• Varna
    9°
    слаб дъжд
    Влажност: 93%
    Вятър: 4m/s E
    Седмицата: Накратко – 138:2
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit

    pay-937884_960_720

    На границата между двете години седмицата беше предимно от почивни дни. Което просто концентрира административните поводи за чудене в двата работни. Имаше

    протести, елхи, протести заради елхи,

    решения, взети в 12 без 5 и почти готови закони, отложени пак в 12 в 5. Изобилието от класации и обобщения не ни зарадва с особени подобрения през изминалата една година, но все пак ни остава надеждата, че следващата ще е по-добра… И тази година имаше „Българска Коледа”. Сумата, която събраха българите, достигна 2 милиона лева. Благотворителната идея, започната по време на икономическа криза, обаче събира и

    все повече критики.

    Може би защото така и не се намери начин дарителските ни sms-и да отиват изцяло за болните деца, вместо част от парите да са за ДДС? Или пък защото непрекъснато ни говорят колко стабилно просперираме, а разчитащите на дарители се увеличават? А може би се дължи на постоянните реформи в здравеопазването, обединени от факта, че след всяка промяна за пациентите остават все

    по-малко от парите за здраве

    и от времето на лекарите? А дали не е, защото депутатите дадоха за кампанията по стотина лева /вероятно от партийните субсидии, взети от бюджета/, а по-рано гласуваха шефовете в държавната администрация тази Коледа да си разделят 138 милиона като премии… Въпреки традициите /и повелите на „Началника”/, премиерът работи и на Рождество. Важните гости бяха от Саудитска Арабия, резултатът от срещата –

    поредното протоколно съобщение

    за „развитие на взаимоотношенията”. Работохолизмът /в разрез с християнските повели за деня/ не притесни гражданина Ilian Nodev, който тази седмица го провъзгласи за „икона” в „Ода за Генерала” – поредният художествен диамант за Лъчезария и нейния шеф. Тъй като е трудно да се подбере подходящ откъс за илюстрация, намерете и четете на свой риск /и с надежда, че все пак авторът се упражнява в сарказъм/… Протестите, белязали годината, не спряха и тази седмица.

    Лозунгът „Спаси Пирин”

    остава актуален година след началото на публичното недоволство от идеята да бъде съсипан един национален парк, за да могат определени хора да си избият загубите. Така държавата, вместо да накаже „Юлен” за излизане извън границите на концесията, закачи Жирардели на ревера на фирмата и реши, че може за награда да се опита да им разшири концесията… Последният протестен напън беше

    пред вратите на КЕВР,

    докато вътре решаваха с колко ще поскъпнат газът и водата. В същото време загубите по ВиК мрежата у нас гонят 70-те процента. Във Варна поне има известно подобрение – намалени са до 62 на сто от общото подавано количество. От следващата година и тях ще ги плащаме по 3 и 90 за кубик… Коледната елха – средоточието на празниците, тази година също не беше подмината от скандали. След като държавата опакова нови цени и данъци за всички, тази седмица

    завърза панделката

    и на най-големия пакет под нея – поръчката на нови самолети за военната ни авиация. След дълги упражнения по технически и експертни дискусии политическото решение /очаквано/ се оказа в полза на американските F-16V Block 70. Изборът предизвика нови спорове – дали избраният модел е толкова стар, че направо е за скрап, или пък е толкова нов, че още не са построили завода, в който ще ни го сглобят. И докато у нас самолетостроенето се присъедини към футбола по

    брой разбрачи на глава от населението,

    други държави май успяха да договорят 16 такива самолета за цената, на която ние ще купим 8. Явно сме по-богати от Бахрейн… Проблеми имаше и около подарената руска елха. Факт е, че мястото ѝ до „Света Неделя” и изобилието от петолъчки по клоните не бяха най-доброто, което се очаква от един безкористен коледен подарък. Както е факт и прозрачното намерение на протестиращите против елхата да се запишат в листата от чакащи за коалиционен партньор след сътресенията в сегашния патриотарски блок. Така че недоволни от петолъчките организираха протест, недоволни от протеста

    написаха пасквил,

    руското посолство веднага го качи на официалната си страница. А външното ни министерство, след размисъл върху текста, /пародиращ „Опълченците на Шипка”/, реши, че „засега няма да реагира на това съобщение, тъй като от публикацията става ясно, че е споделяне на информация от сайт, а не позиция на самото посолство”. Което щеше да е много правилна позиция, ако пасквилът беше споделен на някой

    братски жълт сайт,

    а не официалният представител на държавата у нас. Затова когато външното ни ведомство пише фрази като „моля всички заедно да уважаваме собствените си институции и си помислете какъв сигнал ще изпратим, ако за всеки такъв пост МВнР излиза с позиция”, и ние имаме право на някои обосновани предположения чии интереси са по-скъпи на ведомството. След бурята в социалните мрежи там все пак стигнаха до идеята, че ставащото

    не е особено прилично.

    В резултат представител на българското министерство на външните работи оповести как съветник в руското посолство е уведомен, че подобни действия „създават благоприятна почва за антируски настроения сред българските граждани”… Във Варна елхата си остана само място за снимки на малки и големи, а украсата удържа на коледните ветрове. Но не и на отношението на някои варненци. Голямото лъскаво мече се оказа с почти откъснат крак, най-вероятно след опит

    в скута му да позира

    някое твърде пораснало детенце. От друга страна, нуждата от къпане на площадните Дядо Коледа и Снежанка вече се забелязва от началото на пешеходната зона… Освежаване имаше на последното заседание на Министерския съвет. Там внезапно се събуди духът на Птолемей и министрите набързо начертаха нови карти на българските магистрали. „Люлин” с всичките си /почти/ 20 километра изчезна, за да се влее в „Струма”, но за сметка на това се появи

    нова магистрала – „Европа”,

    /известна досега като пътя Калотина – София/… Няколко месеца след тежката катастрофа край Своге тази седмица отсечката отново беше затворена – за да се проведе следствен експеримент. Нищо, че преасфалтираха пътя, а една от версиите е лошо качество на настилката… Пак тази седмица, вероятно като резултат от равносметките, които си правят разумните хора в края на годината, Огнян Герджиков официално поиска от Парламента

    да закрие Консултативния съвет

    по законодателство. Той беше създаден, за да не изпадат депутатите в конфузни законотворчески капани като тези, в които влизаха цяла година, /вероятно защото нито веднъж не са се сетили да потърсят услугите на съвета/. Данаил Кирилов явно им е достатъчен като юридически авторитет… Междувременно стана ясно, че застрахователната система „бонус-малус”

    се отлага за неопределено време.

    От Комисията за финансов надзор отказаха да фиксират срок за въвеждане на диференцираната „Гражданската отговорност”. Защото на системата ѝ трябва информационна система между МВР и Гаранционния фонд, /при това работеща, а не като сегашната на КАТ, например, която почти всеки петък или има проблем, или е в профилактика/. Необходим е и ремонт на някои от особено спорните моменти в наредбата, според които изрядните шофьори

    ще са по-наказани от нарушителите.

    Не е ясно обаче кой ще внесе предложенията за промени, след като за добра служба в комисията правителството прати шефката ѝ Карина Караиванова в Европейската банка за възстановяване и развитие. Но след още десетина година размисъл и юридически търсения може би ще решим и тези проблем с автозастраховането… В очакване на бонусите и малусите земеделският министър тази седмица реши да добави още искания към шофьорите. Идеята на Румен Порожанов е такса „Градушка”

    да плащат всички шофьори,

    а не само земеделските стопани. С парите ще се направи специално ново предприятие, което да ни пази от бедствия, /включително като стреля с ракети против градушка и над градовете /. Така от парите за „Автокаско” ще трябва да се отделят около 6 милиона годишно. Застрахователите вече се обявиха против, но вероятно ще им мине, след като открият начин да прехвърлят тежестта върху самите шофьори… За добра новина може да се брои това, че докато фамилията Баневи отлежава в ареста, Девня се отърва

    от отровното им наследство

    в „Полимери”. И последният трихлоретан замина за утилизация /за държавна сметка/. Около парите се завъртяха и последните за годината обобщения на БНБ. И през 2018-та най-голямата сума, влязла в страната, са били парите на емигрантите, /които пак изпреварват чуждите инвеститори/. Най-много са изпратили българите, работещи в Германия, следвани от „испанци”, „гърци” и „британци”. Няма основания да се очаква

    промяна в тенденцията,

    след като средната заплата у нас е наполовина спрямо западноевропейската, а работодателите недоволстват от синдикалното „нахалство” на работниците си, /оплаквайки се в същото време от липса на работна ръка/… За пари се говореше и във Варна. В петък следобед, в предпоследния работен ден на годината, Общината насрочи обществено обсъждане на

    бюджета за следващата година.

    Въпреки странния избор на време, силното присъствие на общинска администрация и отсъствието на кмета, варненци напълниха залата за разлика от други години, а някои даже получиха и отговори на питанията си… Още преди обсъждането стана ясно, че ако разделим предвидените почти 500 милиона лева на жителите на общината, можем да се похвалим с най-големия бюджет в страната. При това увеличение ще има без да се вдигат градските данъци и такси, /но с известни заеми/. Най-много пари ще бъдат отделени традиционно за образователната сфера, /без да има гаранции, че това би ускорило

    завършването на училищните ремонти,

    например/. Сериозна част от парите – над 41 милиона лева, са предвидени за улична рехабилитация, чистене и поддържане на зелените площи. Не се вижда обаче графа за финансиране на паркинги, /а липсата им става все по-осезателна/. С други 80 милиона ще се правят спортни и детски площадки и ще се ремонтират 25 километра градски улици, /като тротоарите към тях не са споменати, а би трябвало, защото

    наличните в момента останки

    стават за всичко друго, но не и за преминаване по тях/. И пак извън тази сума са заделени над 36 милиона за /довършването на/ булевард „Левски”. Живеещите по малките улички, съставните села и кварталите май пак са извън плановете за ремонт на улици и канализация, не се чу и ясен отговор дали рибарското пристанище на Карантината наистина ще стане привлекателно за туристи или ще се ограничи до обслужването на определен

    тесен кръг собственици на яхти.

    Нямаше желаещи от администрацията да чуят и оплакванията от Интегрирания градски транспорт, чиито хронични болежки явно ще ги излекува бракуването… Как са похарчени парите от тазгодишния варненски бюджет също е един добър въпрос за края на година. Последната дискусия се разгоря тази седмица около наскоро отворения участък на „Георги Бенковски”. Друсането при преминаване с кола е осезаемо, а при дъжд

    най-хубавите локви

    стават до пешеходните пътеки. Обяснението беше, че последният слой асфалт ще бъде положен през пролетта и след това всичко ще е наред. Бабуните обаче подсказват проблеми със слягането на грунда под асфалта, което трудно ще се оправи от износващия слой. А и ще е любопитно да си види дебелината му, след като шахтите са на нивото на асфалта в момента… Тези

    градски питания

    ще си ги пренесем и в новата година. За която не сме особени оптимисти. Общонационалният ни оптимизъм за 2019-та като нетна стойност е спрял на ниво минус 8. Експертите го изчисляват, като от дела на оптимистите – 22 процента, вадят песимистите – 30 на сто. Стабилитетът на 2018-та очевидно не е оценен подобаващо от електората, защото миналата година по същото време нетният ни оптимизъм е бил на плюс 3. Все пак световното изследване „В края на годината” потвърждава дългогодишния парадокс – живеещите в по-богатите държави

    гледат по-песимистично

    на бъдещето, отколкото хората в бедни или размирни региони. Така че можем да се утешим, че песимизмът ни е по-скоро белег на принадлежност към клуба на богатите. Или да предпочетем това, че и в села, и в градове, в училища, клубове и всякакви общности малки и големи българи продължават да събират левчета, пуловери и храна, за да помогнат на познати и непознати. И поддържат жив коледния дух.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *