• Варна
    6°
    разсеяна облачност
    Влажност: 75%
    Вятър: 3m/s W
    Първи национален Индекс на щастието: Ромите и възрастните хора най-нещастни
    Facebook Google Twitter LinkedIn Reddit
    romi
    Снимка: Архив

    45% от българите се описват като почти щастливи, а 31% като нещастни в първото за страната представително изследване на личното и общностно щастие. То бе проведено в края на 2018 г. по поръчка на списание „Мениджър“. Средният индекс на щастието за страната е 56 точки, от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018-та е 60.9 точки, според изследване на The Happiness Alliance. България е с почти 5 пункта под него.

    С нарастване на възрастта, стойностите на Индекса на щастие се понижават, но с два сериозни срива: първи – след 30 г. възраст, и втори – след 70 години, показва българският Индекс на щастието. С повишаване на образователното равнище нараства и Индексът на щастието.

    Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите. Най-щастливи у нас са хората в четиричленни домакинства (най-често семейства с две деца). Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече човека.

    Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството. Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.

    Социалните групи и категории с най-висок дял „нещастни” са: роми –  67% от всички представители на категорията, лица на възраст 70+ г. – 52%, лица с основно или по-ниско образование – 49%, живеещите в едночленни домакинства (самотни) – 47%, турци – 46%, безработни – 44%, пенсионери – 43% и лица с личен доход под 500 лв. – 43%.

    Измеренията, в които са регистрирани най-благоприятни за Индекса на щастието резултати, са: социална подкрепа от най-близките – 73.9 от 100 точки, психично здраве – 70.0 точки/ от 100 т., физическо здраве – 65.6 точки/от 100 т. и удовлетвореност от живота – 61.5 точки./ от 100 т.

    Областите, които имат негативен ефект върху стойностите на индивидуалния и националния Индекс на щастието са: качество на околната среда- 51.1 точки, баланс на времето – 49.3 точки, включеност в местната общност – 41.5 точки и управление – 38.1 точки.

    По няколко измерения – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални. По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света.

    По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области: удовлетвореност от работата -с 4.2 пункта под средното глобално, включеност в местната общност – с 9.1 пункта, субективно благосъстояние – с 9.4 пункта, управление – с 10.9 пункта, стандарт на живот – с 10.9 пункта, достъп до култура, изкуство, образование цял живот – с 11.6 пункта, качество на околната среда – с 14.7 пункта.

    izobravenie

     

    „Именно това са и областите, в които е най-висока потребността от алтернативи на настоящите политики на национално и местно равнище, а също така и от партньорство между публична власт, гражданско общество и бизнес“, коментира ръководителят на изследването социологът Живко Георгиев.

    С тази инициатива списание „Мениджър“  стимулира търсене на българското измерение на едно интелектуално движение, което от няколко десетилетия вдъхновява и увлича учени, граждански активисти, правителства, местни общности в търсене на алтернативи на обществено-икономическо развитие. То поставя във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и измерител на прогреса.

    Идеята за измерване на брутното национално щастие се заражда в Кралство Бутан през 1972 г. и то става измерител на устойчивия прогрес на обществото в замяна на фетишизирания брутен вътрешен продукт (БВП).

    В национално представително изследване сред населението на възраст 18+ г. с извадка 1088 случая е използвана методологията на т. нар. Индекс на щастието/ Брутно национално щастие, разработена от The Happiness Alliance, която включва 50 показателя, групирани в 12 секции: субективно благосъстояние, удовлетвореност от живота, психично здраве, физическо здраве, баланс на времето, достъп до култура, изкуство, образование през целия живот, включеност в местната общност, социална подкрепа, качество на околната среда, управление, стандарт на живот и работа.

    Интегралният индекс от резултати по тези измерения формира тъй наречения индивидуален и общностен Индекс на щастието със стойности, вариращи от 0 до 100, като 0 е полюсът на нещастието, а 100 – на пълното щастие.

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    info @ varnautre.bg

    За Varnautre.bg