Varna
9°
ясно небе
Влажност: 81%
Вятър: 2m/s SW
Близо 45% от младите хора у нас биха гласували за евродепутати
Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
Опашкатата в 132-а секция до Спортна зала в момента
Снимка: архив

Eдва 44,7% от младите биха отишли да гласуват и дадат своя вот за евродепутати. Младежите са най-склонни да гласуват на президентските избори (69.3% винаги гласуват на този тип избори), а 65.3% на парламентарните избори. Това сочи проучване сред младите хора на възраст между 18 и 29 години за техните политически нагласи и активност, осъществено през февруари тази година от Института за „Иновации в политиката“.

Налице е сравнително висока политическа ангажираност на младежите у нас, които имат профил поне в една социална мрежа, което излезе като резултат на база на политическите теми, които следят и на база на активността им да гласуват по време на различни типове избори.

Проучването изследва и причините за отказ от гласуване и защо младите избират да бъдат пасивни гласоподаватели. Като основни причини на негласуване на избори у нас са посочени – липсата на партия, която да покрива техните очаквания, липсата на вяра като цяло в политическия модел и апатията към силата на техния глас, който едва ли ще промени нещо в България.

Днешното поколение „далеч не е аполитично – едва 8% твърдят, че въобще не се вълнуват от политически теми, докато за близо 60% от респондентите е важно какво се случва в политическия живот на държавата“. „Една от причините за слабата избирателна активност на това поколение, е неподходящата комуникационна стратегия на българските политици в социалните медии. Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда бездна от недоверие към всички политически формирования“.

65% от анкетираните споделят, че симпатизират на платформи, без да са свързани с конкретна политическа сила, а близо 80% от тях смятат, че идеологиите на политическите партии не отговарят на това, което всъщност заявяват. Голяма част от анкетираните споделят, че не следят целенасочено политически теми или само от време на време дадена тема, която е свързана с политика. Интересен факт, който показа изследването е, че младите хора тепърва изграждат своите явни предпочитания към партии като всеки втори не може определи на коя партия симпатизира.

Изследването показва, че социалните мрежи и Интернет днес са основни инструменти за комуникация с младата аудитория и са адекватен инструмент за прокламация на политически теми.

Те смятат, че социалните медии са на първо място информативни (73,7%), забавни (56,3%) и интересни (50,3%). Освен това онлайн медиите са второто най-ползвано място, от което лицата черпят информация по политически теми. Дори електората от поколенията Y и Z припознават медиите в интернет като подходящо място за следене на политически теми и лица като 25% от тях декларират, че следват в социалните мрежи определени политически лица, партии или формации, а 1/3 от тях са поствали някакъв коментар относно политическа тема.

Според представителите на поколенията Y и Z в най-голяма степен социалните мрежи могат да се използват като място за активизиране на политическа активност като там могат да участват в различни дискусионни форми. Младите хора у нас са готови да се включат по-активно в политически теми чрез социалните мрежи като около 44% от тях декларират, че мрежи като Facebook, Twitter и други могат да окажат влияние върху поведението им.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *