловдив вече е Европейска столица на културата. И посреща първите си зимни гости маскиран като огромна археологическа площадка. Очакванията са, че до активизирането на туристите през лятото поне главната улица ще е заравнена. Предлаганите зали изглеждат почти така, както и в деня на кандидатстването. Повечето автори на идеите и част от програмата, /включително големият коз – влизането в ромското гето/, отдавна са само спомен. Вероятно във Варна още има хора, които помнят, че и ние бяхме в състезанието. И ако бяхме го спечелили, в горния пасаж

    разликата щеше да е само в името

    на града… Защото Варна междувременно стана Европейска столица на спорта, в която очакваните гости поне до евроизборите ще мислят, че имаме гребен канал в средата на града, няма да могат да видят нито един приличен стадион, ще установят, че велоалеите са правени предимно за отчетите, а тичането за здраве в голяма част от Морската градина е съпроводено с постоянно озъртане откъде ще те блъсне кола… Все пак голямата новина на седмицата беше е-винетката. Годината започна с улични блокади – полицията и пътната агенция излязоха

    на лов за шофьори без винетки.

    Челният сблъсък с поредната електронификация по български обаче сведе ефективността им почти до нула. Е-винетката само за няколко дни доведе до много скъсани нерви, доста добри шеги, една находчива реклама, неуточнени към момента загуби за бюджета и поредните неадекватни обяснения за провала, /който всъщност не е провал, само че ние не сме достатъчно интелигентни да го разберем/… Иначе, като всичко електронно-държавно напоследък, и терминалите за винетки също забиха. От пътната агенция нарекоха ставащото „локални казуси”. Докато агенцията обясняваше,

    жалби от локалните казуси

    пристигаха от цялата страна – предимно в социалните мрежи, тъй като агенцията още не е организирала кол център, който да се занимава с тях. Вероятно поради заетостта си около организирането на конкурс за поредните луксозни джипове… Докато по бензиностанциите в страната борбата с е-винетката беше все пак с променлив резултат, по границата нямаха никакъв шанс – през първите дни на годината апарат имаше само на „Капитан Андреево”, а терминалите във вътрешността се оказаха не особено склонни да общуват на чужди езици. Издъни се и опцията да си обърнем хартиената винетка в електронна. Заради опити за измама, казаха от агенцията. Някои плащания така и не бяха приети, други късметлиите се сдобиха с по няколко винетки за един номер – едни с по 2, други с по 48, а

    ударилият бинго – със 168.

    Защото някои „пробвали” системата, побързаха да уточнят от агенцията. И обявиха тол системата за „най-сложната информационна система, която работи в България в момента”. Който не се задави от смях, успя да разбере още, че „не може всичко да се случва за миг”. Така че, ако искате да пътувате днес, винетката я купувате поне 24 часа по-рано, за да ви провери системата. Ако системата ви пусне една хартийка, но ви вземе пари за няколко обаче, ще трябва да минете през дълга, но нелогична процедура за връщането им, а ако искате да се оплачете, имате богат избор от социални мрежи. Пресконференцията с обяснения и оправдания защо и тази система даде фира, не беше особено успешна и приключи с първи кандидат за реплика на годината – „хайде да излизаме, че

    ще ни налазят”.

    А може би са бързали да си получат бонусите за добре свършена работа… За останалите беше бонусът до 14 януари държавата да обяви гратисен период за глоби. Или не точно. Или съвсем не… След двудневните обяснения за проверки, глоби и ограмотителни курсове, които ще ни провеждат полицаите, прехвърляне на топката между КАТ и новата тол полиция, както и обяснения кой за какво ще бъде глобяван и кой не, Черната и Бялата кралица зарязаха Алиса и заплакаха тихо на рамото на Йонеско. Иначе, системата струва

    180 милиона лева…

    Допълнително напрежение по темата внесе идеята на премиера, /веднага представена като вече взето решение/, софиянци да не плащат за минаването по северната дъга. Идеята предизвика лавина от подобни искания там, където републиканските пътища свързват съставни села и квартали. Във Варна, например, с винетка на колата си пътуват дори тези, които в автобус по същия маршрут плащат градски билет. Живеещи и работещи в Тополи и Константиново, във вилните зони, край „Златни пясъци” и летището бяха сред първите, които поискаха за тях също да важи „софийското” решение. От пътната агенция контрираха с репликата

    „вие да не сте софиянци”,

    но после кметовете вкупом отидоха при премиера, за да им реши споровете. И той ги реши – кметовете получиха време до края на месеца да кажат по кои участъци няма да се плаща за винетка. И сами да поемат разходите за поддържането им, като посочи и „желаещите” – „например Варна – Златни пясъци, Варна – Аксаково… тези общини, които искат, имат желание и финансови възможности”. Междувременно китайците изпратиха снимки от първото в историята кацане на обратната страна на Луната. Пейзажът неприятно напомни за някои наши междуградски пътища… Освен с винетките, /а също с търговския регистър, здравната карта, случайния подбор на дела, е-правителството и електронното гласуване/, държавата ни тази година призна, че не ѝ работи и регистърът за ражданията, защото

    не може да преброи дори бебетата.

    След обявения 8-процентен срив в раждаемостта през последната година, /без да броим най-лошите в Европа показатели по брой аборти, детска и майчина смъртност/, заваляха обяснения за бюрократичното безсилие на държавата да накара някой да си свърши работата навреме, поради което се стигнало и до вече споменатото изоставане от реалността. Ако вярваме на Силвия Кристъл, днешната ни реалност е вчерашната ни мечта. Днешната си реалност вече не можем да измечтаем по друг начин. Но можем да внимаваме повече през новата година.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *