• Varna
    9°
    слаб дъжд
    Влажност: 93%
    Вятър: 5m/s E
    Седмицата: За мишките и депутатите
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    mouse-2557252_960_720

    Тази седмица, за деня на революцията, /7 ноември/, бг-версията на свободната преса излезе с позорен списък на лошите сайтове, които лъжат. Ползата е, че като проверите списъка на Пеевски, ще

    знаете какво да четете …

    В Парламента започна гледането на бюджетите на основните структури. За обсъждането на парите за Държавното обществено осигуряване управляващите напълниха парлментарната зала след дълга липса на кворум. Не заради благосклонността на опозицията, а защото от мнозинството дойдоха на работа. Дискусията обаче акцентира на вътрешните парламентарни и партийни

    проблеми на мишките и мишлетата…

    Загрижен да не фалира някой застраховател, законодателят реши да върже системата „бонус-малус” в автомобилното застраховане към колата, а не към задкормилното устройство. И работата стана „боно, ама малце по български”. Преди това данъкът за повече от два милиона автомобила у нас /около 70 на сто от автопарка/ се увеличи, за някои – двойно… Кубрат Пулев обяви: „Живеем зле,

    защото сме малко или много дебилни”.

    Явно е готов не само за ринга – по примера на Кличко, Цветанов и други виртуози на изящната словесност. Като Тръмп, който оповести тия дни, че вече е изпълнил повече обещания, отколкото е дал по време на предизборната си кампания през 2016-та. И като вицепремиера Дончев. „Щом има арестувани, значи има борба с корупцията”, обяви той по повод

    боливудските продукции на спецорганите,

    малко обърквайки местата на причината и следствието… „Прекратяването на договорите с директорите не е оценка за работата им”, добави към словесните шедьоври транспортният министър Росен Желязков. Конкретните директори са на БДЖ, а оценката им би трябвало да включва и тоталния срив на компанията, постигнат успешно под тяхно ръководство. Ако целта не е била точно това, разбира се… „Всички протести са, за да

    карат премиера да се чувства неудобно”,

    без никакво неудобство обяви депутатът-патриот Емил Димитров. През това време майки, таксиметрови шофьори и обикновени потребители на все по-скъпи стоки и услуги стават все по-склонни да развалят удобството на премиера и не спират да протестират. А и обгазяванията на Русе зачестиха… Таксиметровите шофьори от Варна излязоха на пореден протест с искане за по-високи цени – един лев на километър през деня и лев и 20 нощем. Подкрепящите се умножават след всеки ден протест, но тъй като таксито все повече става

    лукс, а не средство за придвижване,

    крайният ефект може да не е гарантирано добър. Едно от основанията за искането е поскъпването на горивата. Тази седмица фактът за постоянно растящите цифри по бензоколонките стигна и до Комисията за защита на потребителите. В отговор те обявиха секторен анализ на производството и пазарите и даже

    призоваха „за активно съдействие

    за предоставяне на всякаква информация и данни във връзка със състоянието на конкурентната среда в сектора”. Явно никой от комисията няма радио, телевизор или компютър – нито на работа, нито вкъщи. Набеденият за експерт в областта Емил Димитров яростно скочи в защита на сектора: „Премиерът и правителството не могат да променят цените на горивата. Те са вдигнати от Русия и от САЩ. Ако свалим държавните такси върху горивата,

    трябва да намалим пенсиите

    и да съкратим държавни служители.” И продължи настоява, че всички пътуващи из Европа страдат от масовата халюцинация да им се привиждат по-ниски цени от нашите. Според параметрите, заложени в Бюджет 2019, халюцинирането ще продължи. Въвеждането на тол таксите ще оскъпи допълнително всичко, което се превозва от друг град, например. А ДДС върху хляба и лекарствата

    ще си остане 20 процента.

    Според Ревизоро – защото данъците и таксите са основен източник на приходи за бюджета. ДДС върху хазарта обаче продължава да е тема-табу, а и както преди няколко месеца обяви бившият шеф на хазартната комисия Димитър Терзиев: от това „не биха се увеличили приходите в хазната”… Тази седмица аргументите на управляващите срещу предложението за диференциран подход бяха, че свалянето на ДДС не означава непременно сваляне на цените, /въпреки че обратното винаги важи/, а също – че не бива да се прави социална политика чрез данъците, /както явно и чрез заплатите/… През това време акциите по търсене на пари за болни и гладни продължават, а из институциите

    замириса на коледните бонуси.

    А в Търговския регистър, стана ясно, са си раздали премии даже за времето, през което цялата държава беше блокирала заради спирането му… Продължава и плащането на охраната на бившия лидер на ДПС Ахмед Доган, защото „животът му е застрашен от чужда държава”. От НСО смятат, че хвърчащата реплика е достатъчна, за да тушира коментарите. И след нея обаче остават някои въпроси – като какъв НСО пази безплатно Доган, след като е само обикновен бизнесмен. И кой го застрашава също не ни казаха, макар че когато една държава замисля

    убийството на чужд гражданин

    на собствената му територия, скандалът /би трябвало да/ е сериозен… През седмицата стана ясна и номинацията на ДПС за нов член, /а вероятно и председател/ на Националното бюро за контрол върху специалните разузнавателни средства – Илко Желязков. Свързан с ДС, психолог по образование, но с кариера в енергетиката, /след като е уволнен от националното следствие/, Желязков е известен главно с близостта си до Пеевски. Скандал и протести обаче няма, макар че идеята Желязков да застане

    на кранчето на секретната информация

    е точно толкова скандална, колкото и предложението „Пеевски – шеф на ДАНС”. Останалите партии също имат свои номинации за комисията – на същите хора, които бяха там и досега. Иначе всички са недоволни от факта, че месеци наред бюрото не работи и произвежда само скандали… Не мина без тях и тази седмица. Варненският принос беше линейка, чакаща преминаването на политик. Кортежът на Нетаняху през Варна остави линейка с пациент да чака пред Катедралата. Последвалите обяснения, че болният вътре не е бил спешен, изобщо не премахват
    съмненията в морала и здравия разум,

    които управляват по нашите ширини… В столицата, понеже скандалите на коалиционния партньор явно не са достатъчни на ГЕРБ, те решиха да си направят и свои. Първо обявиха, че ще има таван на обезщетенията, които застрахователите плащат за човек, убит на пътя. Цената на жертвата беше определена до 20 хиляди лева. При очакваното недоволство следващата стъпка, /която вече не би трябвало да ни изненадва/, беше на премиера, който разпореди на парламентарната група на ГЕРБ

    да не гласува предложените промени.

    Които бяха внесени от народния представител Менда Стоянова. От ГЕРБ… После стана ясно, че сме побългарили и системата „бонус — малус”, измислена, за да стимулира безопасното и разумно каране и да наказва джигитите на пътя. БГ-версията предлага да плащаме много и след седем-осем години да получим отстъпка от 25 процента, ако сме изрядни. Ако сменим колата с нова обаче, губим бонусите. А ако сглупим да купим на старо кола, с която някой е газил закона,

    поемаме и неговите „малуси”,

    /които пък джигитът успешно може да занули с купуването на кола с чисто досие/. Извън дежурното подозрение, че докато ние се възмущаваме, някой някъде краде сериозно, идеята показва, че явно дупките в джобовете на властта са вече огромни, а също – че застрахователните агенти /и лобисти/ в Парламента са повече от юристите. Защото шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова директно обяви, че ако не се вдигне „Гражданска отговорност”,

    някои застрахователи ще фалират.

    Може би с очакването, че гражданите ще викнат в един глас, че са съгласни да платят, за да оцелеят тези, на които държавата е обещавала гарантирано високи печалби в един от най-рисковите сектори на бизнеса… Иначе „бонус-малус” системата е една добра идея за по-справедливи цени на застраховките. Ползват я в Румъния, Унгария, Латвия, Италия, Франция, Холандия и Люксембург. Никъде обаче законодателно не се прехвърлят вината и оскъпяването на вноската от шофьора на колата му. Вероятно защото другата

    опция за намаляване на разходите

    на застрахователите е намаляването на катастрофите. За това обаче са необходими нулева корупция при издаването на шофьорски книжки и пътните проверки и стопроцентово качество при изграждането на пътна инфраструктура. И понеже дрането на търпеливия електорат е по-лесно, изведнъж колите ни се оказаха натоварени със съвест, /Илон Мъск тихо ридае в офиса си/… Идеен принос към седмицата имаха и от агенцията по храните. Предложението им беше да се криминализира отглеждането на животни „в нерегистриран обект” като мярка срещу птичия грип. После от там дълго се обясняваха, че нямало да накарат

    всички с по три кокошки в задния двор

    да ходят да ги регистрират. Така се разбра, че БАБХ продължава да страда от комуникационните си недостатъчности и след цялата бъркотия с евтаназирането на козите. Комуникационен се оказа основният проблем и на железниците ни. Така поне излезе от обясненията на сравнително новия транспортен министър. „Основният мотив за искането на оставките на тримата директори на БДЖ е

    лошата комуникация

    между тях. В никакъв случай прекратяването на договорите с директорите не е оценка за работата им.“ Това обяви Росен Желязков, след като трима от директорите съобщиха, че напускат. Вероятно Желязков не подозира за спада от два милиона пътници за три месеца, /което е над една трета на годишна база/. Или за поредицата заплахи от фалит. Или за наливането на бюджетни средства, докато БДЖ поръчва мотриси за над половин милиард, а все повече населени места у нас остават

    без никаква връзка с по-големите градове…

    Тази седмица БДЖ беше в новините и по друга причина. След като шумно рекламираната реформа в бюджета на НСО беше сведена до това да оставят омбудсмана без кола, Мая Манолова си организира приемна във влака София — Варна. Като първи резултати Манолова натрупа нови политически точки, /без особени ползи от активността ѝ/, финансовият министър ще получи

    куп билети от влак за осребряване,

    а гражданите медитираха над списъка на тези, които остават незасегнати от икономиите в НСО: 20-те членове на Министерския съвет, премиерът, /който „пести”, като си кара сам колата в разрез с всички правила/, 12-те конституционни съдии, председателят и зам.-председателите на Парламента, кметът на София, бившите шефове на кабинета и на Парламента, /включително и такива като Димитър Главчев, който

    не направи и седем месеца стаж

    като председател/… Омбудсманът изпаднал от списъка, защото задачите на обществения защитник „не следва да предполагат използването на специализиран транспорт от НСО”. За разлика от задачите на някои „успели млади мъже” и „обикновени бизнесмени”. Икономията обаче само подпомогна сформирането на „Летящия цирк на Мая Манолова”… Докато различните власти у нас се забавляваха по този начин, Световната банка ни смъкна с

    още девет позиции назад

    в класацията си за условията за развиване на бизнес. Според доклада „Да правиш бизнес 2019” България вече е на 59-то място и за трета поредна година пада надолу, /след като през 2015-та вместо слизане имаше запазване на класирането/. Добра оценка страната ни е получила за трансграничната търговия, основното изоставане е илюстрирано с два показателя: в София един склад се свързва към електропреносната мрежа

    два пъти по-бавно от средното в Европа,

    а цената /като дял от дохода на глава от населението/ е почти два пъти по-висока… Бизнесът обаче откри други причини за лошите си резултати – чужди конкуренти, които умишлено атакуват българските строителни фирми, за да им вземат предстоящите големи поръчки, платими с европейски пари. В което има логика, но точното ѝ количество трябва да се изчисли, след като от уравнението се извадят асфалтът, който се износва за един сезон, и санирането, което от време на време или пада на главата на някого, или

    отлита в неизвестна посока…

    Въпреки това и тази седмица Цветанов ни убеждаваше, че основания за предсрочни избори няма. Поддържането на лайтмотива беше поверено на Томислав Дончев, който може да се кандидатира за принос към допълването на Стокхолмския синдром. „Ако Валери Симеонов подаде оставка, ще се наруши балансът в коалицията и това означава да отидем на избори. По определен начин се оказваме заложници на ставащото в коалицията „Обединени патриоти”, но продължаваме да работим.” Дончев обяви и срок: „докато можем и докато има смисъл. За мен все още смисъл.”

    Нас явно никой не ни пита…

    За изборите догодина започнаха да се готвят официално в Европа. В Хелзинки ЕНП реши, че водещият партиен кандидат за председател на Европейската комисия ще е Манфред Вебер. Кметове на ГЕРБ, сред които и варненският, бяха заведени да гледат. Предизборна подготовка започна и във Варна. За първи път щабът на БСП няма да бъде воден от областния партиен шеф. Вместо него за кампанията ще отговаря депутатът Иван Иванов, известен предимно с огромния скок, /от 26-тото място в листата до депутатския стол/, направен

    с помощта на преференциите.

    Тогава дори собствените му съпартийци недоволстваха, че преференцията си имала и твърда цена, но софийските им началници не обърнаха внимание… За по-добро представяне се бори и главният прокурор, който тази седмица официално откри грипния сезон, искайки наведнъж шест депутатски имунитета по различни причини. Сред тях – на Елена Йончева и на още един депутат от БСП, на трима от „Воля”, начело с председателя Марешки, и на един от ГЕРБ за цвят. Обвиненията едва ли ще минат, но вероятно главният прокурор не се притеснява от това – важен е имиджът преди решението кой ще замине

    в прокуратурата в Брюксел…

    Не толкова шумно тази седмица Специализираният наказателен съд приключи /девет години след шумните арести/ делото „Октопод”. Резултатът е 3:2, /3 оправдателни и 2 условни присъди/. А България вече дължи на обвиняемите 110 хиляди евро по решение на съда в Страсбург, /заради начина на арестуване/… В скандал тази седмица успя да се забърка и студентската телевизия. Публиката настървено коментира рекламния клип за вербуване на нови сътрудници в стил

    „Уайнстийн рекламира „Биг брадър”.

    От него стана ясно, че новото поколение журналисти ще се избира според това доколко сръчно носи кафето и доколко палаво гледа шефа, седнал с широко разтворени крака. А заветната цел е не друга, а „да станеш известен”. Шефът на „Алма матер” Башар Рахал обяви видеопошлостта за „пародия”, /която ограниченият зрител явно не схваща/, като настоя, че лоша реклама няма. Определено е прав – докато в мрежата се вълнуват от

    клипче за 50 лева,

    продължава да няма яснота за подробности като клаузите в продуцентския договор на студентската телевизия, имената на хората от управителния и програмния ѝ съвет и намеренията им към материалната база – собственост на Софийския университет… Тази седмица започна вторият кръг от състезанието за кметове. В тазгодишния конкурс „Кмет на годината” от региона до него стигнаха само Свилен Шитов и Иван Портних. Девненският кмет чака награда в категорията „Smart City”, а номинацията на Иван Портних е за

    „Спорт и младежки политики”.

    Дори и победата му едва ли гарантира довършването на градския стадион, но през седмицата беше намерен друг стимул – бъдещо домакинство на мач от световните футболни финали през 2030-та. Идеята за балканските финали на срещата в Евксиноград, както се изясни, е дошла от гръцка страна. Там вече настъпиха тази мотика веднъж за Олимпийските игри. Защо ние

    ще им помагаме да повторят

    не е много ясно, /извън потенциала за усвояване на средства от правилните хора/. Иначе дотук стадион „Варна” ни е струвал 50 милиона лева, обяви общинският представител в дружеството. Според Димитър Карбов са необходими още поне 20 милиона и следващата опция за финансиране е дългосрочна концесия на апортираните общински терени. Според него две трети от стадиона вече били готови, а големият проблем се оказали появилите се подпочвени води след началото на строежа. Което във Варна наистина е

    огромна и неочаквана изненада…

    Тази седмица в града се появи „умна” пейка със соларен панел, от която безплатно могат да се зареждат по четири мобилни устройства едновременно, от следващата седмица тя ще предлага и свободен достъп до интернет. Трима млади варненци стоят зад проекта, с който Варна се доближава до градове като Страсбург, Загреб, Прага и Братислава. С колко – зависи от времето, през което пейката ще си остане здрава и работеща. Защото за един град са необходими и достатъчно количество граждани… В края на тази седмица ще навлезем в 30-тата си година живот след промените. Засега май само мишлетата станаха от девет на седем милиона…

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *