Радвах се като малко дете, научих го, докато шофирах към басейна, целият се разтреперих

Състезателят на ПСК Черно море Александър Николов ще плува на олимпиадата в Рио. Сашо, както го наричат приятелите, вече записа името си в историята, след като си подсигури квота за игрите по време на Открития държавен личен шампионат по плуване за мъже и жени в София. Плувец № 1 на ПСК Черно море направи фурор и прати в историята рекорда на Краля на спринта – Цветан Голомеев, на 100 м свободен стил от 1988 г. – 50,27 сек. Варненецът успя да слезе до 50,03 сек. И както предричат мнозина плувни специалисти, ако в Рио спре хронометрите под петдесет, варненецът ще бъде записан със златни букви в аналите на българската плувна история.

– Името ви остава в историята на варненското плуване след грандиозния успех, който постигнахте – извоювана квота за Рио. Какво е усещането да покриеш норматив за олимпиада?
– След като разбрах официално, че ще плувам в Рио, осъзнах, че съм сбъднал детската си мечта – да отида на олимпиада. Радвах се като малко дете, научих го, докато шофирах към басейна, целият се разтреперих. Вълнението бе неописуемо.

– По-силно от мига, в който разбрахте, че се класирате на световното в Казан, Русия?
– Много по-силно. Няма друг форум като олимпиадата, това е най-високото стъпало в кариерата на всеки състезател. Няма място за сравнение, да се класираш за олимпиада е най-голямата радост.

– Труден ли бе пътят, който извървяхте?
– Имаше много спадове, но за всичко негативно, което ми се случи през годините, сякаш имаше причина. Сигурно така е трябвало да стане, за да стигна днес дотук. Това е една от най-големите ми осъществени мечти! Преди 4 години не вярвах, че е възможно да се случи. Но малко по-малко, заедно с моя личен треньор Никола Петров, който ценя изключително много, успях да извървя пътя. С него се случват и най-смелите мечти!

– Никола Петров заема изключително важно място в кариерата ви…
– Безспорно, без него класирането ми на олимпиадата не би било възможна мисия. Това е човекът, който дори и в най-тежките за мен моменти, ми вярваше и ме подкрепяше безрезервно.

– Какви цели си поставяте за Рио?
– Има малко време за подготовка. Надявам се да задържа добрата си форма и да подобря времето, което дадох на олимпийската квалификация. Целта ми там ще е да сляза под 50 сек. Това ще бъде върхът, който към момента мога да направя на олимпиада. Ако успея, ще е нещо изключително.

– Кой беше първият човек, с който споделихте щастливата вест?
– Обадих се на мой приятел. А иначе, очи в очи, първата радост изживях с треньорката в ПСК Черно море – Доротея Славкова. Като отидох на басейна, тя вече знаеше и двамата съпреживяхме емоцията. Родителите ми също са много щастливи. Баща ми е много запален, много се вълнува. Сигурен съм, че майка ще се вълнува повече на самия старт. И двамата са горди с мен.

– Ще вземете ли талисман за късмет в Рио?
– Не съм суеверен. Не взех талисман на световното, сега също няма да нося амулет. Разчитам на 100 % на себе си.