• Varna
    9°
    слаб дъжд
    Влажност: 93%
    Вятър: 6m/s E
    Седмицата: Можем ли да събудим тиквите?
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    angel-3733706_960_720

    Тази седмица цената на българите беше закована на пет хиляди евро бройката; завоювахме още едно последно място – в класацията на Евростат за продължителност на живота; от страната се изнесе поредният инвеститор; Варна беше задръстена повече от обичайното заради срещите на премиера в Евксиноград; за утеха от всичко може да ни послужи амбицията на премиера да сме

    домакини на Световното първество

    по футбол през 2030-та заедно с Гърция, Сърбия и Румъния, /а той очевидно още да ни е премиер/; тикви и будители пак влязоха в титаничен сблъсък в социалните мрежи. Традиционният за края на октомври спор се развихри без да е особено ясно защо изобщо трябва да се търси противопоставяне между Хелоуин и Деня на будителите. Поне не преди да има разумен отговор на няколко въпроса. Ако забраните на детето да си направи тиквен фенер, това автоматично ли го прави осведомено кои са будителите, особено ако четивата в къщата ви се свеждат до списанията за разкрасителни салони? Ако не искате тиквени фенери по улиците си, трябва ли навсякъде по света

    да забранят народните танци

    по площадите, с които толкова се гордеем? Ако вместо Свети Иван Рилски, беше избран друг светец-покровител на будителите, щяхме ли да изпаднем в положение да искаме забрана за връзването на мартеници, нощната Великденска литургия или коледните празници, за да не пречат на празнуването на будителството? И ако маската на чудовище се противопоставя на патриотично везаната риза, как ще обясните възможността един мъж да се накипри с такава риза за кръщенето на дъщеричката си, а после

    да я разстреля от упор,

    защото майка ѝ го ядосала… Тази година за Деня на будителите ГЕРБ успяха да направят и почти невъзможното – създадоха хумористичен текст по темата. В декларацията си за 1 ноември те отделиха няколко реда за поздравления и около десет пъти повече – за да критикуват БСП. Включително с цитати от Ред/Рей Бредбъри. Четенето на документа от парламентарната трибуна беше поверено на бившия зам.-министър на образованието от ГЕРБ Милена Дамянова… Избраният цитат от „451 градуса по Фаренхайт” също прозвуча двусмислено: „Днес всеки знае, твърде е уверен, че с него нищо няма да се случи. Другите загиват, но аз оставам! Няма никакви последствия, никаква отговорност. Бедата е там, че има!” Някак заприлича на

    конска глава върху леглото…

    В края на седмицата Евксиноград домакинства на няколко междудържавни срещи. Премиерът на Израел пристигна за разговори с политическите лидери на България, Гърция, Румъния и Сърбия. При двустранната среща с „приятеля” Борисов, след като още веднъж благодари за документите, които България предостави на Израел /през септември/, Нетаняху поиска от Европа по-сериозна реакция спрямо заплахата от ирански атаки, по-твърда позиция спрямо палестинците, а на нас предложи доставки на израелски газ. Българският премиер контрира с идеята да сме хранителен хъб за страните от Близкия Изток. Израелският му колега не коментира предложението, вече лансирано в арабския свят, но беше дипломатичен да не коментира, че

    вече да сме успешен хъб.

    Паспортен… Колкото до първата дама, Сара Нетаняху запълни времето си във Варна, като се разходи в един от моловете. В последвалите разговори с участието на сръбския президент и премиерите на Гърция и Румъния за пореден път се говореше за енергийна и транспортна свързаност, съвместни дружества и подписване на споразумения. Колкото до съвместното световно по футбол след 12 години, бихме могли да предложим всички селски стадиони, построени с европари на места с по 50 жители на обща възраст около 3 500 години. Ако поне бяха строени качествено, че да издържат дотогава. А докато високите гости пътуваха по маршрутите си, варненци чакаха в задръстванията и имаха много за споделяне… Ще е поучително за партийния пресцентър да го прочете из социалните мрежи,

    след като преодолее Ред/Рей Бредбъри.

    Посещението на премиера във Варна този път мина без разходка по булевард „Левски”, поради което пропусна да се наслади на най-новия градски фонтан. Поредното пробиване на водопровода предизвика атрактивна за снимане авария, /която ще си платим с поредния безводен ден и със сметките за вода/. Важното е, че Евксиноград не остана на сухо… И тази седмица имаше протести – майките на деца с увреждания не се отказаха от исканията си, във Варна протестиращият с плакат „Свобода за Палестина” беше арестуван, а в средата на седмицата таксита задръстиха булевард „Мария Луиза”. След като варненските общински съветници отказаха да повишат минималните цени за таксиметров превоз, част от шофьорите излязоха с искане цената да се вдигне и за дневната, и за нощната тарифа,

    за да компенсират поскъпналите горива,

    допълнителните разходи от ремонтите и намаляващия брой таксита в града. Срещу скъпите горива протести имаше и на други места в страната. Отразяването им в новините беше по-скоро в рубриката „любопитки”. И друг протест се проведе тази седмица. В резюме: хиляди хора излязоха по улиците, недоволни от лошото състояние на инфраструктурата в града си, камарите боклук, дупките по улиците и хаоса в обществения транспорт, с настояване кметът да подаде оставка, щом не може да се справи. Дупките, боклукът и хаоса може и да са ни познати, но протестът не беше български, беше в Рим. Организираха го шест римлянки, вбесени от състоянието на града си. Няма информация

    да са ги наричали „кресливи жени”…

    У нас бившата кметица на „Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова останаха за постоянно в ареста, след като Специализираният апелативен съд на закрито заседание отмени решението за домашния им арест. Всъщност те изобщо не излязоха от килиите си след първото решение, за разлика от Петко Дюлгеров, /човекът, водил разговорите и разнасял парите/. Той беше пуснат веднага. Заседанията на съда продължават, засега няма ключов свидетел, който да е потвърдил искането на пари от страна на Иванчева… Във Варна тази седмица Окръжната прокуратура обяви, че след тежкия инцидент, при който шофьорът Петър Здравков блъсна и уби балетиста Мартин Чикалов, разследването е

    приключило за 50 дни.

    Така липсата на няколко години бавене вече е новина… Колегите им от специализираната прокуратура тази седмица ни осигуриха подробна разходка из имотите на семейство Баневи, /без кутии за обувки, но с много луксозни обувки в кадър/. Определено е поучително да видиш къде са отишли парите ти с активното съдействие на държавата. Макар че правото има други разпоредби по въпроса какво и как трябва да се показва в такива случаи. И те /пак с активното съдействие на държавата/ се нарушават всеки път, когато

    на МВР Ентъртейнмънт му е изгодно.

    Двайсетинагодишното закъснение на този вид акции също буди определени размисли у гледащите /които не са точно в полза на държавата/. Публичните панаири в чужбина са другата страна на големия напън да се покаже колко се старае властта в борбата с корупцията. Но и там размислите не са задължително в очакваната посока, особено ако наблюдаващите имат спомени как днешните грешници преди това били важна част от правителствения антураж. И макар че заместник-главният прокурор твърди, че делото срещу Баневи ще покаже какво е „бандитска приватизация”, за публиката, /която отдавна знае, при това на собствен гръб/, делото онагледява главно престъпното

    съ-без/действие на държавата

    в същата тази приватизация. Сега премиер, прокурор и хората под тях говорят за „обезкостяване”, само че икономиката отдавна не само е обезкостена, а и добре изварена на бульон от подходящите хора. И далеч не всички ще бъдат прибрани показно за старите си грехове… Ако при ареста на Баневи съдът и държавата могат /поне да опитат/ да споделят вината и отговорността, при следващите арести вече нямаше кой да поеме част от товара. Специализирана прокуратура влезе в Държавната агенция за българите в чужбина, след като /официално/ стана ясно, че

    радостта „българин да се наричам”

    си има съвсем реална /и не много висока/ цена – пет хиляди евро. Първият задържан беше председателят на комисията Петър Харалампиев, обединен патриот по партийна принадлежност, със склонност да носи хитлеристки символи по тениските си, /оправдавайки се с музикалните си пристрастия/. Ресорен министър на агенцията е Валери Симеонов, или – според личното му нълкувание, „администратор, който трябва да координира дейността”, но не и да я ръководи или управлява. Поради това и по този повод не се чувствал длъжен да подаде оставка. ДПС обаче ясно обяви цената на властовата стабилност –

    главата на Валери Симеонов,

    „иначе ще падне цялото правителство”. Депутатът Хамид Хамид нарече това „непреодолимо условие”. И понеже в случая той е просто говорител на други /явно непреодолими/ фактори в българската политика, оставката на вицепремиера изглежда не е толкова далеч. Извън правилата на субординация в агенцията остана въпросът дали когато се продава гражданство на неясни субекти, това не застрашава националната сигурност и сигурността на целия Евросъюз… Вместо това в защита на общопатриотичната кожа Волен Сидеров обяви, че арестите на продавачите на българско гражданство били удар срещу обединените патриоти. Което всъщност е вярно – секва им перо от финансирането, и то година преди избори. Дали заради напрежението от скандала, или защото склонността към фарсови жестове е заразна, след това Красимир Каракачанов обяви, че никога не е правил грешни паспортни ходове спрямо Македония. И

    пое ангажимент – „да се гръмна

    със законно притежавания си пистолет на площада в София”, ако някой го обори. След средата на ноември би могъл да се кооперира с Валери Симеонов и неговата релса /макар че крайното решение на съда по плана за управлението на Пирин едва ли ще е в ущърб на бизнес интересите/… Като уредиха пазара на български паспорти, депутатите от ВМРО внесоха и обещаните законодателни промени, с които ще се контролират печалбите на търговците за стоки от първа необходимост. Според поправката министърът на икономиката по предложение на социалния може да определи за срок от една година максимални надценки за тях. Това ще се прави при „социални и икономически обстоятелства”, които да налагат това. Подобна мярка обаче предполага „обстоятелства”, водещи до масово обедняване,

    глад, недоимък и изобщо дестабилизация,

    /защото за картелните споразумения и изкуствено завишените цени и сега си има закони и органи за контрол и санкция/. От наслагването на всякакви извънредни заседания тия дни също не лъха стабилитет. Кабинетът заседава извънредно в неделя, за да подготви приемането на бюджета тази седмица. За бюджета разбрахме, че натъкмен според най-важното условие – „старали сме се така да го направим, че да отговаря абсолютно на нашите предизборни обещания”. А също – че, „тези, които са против това управление, на практика са срещу стабилния растеж на България”. В защитата на стабилитета след извънредното неделно заседание на Министерския съвет бюджетът веднага влезе в Парламента, където

    с „палене” на гумите

    трябва да мине през всички ресорни комисии, за да е готов за гласуване следващия вторник, /макар че заради натъкмяването му се променят двайсетина закона/. И отново на извънредно заседание… В очакване на бюджета и въпреки че все по-трудно събира кворум, Народното събрание прие поправката „Пеевски”, която регламентира изсветляването на собствеността в медиите. Финансирането си ще трябва да обявяват не само произвеждащите новини, но и разпространителите и доставчиците на медийни услуги. При гласуването от БСП обявиха закона за

    първата законодателна пи-ар акция

    у нас и този път са съвсем прави. Медиите не реагираха особено, което дава известна представа и какво ни чака занапред. Авангардизъм в законодателството започна да налага и туристическото министерство. Тяхната идея е всяко посещение при роднини да се брои за туристическо пътуване, а ако роднините живеят в курортна зона, да се плаща и курортна такса. Гроздоберът вероятно ще мине за селски туризъм, ваканцията при баба и дядо – за образователен, а за ходенето на погребение може да се въведе и нова категория –

    дарк некро готик…

    В предложените текстове има и определение за хора, които не са туристи – „лицата, които много често посещават дестинацията и я възприемат като част от обичайната си жизнена среда”. Където май попадат всички семейства от цяла Европа, които идват в „Албена” и „Златни пясъци” от двайсет и повече години… Докато туристическото министерство търси начини да си оправи статистиката, в икономическото тази седмица преглътнаха поредния горчив хап – американският хардуерен гигант „Хюлет Пакард”

    обяви, че си тръгва.

    През последните 12 години фирмата имаше свой център в София, от който обслужваше Европа, Средния Изток и Африка. Сега част от дейностите се продават на българска фирма /с уставен капитал 6 хиляди лева, контролирана от офшорна фирма/, ангажирана досега с търговия на медицинска техника. Поне сделката ще е една от първите, които ще бъдат обработени с новата електронна система за връзка между всички администрации… Тази седмица държавата обяви, че с пускането ѝ слага край на обмена на хартиени потоци между отделните си служби. През седмицата в българските медии отново се появи Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Световната банка. Тя ни обясни, че

    трябва да сме много недоволни

    от 44-тото си място в класацията на банката за човешкия капитал. Това е първото проучване, в която банката оценява хората като капитал, а не като суровина, и него децата, родени у нас, успяват да разгънат едва 68 процента от потенциала си. А също – макар че всеки 18-годишен ученик у нас е прекарал в училище почти 13 години от живота си, две и половина от тях са загубено време. „Ако искате утре да сте богати, инвестирайте в децата си днес”, призова Георгиева с аргумента, че ние „ценим децата и образованието”. Очевидно – не достатъчно, защото няма особени реакции срещу

    оксиморонните решения на властта

    у нас – и в образованието, и в здравеопазването, и в социалната политика. Защото се вдигат заплатите на учителите, но не и административната тежест върху тях, дават се още пари за лъскави тежки учебници, но не и за разбираемо съдържание в тях, има оплаквания от демографска криза и недостига на работна ръка, но и искания да се орежат още и майчинството, и доходите, а достъпът до лечение става все по-скъп и затруднен. Иначе Кристалина Георгиева ни успокои, че било „естествено и необходимо задължение България да влезе в чакалнята на еврозоната”, от което

    заплатите у нас нямало да се променят,

    /без да коментира цените/. Тъкмо от това се страхуваме и ние… Евростат също публикува поредното си проучване тази седмица. според него най-кратко в Евросъюза живеят българите от регионите Северозападен, Югозападен и Северен Централен. България /без изненади/ е на последното място като държава. У нас не само продължителността на живота е с

    шест години и три месеца по-малка

    от средната за Евросъюза, тя е най-ниска и в сравнение с останалите балкански страни… Депутатите обаче мислят перспективно и докато съчувствено изслушват жалбите на едрия бизнес, мислят и за положителния имидж на държавата. Тази седмица Тома Биков от ГЕРБ откри /или по-скоро припомни/ още един начин за лъскане на държавния образ – пари от бюджета да получават само автори, които смятат да произвеждат положителни или имиджови филмови продукции. Законодателните примери, които дава Биков в защита на тезата, че който дава парите, той поръчва киното, са от цяла Европа. Не дава обаче примери, за да сравним крайния резултат. Затова преди гласуването законотворците може би трябва да изгледат още веднъж рекламните клипове на държавата, в която тя сипа милиони. И да преценят дали част от тях не са достойни за

    най-черния забранителен списък.

    Варна също има какво да предложи като опит – щедро подарявани общински пари срещу обещана добра реклама. От нея досега сме получили снимки на снимачни екипи, които блокират движение и газят поляните в Морската градина. Което май не е много добър имидж…

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *