• Varna
    15°
    разсеяна облачност
    Влажност: 82%
    Вятър: 3m/s E
    Седмицата: Голям форсмажор
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    imp-3878861_960_720

    През седмицата софиянци се радваха на Дядо Коледовци, които им редиха паветата по изстрадалия „Граф Игнатиев”. Във Варна даже и джуджета нямаше. Това обаче е единствената разлика – качеството навсякъде е такова, че все едно плочки и павета са

    сложени от елените.

    Законите и правилата в държавата също все повече приличат на нещо, направено от елените на Дядо Коледа след големия купон. Тази седмица у нас окончателно приеха възможността арестуваният да е в неизвестност за две денонощия, с компромис за децата – 24 часа. За да не се шокираме, зам.-министърът на правосъдието побърза да ни напомни, че ако едно дете се е озовало в ареста, „това не е

    дете, което е послушно и добро”.

    Иначе казано – родителите да си направят ново, вместо да се притесняват за тоя непрокопсаник. Макар и с козметични отстъпки, мина и поправката за конфискацията без връзка с наказателно дело. И в двата случая обяснението е, че тези мерки ще се прилагат при заплахи от тероризъм или при сериозни далавери, но ние отдавна сме свикнали, че когато държавата обяви, че иска да го направи по-добре,

    най-често става както обикновено…

    През седмицата Тръмп обяви изтегляне на американските сили от Сирия, защото „ние спечелихме срещу ИДИЛ”. В украинския парламент депутатът Виталий Куприй внесе законопроект за обявяване на война на Русия. Във Франция протестите продължават. След първите вълни от недоволство и насилие на французите им вдигнаха минималната заплата и им намалиха данъците. След улични вълнения заплатите се увеличиха и в Испания, вероятно ще се случи и в Португалия, /въпреки изключително добрата ѝ икономическа и социална политика/. У нас

    след протестите се увеличиха цените

    /и държавните подаръци за някои фирми/… Поне закриха министерството на европредседателството, макар и шест месеца след изтичане на мандата ни. А един творец и бивш министър на културата – Вежди Рашидов, обясни тази седмица колко са вредни културните телевизионни предавания, особено когато обръщат внимание на „Сляпото Айше” /познато по света като „Сляпата вайша”/… Поне Петьо Блъсков – флагманът на свободното слово у нас, /в онази мутация с хъшлашкия език, фриволния правопис и загадъчната пунктуация/, откри защо нещата у нас не вървят – защото се

    злоупотребява с европейските фондове.

    Даже откри и кой ги е източил до последния евроцент, така че да няма нито за качествени пътища, нито за стопански субсидии – авторите на „оня” билборд с „неправилната” любов. И илюстрира гневния си статус с брадат виц за „геьове” /вярно с оригинала/. Покрай тези вълнения незабелязано мина една градска годишнина – 69 години откак Варна е била прекръстена на Сталин. Слагаческият ентусиазъм тогава е издържал по-малко от седем години, но очевидно не е изчезнал… Тази седмица получихме

    традиционното тронно слово,

    което Ахмед Доган изнася пред съпартийците си в края на годината, а останалата част от партийната класа превръща в събитие с безкрайните си коментари. Почетният председател явно се ласкае, че „трасира проекциите на бъдещето”. Откъдето изпадат банални, но сложно написани констатации за опасностите от нарастваща бедност, продължаваща емиграция и превръщане на политиката в игра на

    временни баланси в личен интерес.

    Не липсва и дежурният призив държавата да се изтегли от правенето на бизнес и да се заеме само с правенето на правила за него, /като зад витиеватите фрази се долавя и предупреждение да не се пипат „правилните” хора и бизнеси/. За електората е напътствието, че в момента няма нищо по-вредно от предсрочните избори, така че най-добре ще е не само

    да забравим какво ни причинява

    вече за трети път кабинетът „Борисов”, но дори „да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия”. Разбира се, Доган предлага и промяна на „модела”, без обаче да сменяме системата, което най-правилно може да стане с избора на парламентарен програмен кабинет. Иначе казано – да повторим опита от кабинета „Беров”. На фона на компилираната форумна мъдрост за Доган е много удобно да не ни припомни друга изтъркана фраза – че когато правиш едно и също нещо, няма как

    да очакваш различни резултати.

    Вероятно защото него резултатите го устройват… Преведени на езика на ежедневието ни, нас обаче резултатите не /би трябвало да/ ни устройват. Тази седмица, например, малко след манифестацията на обидените строителни фирми, край Гложене работници на една от най-обидените – „Трейс”, за малко не ядоха бой. Насред неделния снеговалеж те асфалтираха ударно, а отговорният за това безумие обясни, че „ситуацията”

    била „много форсмажорна”,

    но напролет щели да пооправят каквото оцелее. По същото време след тричасово влачене по пътя между Благоевград и София депутатката Десислава Атанасова изригна в социалните мрежи с искане да получи „имена” на отговорните, защото ѝ било писнало все „Борисов и ГЕРБ да са виновни”. Малко по-късно за компенсация при откриването на новото парче от магистрала „Струма” самоотвержени фенове опънаха професионално направен транспарант: „Благодарим Ви, Г-н Министър Председател,

    че ни направи Европейци!“

    /вярно с оригинала/… Вероятно от ГЕРБ не са очаквали същите благодарности и за най-новата порция юридически фантазии, която ни сервираха, но дори и те са били изненадани от аргументиран отпор срещу законопроектите, които Данаил Кирилов озвучава от парламентарната трибуна като свои. Седемдесет видни юристи в общо писмо поискаха от шефа на правната парламентарна комисия да си спомни, че

    поне по диплома и той е юрист,

    /докато сред правозащитните организации особена активност не се забелязва/. Последният рунд беше около конфискацията на незаконно придобито имущество и правомощията на КПКОНПИ, /както и някои други промени, качени също на бързата законодателна писта/. Той започна по-рано през месеца с неестествен наплив на заинтересовани на заседанието на правната комисия. За най-недосетливите

    шефът на бъдещата ЧК

    в прав текст разясни, че според гласуването на депутатите той ще прецени „кой има от какво да се притеснява и кой няма да застане зад тези промени и да си направим извода”. После промените влязоха в сила със задна дата, в името на „процесуалната икономия” отпадна четенето на обвинителния акт в съда, 48-часовата неизвеснот за близките на задържания стана законна… Не мина и без дежурното оправдание

    „и в Европа е така”.

    „Така” е според Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европа от 3 април 2014 година. Където пише, че за да се конфискува имущество, се изисква влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление и при пряката, и при разширената конфискация. А у нас просто се връща експроприацията, но в условията на Европейски съд за правата на човека, където експроприаторите

    ще ни излязат доста скъпо…

    Под радара на всички законови промени изненадващо бяха оставени общинските съветници, за които беше предвидено да не декларират имуществото си. След общественото недоволство Кирилов оттегли това искане, както и идеята проверките на антикорупционната комисия да са вечни и промените да заработят със задна дата. Което не подобри особено общата картина. Част от нея тази седмица стана Ценко Чоков – синоним на

    мутризацията на местната власт

    под покровителството на държавната. Бидейки под домашен арест, /защото като един тих, кротък и незлоблив човек не би могъл да повлияе на свидетелите/, Чоков беше заснет в ресторант. „Чаках да ми се донесе храна, смятам, че нищо престъпно не съм направил… Поради това, че ми беше паднала захарта, трябваше по най-бързия начин да хапна”, заяви Чоков. Седмицата обаче не беше благоприятна за подобни изпълнения и този път феодалът от Галиче беше прибран в ареста. Където продължават да стоят Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Тази седмица за пореден път Апелативният съд постанови „домашен арест”, спецпрокуратурата обжалва, после оттегли искането си за обжалване, а накрая ни обясниха, че въпреки това двете

    няма как да си отидат вкъщи.

    Защото съдията е постановил задължително контролиране с гривни, обаче гривни нямало. Макар че преди около три седмици зам.-министърът на правосъдието обеща 250 проследяващи устройства и даже се похвали как през лятото ходил с едно такова цял уикенд… През седмицата продължиха и атаките срещу определени адвокати. Стоян Стоянов преживя обиск и изземване на документи от кантората въпреки възраженията на още двама адвокати /и

    в разрез със Закона

    за адвокатурата/. Той се занимава с търговско и данъчно право, а обяснението за засиления интерес към документите му вероятно е един конкретен клиент – „Дунарит”. Случаят със Стоянов повтаря неотдавнашните действия срещу Ирен Савова, /която е част от защитата на Иванчева и Петрова/… Освен развитие на стари скандали, седмицата предложи и нови. Внезапно се появи нов собственик на „Юлен” – Марк Жирардели. Трима министри бяха извикани на килимчето, за да може разтревоженият притежател на потъващата концесия да настоява

    вторият лифт да тръгне

    и да поиска „спешна среща с Бойко Борисов”. Който в началото на годината обяви Цеко Минев за собственик на проекта, /докато адвокатът на „Юлен” настояваше, че „от името на трето лице” това е кипърският безработен гражданин Георгиус Георгиу, а главният прокурор, който знаел кой е собственикът, така и не се сети за името до появата на Жирардели/. След срещата стана ясно, че Жирардели и една солидна министерска компания ще бъдат дадени за проверки на антикорупционната комисия. Но също така – че вече има преговори за

    промени в концесионния договор.

    А като част от спешно приетите закони тия дни бяха променени и текстове в Закона за чистота на атмосферния въздух. Без особени аргументи в полза на решението /и изобщо за мястото му в точно този закон/, вече е разрешено да се променят естествените водни течения и коритата на реките в националните паркове. Което е сериозен бонус за „Юлен” – на територията на националния парк е забранено водохващането за направата на изкуствен сняг, но с промените концесионерът получава

    правото да отклонява водите,

    за да се бори с наводненията. И с отклонената вода да си направи сняг… И макар че това едва ли ще е достатъчно, за да се справи собственикът със зимния вариант на проблема „Слънчев бряг”, коледният подарък със съмнителен законов статут е факт. Нищо коледно няма в новата порция икономическите обобщения и прогнози в края на годината. Варна си остава

    четвърта по заплати в страната,

    изпреварена от София /град и област/ и Стара Загора. Ако мерим брутната годишна работна заплата, изоставането спрямо средното за страната е със 748 лева. Според Стопанската камара общият бизнес климат за цялата страна се е влошил през последната година – почти една четвърт от фирмите я определят като по-добра от предишната, малко над 25 на сто – като по-лоша, а половината отчитат застой. Това се случва въпреки данните на „Подкрепа”, че у нас производителността на труда расте много по-бързо отколкото тази в Западна Европа. Големите работодатели не се съгласиха с тях и тристранният съвет приключи

    с анонс на протести

    от страна на синдикатите. Сред спорните теми беше и нощният труд. В момента той носи допълнителни 25 стотинки на час и поскъпването му засяга около 400 хиляди работещи българи – от лекари и сестри през полицаи и пазачи до шивачки. Държавата подкрепи работодателите с аргумента, че в много браншове възнаграждението на практика е по-високо /от 30 стотинки до 1 и 70/, а и без това не били предвидени пари в бюджета за догодина за подобно нещо… Другото искане на работодателите е

    да се замрази минималната заплата

    в 15 сектора на икономиката за цялата следваща година. Сред тях са туризмът, производството на хляб и дрехи, пчеларството, трудът на акушерки, сестри и рехабилитатори. Защото нямало логика средната заплата да е толкова близо до минималната. По-логичният вариант – вдигане на заплатите, повишаване на средния доход, оживление в потреблението и ръст в икономиката, явно

    не са достатъчно логични

    в български условия. Пак тази седмица зелената фракция в Европарламента публикува доклада си за корупцията, според който в общоевропейски мащаб корупционните щети са над 904 милиарда евро. Данните са базирани на статистика на Европейския парламент, ОЛАФ, Евростат и Европейската комисия. Според доклада от корупционни практики България годишно

    губи над 11 милиарда евро,

    /14 процента от брутния си вътрешен продукт/. Сумата е три пъти по-голяма от бюджета за здравеопазване и шест пъти над парите, отделени за образование… Не са по-добри резултатите в края на годината и в графата „чужди инвестиции”. Спрямо миналата те са 20 на сто по-малко, като най-голямата част от инвестициите са заемите, които компаниите – майки са давали на местните си дружества, включително за текущи разходи. Това не пречи на продължаващото лобиране в състезанието

    кой ще ни продаде военни самолети.

    Тази седмица премиерът обеща на заместник-държавния секретар на Съединените щати, че в следващите пет години България ще отдели 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана, а американците ни обещаха най-хубавите самолети. Допълнително Борисов декларира на срещата колко активно работим за енергийната си диверсификация. Според Еврокомисията обаче не е точно така. Тази седмица оттам обявиха, че „Български енергиен холдинг” и дъщерните му фирми трябва да платят

    над 77 милиона евро глоба,

    защото са нарушили европейските антитръстови правила. Фирмата жизнерадостно контрира, че глобата била по-малка от очакваното, а премиерът успя да ги надмине, като поиска от нас благодарности, че той лично издействал намаление на глобата, /спасявайки пътьом фирмата от приватизация/. Еврокомисарят по конкуренция Маргрете Вестаге обаче не се съобрази с партийните интереси и обяви еднозначно – комисията не е искала приватизация, а преструктуриране по начин, предложен от българското правителство. Което

    не предложило нищо…

    На фона на големите цифри варненските вълнения бяха по-дребни. След няколко опита да се повишат таксиметровите тарифи, тази седмица общинският съвет ги вдигна с 13 стотинки на километър. Промяната не подейства особено стимулиращо, ако се съди по опитите за поръчване на такси. На заседанието на съвета не мина и без въпроси за булевард „Левски”. Григор Григоров поиска да разбере истина ли е, че

    парите за проекта са свършили,

    колко всъщност е предвидената обща сума, каква част вече е инвестирана и какви са сроковете за изпълнение. Обещаха му писмен отговор… И ако по булеварда все пак се работи, на другия голям /и безкраен/ проект – стадион „Варна” дейностите отново замряха. След серия оптимистични изказвания общинският представител в дружеството – Димитър Карбов, тази седмица оповести, че

    стадионът няма да е готов

    и за декември 2019-та. Поредният нов краен срок е „може би в началото на 2020-а или по-късно”… В края на тази седмица от Общината оповестиха и кога ще можем да се запознаем с параметрите на бюджета за следващата година – в петък, 28 декември, между 11 до 13 часа. Поне обсъждането ще е в Пленарната зала на Общината. Софийския бюджет тази седмица го обсъждаха в Правец… Не мина без проблеми дори обявяването на коледните тържества. На софиянци не им хареса, че руският посланик им подари елха. В бъдещата културна столица на Европа – Пловдив, ни поканиха на

    тържествено разфасоване

    на две прасета, за да дойдело селото в града. После обаче кметът им даде заден ход – това било „провокация, за да възбудим дебат къде са съвременното изкуство и традициите”. И Варна влезе в класацията – с анонс на „специална” 3D сцена…През седмицата продължи и раздаването на най-различни годишни награди. Венета Райкова стана най-четен автор на годината според Столичната библиотека. Явно при изборите, които правим, си заслужаваме всичкия „форсмажор”, който ни се случва…

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *