Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Над 700 деца живеят в турските затвори с майките си
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

дете затвор

Над 700 деца живеят в турски затвори заедно със своите майки. Жените излежават присъди, които обикновено са политически. Затворите са препълнени, а децата – травматизирани. Но за турската държава тези нещастни деца сякаш изобщо не съществуват.

Събота е „ден на бащата”. Татковци вземат децата си от затвора Гебзе. Малчуганите имат възможност да излязат за малко на свобода. Ченгиз Акбаба също взема 2-годишния си син Мираз през уикендите. Детето вече е свикнало да го отделят често-често от майка му.

Семейство Акбаба са кюрди, а майката на Мираз се е ангажирала с подкрепа за една кюрдска опозиционна партия – достатъчно основание, за да влезе за 4 години в затвора.

„Имаме голям късмет, че не живеем далеч и можем да вземаме децата от затвора”, коментира Ченгиз Акбаба.

Той поддържа контакт с други мъже, чийто съпруги са осъдени по политически причини.

„Жена ми лежи заради няколко коментара в социалните мрежи”, разказва Барис Къзъл. „Осъдена е за терористична пропаганда. Според адвоката ни такива изяви не би трябвало да са наказуеми, ако живеехме в нормална обстановка. Но те промениха законите”.

Именно заради новите антитерористични закони сега Мираз и майка му Гюлистан са принудени да делят един нар – в килия с 14 други затворнички. Мираз няма друга възможност да си играе, освен в малкия бетониран двор на затвора.

Затова и първата работа на баща му е да го заведе на истинска детска площадка. За да се почувства той като другите деца, макар и само за няколко часа. Още две години Мираз ще живее по този начин – с разделени родители.

„Той не бива да си мисли, че майка му е крива за това положение. Детето не разбира, че тя е затворена. Дано само не му останат някакви травми”, коментира Ченгиз Акбаба.

А това би било истинско чудо, както го уверяват семейства, които са преживели същия кошмар. 10-годишният днес Ренас е прекарал 3 години в затвора заедно с майка си. И не е в състояние изобщо да говори на тази тема.

„Нощно време оставяме лампата в коридора да свети, иначе детето се страхува. Всеки по-силен шум го стряска. А когато ходи до тоалетна, винаги го чакам пред вратата”, разказва Осман Курум.

Повече от 700 деца междувременно лежат в турски затвори заедно с майките си. Такава е оценката на малобройните неправителствени организации, които се опитват да помагат на засегнатите семейства. Те твърдят, че тези деца просто не съществуват за турската държава:

„Служителите на затвора изобщо не са обучени да работят с малки деца, не знаят какви са потребностите им. А правителството няма никаква представа в кои затвори има деца и колко са на брой”, обяснява Джансу Шекерджи, от правозащитната организация CISST.

Турските затвори са препълнени. Само през последните две години повече от 160 хиляди души бяха хвърлени зад решетките по политически причини.

„Правителството планира да изгради нови 230 затвора, а привържениците на президента Ердоган одобряват този план. Майките, излежаващи присъди в затворите, само се представяли за жертви, подхвърлят някои”, обяснява Джансу Шекерджи.

„Трябва да се провери дали тези жени не забременяват умишлено, а след това нарочно да извършват престъпения, за да използват положението си за антиправителствена пропаганда”, заявява Абдуррахман Дилипак, колумнист на вестник „Йени Акит”.

Вечерта Мираз и баща му отиват на гости при бабата и дядото на детето – също кюрди. Според тях не е случайност, че в момента толкова много кюрдски активистки лежат в затвора заедно с невръстните си деца.

„Жена, осъдена за кражби, може да излезе на свобода след две години, ако има малко дете. Но нашите съпруги не могат да се надяват на същото”, заявява Ченгиз Акбаба.

Двата почивни дни свършват и Мираз трябва да се върне обратно в затвора при майка си. За бащата раздялата винаги е трудна. По пътя го връхлитат тревожни мисли: какво ли очаква детето му зад решетките? И с кого ли майка и дете ще трябва да делят една килия?

„Те са зависими от толерантността на съкилийничките си, които могат да се оплачат, ако, примерно, детето плаче нощем. Помислете си: 15 жени в една килия! Такива мисли ме налягат”, заявява бащата.

Детето обаче не бива да усеща нищо от тревогите на бащата. Пред затвора идва време за раздяла. А зад стените на затвора таткото трябва да предаде малкия Мираз на един от надзирателите.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *