Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Авторката на филма за “Топлата вода”: Това е място на свобода
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Кадър от филма "Гьолът"
Кадър от филма “Гьолът”

Филмът ще бъде представен на “Берлинале”

Филм за Гьола във Варна ще бъде представен на „Берлинале”. Режисьор на немската лента „Die grube” е българката Христиана Райкова, която е родом от Варна, но учи и работи в Германия. Действието в „Гьолът“ е съсредоточено в познатия на всички варненци минерален басейн, известен и като „Топлата вода”. Пълнометражният документален филм „Die Grube” е дипломната работа на Христиана Райкова. Ето какво каза тя в интервю за Радио Варна:

Разкажи за себе си, родена си във Варна, но работиш и живееш в Германия…

Аз съм родена във Варна, завършила съм езикова гимназия. След това заминах за Германия, следвах „Политология” – бакалавър. Там обаче видях, че специалността не е нещо, което ще ме интересува в бъдеще. След това записах „Медийна продукция”, понеже междувременно започнах да се занимавам с медии. Работих на свободна практика като видео редактор и оператор. В момента тече магистърското ми следване – „Документален филм – режисура” в университета „Баделсберг Потстдам Конрад Волф”.

Трайно ли ще останеш в Германия?

Засега да. Мисля, че трайно ще остана в Германия. От доста години съм тук и работата ми е тук, приятелите ми са тук. Голяма част от старите ми приятели вече не са във Варна. Най-вероятно ще си остана още много години в Германия.

Колко филма си направила досега?

Един по-дълъг – документален филм, който снимахме в Билефелд. Той имаше премиера в Лайпциг. Правила съм и няколко кратки филма.

Предимно документално кино ли правиш?

Интересуват ме места, които са интересни, както и хората на тези места. Интересува ме това как хората вдъхват живот на местата. Може да са места, може да са институции – нещо, което ограничава картината и което ни дава възможност да погледнем повече в дълбочина.

Това можем да го кажем и за филма, с който ще участваш на „Берлинале” – „Ямата” го превеждат на български. Правилно ли е?

Не, превежда се „Гьолът”. На немски не можах да намеря дума, която да преведе точно „гьолът”.

Как реши да го снимаш и кога се случи това? Въобще каква е историята на този филм?

Преди три години започнахме със снимките. Всичко започна с разходка по крайбрежната алея. Тогава видях басейна, за който винаги съм си мислила, че е място с лоша репутация, което трябва да се избягва. Но промених мнението си и видях, че е един много хубав басейн, от който се издига пара на фона на морето, на хоризонта. И хората, които седят вътре, си говорят за какво ли не. Тези хора са съвсем симпатични и дружелюбни, с чувство за хумор. Стана ми ясно, че не е основателно да има такава лоша репутация.

Разговаря ли с хората? Въобще, какво се получи от този филм? Защото той не е само за мястото.

Да. Ние излизаме от басейна, съпровождаме хората и в техния живот, извън басейна. Имаме четирима главни герои, това са повече или по-малко активни в живота в басейна. Това са хора, които харесвам. Хора, които имаха желание и готовност да ни допуснат до живота си и ни се довериха. Това са хора, които ни показват различни аспекти за значението на басейна, за посетителите.

В анотацията на филма пише, че това е портрет на днешна България. Какво е всъщност Гьолът? Какво ти успя да разбереш за това място и за тези хора?

Мисля, че това звучи малко пресилено, нещо като изгубени в превода сме. Филмът е портрет на една България или на една Варна. Това е портрет на едно място, портрет на хора. Това е една реалност, която се намира в България. Гьолът е реалност, която се намира във Варна. В България и Варна има толкова различни реалности. Това определено е реалността за тези хора, които са герои във филма – реалността на хората, които ходят на  това място.

Какво е за теб гьолът?

За мен това е място на срещи. Гьолът е място на свобода, където човек може просто да се чувства свободен да прави това, което иска, да бъде себе си, да се отпусне, да си говори с хората, да се освободи от ежедневието си. Това е място на отдих, място на свобода, място на социални срещи, на социален обмен. Особено за по-възрастните хора е много важно да има такива места, където могат да се срещат с хора, да играят карти, да си говорят, да се къпят. Това е важно за тяхното здраве.

Как попадна в селекцията на „Берлинале”?

Мисля, че при кандидатстването им харесаха много хората. Много сърдечни са нашите герои. Хареса им страстта, с която се грижат за мястото и го защитават. Може би всичко това пасва на програмата.

Колко е дълъг филмът и кога ще е премиерата му?

73 минути. Премиерата ще бъде на 13 февруари, а на следващия ден има още две прожекции. Все още не се знае на какви други фестивали ще ни приемат. Планирано е излъчване по немската телевизия през 2020 г. Надявам се да имаме възможност да покажем филма във Варна, не знам точно как и кога.

Немските колеги какво мислят за Гьола?

Те обичат филма, обичат Гьола. Влюбиха се в града и в мястото. Ние много често се къпахме във водата. Всичко е наред!

1 коментар

  1. българин

    за съжаление някой бандит ще си го приватизира както всичко в българия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *