• Варна
    1°
    тъмни облаци
    Влажност: 78%
    Вятър: 6m/s N
    Пропаганда: „Използваните срещу нас инструменти се развиват непрестанно“
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    В доклад, който Европейският парламент ще разгледа и гласува на пленарната сесия през месец март,

    се изразява безпокойство от разпространението на кампании за дезинформация, особено в социалните медии.

    Текстът посочва, че развитието на технологиите прави по-лесно манипулирането на звук и изображения и достигането до голям брой потребители на Интернет.
    Докладът също така заявява, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея се опитват да подкопаят демокрациите в Европа и суверенитета на страни като Украйна, Молдова и Грузия, подкрепят екстремистки движения и се стремят да окажат влияние върху изборните резултати.
    Ana Fotiga disinformation(1)
    Публикуваме интервю с автора на доклада Ана Фотига (Група на Европейските консерватори и реформисти, Полша), предоставено от Бюрото на Европейския парламент в България.

    – До каква степен европейските избори са изложени на риск от външна намеса, кибератаки и враждебна пропаганда?

    – Тук говорим за 27 паралелни изборни процеса в държавите членки, които могат да бъдат обект на атака от чуждестранни фактори, ползващи специално пригодени инструменти: ботове, алгоритми, изкуствен интелект, тролове, манипулирани изображения, фалшиви профили.

    Сигурна съм, че след скорошните случаи на опити за намеса в избори и референдуми държавите в ЕС са започнали да анализират ситуацията. Инвестициите в мерки срещу дезинформацията обаче изискват време, а и използваните срещу нас инструменти непрестанно се развиват. Затова на европейско ниво се предприемат конкретни стъпки като Кодекса за поведение срещу дезинформацията, с който социалните медии се ангажират да работят за прозрачност на рекламите на политическа тема и за премахване на фалшиви профили.

    – Какви подобрения са необходими в борбата с дезинформацията?

    Трябва да мислим с една крачка напред, вместо само да реагираме. Определено трябва да се съсредоточим повече върху зловредното използване на изкуствения интелект и да разработим и внедрим технологии, които ефективно се противопоставят на това.

    Ключово за успеха е да назоваваме публично извършителите, техните подбудители и целите, които преследват. Отговорът на ЕС трябва да включва набор от мерки, включително целенасочени санкции.

    – Има ли страни в ЕС, които са по-уязвими на дезинформация?

    Агресивните информационни кампании са част от по-широка стратегия. Трябва да възприемаме сериозно информационните кампании, съпътстващи военни офанзиви, и да им се противопоставяме с твърдост и единство.

    Дезинформационните кампании на Русия продължават да се концентрират върху източна Украйна и Крим, но винаги са насочени към страни, с които те виждат културни, исторически, езикови или политически връзки. Проектът „ЕС срещу дезинформацията“ е опровергал над 4 000 кампании с широко разнообразие на теми.

    – Как можем да гарантираме, че в опитите си да се противопоставим на пропагандата, не залитаме в обратната посока и не насърчаваме цензурата и ограничаването на свободата на словото?

    Както посочваме в доклада си, свободата на словото и медийният плурализъм са в ядрото на устойчивите демократични общества и предоставят най-добрата защита срещу дезинформацията и враждебната пропаганда. Цензурата би действала срещу нас. Затова ние подчертаваме значението на прозрачността на медийната собственост и на плурализма.

    Най-голямото ни безпокойство, което подчертаваме в доклада, засяга социалните мрежи. Осъзнаваме, че забраната на съмнителни профили може да бъде разглеждана като цензура и затова такива действия трябва да имат ясни основания.

    Какво мислят хората в Европа за дезинформацията:

    • 73% от потребителите в ЕС и 60% от потребителите в България изразяват безпокойство относно дезинформацията онлайн по време на избори (Евробарометър – октомври 2018 г.)
    • 85% от анкетираните в ЕС и 89% от анкетираните в България заявяват, че фалшивите новини са проблем (Евробарометър – февруари 2018 г.)

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *