• Varna
    9°
    слаб дъжд
    Влажност: 93%
    Вятър: 6m/s E
    Седмицата: По пързалката
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    лед

    Тази седмица в новините протестите отстъпиха място на изненадата от зимата. Независимо от датата, от предупрежденията за лошо време и изобилните обещания, че сме „готови”, страната пак се оказа хлъзгава и блокирана. Този път за кратко, но само защото времето се оправи бързо. Още по-бързо бяха намерени

    виновните за хлъзгавата ситуация –

    летните гуми са довели до задръствания, задръстванията са попречили на чистенето, липсата на чистене е довела до катастрофите и чакането, от които се оплакваме, вместо да се извиним на властите, че сме ги затруднили. Такава поне беше варненската версия за това как се стигна /пак/ до ледените пързалки в сряда следобед… В новинарския обмен ни вкараха 11 тона хашиш. Яхтата с дрога беше хваната край Италия на идване от Мароко /малко преди премиерът да потегли без особени предизвестия за там/… Тази седмица лидерите на Евросъюза одобриха

    развода с Великобритания.

    Самите британци междувременно преосмислиха желанието си, защото евролидерите, /въпреки склонността на някои от тях да ходят с различни обувки/, успяха да изцедят от ситуацията всичко възможно в полза на съюза… У нас през седмицата имаше и протести. „Правосъдие за всеки” призова за подкрепа под мотото „Право и свобода” заради казуса „Иванчева / Петрова”. Където отдавна не става дума за едни пари, /за които така и не се разбра кой кому ги е давал/, а за предупреждение. Към всички останали, които пречат на играта с белязани карти. Покрай случая станаха ясни и други подробности от съдебния пейзаж – прокуратурата, например, не била отговорна за условията в арестите, правосъдната министърка пък не била наясно с въпросните условия, а всички заедно продължават да се правят на разсеяни за думите на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, че съдът е станал

    оръдие на наказателната политика

    на държавата. Не е чудно тогава, че електоралните единици се подхилват на снимките от килията и с одобрително цъкане четат спомените на един затворнически библиотекар как „едно време” било същото, че и по-зле… Междувременно дойде поредната сметка за сценариите на „МВР Ентъртейнмънт” – порицание и обезщетение за показния арест на Николай Цонев. Порицанието е за виновния прокурор, а 108-те хиляди лева за обезщетението ще дойдат от бюджета. Сумата се добавя към вече присъдените по този случай 15 хиляди евро и 300 хиляди лева. Пак от бюджета. Разбира се, у нас има Закон за

    отговорността на държавата

    и общините, в случай че те са нанесли вреди, но никой не се осмелява да стъпи на хлъзгавото и да играе срещу тези, които са стиснали и ножа, и хляба, и сиренето. А междувременно записахме още една акция, при която /при добър адвокат/ ще се плащат обезщетения – този път в Бургас. При задържането на група наркотърговци мъжете с качулки нахлуха посред нощ с чукове и „кози крака” в погрешен апартамент. „Фактът, че са притеснени граждани, е обезпокоителен”, лаконично обяви заместник-главният секретар на МВР. И щедро разпореди да поправят вратата… През седмицата имаше и площадна молитва, свикана в очакване законотворците да получат вразумление и да преразгледат някои свои идеи в новия Закон за вероизповеданията. Докато мислят, добре е да се сещат, че след молитвата

    обикновено идва мотиката…

    Не е ясно дали ще се осмелят да протестират отново в „Бобов дол”. От ръководството на мините тази седмица осъдиха работниците си за „незаконна стачка”. През май 2017-та миньорите, недоволни от безкрайното бавене на заплатите, излязоха на протест, но според държавата те не са били прави да си искат заработеното… „Дайте ми това Министерство на вътрешните работи за 24 часа и ще видим дали ще има протести”, намеси се и Валери Симеонов. Дали публиката претръпна, или защото глупостта на депутатите не прави чак такова впечатление като вицепремиерската, но този път Симеонов не привлече особено внимание

    въпреки фашизоидните идеи,

    /а и никой не забеляза шумното му желание за министерстване/… Тази седмица изненадващо много се говори за култура. Или за хлъзгавите странични продукти, които някои наричат съвременно изкуство, докато други плюят през рамо. Причината „пърформънс” да стане една от думите на седмицата е Ода Жон. Българката от Своге, наложила се като артист във Франция, реши, че най-добрият начин да онагледи недоволството си от превръщането на жената в предмет и продукт за консумация, е да събере група интелектуалци, /вегетарианци според по-късните им оправдания/, и да ги накара да предъвкват зеле и евтини колбаси, аранжирани като голи жени насред Националната галерия. Като чисто рекламен ефект постижението е безспорно – малко са изложбените събития, обсъждани у нас толкова дълго и настървено. А дали предъвкването е спомогнало на участниците да не виждат повече

    жената като парче месо…

    Групата жени, които най-мъжки се борят с държавата през последните месеци, получиха пореден шамар – при разглеждането на Закона за личната помощ, за който настояваха майките на деца с увреждания, стана ясно, че финансово програмата е на минус, още преди да е започнала да действа. Парите догодина са така разпределени, че ще стигнат до септември. Законът вече е приет на второ четене в този вид… По същото време приключи и проверката за спешно изменените правила в Агенцията по вписванията, така че да могат да раздадат 600 хиляди лева бонуси, /включително за времето, през което неизвестно кой и неизвестно как беше блокирал работата на половин България, спирайки търговския регистър/. Проверката доста хлъзгаво постанови, че промените /и бонусите/

    „не са незаконосъобразни”…

    Тази седмица депутатите гласуваха бюджета за следващата година. Министерската автореклама го провъзгласи за най-добрия възможен и съществувал досега, а всичко останало ще го усетим сами. В раздела за регионалното министерство, например, може да се прочете, че догодина ще е готов „магистралният пръстен” на страната, /тоест, ще са завършени и пуснати всички магистрали, включително тези, които още не са започнати/. Информацията сподели варненският червен депутат Иван Иванов, питайки: „Колеги, Вие в някакъв

    паралелен свят

    ли живеете?”. Каквато и истина, /прицелена към следващите избори/ да има в изказването му обаче, електоратът отдавна е забелязал, че избираемите много добре знаят какво трябва и как може да се направи за народа, докато са в опозиция, но след избирането им това знание някак спонтанно се губи. Колкото до субсидиите за партиите, те си остават 11 лева за глас и в този бюджет, а пари за машинно гласуване няма. Като аргумент депутатите лансираха идеята, че и без това от него нямало особена полза… Докато в Народното събрание гласуваха парите за следващата година, премиерът отлетя за топлите страни – отиде в Мароко, за да разяснява ролята на България в отношенията на Западните Балкани. И за да си спести някои обяснения у нас, явно с надеждата, че когато се върне с поредните

    разкази за приятелство и инвестиции,

    тук ще сме забравили и обещаното на майките, и декларираното на диванчето на Слави за субсидиите, и други, далеч по-сериозни скандали. Защото и тази седмица премиерът нямаше какво да каже за апартамента на финансовия си министър, за вилата на финансовия си министър и за къщите на Десислава Атанасова, Делян Добрев и Красимир Велчев. Или за за факта, че всички те живеят за без пари в имоти на един и същи човек – Иван Сариев. Всъщност – „без пари” важи за ползвателите. Ние със сигурност сме платили заради тях. И засега сме получили насреща обещание прокуратурата да започне проверка. Докато кръстниците продължават да се ползват с достатъчно протекции и данъчни, финансови и други законодателни подаръци, с които

    да си компенсират щедростта

    към министрите… Все пак антикорупционният орган бавно и полека се зае с проверка на Горанов, без да казва нищо обаче за кръстника му и за някои назначения на близки и роднини във ведомствата на щастливите новодомци, описвани в медиите. Може би за антикорупционния орган терминът „самосезиране” не звучи достатъчно сериозно, но от друга страна, преди Горанов да си признае сам, информацията за щедростта на Сариев /и за искрената масонска дружба, свързала замесените с главния прокурор/ обикаляше по същите медии месеци наред… Докато проверяващите умуват дали пък случайно подобна щедрост не

    покрива определението за корупция,

    тази седмица пореден кмет на българско село напусна изборната си длъжност, защото не може да си издържа семейството. Подобни проблеми всъщност имаше преди време и настоящият финансов министър – тогава депутат Горанов, който напусна Парламента, защото трябвало да си храни децата, /а не само да гледа как приятелите му стават милионери/. За разлика от него, Георги Георгиев от Бъркачево явно не е случил на кръстник, затова стана тираджия… А в Челопеч за пета година преди Коледа местните жители започнаха да събират пари. Тази година целта им е 20 хиляди лева –

    за да подарят кувьоз

    на „Майчин дом”… През това време енергийният министър обясняваше атомния проект „Белене”, като за вътрешна консумация аргументите ѝ бяха обратното на това, което казаха от Европарламента. Пак Теменужка Петкова мимоходом ни осведоми, че втората тръба на „Турски поток” ще мине през България. Информацията ѝ била от официалното съобщение на „Газпром”… Нещо да ви липсва от това васално изявление? Например, „преговаряхме”, „договорихме”… Цената на минаването ще стане ясна през следващите години, но и в края на тази, в сезона на обобщенията, има достатъчно данни за размисъл. Като констатацията на Евробарометър, че половин година преди евроизборите 60 на сто от българите смятат, че те

    няма да са честни и свободни,

    а също – че през оставащите шест месеца няма да бъдат взети мерки това да се промени. Или като данните на Евростат, че почти 53 процента от българите през миналата година не са могли да се справят с неочаквани финансови разходи /при среден показател за Евросъюза 34 на сто/… И във Варна темата за заплатите беше актуална. Макар шофьорите да намаляват, директорът на „Градски транспорт” обяви, че няма как да увеличи заплатите във фирмата, /независимо от настояването на президента на КНСБ Пламен Димитров за ръст между 10 и 12 процента/. От една страна, ниските заплати само ще увеличат дефицита на шофьори и работещите пенсионери зад волана. От друга – заплатите на тези, които се возят в градския транспорт,

    също са далеч от необходимото.

    А след ледената интелюдия в сряда варненци са още по-малко склонни да приемат, че цената от левче за билетче е ниска… Още докато беше топло и сухо през Варна мина Цветан Цветанов и обяви, че „няма предпоставки за предсрочни парламентарни избори”. Протестите и маршовете срещу беднотията, корупцията и безхаберието явно не са достатъчен аргумент. „Важно е да се подготвим добре за предстоящите европейски избори, защото те са от ключово значение за бъдещия ни успех на местния вот.” Това простодушно изявление на кадровика на ГЕРБ е най-добрата илюстрация, че за гражданите за европейско развитие единственото важно е бетонирането им на вътрешните позиции, а

    Европа е дамата-спомагателно

    за постигането на тази амбиция. „Случващото се във Варна в последните години е доказателство, че кметът Иван Портних върши отлично работата си. Градът се развива и съм уверен, че до една – две години ще бъде дори още по-привлекателна дестинация”, натърти Цветанов, който и на следващите избори явно ще залага на кандидатурата на Портних. Няколко дни по-късно, когато настана масовото хлъзгане и пързаляне, варненци усетиха на собствен гръб /и с други свои части/ колко точно е „отличното” и как се развиваме надолу по пързалката… А само шест дни преди улиците да се заледят и да се напълнят със закъсали коли /и градски автобуси/, общинската администрация ни беше уведомила, че всички ангажирани със зимната подготовка са повече от готови. А когато се оказа не точно така, идеята, че не се рине и

    не се лугира, докато вали,

    /независимо от вида и интензитета на валежа/, беше лансирана като универсална истина. Пускането на учениците в пет и половина, когато беше ясно, че целият град вече се е задръстил, приключи с това, че децата стояха по час – час и половина на спирките, /или натъпкани в автобусите/, или се пързаляха по леда. Дали това означава, че никой не е бил наясно за колко време могат да се разчистят задръстванията, да се лугират улиците и да се пуснат автобусите… Допълнителен бонус бяха затворените за ремонт участъци и липсата на навременна реакция да се отворят тези, през които може да се минава. Ден преди голямото хлъзгане на общинския сайт се появи кратка бележка, че там са наясно със задаващото се лошо време и ще наблюдават обстановката. В деня, в който за няколко часа Варна беше хлъзгане и хаос, информация нямаше – нито към медиите, нито към гражданите. А част от хлъзгането и хаоса можеха да се спестят не само ако пишман-шофьорите си бяха останали вкъщи, а и ако имаше

    откъде да научим

    вървят ли автобусите по един или друг маршрут, ако не вървят – кога ще тръгнат, къде има задръствания, откъде може да се минава… А след като /пак/ стигнахме до хлъзгането и хаоса, може би някой трябва да ни разкаже /с цифри, дати и факти/ кой определя къде, кога, с какво, срещу колко пари се чисти, на базата на какви минали данни и прогнози се вземат тези решения и как се коригират след поредното хлъзгане и хаос… Защото иначе ще преговаряме сценария „готови сме за зимата” и ще играем нехудожествено-самодейни пиеси върху уличен лед още години наред.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *